МОТИВИ към НОХД №969/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимия И. *** за престъпления по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.235, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че в периода м.май 2013 г. – м.юни 2013 г. от Горския фонд в местността “Воденичарска кория” землището на с.Сбор обл.Пазарджишка от поземлени имоти с №182010 и №182011, без редовно писмено позволително, чрез посредственото извършителство на М.Д.М. *** е отсякъл и извозил с неустановено МПС общо 66,00 /шестдесет и шест/ кубически метра дъбови дърва за огрев на обща стойност 4 092 лева, като собствеността на посочените по-горе имоти  от горския фонд е на наследниците на починалия  Стоимен Г.М.-***, а именно: Т.С.М. ***;  К.Ц.М.; М.Ц.М.; В.В.М.; З.Д.М.;  А.В.М.; Б.Н.К. и Д.Н.К. *** -престъпление по чл.235 ал.1 от НК.

Против подсъдимия е повдигнато обвинение и за това, че в периода 10.05.2013 г. - 19.07.2013 г. в с.Черногорово, обл.Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И.С.М., И.Л.Т. и Д.Г.Д. ***, че ще ги снабди с дъбови дърва за огрев различна кубатура и с това е причинил на тримата имотна вреда в общ размер на 1240 лева - престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият И.Н. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ 1 .

С Решение №ЗВ018 от 06.07.2000 г. на Поземлена комисия гр.Пазарджик била възстановена собствеността върху гори и земи от горския фонд в землището на с.Сбор местността „Воденичарска кория„ на наследниците на Стоимен Г.  М.. Между възстановените земи попадали и имоти №182010 с площ 15,334 дка и имот №182011 с площ 20,666 дка, представляващи широколистни гори.  Имоти №182010 и №182011 не били разделени, а били в съсобственост на наследниците на  Стоимен Г.М. , а именно: Т.С.М., К.Ц.М., М.Ц.М., В.В.М., З.Д.М., А.В.М., Б.Н.К. и Д.Н.К..

Нито един от наследниците не бил давал съгласие за извършване на сеч от имоти с №182010 и №182011

През есента на 2012 г. на подсъдимият И.Н. било издадено позволително за сеч и извоз за имот №182008 в землището на с.Сбор. Позволителното било издадено от свидетеля И.Д.. Подсъдимият И.Н. започнал сечта с помощта на секач - свидетеля М.М.. Подсъдимият И.Н. имал устна договорка със свидетеля М.  М.. Сечта и извоза на дървесината в имот №182008 приключил през пролетта на 2013 г.

В периода м.май 2013 г.  – м.юни 2013 г., подсъдимият И.Н. заявил на свидетеля М.М. да сече и в съседните имоти №182010 и №182011, намиращи се в с.Сбор, в близост до паметник, тъй като ги бил закупил и били негова собственост. Свидетелят М.М. започнал да сече и в съседните имоти №182010 и №182011, като дървата, които сякъл не били маркирани с КГМ. Отрязаните от имотите №182010 и №182011 дърва, били извозвани от подсъдимия И.Н. с неустановено по делото МПС.

В периода м.май 2013 г. – м.юни 2013 г., свидетелите Д.К. и Т.М. разбрали от свидетеля М.М., че същият извършвал сеч в местността „Воденичарска кория” в с.Сбор. В посочения период свидетелят Т.М. установил, че в  имоти №182010 и №182011 били напълно изсечени дърветата  и дървесината била извозена. Служители на РДГ Пазарджик извършили  проверки на място в имоти №182010 и №182011 в с.Сбор в местността „Воденичарска кория” в отдел 241, подотдел „Г” „Е” „Ж”. Било установено, че е   извършена незаконна сеч и били съставени констативни  протоколи №001118 от 08.08.2013 г. и  протокол № 001121/23.08.2013 г . Орязани били 140 броя пънове с различни диаметри без наличие върху тях на КГМ, които били означени с червена боя.

От приложената по делото служебна бележка  изх. №94-00-733/09.08.2013 г. по описа на РДГ гр.Пазарджик е видно, че не са били издавани позволителни за сеч за имоти с номера  182010 и №182011 в землището на с.Сбор. Имот с номер 182010 се намирал в землището на с.Сбор, отдел 241Б и бил с площ 15,334 дка широколистна гора, частна собственост. Имот с номер 182011 се намирал в землището на с.Сбор  отдел 241Г и бил с площ 20,666 дка широколистна гора, частна собственост.

От назначената  и извършена лесотехническа – оценъчна експертиза е видно, че имот с номер 182010 съответствал на отдел 241, подотдел „Ж” и част от подотдел „Г” по картата на ТП „ДГС гр.Пазарджик“ и представлявал защитена зона – местообитаване натура 2000. Имот с номер 182011 съответствал на отдел 241, подотдел „Е” ” по картата на ТП “ДГС гр. Пазарджик“ и представлявал защитена зона –историческа натура 2000. Дървесната растителност и в двата имота била от вида дъб -  благун, зимен дъб, цер и космат дъб. В двата имота имало пънове на  отсечени общо 137 броя дъбови дървета /благун, зимен дъб, цер и космат дъб/, върху което имало положени червена боя, означаващо, че били незаконна сеч. Повечето от пъновете били в имот номер 182011 и били в близост до партизански паметник. Диаметрите на пъновете съответствали с диаметрите на пъновете, описани в протокол №001121/23.08.2013 г. Общата кубатура дървесина на незаконно изсечените 137 броя дъбови дървета /благун, зимен дъб, цер и космат дъб/ била 33 плътни кубически метра, равна на 66 пространствени кубически метра при коефициент на плътност  0,50 метра. По цвета на дървесината при отрезите и от наличните клони личало, че сечта била извършена месец май – месец юни 2013 г. За тази дървесина в общ размер на 66 пространствени кубически метра нямало издавано позволително за сеч, а и за извозената дървесина също нямало КГМ и нямало превозни билети за съответните населени места. Дървесината била годна само за дърва за огрев. Пазарната цена на един пространствен куб метър дъбови дърва  за огрев /благун, зимен дъб, цер и космат дъб/  в населените места в Община гр.Пазарджик през месец май 2013 г.- месец юни 2013 г. била 62 лв. Пазарната стойност на общо 66 пространствени кубически метра дървесина от вида дъб /благун, зимен дъб, цер и космат дъб/ била 4092,00 лв. На северозапад от имоти с номер 182010 и номер 182011, в близост бил разположен имот 182008. В него също имало отсечени пънове, но по тях имало КГМ №0247 с черна боя, марката на лицензиран лесовъд Д.. Сечта била извършена приблизително по същото време  както в имоти с номера 182010, 182011, след издадено позволително за сеч от лесовъд Д.. Между имоти с номер 182010 и номер 182011 и имот с номер имот 182008 бил разположен имот с номер 182009, в който нямало извършена сеч.

ПУНКТ 2 .

На 10.05.2013 г. в с.Черногорово свидетеля И.М. се срещнал с подсъдимия И.Н., за да се уговорят за дърва за огрев. Свидетелят И.М. разбрал, че  подсъдимият И.Н. записвал желаещи за дърва за огрев. При уговорката, двамата се разбрали подсъдимият И.Н. да достави дърва за огрев 5 куб.м. на цена от 55 лв. за куб.м. на 20.05.2013 г. Подсъдимият И.Н. поискал капаро и свидетелят И.М. му дал сумата от 140 лв. На място подсъдимият И.Н. издал на свидетеля И.М. квитанция №195 към ПКО от 10.05.2013 г. за получената от него сума в размер на 140 лева. Квитанция №195 била подписана и подпечатана от подсъдимия И.Н..

На 20.05.2013 г., свидетелят И.М. не получил уговорените дърва за огрев от подсъдимия И.Н.. В  един продължителен период от време, свидетелят И.М. започнал да звъни на подсъдимия И.Н. по телефона, но същият започнал да отлага доставката по различни причини – липса на транспорт, административни пречки от страна на РДГ Пазарджик, а в последствие спрял да вдига телефона си и номерът му бил изключен. 

На 07.07.2013 г. в с.Черногорово свидетелят И.Т. се срещнал с подсъдимия И.Н., за да се уговорят за доставка на дърва за огрев. Свидетелят  И.Т. разбрал , че  подсъдимиуят И.Н. записвал желаещи за дърва за огрев. При уговорката, двамата се разбрали подсъдимият И.Н. да достави дърва за огрев 10  куб.м. на цена от 55 лв. за куб.м  до 14 дни. Подсъдимият И.Н. поискал да се заплати цялата сума за дървата и свидетелят И.Т. му дал сумата от 550 лв. На място подсъдимят И.Н. издал на свидетеля И.  Т. квитанция към ПКО №214  от 07.07.2013 г. за получената от него сума в размер на 550 лева. Квитанция №214 била подписана и подпечатана от подсъдимия И.Н..

На  уговорената дата  свидетелят И.  Т. не получил уговорените дърва за огрев.  След това, продължителен период от време, свидетелят И.Т.   започнал да звъни на подсъдимяИван Н. по телефона, но същият започнал да отлага доставката, като посочвал различни дати, а в последствие спрял да вдига телефона и номерът му бил изключен.

През месец юли 2013 г. в с.Черногорово свидетелят Д.Д. се срещнал с подсъдимия И.Н., за да се уговорят за доставка на дърва  за огрев. Двамата се разбрали подсъдимят И.Н. да достави дърва за огрев 10 куб.м. на цена от 55 лв. за куб.м до 10 дни.  Подсъдимят И.Н. поискал  да се заплати цялата сума и свидетелят Д.Д. му дал сумата от 550 лв. Подсъдимият И.Н. издал на свидетеля Д.Д. квитанция към ПКО №215  от 19.07.2013 г. за получената от него сума в размер на 550 лева. Квитанция №215 била подписана и подпечатана от подсъдимия И.Н..

На  уговорената дата, свидетелят Д.Д. не получил уговорените дърва за огрев от подсъдимия И.Н.. Затова започнал да звъни на подсъдимия И.Н. по телефона, но номерът му бил изключен.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и и доказателствата събрани на досъдебното производство прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Т.М., К.М., М.М., В.М., З.М., А.М., Б.К., Д.К., Д.Д., И.Т., И.М., И.Д., И.К., Р.М., заключението на лесотехническата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.235, ал.1 от НК, като в периода м.май 2013 г. – м.юни 2013 г. от Горския фонд в местността “Воденичарска кория” землището на с.Сбор обл.Пазарджишка от поземлени имоти с №182010 и №182011, без редовно писмено позволително, чрез посредственото извършителство на М.Д.М. *** е отсякъл и извозил с неустановено МПС общо 66,00 /шестдесет и шест/ кубически метра дъбови дърва за огрев на обща стойност 4 092 лева, като собствеността на посочените по-горе имоти  от горския фонд е на наследниците на починалия  Стоимен Г.М.-***, а именно: Т.С.М. ***;  К.Ц.М.; М.Ц.М.; В.В.М.; З.Д.М.;  А.В.М.; Б.Н.К. и Д.Н.К. ***.

Подсъдимият И.Н. е действал при пряк умисъл, като съзнавал всички субективни и обективни елементи на състава на престъплението.

За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си и с това да му причини имотна вреда. 

Безспорно се установи, че подсъдимият с обещал на свидетелите Д., Т. и М. да им достави дърва за огрев. Демонстрирайки възможности за изпълнение на уговорката е мотивирал свидетелите Д., Т. и М. да му предоставят суми в общ размер на 1 240 лева. В последствие подсъдимият не изпълнил задължението си. В резултата на това на Д. е нанесена имуществена вреда в размер на 550 лв., на Т. също в размер на 550 лв., а на М. е нанесъл щета в размер на 140 лева.

Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите и подкрепящи се от самопризнанието на подсъдимия, водят до извода, че деянието е осъществено от обективна страна.

От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и специална цел.

Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава, че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимият не е имал намерение и възможност да изпълни задълженията си към свидетелите.

Умисълът на дееца е обективиран с конкретните му действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 10.05.2013 г. - 19.07.2013 г. в с.Черногорово, обл.Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И.С.М., И.Л.Т. и Д.Г.Д. ***, че ще ги снабди с дъбови дърва за огрев различна кубатура и с това е причинил на тримата имотна вреда в общ размер на 1 240 лева.

Подсъдимият е действал умишлено, като е съзнавал всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на същото.

Налице е користна цел, а именно подсъдимият да набави за себе си на имотна облага.

Деяния, извършени от подсъдимия Н. осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението “измама”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложиат на подсъдимия Н. за извършен от него деяния, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на първото деяние, която е висока. Това са престъпления с увеличена интензивност и засягат важни стопански и обществени интереси на страната свързани нарушаване работата на държавните лесничейства по използване и опазване на държавния горски фонд. Престъплението е систематизирано в Глава шеста на НК “Престъпления против стопанството”, раздел ІІ “Престъпления в отделни стопански отрасли”.

Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се има предвид користната цел, начина на извършване и високия размер на причинените щети.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, чистото съдебно минало към дата на извършване на деянията, възстановяване на по-голяма част от вредите и добрите характеристични данни, а като отегчаващи – последващото осъждане, високата стойност на предмета на второто деяние и значителния брой на ощетените лица и от двете престъпления и проявената престъпна упоритост.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.Г.Н. за извършеното престъпление по чл.235, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима по сметка на Районен съд Пазарджик.

След намаляване на така определеното наказание лишаване от свобода с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на подсъдимия И.Г.Н. от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.Г.Н. за престъплението по чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията на така определеното наказание с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на подсъдимия И.Г.Н. от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Тъй като двете престъпления са извършени при реална съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия И.Г.Н. едно общо наказание между двете еднакви наказания от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.3 от НК към общото най-тежко наказание присъедини наказанието ГЛОБА  в размер на 1 500 лева, наложено за престъплението по чл.235, ал.1 от НК.

Видно от справката за съдимост по НОХД №127/2014 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, със споразумение, влязло в сила на 07.04.2014 г., на подсъдимия И.Н. е наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието е наложено за престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 03.04.2013 г. – 24.05.2013 г.. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

По отношение на горното и настоящите деяния са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, тъй като са извършени от подсъдимия преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.

Затова съдът определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, т.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа по отношение на условно осъдения съдът възложи на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.

На основание чл.23, ал.3 от НК към общото най-тежко наказание, съдът присъедини наказанието ГЛОБА в размер на 1 500 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: