Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 05.04.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 13 състав, в закрито
заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 8276 по описа на
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.21,ал.2 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
Л.Л.Х., ЕГН: ********** чрез адв. Н.Г. излага в исковата си молба, че е претърпяла вреди
във вид на загуби и пропуснати ползи в общ размер от 90 000 лв. , поради противоправни
и недобросъвестни действия на ответника П.А.С.. Твърди, че чрез
незаконосъобразно обжалване на заповед № РД-20-116/01.10.2014 г. на областния
управител на Пловдив ответницата е възпрепятствала изпълнението на
предварителен договор за продажба на компенсаторни инструменти чрез сключването
на окончателен такъв, с което виновно е причинила вредите на ищцата -50 000
лв. загуба от заплатен в двоен размер задатък и 40 000 лв. пропусната
полза от несъстоялата се възможност да продаде компенсаторните записи на двойно
по-голяма цена.
Моли съдът да постанови решение ,с което да осъди
ответника да й заплати исковата сума ведно със законните последици-лихва от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските в производството.
Ответникът
П.А.С. чрез адв.
И.Ц. оспорва
исковата претенция, като твърди, че добросъвестно и в рамките на законните си
права е обжалвала заповедта на областния управител,с убеждението,че е наследник
на В.Г.П.без да знае,че ищцата е имала договор с трето лице,
ако въобще такъв е имало. Оспорва иска по размер по отношение на върнатия
задатък по договорното правоотношение.Моли съдът да отхвърли иска и претендира
разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е установено,че на 01.10.2014 г.
е издадена заповед № РД-20-116/01.10.2014 г. на областния управител на област
Пловдив, с която, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Закона за
обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и чл. 13 и чл. 16 от Наредба
№9/ 14.08.1998 г. на министерството на държавната администрация и
министерството на финансите, се утвърждава експертиза, с която се посочва
общата стойност за обезщетяване с компенсаторни записи, и разпределението между
лицата, които следва да бъдат обезщетени. По силата на тази заповед, ищецът Л.Л.Х.
е следвало да получи 4 762 459 лева в компенсаторни записи.
На
03.10.2014 г. Л.Л.Х. е сключила предварителен договор за продажба на
800 000 компенсаторни записи, всеки с номинална стойност 1 лев, на цена по
0,5 лв. на брой- общо за 400 000 лв. Купувач по договора е Д.Б.Т.А.ЕООД,а
в чл. 3 на договора е посочено, че купувачът предоставя на продавача задатък в
размер на 25 000 лв., като настоящия договор служи като разписка за получено
плащане. Включена е клауза, според която при неизпълнение на договора,
продавачът дължи връщане на предоставения задатък в двоен размер.
Видно от
определение № 9920 на Административен съд Пловдив от 16.10.2014 г. по адм.д. № 2850/2014
год. на въпросната заповед № РД-20-116/01.10.2014 на областния управител на
област Пловдив е била обжалвана от ответника П.С. и впоследствие определението обжалвано пред ВАС, който се е
произнесъл с определение №14590 от 04.12.2014 г. Заповедта не е влязла в сила
към момента , в който е следвало да бъде изпълнено договорното задължение на
ответника, а именно- на 10.11.2014 година.
Свидетелят Т. посочва, че е действал като пълномощник на ищеца с право да
се разпорежда от нейно име и за нейна сметка с наследените от нея компенсаторни
записи. Жалбата на ответницата ,а и на още едно лице представящо се като
правоимащо, осуетило възможност за изгодна сделка с тези компенсаторни записи
да се закупят зами от държавния поземлен фонд. Според свидетеля всички жалби са
били отхвърлени,но те забавили сделката с компенсаторните записи,а впоследствие
цената им паднала значително. Процесния предварителен договор с Х. е подписан
три дни след заповедта на Областния управител от него като неин пълномощник и Д.Б.Т.А.ЕООД,което пак той представлява.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното.
Правната квалификация на
иска е чл.21,ал.2 във вр. с чл.45 ЗЗД специален деликтен състав , при който ако
трето лице недобросъвестно попречи на изпълнението на договор между други лица,
то дължи обезщетение за вредите.
За
проявлението на специалния състав е необходимо съществуването на
договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице.
С поведението си това третото лице следва противоправно да
възпрепятства или затруднява изпълнението на договора,от което да е последвало пълното или частично неизпълнение на същия и
съответно вреда за страна или страни по този договор.
Независимо от спецификата на състава на общо основание вината на
делинквента-третото лице се презумира, доколкото разпоредбата на чл.45,ал.2 ЗЗД
установява,че „във всички случай“ на непозволено увреждане вината се презумира.
При събраните доказателства съдът намира,че искът е неоснователен.
На първо място липсва противоправно поведение на ответника-същата се е
възползвала от правото си да обжалва един административен акт с аргумент,че е
наследник на определено лице. Доколкото правото на П.А.С. е осъществено в административно производство според настоящия състав няма установени
нарушения на принципа на законност на употреба на права съгласно чл.4,ал.3 АПК.
Сключвайки договор , чието изпълнение изцяло зависи от влизането в сила на
определен административен акт, страните по договора сами са се поставили в
положение изпълнението му да зависи от това дали един обжалваем административен
акт ще бъде обжалван или не,а последното е право на всеки субект, който
счита,че интересите му са нарушени от въпросния акт.
Няма доказателства последната да е била недобросъвестна при употребата на
това си право- не е установено последната да е знаела за предварителния договор
между ищцата Л.Л.Х. и Д.Б.Т.А.ЕООД към датата
на подаване на жалбата. Това изключва възможността за недобросъвестно пречене
на изпълнението на поетите задължения.
Вредата от несключването на окончателния договор изразяваща се в пропусната
полза също не е установена, доколкото по делото няма доказателства, кога и на
каква цена ищцата се е разпоредила с притежаваните компенсаторни записи предмет
на предварителния договор,доколкото на борсата/въпросните записи се търгуват
само на фондовата борса/ печалба или загуба е факт само при разпореждане със
съответните книжа,а не при промяна на борсовата им цена.
При това разбиране на
доказателствата, съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв.
Водим от горното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Л.Х., с ЕГН: ********** чрез адв.Н.Г. против П.А.С.,
ЕГН:********** чрез адв. И.Ц. иск с
правно основание чл.21,ал.2 във вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени вреди вследствие незаконосъобразни и
недобросъвестни действия на П.С. попречили на изпълнението на предварителен
договор за продажба на компесаторни записи сключен на 03.10.2014г. между Л.Х. и Д.Б.Т.А.ЕООД - претърпени загуби и пропуснати ползи в общ размер
от 90 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Л.Х. ЕГН: ********** да заплати на П.А.С. ЕГН:********** разноските по
делото в размер на 9000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: