Решение по дело №2223/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 419
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20185310102223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

                                                           гр. Асеновград,  14.10.2019г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.  с-в в публично заседание на  четвърти септември    две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА  като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2223 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

           

            Предявени искове  по реда на чл. 422   ГПК, чл.79,86 ЗЗД.

            

            ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ     ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. София,   жк Младост  4 Бизнес парк София, сграда 6  моли да бъде постановено решение, с което да бъде  признато за установено вземането на ищеца по отношение на  М.А.Т., с посочен   адрес за призоваване гр. Садово, ул. „Дружба“  № 19  по заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. 1580/2018г на АРС в размер на   314,87лв    главница,  представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и да бъде осъден ответникът  да заплати сумата от 713,44лв представляваща незаплатени лизингови вноски по догвор за лизинг от 22.09.2015г за мобилен номер 0894/352925 за периода  след м.06/2016г до 08/2017г.  Твърди, че    ответникът е абонат на ищцовото дружество и титуляр на мобилен номер **********, между страните е налице подписан договор  за мобилни услуги от 18.06.2013г със срок на действие - до 18.03.2018г. Отношенията между страните са новирани с допълнитено споразумение от 22.09.2015г. Като лоялен абонат на оператора и при възползване от преференциални условия за повече от една услуга, ответникъ е взел още три абонаментни плана с предпочетени мобилни номера както следва - по договор за мобилни утслуги от 18.07.2013г, по договор за мобилни услуги от 19.08.2014г и по договор за мобилни услуги от 22.09.2015г. Между страните е сключен и договор за лизинг от 22.09.2015г, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство НТС на изплащане на 23 месечни вноски, всяка в размер на 44,59лв.  Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентиския номер на абоната, а за потребените услуги за периода 01.01.2016г-31.05.2016г са издадени ф-ра №№ **********/01.02.2016г, **********/01.03.2016 и **********/01.04.2016г. Ответникът не е изплатил дължимите суми,  поради което и на основание чл. 75 от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент и са начислени дължимите суми по предоставените мобилни услуги  в общ размер на  314,87лв и оставащи незаплатени лизингови вноски в размер на 713,44лв. Ищецът се е снабдил със ЗИ в образуваното  ч.гр.д. 1580/2018г на АРС.  Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

              Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва изцяло предявния иск.  Заявява , че няма данни от които да може да бъде направен изод че договора за лизинг от 22.09.2015г е прекратен едностранно . На следващо място заявява, че не са представени доказателства, че ответникът не е заплатил дължимите суми. Моли исковете да се отхвърлят.                

             Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:        Между ищеца от една страна в качеството на оператор и ответника от друга - в качеството на потребител - са сключени  договори за мобилни услуги от 18.06.2013г, 19.08.2014г  и 22.09.2015г, по силата на които  на ответника са предоставени мобилни номера +359********* и +359*********,   и +359*********, ползвани при стандартен месечен абонамент от 10,99лв,   8,79лв и 17,99лв, с посочени  условия, както и договор за лизинг от 22.09.2015г, по силата на който  ищецът е предоставил на ответника  за временно и възмездно ползване апарат НТС модел One M8s Grey, а ответникът се е задължил да заплати  обща лизингова цена в размер на 1025,57лв, дължима на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 44,59лв с ДДС.   Съгласно чл.10 ал.1 от ОУ, неразделна част от  договора за лизинг, всяка  от страните може да развали договора в случай на неизпълнеине на зъдължиние от другата страна по него, като в ал .2 от същия текст е предвидено  че развалянето   се извършва  с едностранно писмено изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. В чл. 11 е предвидено правото на лизингодателя да развали договора   при неизпълнеине на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани услуги.  При разваляне на договора по вина на лизингополучателя е предвидено правото на неустойка в полза на лизингодателя в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните(чл.11 ал.2). От ищеца са издадени  ф-ра №№ **********/01.02.2016г на стойност 93,42лв, **********/01.03.2016г на стойност 191,57л, **********/01.04.2016г на стойност 284,92лв, **********/01.05.2016г на стойност 284,92лв, **********/01.06.2016г на стойност 1502,81лв, за предоставените  услуги в периода 01.01.2016г-31.05.2016г, както и за дължимите вноски по договора за лизинг. В чл.19 Б   от ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги,  е уредено правото на Теленор  едностранно да прекрати договора в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор.

                Съгласно заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като  пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, дължимите лизингови вноски са в размер на 713,44лв,  начислената неустойка предсрочно прекратяване на договора за услуги е в размер на 474,50лв, а задълженията за предоставени мобилни услуги са в размер на 314,87лв, като посочените задължения са включени в издадена фактура № ********** .

               Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявените искове по чл. 422 от ГПК, 79,86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1580/2018г по описа на АРС в размер на 314,87лв и осъдителен иск за сумата от 713,44лв дължими лизингови вноски.  От приложеното в настоящото производство   ч.гр.д. 1580/2018г се установява, че   установителният иск е допустим,   като   предявен  от взискателя в законоустановения срок.

             Разгледани по същество.    В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си за наличие на валидни облигационни отношения между страните въз основа договори за предоставяне на мобилни услуги, както и догвор за лизинг, твърдението че договорите са прекратени едностранно от ищеца, както и размера на претенциите. Не е спорно по делото, че между страните са сключени   договори за мобилни услуги от ,18.06.2013г, 19.08.2014г  и 22.09.2015г, по силата на които  на ответника са предоставени мобилни услуги с предпочетени  номера +359********* и +359*********,  и +359*********, ползвани при   посочени  условия, както и договор за лизинг от 22.09.2015г, по силата на който  ищецът е предоставил на ответника  за временно и възмездно ползване апарат НТС модел One M8s Grey, а и това се установява от ангажираните от ищеца(неоспорени от ответника)писмени доказателства. Твърди се от ищеца, че исковите суми са дължими поради прекратяване сключените договори.  В допълнителна молба сочи, че поради изтичане срока на договора за лизинг, ответникът дължи исковата сума. Ответникът възразява, че не е налице  уведомление за прекратяване на договорите, както и че не е доказано неплащане от страна на ответника. На първо място следва да се отбележи, че в тежест на ответника в настоящото производство е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.   Действително не се установи в хода на производството ищецът да е уведомил ответника, че прекратява едностранно сключените договори поради неизпълнение. За да е налице прекратяване на договорите, е  необходимо волеизявлението на ищеца да достигне до ответника, а такива доказателства не са представени.  Договорът за лизинг обаче  е със срок – 23 месечни вноски, считано от 22.09.2015г, или към настоящия момент  срокът на договора е изтекъл и сумите дължими по него са изискуеми. Изискуеми, като неплатени в срока са и дължимите суми, начислени за предоставените мобилни услуги.  Ето защо исковете се явяват основателни и доказани в размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата ССчЕ.  Следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 1580/2018г на АРС   в размер на   314,87лв    главница,  представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги в периода 01.01.2016г-31.05.2016г  за абонатен номер *********,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението -09.07.2018г,  и да бъде осъден ответникът  да заплати сумата от 713,44лв представляваща незаплатени лизингови вноски по догвор за лизинг от 22.09.2015г за мобилен номер 0894/352925, дължими  за периода   м.06/2016г - 08/2017г.  Ще се присъди и законната лихва от предявяване на иска -01.10.2018г  

               Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК  на ищеца се дължат разноски в заповедното производство в размер на 215,02лв и в настоящото – в размер на 715,02лв.

               

               Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

          

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на   ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ     ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София,   жк Младост  4 Бизнес парк София по отношение на  М.А.Т. ЕГН **********  , с посочен   адрес  за призоваване гр. Садово, ул. „Дружба“ № 19,  в размер на  314,87(триста и четиринадесет лв и осемдесет и седем ст)лв    главница,  представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги в периода 01.01.2016г-31.05.2016г  за абонатен номер *********,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението -09.07.2018г. 

              ОСЪЖДА М.А.Т. ЕГН **********  , с посочен   адрес  за призоваване гр. Садово, ул. „Дружба“ № 19 да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ     ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София,   жк Младост  4 Бизнес парк София сумата от 713,44(седемстотин и тринадесет лв и четиридесет и четири ст)лв, представляваща незаплатени лизингови вноски по догвор за лизинг от 22.09.2015г за мобилен номер 0894/352925, дължими  за периода   м.06/2016г - 08/2017г, ведно със законната лихва от предявяване на иска -01.10.2018г 

            ОСЪЖДА М.А.Т. ЕГН **********  , с посочен   адрес  за призоваване гр. Садово, ул. „Дружба“ № 19 да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ     ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София,   жк Младост  4 Бизнес парк София  разноски по заповедното производство в размер на 215,02(двеста и петнадесет лв и две ст)лв

             ОСЪЖДА М.А.Т. ЕГН **********  , с посочен   адрес  за призоваване гр. Садово, ул. „Дружба“ № 19 да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ     ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София,   жк Младост  4 Бизнес парк София  разноски по   производството в размер на 715,02(седемстотин и петнадесет лв и две ст)лв

           

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: