№ 3763
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110158559 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и първи април 2022 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
58559/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „..., Бизнес център твърди че за периода 02.11.2018 г. – 01.02.2019 г. е доставял
електрическа енергия на ответника Т. АЛ. В., ЕГН: **********, адр. с. .... Твърди, че за този
период стойността на потребената от ответника ел. енергия възлиза на сумата от 498,42 лв. ,
която сума не е заплатено от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответникът е в забава, като за периода от 04.01.2019 г. – 09.05.2019 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизало на 7,28 лв. Твърди, че поискал осъждане на
ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява
настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумите в размер на 270,27 лв. – стойността на потребената ел. енергия за периода 02.11.2018
г. – 01.02.2019 г. , и в размер на 7,28 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 04.01.2019 г. – 09.05.2019 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от лицензия под л. № 22 от дебото, ищецът е доставчик на електрическа енергия за
територията, на която е адреса на ответника. Видно от приетата по делото и неоспорените
от страните СТЕ /л.л. №№ 57 – 59/ и ССЕ /л.л. №№ 63 – 66/, ответникът е в облигационни
отношения с ищеца по договор за доставка на електрическа енергия, като на ответника е
открита партида с абонатен № ********** и ИТН: 310198762415, като ответникът е
заплатил цената за ползвана ел. енергия за период до процесния, като за последния липсва
плащане. Видно, отново от ССЕ, е, че стойността на употребената и незаплатена от
ответника ел. енергия, за процесния период 02.11.2018 г. – 01.02.2019 г. възлиза на 270,27
лв. Видно от ССЕ е, че размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата за
въведения с исковата молба период - 04.01.2019 г. – 09.05.2019 г. , възлиза на 7,28 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимастта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена ел. енергия по твърдяния договор за
доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за възниквдане на вземането
за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница по договора за доставка на
ел. енергия.
2
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи
по-горе, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на ел. енергия, като
за периода 02.11.2018 г. – 01.02.2019 г. ответникът не е заплатил потребена ел. енергия в
размер на 270,27 лв. – толкова, колкото се твърди в исковата молба, поради което и искът по
чл. 415, ал. 1 от ГПК е изцяло основателен в частта за твърдяната главница. За прецизност
следва да се посочи, че съдът приема наличието на облигационна връзка между страните –
договор за доставка на ел. енергия, със съответното съдържание, и във връзка с чл. 98а от
Закона за енергетиката, според който общите условия за продажба на ел. енергия,
приложени под л.л. №№ 20-21 от делото, обвързват страните с публикуването им, като
корекции в тях се правят по съответния ред, за което по делото, обаче няма данни.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай съдът приема, че за процесния период, за който се
претендира лихва, а именно - 04.01.2019 г. – 09.05.2019 г. , ответникът е в забава, което е
видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от общите условия на процесния договор за доставка
на ел. енергия, според която задължението за плащане за потребената ел. енергия е
ежемесечно. Съдът приема това съдържание на процесния договор за доставка на ел.
енергия за установено по съображенията изложени по-горе. И тъй като, според ССЕ,
размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата за въведения с исковата
молба период - 04.01.2019 г. – 09.05.20019 г. , възлиза на 7,28 лв. – колкото се претендира с
исковата молба, то съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изцяло основателен в
частта за твърдяното обезщетение за забава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 647 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 83 лв. по заповедното производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
3
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. АЛ.
В., ЕГН: **********, адр. с. ... дължи на ищеца „..., Бизнес център следните суми: 270,27 лв.
– стойността на потребена от ответника електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. –
01.02.2019 г. по партида с абонатен № ********** и ИТН: 310198762415, 7,28 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.01.2019 г. – 09.05.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Т. АЛ. В., ЕГН: **********, адр. с. ... да заплати на ищеца „..., Бизнес
център, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 647 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Т. АЛ. В., ЕГН: **********, адр. с. ... да заплати на ищеца „..., Бизнес
център, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 83 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5