Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 29.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2598 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1
във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “В и К” АД – гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат В.Н., против
М.С. ***, по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК, в която се твърди, че ответникът е абонат на „В и К" АД -
Ловеч, регистриран в недвижим имот, находящ се в ********, като за доставена
питейна вода към същия на негово име е открита партида № 134066. Доставката на
водата се извършвала на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „ВиК" АД - Ловеч. Общите условия били
одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/ на основание чл. 6 ал. 1, т. 1 от Закона за
регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, и били обявени
публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК" АД – Ловеч. Публикувани били и
във вестник „Новинар“ – брой от 21.08.2014 г. Посочва се, че основно задължение
на ищеца съобразно съществуващите договорни отношения между страните е да
доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава, а основно
задължение на ответника - потребител е да заплаща консумираната и отчетена
вода.
Изтъква се, че за доставена питейна
вода до посочения имот, за периода 27.02.2015 г. - 31.08.2017 г., ответникът
дължи сумата от 676,41 лв. по издадени 26 бр. фактури, като точните суми по
всяка фактура са посочени в Извлечението за задължението на абоната,
представено като доказателство по делото.
Посочва се, че върху неизплатените
задължения от падежа на всяка от описаните фактури до датата 16.10.2017 г. е начислено
обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 86,63 лв., като
обезщетението и периода за всяка от фактурите били посочени в представеното
Извлечение за задължението на абоната.
Тъй като ответникът не е заплатил
задължението си, ищецът посочва, че подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление
за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 2225/2017г. по описа на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответникът депозирал възражение и оспорвал вземането.
Посочва се също, че в описаните
фактури било начислено и допълнително количество вода, разпределено
пропорционално от остатъка от разликата между показанията на общия и на
индивидуалните водомери между потребителите в етажната собственост, по реда на
чл. 39, ал. 2 от Наредба 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
и на действащите в съответния период ОУ.
Твърди се още от ищеца, че всички
описани фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически
водомер, като измерените количества потребена питейна вода били проверени лично
и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дружеството,
отговарящ за процесния имот, а фактурите били отразени в счетоводството на
„ВиК" АД - Ловеч. От ответника, до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, нямало оспорване на начисленото му
потребление вода.
Ищецът моли за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 676,41 лева, представляваща незаплатена цена на доставена питейна вода за
периода 27.02.2015 г. - 31.08.2017 г., по издадени 26 бр. фактури, както и
сумата от 86,63 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатените суми,
считано от падежа на всяка сума по фактурите до датата 16.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2017 г. до изплащане на
цялата сума.
Моли да му бъдат присъдени и
заплатените съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето
производство, както и разноските по ч.гр.д. № 2225/2017 г. по описа на
РС-Ловеч.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е подал писмен отговор, наименован „възражение“, с който е изразил
становище за неоснователност на иска с твърдения, че за периода 02.10.2015 г. –
01.09.2016 г. не е обитавал имота, до който е доставяна вода, а след 01.09.2016
г. живеел сам в имота, като инкасаторът на „В и К“ му надписвал по 20 куб. вода
месечно. В срок е подал и второ възражение, но същото е неотносимо, тъй като
изложените в него твърдения се отнасят за период след процесния.
В съдебно заседание, ищецът се представлява
от адвокат Н., който поддържа предявените искове.
В пледоария по същество, процесуалният представител развива съображения
за основателност на исковете и моли да бъдат уважени. Поддържа и искането за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът
М.С.С. се явява лично и моли за отхвърляне на исковете, като доразвива
съображенията си, които е изложил в отговора на исковата молба.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното
ч.гр.дело № 2225/2017 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните,
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По
повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 10827/17.10.2017 г., от “В и К” АД – гр. Ловеч е било образувано
ч.гр.дело № 2225/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 1345/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 676.41 лева - главница, с 86.63 лева - мораторна лихва от
01.04.2015 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на заявлението - 17.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева – разноски
по делото за държавна такса.
В заповедта е посочено, че вземането
произтича от неплатено задължение от длъжника, потр.№ 134066, по 26 броя
фактури за извършени от кредитора услуги по доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода за периода от 27.02.2015 г. до 31.08.2017 г., за недвижим имот,
собственост на длъжника, находящ се на адрес: ********.
В
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът М.С.С. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, тъй като за
периода 2015-2016 г. не е обитавал посочения по-горе адрес и не е ползвал
услугите на „В и К“ - Ловеч, поради принудителното му отстраняване от имота с
Решение на Районен съд-Ловеч по ЗЗДН, потвърдено от Окръжен съд-Ловеч.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК,
поради което е образувано настоящото производство.
Не се спори по делото, че ответникът е
потребител на вода за питейно-битови нужди за недвижим имот, находящ се в ********, като на негово име е открита
партида с № 134066 при ищцовото дружество – доставчик на водата.
От
представеното от ищеца извлечение от задължението на потребителя – ответник с №
134066, е видно, че същият към дата 16.10.2017 г. дължи сумата от 676.41 лева,
представляваща неплатена главница по 26 бр. фактури за периода от 27.02.2015 г.
до 31.08.2017 г., описани по номер, дата на издаване и стойност, както и
мораторната лихва за просрочие по тях в размер на 86.63 лева. Копие от всяка от
фактурите е приложено по делото.
Ответникът
М.С. е представил препис от Заповед за незабавна защита № 1768/02.10.2015 г. по
гр.дело № 1768/2015 г. на Районен съд-Ловеч, с която временно му е била
наложена мярка по чл. 5 ал. 1, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие,
изразяваща се в отстраняването му от съвместно обитаваното жилище с Б.В.Б.,
находящо се на адрес: ********. Това е именно жилището, за което се отнася
претенцията за незаплатена вода. Впоследствие тази мярка за защита е наложена с
влязло в сила съдебно решение № 76/23.03.2016 г. по в.гр.дело № 31/2016 г. на
Окръжен съд-Ловеч, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от 11.12.2015 г.
Представено е извлечение от
карнета, воден за потребителския номер на ответника, от което се установява, че
за процесния период последно на 11.09.2015 г. е отразено показание на водомера
– 261 куб.м., разход 4 куб.м. и код 1. За следващите месеци липсва отразяване
на показание, а само разход и код. Така на 12.10.2015 г. е отразен разход 5
куб.м. и код 8, на 02.11.2015 г. – разход 5 куб.м. и код 8, на 11.12.2015 г. –
разход 7 и код 8, на 14.01.2016 г. – разход 10 и код 8, на 11.02.2016 г. –
разход 10 и код 8, на 14.03.2016 г. – разход 10 и код 8, на 12.04.2016 г. в
графа разход е посочено «бр. 3» и код 4, на 13.05.2016 г. – разход – «бр. 2» и
код 8, на 13.06.2016 г. – разход – «бр. 2» и код 8, а от 12.07.2016 г. до
12.09.2017 г. всеки месец в графа «разход» е посочван «бр. 2» и код 4.
Не се оспорват тези данни в
карнета, че от 12.04.2016 г. разходът на вода е изчисляван според броя
обитатели на жилището. Това се установява и от приложените фактури, издадени
след 12.04.2016 г.
Видно от карнета, срещу
датата 12.04.2016 г. в графа „забележка“ е вписано „Предписание за недопускане
РК 1250/11.02.2016 г.“. Същото предписание е вписано и срещу датата 12.09.2016
г., като е продължило изчисляването на разхода вода според броя на обитателите
в жилището.
От приложеното по делото копие от предписанието, е видно, че
на 11.02.2016 г. представител на „В и К“ АД-Ловеч е установил, че на адреса на
ответника отчитането е невъзможно, поради отказ за достъп, като с това
предписание е определен срок на ответника – до 11.03.2016 г. да осигури
възможност за отчет на водомера като уточни с „ВиК“ – доставчика удобно време
за извършване на отчитането, а при неизпълнение в указания срок, ще се счита,
че е налице отказ за осигуряване на достъп и до изпълнение на това задължение
разходът на вода ще се изчислява по пропускателната способност на инсталацията
при скорост на изтичане 1 m/s за
6 часа потребление в денонощие. Предписанието не е било връчено на потребителя,
поради отказ да го подпише и получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
По искане на ищеца съдът допусна до разпит като свидетел
неговия служител В.В., на длъжност „отчетник измервателни уреди“ /инкасатор/,
който е отчитал показанията на водомера на процесния адрес. Свидетелят заяви,
че ходи всеки месец на адреса, за да записва показанията на водомера, а когато
не му бъде отворено, вписва служебно показанията, като по наредба има право до
6 месеца да вписва служебно. Поясни, че след м. септември 2015 г., водата е
начислена служебно с вписване на код „8“, поради недопускане на адреса. През
2016 г. негови колежки са го замествали и са съставили предписанието за
недопускане в имота и след като е изтекъл дадения едномесечен срок за
осигуряване на достъп, отчитането от следващия месец по наредба започнало да се
прави на бройка хора в домакинството.
Допуснатата по искане на ответника свидетелка С.Б., негова
съседка, разказа за случай, при който инкасаторът не пожелал да влезе в дома на
С., защото имало проблем с водомера и казал, че пак служебно ще му начислят
някакви количества вода. Свидетелката знае, че от края на 2015 г. до края на
2016 г. ответникът не е живял в апартамента, като тогава там живеели синът му с
майка си Б. и майката на последната.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че процесните 26 бр.
фактури, съгласно приложена към заключението справка, са осчетоводени в
счетоводството на ищеца в сметка „клиенти“ по партида № 134066 на името на М.С.
***, а начисленият по тях ДДС е внесен в бюджета. Отчетеното от общия водомер
количество вода е разпределяно пропорционално на начисленото индивидуално
потребление за обекта на ответника. При фактурирането, стойността на
доставената, отведена и пречистена вода е съобразена с утвърдената цена на КЕВР
за процесния период. Отразените количества с код „8 служебно“ са приспадани от
следващата фактура на ответника при отчитане на потреблението по реални
показания. От м. април 2016 г. до края на процесния период на издадените
процесни фактури е записано, че абонатът е „без водомер“. От изготвената
справка към заключението е видно, че общият размер на начисленото задължение на
ответника за процесния период е в размер на 676.41 лева, а законната лихва за
забава, изчислена от падежа на всяко едно от задълженията до 16.10.2017 г. е в
размер на 86.63 лева. Установява се, че сред начисленото главно задължение не
фигурират неплатени задължения по фактури № *********/28.04.2017 г., №
*********/31.05.2017 г. и № *********/ 31.07.2017 г., тъй като ответникът ги е
заплатил съгласно представените от него 3 броя разписки на „Изипей“ АД, което е
констатирано и от вещото лице.
При така установената
фактическа обстановка съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за
установяване на вземане за незаплатена цена на доставена на ответника питейна
вода, както и на отведена и пречистена вода в размер на 676.41 лева за период от 27.02.2015 г. до 31.08.2017
г., в недвижим имот, находящ се в ********, по издадени в този период фактури
от страна на ищеца, както и за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 86.63 лева за периода от 01.04.2015
г. до 16.10.2017 г.
По така предявения положителен
установителен иск тежестта на доказване се носи от ищеца, който следва да установи вземанията си по основание,
размер и период, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане.
Между страните не е спорно, че са
обвързани от облигационно правоотношение на база договор при общи условия, по
силата на който дружеството – ищец, като ВиК оператор, има задължение да
предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на обслужваната от него
територия, като доставя вода за питейно-битови нужди в имота на
ответника, да отвежда и пречиства отпадъчната такава, срещу задължение на
ответника да заплаща консумираната и отчетена вода.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил
договорните си задължения по доставяне на вода за питейно-битови нужди в имота на ответника, както и
по отвеждане и пречистване на отпадъчната такава, от
което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на
цената.
Ответникът не оспорва действието на посочените в
исковата молба и приложени по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор “В и К” АД – гр. Ловеч, одобрени от ДКЕВР
/сега КЕВР/ с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Същите са общодостъпни,
публикувани на електронната страница на дружеството и не се спори и относно
публикацията им в един централен и един местен ежедневник, съгласно чл. 11 ал.
7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализиционните услуги /в
сила от 20.01.2005 г./ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно клаузата на чл. 61 ал. 1 от Общите условия,
при промяна на правото на ползване новият и/или предишният ползвател са длъжни
да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление
по образец за откриване, промяна или закриване на партида, а в чл. 64 ал. 1 е
предвидено, че ако предишният ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
ползвател, съобразно представения акт за правото на ползване.
По аргумент от тези разпоредби, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не дължи заплащането на потребената
вода в имота, тъй като не е бил реален потребител на същата поради отстраняването му от имота с влязло в сила
съдебно решение за периода от 02.10.2015 г. до 01.09.2016 г. След като
ответникът не е уведомил дружеството-ищец за настъпилата промяна, макар и
временна, на основание съдебното решение и не е закрил партидата си, следва, че
не е налице прекъсване на договорните отношения между тях, поради което той
дължи заплащане на стойността на доставената вода, отчетена по партида на
негово име за посочения период на съдебното отстраняване.
Според чл. 32 ал. 1 и 4
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на общия и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1
от посочената наредба, изразходваното количество се определя по реда на чл. 35
от същата. В чл. 35 ал. 1 и 2 от Наредбата е посочено, че показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този
период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след
отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява от него в
съответствие с реалното потребление. Такова
задължение на ищеца е уговорено и в чл. 23 ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Общите условия
/ОУ/ на договора между страните, според които, показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг
от 3 месеца за потребители по чл. 3, т. 1 от ОУ, които ползват предоставените
от ищеца ВиК услуги за питейно-битови нужди, какъвто е ответника, като в
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета, а след отчитане на показанията на водомерите,
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
В случая безспорно водомерът в имота на
ответника не се е отчитал по електронен път. Поради това
данните за изразходваните за процесния период количества вода
следва да се установят съгласно чл. 32 ал. 4
от Наредба 4/14.09.2004 г. от представения от
ищеца по делото карнет. За периода до 01.09.2016 г. данните в карнета не се оспорват от
ответника, което следва от съдържанието на подаденото от него възражение –
отговор на исковата молба, в което е посочил, че след изтичане на срока на
съдебното му отстраняване от имота, той отново се е върнал в същия имот от
01.09.2016 г., живее сам, а инкасаторът всеки месец след 01.09.2016 г. му
„надписвал“ по 20 куб.м. вода, обяснявайки, че в имота живеят 4 лица и всяко от
тях консумира по 5 куб.м. вода месечно.
Съгласно
чл. 35 ал. 4 от цитираната наредба, при невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя, той е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане, а според ал. 5, при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, с посочване на трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора. В ал. 6 е предвидено още, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 метър в секунда за периода до
предишен отчет по чл. 35 ал. 1. Аналогични разпоредби се съдържат и в
действащите Общи условия на „В и К“ АД – Ловеч. В чл. 24 ал. 3 от ОУ е
посочено, че при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя и когато той не е съгласен с фактурираните количества, същият е
длъжен да уточни с В и К-оператора извършване на отчитането в удобно и за двете
страни време, в срок не по-дълъг от 1 година от последното отчитане, а съгласно
ал. 4, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп повече от една година
по реда на ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него
и от поне един свидетел с посочване на трите имена и адрес на свидетеля, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К-оператора. След съставяне на протокола,
е предвидено В и К-операторът да изчисли изразходваното количество питейна вода
по реда на чл. 49 от ОУ, а именно по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление
в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за
периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
В
чл. 25 ал. 8 и 10 във вр. с чл. 21 от ОУ е предвиден и друг начин на изчисление
на количеството потребена вода, отнасящ се за случаите на липса на индивидуални
водомери, като при сгради – етажна собственост или при имоти с повече от един
потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални
водомери определените по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие
с 1,0 куб.м. за всеки обитател.
От всички събрани по делото доказателства, преценени
на база цитираните по-горе нормативни разпоредби, както и клаузите на
действащите Общи условия за предоставяне на В и К услуги, съдът намира, че
претенцията на ищеца е частично основателна.
По-горе съдът изложи съображения, че ответникът, макар и да не е бил реален потребител на
доставената вода до изтичане на срока на съдебното му отстранение от имота
/01.09.2016 г./, той дължи заплащане на стойността на водата, отчетена
по партида на негово име за този период. Освен това, той не е оспорил на друго
основание данните в карнета на В и К-оператора до датата 01.09.2016 г., поради
което съдът кредитира доказателствената им сила до датата
в карнета, касаеща месец септември /12.09.2016 г./, съобразно чл. 180 и сл. от ГПК. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи стойността на потребената
в имота вода по издадените фактури в периода от 27.02.2015 г. до 30.09.2016 г.,
или сума в общ размер на 442.24 лева, като се съобразява и последната фактура с
№ ********** от 30.09.2016 г. с период на начислената вода до 12.09.2016 г.
За остатъка от периода по издадените
фактури от 31.10.2016 г. до 31.08.2017 г., съдът намира, че положителният
установителен иск за вземане от незаплатена цена на доставена вода, е недоказан.
Установи се, че на 11.02.2016 г. на
ответника е било издадено предписание да осигури възможност за отчет на
водомера в срок до 11.03.2016 г., а при неизпълнение в указания срок, ще се
счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, като до изпълнение на това задължение
разходът на вода ще се изчислява по пропускателната способност на инсталацията
при скорост на изтичане 1 m/s за
6 часа потребление в денонощие, т.е. по реда на чл. 49 от ОУ. От записите в
карнета и приложените фактури обаче се установява, че разхода на вода в имота от
12.04.2016 г. до края на процесния период е начисляван по друг ред, а именно при
хипотеза „без водомер“, т.е. по реда на чл. 25 ал. 8 и ал. 10 от ОУ, съобразно
броя на обитателите в имота. Освен това, не е ясно защо в карнета срещу датата
12.09.2016 г. в графа „забележка“ отново е вписано същото предписание за
недопускане РК 1250/11.02.2016 г. и операторът е продължил да начислява разхода
на вода при хипотеза „без водомер“. От страна на ищеца не са въвеждани
твърдения за липса на индивидуален водомер в имота на ответника или наличният
такъв да не е бил периодично проверен 10 години от датата на последната
метрологична проверка, нито се твърди за предписание за извършване на такава
със срок за изпълнение три месеца, в каквито хипотези е приложимо изчисляването
на разхода на вода по реда на чл. 25 ал. 8 и ал. 10 във вр. с чл. 21 от
ОУ.
Не следва да се пренебрегва и безспорният
факт, че от м. септември 2016 г. ответникът отново се е установил да живее в
имота. Обстоятелството, че на база издаденото предписание е прието, че се касае
за отказ за допускане в имота, не означава, че длъжностното лице на оператора
не следва да потърси осигуряване на достъп при следващите отчитания. Освен
това, от показанията на св. Б., съседка на ответника, се установи, че е имало
случай, при който инкасаторът не е пожелал да влезе в дома на ответника и
казал, че пак служебно ще му начислят някакви количества вода.
При тези данни съдът приема, че за периода
по издадените фактури от 31.10.2016 г. до 31.08.2017 г., не е установена
дължимостта на претендираното количество потребена от ответника питейна вода,
тъй като не е ясна методиката на изчисляването й и по каква причина е
предприето изчисляване по реда на чл. 25 ал. 8 и 10 от ОУ, въпреки че с
издаденото предписание потребителят е предупреден, че до осигуряване на достъп
изчисляването ще се прави по реда на чл. 49 от ОУ. Доказателствената тежест
относно съществуването на вземането по основание, размер и период, включително
и как е начислено доставеното в имота на ответника количество питейна вода и
дали начислената сума за заплащането й отговаря на действително потребената, се
носи от ищеца, като въпреки дадените му указания в тази насока с доклада по
делото, същият не ангажира доказателства, касаещи начина на изчисляване на
доставеното количество вода в имота на ответника за периода по издадените
фактури от 31.10.2016 г. до 31.08.2017 г. Поради това, искът в тази част до
пълния претендиран размер от 676.41 лева или за сумата 234.17 лева, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава, съдът
намира, че с оглед частичното уважаване на главния иск за сума в размер на
442.24 лева, лихва за забава се дължи върху тази сума и следва да се присъди в
размер на 73.26 лева, установен от извлечението от задължението на потребителя
за период от 01.04.2015 г. до 16.10.2017 г., като до пълния претендиран размер
от 86.63 лева, установителният иск за лихва за забава следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 148.63 лева, представляваща разноски в настоящото и
заповедното производство за държавни такси и депозит за вещо лице, съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, нито
има данни да е направил такива.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на М.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на “В и К” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Райна Княгиня” 1А,
представлявано от изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски, сумата
от 442.24
лв. /четиристотин четиридесет и два
лева и двадесет и четири стотинки/ - главница, представляваща незаплатена
цена на доставена питейна вода, както и на отведена и пречистена отпадъчна вода
по издадени фактури в периода от 27.02.2015 г. до
30.09.2016 г. включително, за недвижим имот, находящ се в ********, както и сумата 73.26 лв. /седемдесет и три лева и
двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата за период от
01.04.2015 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /17.10.2017 г./ до окончателното
изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед
№ 1345/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 2225/2017 г. по описа на РС-Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ искът до пълния претендиран размер главница от 676.41 лева
и лихва за забава от 86.63 лева.
ОСЪЖДА
М.С.С.,
с горните данни, да заплати на “В и К” АД, с горните данни, сумата 148.63 лв. /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща разноски по исковото и заповедното производство по ч.гр.дело № 2225/2017
г. по описа на РС-Ловеч, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2225/2017 г. на ЛРС, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: