Ð À Ç Ï Î Ð
Å Æ Ä À Í Å
ÑÎÔÈÉÑÊÈ
ÃÐÀÄÑÊÈ ÑÚÄ,
ÒÚÐÃÎÂÑÊÎ
ÎÒÄÅËÅÍÈÅ, VI-9 ñúñòàâ
â
çàêðèòî çàñåäàíèå
íà
втори март
äâå õèëÿäè двадесет и трета
ãîäèíà
â ñúñòàâ:
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:
ÆÀÊËÈÍ ÊÎÌÈÒÎÂÀ
êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿ ÊÎÌÈÒÎÂÀ
търг.ä. N 3240
ïî îïèñà
çà 2010 ãîä.,
È
ÇÀ ÄÀ
ÑÅ ÏÐÎÈÇÍÅÑÅ,
ÂÇÅ ÏÐÅÄÂÈÄ:
Съдът като взе
предвид, че не са изпълнени указанията му по чл.127 и чл.128 от ГПК в срока по
чл.129 ал.2 от ГПК, съобщени на ищеца на
02.02.2023 г., включително и в допълнително дадения
срок с Разпореждане от 10.02.2023 г. (съобщени на 21.02.2023 г., във връзка с
които е постъпила молба от 28.01.2023 г.), намира, че исковата молба следва да
бъде върната и производството по делото прекратено.
Неоснователни са доводите
за връщане на държавна такса – производството по настоящото дело е
самостоятелно и по него се дължи държавна такса, независимо, че искът по него е
първоначално е бил предявен като евентуален пред СГС, VІ-7 с-в. Дали VІ-7 състав е имал правно основание за
разделянето и определянето на държавна такса по евентуално съединен иск е правно
ирелевантно към настоящия момент, тъй като т.д. №
3240/2010 г. на СГС, VІ-9 състав е образувано през 2010 г. в резултат на
разделяне на осн. чл.210 ал.2 от ГПК от т.д. № 757/2009 г. на СГС, VІ-7 състав и
по него вече е била събрана държавна такса по евентуалния иск (впоследствие
предмет на настоящото дело).
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ПРОТИВ ВРЪЩАНЕТО
може да се подаде частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: