Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 14614 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл. 294, ал. 1 ГПК – след отмяна на
въззивно Решение № 3843/31.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 394/2016 г.
по описа на СГС, от ВКС с Решение № 107/29.10.2018 г. по гр. д. № 3628/2017 г.,
като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав – при
съобразяване на дадените от ВКС задължителни указания по правилното тълкуване и
прилагане на процесуалния и материалния закон.
С
Решение № 257 от 24.08.2015 г., постановено по гр. д. № 25868/2012 г. по описа
на СРС, ГО, 66 състав, е отхвърлен предявеният от В.М.М. срещу Г.М.М. и В.Й.Т.
иск за делба на следните недвижими имоти: 1/
едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м. на две нива:
сутеренен етаж, състоящ се от входно антре, коридор и четири зимнични
помещения, и партерен етаж, състоящ се от дневна, две стаи и кухня, която
сграда представлява имот с идентификатор 68134.4327.2618.2 по кадастрална
сграда и кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г.;
2/ еднофамилна двуетажна жилищна
сграда /пристроена към едноетажната жилищна сграда/, със застроена площ от 52
кв. м., състояща се от: сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор,
санитарен възел, изба и битово помещение; партерен етаж, състоящ се от две
спални, тераса, баня с мокро помещение, вътрешен коридор и вход през
едноетажната сграда; тавански етаж, състоящ се от две спални, с две тераси,
вътрешен коридор, баня с мокро помещение и вход от втория етаж, която сграда
представлява имот с идентификатор 68134.4327.2618.1. по кадастрална сграда и
кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г.; всички
сгради, намиращи се в имот с идентификатор 68134.4327.2618, с административен
адрес: гр. София, район „Овча Купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******С решението
са отхвърлени предявените от В.Й.Т. против В.М.М. и Г.М.М. искове: 1/ по чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на завещание, съставено на 22.11.1992 г. от Й.В.Т.,
починал на 07.01.1993 г., поради това, че не е подписано и текстът не е изписан
от посоченото като завещател лице; 2/
по чл. 42, б. „в” ЗН за прогласяване нищожността на завещание, съставено на
22.11.1992 г. от Й.В.Т., починал на 07.01.1993 г., поради това, че условието
или тежестта, поради които единствено е направено са невъзможни.
С
решението е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск
за делба на недвижим имот - надстройка над едноетажната жилищна сграда с
идентификатор 68134.4327.2618.2 по кадастрална сграда и кадастрален регистър,
одобрени със Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г., която надстройка е със
застроена площ от 128 кв. м., състояща се от две спални, дневна, столова, баня,
тоалетна, гардеробно антре и бокс, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.4327.2618, с административен адрес на имота: гр. София, район „Овча
Купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******Срещу така постановеното решение, включително и в прекратителната му част относно
предявения иск за делба на недвижим имот – надстройка над едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.4327.2618.2, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от Г.М.М., чрез
адв. П.А.. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и
постановено в противоречие с установената фактическа обстановка. Изразява
несъгласие с извода на първостепенния съд, че правото на строеж, учредено с
Нотариален акт № 13, том V, дело № 737/1972 г. на I нотариус при СРС, е било погасено
по давност поради неупражняването му в 5 годишен срок. Счита, че съдът е
направил неправилен анализ на свидетелските показания, които установявали, че
сградата е била построена в груб строеж и правото на строеж не е било погасено.
Сочи, че снабдяването с административен акт не било част от реализирането на
правото на строеж, а можело да бъде издаден и впоследствие. От друга страна, съдът
не направил разлика по отношение на предвидените в действащото законодателство
видове погасителни срокове и различията им в тяхната еднородност и последици. Поддържа,
че мотивите на решението са противоречиви, като съдът веднъж приел, че
завещанието на Й.В.Т. не било нищожно с оглед клаузата след смъртта на лицето,
в полза на което бил направен заветът, завещаният имот да остане за сина му, а
после приел, че същата клауза била нищожна поради противоречие с чл. 21, ал. 2 ЗН. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови
ново, с което да допусне делба между съделителите съобразно установените
делбени квоти. Претендира разноски.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на едноетажната и
двуетажната жилищни сгради, е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба и от В.М.М., чрез адв. М. Р.. В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост на формираните от СРС
изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че правото на строеж било погасено
по давност, без да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност. Съдът
не изложил съображения защо не кредитира показанията на свид. Д., който имал
непосредствени впечатления и възприятия относно моментът на построяване на
сградата в груб строеж, което било осъществено в рамките на погасителната
давност, т.е. преди 1977 г. Неправилни били и изводите на СРС досежно
нищожността на завещанието по отношение на старата сграда. Неправилно
първоинстанционният съд приложил и института на придобивната давност. Предвид
гореизложеното моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново,
с което да допусне делба между съделителите съобразно установените делбени
квоти.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на двете въззивни жалби от В.Й.Т.,
чрез адв. М.В., в който са развити съображения за неоснователност на доводите
на въззивниците и за правилност на първоинстанционното решение. Моли въззивния
съд да потвърди решението на СРС. Претендира разноски.
С
определение № 19555 от
12.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 394/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV – „В“ въззивен състав, е оставена без
уважение частната жалба, инкорпорирана във въззивната жалба, на Г.М.М. срещу
първоинстанционното Решение № 257 от 24.08.2015 г., постановено по гр. д. №
25868/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в частта с характер на
определение, в която е прекратено производството за делба относно надстройка
над
едноетажната жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.2 по кадастрална
сграда и кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г.,
която надстройка е със застроена площ от 128 кв. м., състояща се от две спални,
дневна, столова, баня, тоалетна, гардеробно антре и бокс, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2618, с административен адрес на
имота: гр. София, район „Овча Купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******Горепосоченото
определение на СГС е влязло в сила, поради което решението на СРС в тази му
част не е предмет на въззивна проверка.
С
Решение № 3843/31.05.2017 г., постановено по гр. д. № 394/2016 г. по описа на СГС,
ГО,
IV – „В“ въззивен състав, въззивният съд е отменил първоинстанционното Решение
№ 257 от 24.08.2015 г., постановено по гр.д. № 25868/12г. на Софийския районен
съд, 66 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.М.М. срещу Г.М.М. и
В.Й.Т. иск за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.4327.2618.1 /пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със застроена
площ от 52 кв. м., състояща се от сутеренен, партерен и тавански етаж, намираща
се в имот с идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на гр. София, с
административен адрес кв. „Горна Баня“, ул. „*******и вместо него е допуснал
делбата на тази сграда между страните при квоти: 11/48 идеални части за В.М.,
5/48 идеални части за Г.М. и 32/48 идеални части за В.Т.. Със същото решение
въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за делба на построената в същото дворно място едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.2, със застроена площ от 75 кв. м.
Постановеното
от въззивния съд решение е било обжалвано с касационни жалби от В.М.М. и
В.Й.Т., като решението е било допуснато до касационен контрол в частта, с която
е отменено частично първоинстанционното решение и е допусната делбата на
еднофамилната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.1
/пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв. м.,
състояща се от сутеренен, партерен и тавански етаж, намираща се в имот с
идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на гр. София, с административен адрес кв.
„Горна Баня“, ул. „*******между В.М. с квота 11/48 идеални части, Г.М. с квота
5/48 идеални части и В.Т. с квота 32/48 идеални части. След като въззивното
решение е било допуснато до касация в тази част, то е било отменено с Решение №
107/29.10.2018 г. по гр. д. № 3628/2017 г. по описа на ВКС, в частта, с която е
отменено решение № 257 от 24.08.2015 г., постановено по гр.д. № 25868/2012 г.
на Софийския районен съд, 66 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.М.М.
срещу Г.М.М. и В.Й.Т. иск за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4327.2618.1 /пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със
застроена площ от 52 кв. м., състояща се от сутеренен, партерен и тавански
етаж, намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на гр. София,
с административен адрес кв. „Горна Баня“, ул. „*******и вместо него е допусната
делбата на тази сграда между страните при квоти: 11/48 идеални части за В.М.,
5/48 идеални части за Г.М. и 32/48 идеални части за В.Т.. Върховната касационна
инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
– при съобразяване на дадените от ВКС задължителни указания по правилното
тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон /чл. 294, ал. 1, изр.
2 ГПК/. В частта, в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построената в същото дворно
място едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.2, със
застроена площ от 75 кв. м., въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване, поради което е влязло в сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съобразно
гореизложеното, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение единствено
в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.М.М. срещу Г.М.М. и В.Й.Т. иск
за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда
/пристроена към едноетажната жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв. м.,
състояща се от: сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор, санитарен
възел, изба и битово помещение; партерен етаж, състоящ се от две спални,
тераса, баня с мокро помещение, вътрешен коридор и вход през едноетажната
сграда; тавански етаж, състоящ се от две спални, с две тераси, вътрешен
коридор, баня с мокро помещение и вход от втория етаж, която сграда
представлява имот с идентификатор 68134.4327.2618.1. по кадастрална сграда и
кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г.; всички
сгради, намиращи се в имот с идентификатор 68134.4327.2618, с административен
адрес: гр. София, район „Овча Купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
СРС,
66
състав, е бил сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 341,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
За
да постанови обжалваното решение, в частта, предмет на въззивна проверка, решаващият
първоинстанционен съд е приел, че процесната двуетажна сграда – пристройка е
била завършена след 1982 г., когато Й.В.вече е бил собственик на цялото дворно
място. По изложените съображения съдът е приел, че правото на строеж, учреден в
полза на Ц.В.се е погасило по давност, поради неупражняването в 5 годишен
давностен срок. Предвид това е счел, че собствеността върху пристройката като
приращение е възникнала за собственикът на земята към момента на завършването
на простройката, когато същата става годен обект на право на собственост, а
именно – за Й.В.. Съдът е приел за недоказано и предявеното от ищците и от
ответника Г.М. възражение за придобивна давност в тяхна полза върху двуетажната
сграда – пристройка. Счел е, че в показанията на всички разпитани по делото
свидетели не се съдържали твърдения посочените съделители или тяхната обща
наследодателка Ц.В.да са живели в двуетажната присройка или да са упражнявали
фактическа власт върху нея, поради което да се приеме, че са владели имота и са
придобили правото на собственост върху него по давност. По горните съображения
съдът е приел, че собственик на този имот – двуетажна пристройка, по силата на
приращението по чл. 92 ЗС е станал собственикът на земята Й.В., а след неговата
смърт – единственият му наследник В.Й.Т. – ответник по иска за делба. С тези
мотиви съдът е отхвърлил искът за делба на тази сграда.
По
отношение на фактическата обстановка:
От
Нотариален акт № 94, том XII, дело № 2131/1942 г. на I-ви нотариус при Софийски
областен съд /л. 38-40 от делото на СРС/, се установява, че на 01.06.1942 г.
Българска земеделска и кооперативна банка е продала на В. Т. В. и Г.Т. В.
собствения си недвижим имот, а именно къща с двор в с. Горна баня, със
застроено и незастроено дворно място от 820 кв. м., при съседи Никола В. –
южно, наследниците на З. В. – източно, новопроектирана улица „Любен Каравелов“
– северно и П.А. – западно, като къщата била едноетажна паянтова постройка,
застроена върху 40 кв. м., състояща се от две стаи и антре.
По
силата на одобрена съдебна спогодба от 08.01.1965 г. по гр. д. № 4477/1964 г.
на СНС /л. 44 от делото на СРС/, в дял на съделителя В. Т. В. е било отредено
застроено и незастроено дворно място с площ от 820 кв. м., при съседи: Никола В.,
З. В., новопроектирана улица и П.А., и дворно място от около 400 кв. м., които
имоти образували парцел 4 от кв. 26 по плана на гр. София – Горна баня, при
съседи: наследници на Г. В., Д.А., наследници на З. В. и ул. „Вихър“, урегулирано в 680 кв. м, находящо се в гр.
София, Горна баня, ул. „*******, заедно с построената в него сграда и
насаждения.
От
Нотариален акт за учредяване право на строеж № 13, том V, дело № 737/1972 г. на
I-ви нотариус при СНС /л. 4 от делото на СРС/, се установява, че на 22.02.1972
г. В. Т. В. отстъпил безвъзмездно на дъщеря си Ц.В.Т.правото да построи със
свои средства и за своя сметка двуетажна пристройка североизточно до тоагава
съществуващата му едноетажна сграда и едноетажна надстройка над същата сграда,
като пристройката щяла да представлява разширение на съществуващото към този
момент едноетажно жилище, а надстройката второ самостоятелно такова, които пристрояване
и надстрояване щяло да се извърши в имота – дворно място с къща, находящо се в
гр. София, кв. „Горна Баня“, ул. „*******представляващо
урегулиран парцел IV-5 от кв. 26 по плана на гр. София – Горна баня, с площ от
520 кв. м., при съседи: улицата, наследници на З. В.,М.В.а М. и П. Д. А..
От
Нотариален акт № 47, том XII, дело № 2087/1972 г. на I-ви нотариус при СРС /л.
45 от делото на СРС/, се установява, че на 04.05.1972 г. В. Т. В. е дарил на
дъщеря си Ц.В.Т.и сина си Й.В.Т. собствения си недвижим имот, а именно: само
дворно място без сградите в него, цялото с площ от 520 кв. м., съставляващо
парцел IV-6 от кв. 26 по плана на гр. София – Горна баня, при съседи: ул.
„Лотос“, наследници на З. В.,М.В.а М. и П. Д. А..
От
удостоверение за наследници рег. № 173/08.11.2010 г. /л. 48 от делото на СРС/
се установява, че В. Т. В. е починал на 20.02.1975 г., като оставил за свои
наследници по закон: Л.С.В.а – съпруга, дъщери Г. В.а А.,М.В.а М. и Ц.В.Т.и син
Й.В.Т..
От
Нотариален акт № 6, том XXII, дело № 3975/1975 г. на I-ви нотариус при СРС /л. 46
и 47 от делото на СРС/, се установява, че на 25.03.1975 г. Ц.В.Т.е дарила на
майка си Л.С.В.а ½ идеална част от дворно място без сградите в него,
цялото от 520 кв. м., съставляващо парцел IV-6 от кв. 26 по плана на гр. София
– Горна баня, при съседи: ул. „Лотос“, наследници на З. В.,М.В.а М. и П. Д. А..
По
силата на одобрена съдебна спогодба от 21.03.1977 г. по гр. д. № 1514/1977 г.
по описа на СРС в общ дял на съделителите Л.С.В.а и Й.В.Т. е била отредена
едноетажна жилищна постройка, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „*******застроена
на 75 кв. м., състояща се от едно жилище от две стаи, вестибюл, кухня и
сервизни помещения, с мазе под цялата постройка, която е била построена в
парцел IV-6 от кв. 26 по плана на гр. София – Горна баня.
Видно
от удостоверение за наследници рег. № 173/08.11.2010 г., Л.С.В.а е починала на
15.05.1981 г., а нейни наследници по закон са низходящите й Г. А.,М.М., Ц. Т.–
дъщери и Й.Т. – син.
По
силата на одобрена съдебна спогодба от 21.05.1982 г. по гр. д. № 7059/1982 г.
по описа на СРС, в дял на съделителя Й.В.Т. е била отредена едноетажна жилищна
постройка, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „*******застроена на
75 кв. м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с
½ идеална част от дворното място, цялото с обща площ от 520 кв. м.,
съставляващо парцел IV-6 от кв. 26 по плана на гр. София – Горна баня, при
граници: улица, наследници на З. В.,М.В.а М. и П. Д. А..
Й.В.Т.
е починал на 07.01.1993 г., като негов единствен наследник по закон е синът му В.Й.Т..
На
27.05.2004 г. е починалаМ.М., като е оставила за свои наследници по закон В.М.
/дъщеря/ и Г.М. /син/.
На 03.12.2007 г. е починала Ц. Т., като е оставила за свои наследници по закон Г. А., В.М., Г.М. и В.Т..
По
делото е представено саморъчно завещание от Г. А. от 15.06.2011 г., с което
последната е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на племенницата
си В.М.. От заключението по допуснатата и изготвена пред СРС съдебно –
графическа експертиза се установява, че ръкописният текст на завещанието е бил
написан от Г. А., а подписът за завещател е бил положен от нея.
На
07.07.2014 г., в хода на първоинстанционното производство, е починала ищцата Г.
В.а А., като оставила за наследници по закон останалите страни по делото – В.М.М.,
Г.М.М. и В.Й.Т., които били конституирани от първоинстанционния съд в правата
на починалата в хода на процеса ищца.
В
производството пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.Й.Г., С. Р. Т., П. К. Д., В.Р.Й., Л.Н.П. – Б. /по
искане на ищците/ и М.З. Я., и Л. С.И. /по искане на ответника/.
От
показанията на свид. М.Г., които въззивният съд кредитира като
логични, убедителни и последователни, се установява, че в имота на ул. „*******имало
стара къща и пристройка на два етажа, залепена към старата къща, както и
построена нова двуетажна къща, в която живеели В.М. и Г.М.. Пристройката, която
била залепена към старата къща, била направена към 70-те години, като същата
имала отделен вход, изградени стени и покрив, не била измазана, но имала вид на
сграда, годна за обитаване. Заплащането на строителните работници, които
строяли пристройката до старата къща, се извършвало от Ц.В.Т., която живеела в
новата пристройка, а в пристройката до старата къща живеел Й.В.с жена си. Свидетелят
сочи, че не знае пристройката за кого е била строена, не е посещавал тази
сграда и не знае кой е живял в нея.
От
показанията на свид. С.Т., които въззивният съд кредитира като логични,
убедителни и последователни, се установява, че в имота на ул. „*******имало
стара къща и долепена до нея пристройка, построена около 70-те години. В имота била
построена и нова двуетажна къща, собственост на В.М.. Според свидетеля,
пристройката към старата къща е била построена от Ц. Т..
Свид.
П. Д. посочва, че живее в кв. „Горна баня“ и по професия е строител, в каквото
си качество е участвал в построяването на пристройката, която била залепена до
старата къща, като това е било в периода между 1974 г. и 1976 г. Свидетелят не
посочва кога е бил завършен грубият строеж, а неговата работа се е състояла в
зидане на тухлените стени. Твърди, че за извършените строителни дейности му
било заплащано от Ц. Т., която му казвала, че строи сградата за себе си.
Свидетелят не познавал Й.Т.. Посочва, че в старата къща живеел възрастен мъж, а
и Ц. Т.живеела „там някъде“.
Свид.
В.Й.заявява, че познава семейството от 1970 г., като в старата къща живеели Й.Т.
и Ц. Т., която се грижела за него. След това била построена нова къща, на
третия етаж от която се преместила да живее и Ц. Т.. След смъртта на Й.в
старата къща не живеел никой. Около 1977 – 1978 г. Ц. Т.построила пристройката
към старата къща, като всички разходи по строителството били заплатени от нея. След
смъртта на Й.Т. в старата къща никой не живеел, като Ц. се грижела за къщата.
Пристройката останала построена до едно ниво, като имала покрив. Впоследствие Ц.
Т.казала, че трябвало да осигури имота, тъй като никой не се грижел за него и
щял да си остане така, след което се снабдила с документи за всички имоти.
Никой от другите собственици не й давал пари. Пристройката имала приземен етаж,
в който живеел възрастен човек на име С., тъй като Ц. го съжалявала и му
позволила да живее там.
Свид.
Л.П.– Б. посочва, че нейното и на съделителите семейства поддържат приятелски
отношения от 1926 г. В. В. построил старата къща, където дълги години живеело
цялото семейство. Около 1970 г. или 1975 – 1976 г. била построена нова къща в
двора и в тази къща живеелаМ.М.. Ц. Т.до около 1980 г. живеела в старата къща и
се грижела за брат си Й., а след това се преместила на последния етаж в новата
къща. Свидетелката посочва, че Ц. Т.построила пристройката до старата къща,
която е била в груб строеж, като Т.споделяла на свидетелката, че я е построила
за себе си.
Свид.
М.Я.посочва, че пристройката е била завършена в груб строеж през 1987 г. и е
била построена от Й.Т.. Той живеел в старата къща и се грижел за пристройката. След
смъртта на Й.Т., за старата сграда и пристройката се грижел изключително В.Т. и
неговата майка. Впоследствие В.Т. продължил да се грижи за пристройката, в
която си направил стая, кухня и баня, след което заживял там. Това се случило
около 2 години преди разпита на свид. Я., т.е. около 2012 г. Преди това никой
не бил живял в старата къща и пристройката, които се заключвали и В.Т. и майка
му си имали ключ.
Свид.
Л.И.описва, че в имота имало две къщи – стара и нова, като новата е била на В.
и Г.. В пристройката към старата къща от около 2 – 3 години /т.е. от около 2011
г. – 2012 г./ живеел В.Т.. Преди смъртта си Й.Т. живеел сам в старата къща.
Пристройката към старата къща била построена в края на 80-те години от Й.Т..
Свидетелката не знае и не е чувала Ц. Т.да е участвала в строителството на
сградата. Тя живеела в новата къща. Пристройката била построена само от Й.Т. за
около 3 – 4 години. След смъртта на Й.Т., в старата къща и пристройката към нея
не живял никой, докато не заживял там В.Т..
В
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, се посочва,
че не може да се каже нито кога е бил започнал строежът на т.нар. пристройка
към старата къща, нито кога е била изпълнена в груб строеж.
По
отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е неправилно в частта, предмет на въззивна проверка.
За
да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални
предпоставки /юридически факти/: 1/ ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/
предметът на делбата да бъде годен обект на право-то на собственост и 3/ в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗС.
Основният
материалноправен спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали учреденото
в полза на Ц.В.Т.право на строеж се е погасило по давност, поради неупражняването
му в 5 годишния давностен срок по чл. 67 ЗС, респ. дали на основание чл. 92 ЗС
еднофамилната
двуетажна жилищна сграда е станала собственост по приращение на собствениците
на земята към момента на завършването на постройката в груб строеж.
Както
се изясни от събраните по делото доказателства, на 22.02.1972 г. в полза на Ц.В.Т.е било учредено право на строеж
от баща й и собственик на земята към този момент - В. В., което включвало
правото да построи двуетажна пристройка североизточно от съществуващата му
едноетажна сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото
да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката, т.
е. правото на строеж представлява право да се построи сграда в чужда земя и
построилото я лице да стане неин собственик.
Разпоредбата
на чл. 67 ЗС предвижда, че правото да се построи сграда върху чужда земя, се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение
на 5 години. Понятието „упражняване на правото на строеж“ е разяснено с
Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ВКС, ОСГК,
според което собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право
на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща
минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни
права според изискванията на съответните строителни норми. Тоест, разпоредбата
на чл. 67, ал. 1 ЗС няма предвид абсолютното завършване на строежа, а
завършването на обекта в груб строеж по смисъла на §5, т. 46 oт ДР на ЗУТ, а именно да са изпълнени
ограждащите стени и покрива без или с различна степен на изпълнение на
довършителните работи. Степента на завършеност на строежа може да бъде
установена с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства
/писмени и гласни, както и с експертни заключения/, които следва да бъдат
преценявани от съда в тяхната съвкупност, т.е. изводът за степента на
завършеност на строителството към датата на предявяване на иска следва да бъде
основан на преценка както на писмените, така и на гласните доказателства и да
бъде съобразено правното значение на всички факти, чието осъществяване е
установено по категоричен начин с тези доказателства, както и да бъде
съобразено кои доказателства съдържат индиция за осъществяването на имащите
правно значение за спорното право факти.
Безпротиворечива
е практиката на ВКС, че установеният в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС срок е
давностен, като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Следователно едно право не се погасява по давност с факта на изтичане на
предвидения в закона срок. Необходимо е изрично позоваване на погасителната
давност, което да е извършено преди правото да е било фактически упражнено.
Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД изрично предвижда, че длъжникът няма право да иска
обратно платеното ако е изпълнил задължението си след изтичането на давността,
т.е. обвързва валидността на изпълнението на едно задължение с позоваването на
изтеклата давност и запазва тази валидност, ако задължението е било изпълнено
преди длъжникът да се е позовал на изтеклата в него полза погасителна давност, т.е.
изрично е предвидено обвързване на валидността и правните последици от
извършеното действие за кредитора. Същият принцип следва да намери приложение и
в хипотезата, предвидена в чл. 67, ал. 1 ЗС, т.е. да се приеме, че ако правото
на строеж е упражнено след изтичането на петгодишния давностен срок, но преди
собственикът на земята да се е позовал на изтеклата погасителна давност, то
правото е упражнено надлежно и лицето, в полза на което е било учредено може да
запази собствеността върху построеното. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 53/17.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1467/2009 г.,
ГК, II г.о. на ВКС, както и отменителното Решение № 107/29.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 3628/2017 г. по описа на ВКС, II г.о., с което са
дадени задължителни за настоящата съдебна инстанция указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Относно
обстоятелството кога е построена на етап груб строеж еднофамилната двуетажна
жилищна сграда, пристроена към съществуващата в имота едноетажна сграда, са
събрани гласни доказателства чрез разпита на горепосочените свидетели. От
техните показания не може да се установи с категоричност точният момент на завършването
на обекта в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 oт ДР на ЗУТ. Свидетелите М.Г.
и С.Т. посочват, че пристройката е построена през 70-те години, но не уточняват
в началото или в края на този 10 годишен период. Свидетелят П. Д., който
е участвувал лично в зидането на тухлите в периода 1974 г. – 1976 г., също не
посочва кога е бил завършен грубият строеж на сградата. Свидетелят В.Й.твърди,
че пристройката е била изградена след 1977 г. – 1978 г., а свид. М.Я.и Л.И.твърдят,
че е била завършена съответно през 1987 г. и в края на 80-те години.
Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелитеГ., Т., Д. и Й.ова, тъй като
същите са еднопосочни и макар свидетелите да не посочват точното време на
завършване на сградата в груб строеж, и четиримата заявяват сравнително близък
период от време. От показанията им може да се приеме, че сградата е била
завършена до груб строеж след 1977 г. – 1978 г.
От
друга страна, показанията на свид. Я. и И. относно времето на построяване на
грубия строеж са изолирани и не се подкрепят от други доказателствени
източници, за да бъдат приети като достоверни. Двете свидетелки посочват много
по – късен момент на завършване на грубия строеж, което влиза в противоречие с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, от които се установява
съществуването на постройката в по – ранен момент и при съвкупната им преценка
се установява, че сградата е завършена до груб строеж след 1977 – 1978 г. и
преди 1980 г. Както бе посочено по – горе, свидетелитеГ., Т., Д. и Й.ова
установяват, че грубият строеж е завършен до края на 70 – те години, което
изключва възможността това да е станало след 1980 г. Макар показанията им да са
несъвсем конкретни относно точния момент, е видно, че най – късният момент, в
който е завършен грубият строеж е до края на 1979 г. Настоящият съдебен състав
не споделя приетото от първоинстанционния съд, че грубият строеж е завършен
след 1982 г., тъй като по делото липсват доказателства в подкрепа на този
извод. Напротив, от свидетелските показания се установява, че най – ранният
момент на завършването му е след 1977 – 1978 г. и най – късно до края на 1979
г.
В
разглеждания случай е несъмнено, че възражението за погасяване по давност на
прехвърленото на Ц. Т.право на строеж е било заявено за първи път – не от собствениците
на земята към момента на завършването на двуетажната жилищна сграда в груб
строеж – Л.В.а и Й.Т., а от В.Й.Т. с отговора на исковата молба от 02.04.2013
г. по образуваното гр. д. № 25868/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав
Следователно
към 1977 г. – 1979 г. притежаваното от Ц. Т.право на строеж се е трансформирало
в право на собственост върху изградената в груб строеж пристройка. Релевираното
след този момент възражение за погасяване на правото на строеж при условията на
чл. 67 ЗС не може да доведе до отпадане на правото на собственост на Ц. Т.,
респ. на нейните наследници, независимо дали е направено от собствениците на
терена към този момент или от техни правоприемници /в този смисъл е и Решение №
228/15.10.2013 г., постановено по гр. д. № 3515/2013 г. по описа на ВКС, II г.о./.
Предвид
гореизложеното, възражението на ответника В.Т., че учреденото в полза Ц. Т.право
на строеж е било погасено по давност поради неупражняването му в 5 – годишен
срок, е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението на ответника В.Т. за придобиване на процесната двуетажна
жилищна сграда /т.нар. пристройка/ на оригинерно придобивно основание – изтекла
в негова полза придобивна давност, като съображенията за това са следните:
В
отговора на исковата молба ответникът В.Т. е релевирал възражение за
придобиване на процесната сграда по давност, като е посочил, че от 1982 г.,
когато на неговия баща е бил поставен в дял целият имот – дворното място на ул.
„*******и построената върху него жилищна сграда, имотът е бил ползван само от Й.Т.,
а след неговата смърт – само от В.Т., като никой освен тях не бил владял нито
дворното място, нито сградите, построени върху него.
По
отношение факта на владението на двуетажната жилищна сграда пред СРС са
рапитани по искане на ответника свидетелите М.Я.и Л.И.. Свид. Я. заявява, че след
смъртта на Й.Т., за т.нар. пристройка се грижел изключително В.Т. и неговата
майка. Впоследствие В.Т. продължил да се грижи за пристройката, в която си
направил стая, кухня и баня, след което заживял там. Това се случило около 2
години преди разпита на свид. Я., т.е. около 2012 г. Преди това никой не бил
живял в старата къща и пристройката, които се заключвали и В.Т. и майка му си
имали ключ. Свид. Л.И.описва, че в пристройката към старата къща от около 2 – 3
години /т.е. от около 2011 г. – 2012 г./ живеел В.Т.. Преди смъртта си Й.Т.
живеел сам в старата къща, като след неговата смърт, в старата къща и
пристройката към нея не живял никой, докато не заживял там В.Т..
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т. е. чрез
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи само за
себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Институтът
на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно
основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като, за да е налице владение, следва да
се установят в процеса на доказване две материални предпоставки /юридически
факти/, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание
– 1/ в продължение на определен период от време /10 години/ едно лице, което не
е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
фактическата власт върху определена вещ като корпорално обособен обект, като
това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в
действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика /обективният
признак на владението/ и 2/ фактическата власт следва да се упражнява с
намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване
на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част
от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост /субективният признак
на владението/.
При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., постановено по
тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Приетото
с посоченото Тълкувателно решение следва да намери приложение и за настоящия
случай, тъй като от данните по делото е видно, че основанието за възникване на
съсобственост е наследяването като общо правоприемство, тъй като собственик на
имота е била общата наследодателка на страните - Ц.В.Т..
В
настоящия случай, обаче, не може да бъде направен извод за явно манифестирано
от ответника В.Т. намерение пред останалите сънаследници /а не пред съседи или
други трети лица/ за своене на процесната сграда. Не представляват достатъчно
доказателства за това обстоятелство показанията на разпитаните свидетели, тъй
като нито един от тях не установява, че ответникът е довел до знанието на
всички останали сънаследници субективното си намерение да счита имота за изцяло
свой, поради което намират приложение неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че ответникът не се легитимира като собственик на имота на твърдяното оригинерно
придобивно основание.
Както
се изясни, на 03.12.2007 г. е починала Ц.В.Т., като е оставила за свои
наследници по закон съделителите В.М., Г.М. (по заместване от починалата преди
общия наследодател нейна сестраМ.В.а М. – арг. чл. 10, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
8, ал. 1 ЗН), В.Т. (по заместване от починалия преди общия наследодател неин
брат Й.В.Т. – арг. чл. 10, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗН) и Г. В.а А.,
която е починала в хода на първоинстанционното производство. Установи
се от представено по делото пред СРС саморъчно завещание от Г. А. от 15.06.2011
г., с което последната е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на
племенницата си В.М.. Следователно, В.М. и Г.М. са придобили по наследствено
правоприемство от техния наследодателМ.В.а М. по 1/6 ид. части (1/3 ид. части :
2 наследника) от правото на собственост върху делбения имот. Към притежаваните
от В.М. 1/6 ид. части следва да се прибави и завещаното от Г. А., вследствие на
което В.М. притежава 3/6 ид. части. По отношение на В.Т. следва да се приеме,
че същият притежава 2/6 ид. части от правото на собственост
върху делбения имот.
При така установените правнорелевантни обстоятелства
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет – еднофамилна двуетажна жилищна сграда /пристроена към едноетажната
жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв. м, състояща се от: сутеренен етаж
от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел, изба и битово помещение;
партерен етаж, състоящ се от две спални, тераса, баня с мокро помещение,
вътрешен коридор и вход през едноетажната сграда; тавански етаж, състоящ се от
две спални, с две тераси, вътрешен коридор, баня с мокро помещение и вход от
втория етаж, която сграда представлява имот с идентификатор 68134.4327.2618.1
по кадастрална сграда и кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД – 18 –
74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618, с
административен адрес: гр. София, район „Овча Купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******при квоти, както следва: 1) за В.М.М. 3/6 ид. части; 2) Г.М.М. – 1/6 ид. части и 3) В.Й.Т. 2/6 ид. части.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
на СРС, в частта, предмет на въззивна проверка, следва да бъде отменено, а предявеният иск по допускане на делба на посочената
сграда – уважен.
По
отношение на разноските:
Предвид
изхода от спора, право на разноски в настоящото въззивно производство имат
единствено съделителите – въззивници В.М.М. и Г.М.М..
Въззиваемият
В.Й.Т.
трябва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, да заплати
сторените от въззивниците съдебни разноски, извършени пред въззивната и
касационната инстанция (арг. чл. 294, ал. 2 ГПК), общо в размер на сумата от 1
955 лв. (1055 лв. за касационното производство, от които: 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и 55
лв. – дръжавни такси за касационното производство; 900 лв. за въззивното
производство, от които: 850 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие и 50 лв. – държавни такси за
въззивното производство).
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № II-66-257
от 24.08.2015 г., постановено по гр. д. № 25868/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.М.М. срещу Г.М.М.
и В.Й.Т. иск за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда /пристроена към
едноетажната жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв. м., състояща се от:
сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел, изба и
битово помещение; партерен етаж, състоящ се от две спални, тераса, баня с мокро
помещение, вътрешен коридор и вход през едноетажната сграда; тавански етаж,
състоящ се от две спални, с две тераси, вътрешен коридор, баня с мокро
помещение и вход от втория етаж, която сграда представлява имот с идентификатор
68134.4327.2618.1 по кадастрална сграда и кадастрален регистър, одобрени със
Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618,
с административен адрес: гр. София, район „Овча купел“, кв. „Горна Баня“, ул. „*******КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
извършване на съдебна делба между В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, Г.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и В.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на следния
недвижим имот: еднофамилна двуетажна жилищна сграда /пристроена към
едноетажната жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв. м., състояща се от:
сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел, изба и
битово помещение; партерен етаж, състоящ се от две спални, тераса, баня с мокро
помещение, вътрешен коридор и вход през едноетажната сграда; тавански етаж,
състоящ се от две спални, с две тераси, вътрешен коридор, баня с мокро
помещение и вход от втория етаж, която сграда представлява имот с идентификатор
68134.4327.2618.1 по кадастрална сграда и кадастрален регистър, одобрени със
Заповед РД – 18 – 74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор
68134.4327.2618, с административен адрес: гр. София, район „О.К.“, кв. „Г.Б.“,
ул. „*****“ № 6, ПРИ КВОТИ между съделителите:
3/6
ид. част за В.М.М.,
1/6
ид. част за Г.М.М. и
2/6
ид. част за В.Й.Т..
РЕШЕНИЕТО
в останалата част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК В.Й.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
и Г.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 955 лв. – съдебни разноски пред СГС и ВКС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.