№ 3007
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110142869 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Етажните собственици на адрес: .........,
представлявана от управителя ......... срещу М. В. ИВ. обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗУЕС за следните суми: сумата от 2990 лева,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г., чиито размер е определен на
проведеното на 07.06.2019г. Общо събрание и сумата от 863.50 лева, представляваща
неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите части в периода
от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., чийто размер е определен на проведеното на
29.01.2021г. Общо събрание, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
22.07.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът дължи процесната сума,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., тъй като е собственик на таванско
помещение, находящо се на ет. 10, на второ подпокривно ниво в ЕС. Твърди се, че на
проведени на 07.06.2019г. и на 07.06.2019г. ОС на ЕС са приети решения за определяне
на размера на дължимата от всеки собственик в сградата вноска за управление и
поддръжка на общите части. Ответникът не е изпълнил приетите решения и не е
платил дължимите вноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска като в тази връзка са
релевирани следните възражения: оспорва твърдение на ищеца, че на 07.06.2019г. и на
29.01.2021г. са проведени ОС на ЕС, както и че същите са законосъобразно проведени;
решенията са нищожни; ответникът не живее и не обитава процесното таванско
помещение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен e иск с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗУЕС.
В тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. качеството на ответника на собственик на обект в сградата в режим
на ЕС; 2. законосъобразно взети решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника
са възложени конкретни по вид и размер задължения.
При установяване на горните обстоятелства от ищците, ответникът носи тежест
да установи, че е изпълнил задълженията си по взетите решения от ОС на ЕС.
По отношение на първата предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – установяване на качеството на ответника на собственик на обект в сградата в
режим на ЕС, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 82, стр. 2/
посоченото обстоятелство е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните.
При анализа на втората предпоставка – законосъобразно взети решения от ОС
на ЕС, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер
задължения, следва се вземат предвид следните съображения: видно от представения
по делото протокол от ОС на ЕС, проведено на 07.06.2019г. /л. 9 и сл./ се установява, че
за поддържане на общите части, съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС е определена вноска в
размер на 25.00 лева за апартамент, а за поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“,
съгласно чл. 50 ЗУЕС е определена годишна сума в размер на 2500.00 лева годишно
като ежемесечните вноски от собствениците са в размер, съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1%
от минималната работна заплата на страната /л. 12/. Видно от представения по делото
протокол от ОС на ЕС, проведено на 29.01.2021г. /л. 34 и сл./ се установява, че е
определена сума в размер на 500.00 лева за всеки самостоятелен обект в блок 648 за
новите допълнителни разходи, извън определените на ОС от м. юни 2019г, които
следва да бъдат направени за довършителни работи в сградата, ремонт и обновление,
приемане на сградата с Протокол обр. 16 и издаване на Разрешение за ползване.
От представените по делото нотариален акт /л. 6 и сл./, Приложение № 1.3 към
протокола от ОС на ЕС от 07.06.2019г. /л. 18 и сл./ и приетата по делото ССчЕ /л. 94 и
сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и професионално
изготвена се установява, че процесното ателие, собственост на ответника участва в
общите идеални части с 2.54%, както е и по нотариален акт като съответната дължима
сума по Приложение № 1.3 е в размер на 2413.00 лева /л. 96/. Експертът е обосновал
извода, че размерът на неплатените вноски за разноски за поддържане и управление на
общите части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г., определен на проведеното на
07.06.2019г. Общо събрание възлиза на сумата от 2990.00 лева /л. 99/ като същият е
формиран от следните вземания: сумата от 2413.00 лева, представляваща дължима
допълнителна сума за довършителни работи; сумата от 450.00 лева, представляваща
суми за консумативи за поддържане на общите части; сумата от 127.00 лева,
представляваща дължима сума за фонд „Ремонт и обновяване“. Вещото лице е
посочило, че размерът на неплатените вноски за разноски за поддържане и управление
на общите части в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., определен на проведеното
на 29.01.2021г. Общо събрание възлиза на сумата от 863.50 лева /л. 100/ като същият е
формиран от следните вземания: сумата от 500.00 лева, представляваща дължима
допълнителна сума за довършителни работи; сумата от 300.00 лева, представляваща
суми за консумативи за поддържане на общите части; сумата от 63.50 лева,
представляваща дължима сума за фонд „Ремонт и обновяване“.
Съдът счита, че двете ОС са проведени, съобразно изискванията на ЗУЕС като
в тази връзка следва да се изложи следното: съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от
ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, която се поставя на видно и
общодостъпно място в сградата не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му,
2
датата и часът на поставяне на поканата се отбелязват върху поканата от лицата,
свикващи общото събрание, а общо събрание може да бъде проведено най-рано на
осмия ден. Съдът намира, че в конкретния случай процедурата по свикване на общо
събрание е спазена, доколкото видно от представените по делото покани от
28.05.2019г. /л. 31/ и от 18.01.2021г. /л. 51/, същите са подписани от управителя на ЕС,
съдържат дата и час на поставяне, отбелязани върху поканите. Същевременно
доколкото събранията са проведени на 07.06.2019г. и 29.01.2021г., то и предвиденият в
ЗУЕС седемдневен срок за провеждането на общото събрание е спазен. Изпълнено е и
изискването на чл. 13, ал. 1, изр. II ЗУЕС, където законодателят изрично е посочил, че
датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се съставя протокол /л. 32 и л. 52/. В тази
връзка следва да се посочи, че задължителното съдържание на протокола и неговата
цел е да удостовери полагането на датата и часа върху поканата за общото събрание,
което в настоящия случай е надлежно удостоверено.
Същевременно настоящият състав счита, че общите събрания са проведени и
съгласно изискванията на чл. 15 от ЗУЕС. Законодателят е регламентирал изискване за
провеждане на общо събрание, ако присъстват лично или чрез представител 67 на сто
идеални части от общите части на сградата, а ако не присъстват събранието се отлага с
един час и се провежда ако са представени не по-малко от ЗЗ на сто от идеалните части
от сградата. В настоящия случай видно от представения по делото протокол за
проведеното общо събрание от 07.06.2019г. /л. 9/ се установява, че участвалите в него
етажни собственици притежават 88.99% идеални части от общите части на сградата,
поради което съдът счита, че е спазена нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС. В тази връзка в
протокола изрично е удостоверено, че поради липсата на кворум, съгласно протокол от
06.06.2019г., ОС е проведено на 07.06.2019г. Видно от представения по делото
протокол за проведеното общо събрание от 29.01.2021г. /л. 34/ се установява, че
участвалите в него етажни собственици притежават 62.33% идеални части от общите
части на сградата, поради което съдът счита, че е спазена нормата на чл. 15, ал. 3
ЗУЕС.
По отношение на възражението на ответника, че взетите решения на
проведените ОС са нищожни, доколкото са взети извън компетенциите и
правомощията на ОС, следва да се посочи следното: в разпоредбата на чл. 11 ЗУЕС
законодателят е посочил правомощията на общото събрание, като в т. 5 изрично е
посочено, че ОС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Ето защо съдът намира релевираното
възражение в тази насока за неоснователно.
Относно възражението на ответника, че същият не живее и не обитава
процесното таванско помещение, следва да се изложи следното: в разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗУЕС е посочено, че не се заплащат разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. В разпоредбата на ал. 3 е посочено, че Общото събрание с мнозинство повече
от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател
или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да
заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по
ал. 1 като за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят). В настоящия случай ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че процесното жилище е било необитаемо през исковия период като
същевременно ответникът не е представил и писмено доказателство, че е уведомил
управителя за наличието на това доказателство. Ето защо съдът намира възражението
за неоснователно.
Предвид всички гореизложени съображения съдът намира предявените искове
3
за основателни и доказани.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху всяка от
главниците, считано от 22.07.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца като съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /л. 101/ и представените доказателства за реалното
им заплащане, следва да се присъди сума в размер на 1894.15 лева /сумата от 154.15
лева – заплатена държавна такса; сумата от 1450.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение; сумата от 15.00 лева – заплатена ДТ за депозиране на ЧЖ в
обезпечителното производство; сумата от 15.00 лева – заплатена ДТ за вписване
обезпечителна мярка „възбрана“; сумата от 260.00 лева – заплатен депозит за ССчЕ/.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
основателно, като същото следва да се намали на сумата от 799.75 лева, определено
съобразно правилата на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо общият размер на
разноските възлиза на сумата от 1243.90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. ИВ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
на Етажните собственици на адрес: ........., представлявана от управителя ......... срещу
М. В. ИВ., на основание чл. 38, ал. 2 ЗУЕС следните суми: сумата от 2990 лева,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г., чийто размер е определен на
проведеното на 07.06.2019г. Общо събрание и сумата от 863.50 лева, представляваща
неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите части в периода
от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., чийто размер е определен на проведеното на
29.01.2021г. Общо събрание, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
22.07.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1243.90 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5