РЕШЕНИЕ
№ 2384
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330119526 по описа за 2021 година
ЗАД „Алианц България” АД е предявило против Община Пловдив иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати сумата от 860,
18 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на ***** при движение в гр. П., ****, е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил
„*******“, модел „****“, с рег.№ **** попада в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, при което на автомобила са нанесени щети. За
произшествието бил съставен Протокол за ПТП № *******в който като причина за
настъпването му било посочено наличие на дупка на пътното платно, с посочване и на
параметрите й. Произшествието настъпило в срока на валидност на застрахователна
полица № ******* за сключена застраховка „*****“ в ЗАД „Алианц България“ АД на
повредения лек автомобил. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета
№****** и след оценка на щетата било заплатено застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 860, 18 лв. Твърди, че със заплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община
Пловдив, в която се излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва
1
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и застрахования към момента на настъпване на процесното ПТП. Оспорва
предявения иск, като сочи, че от съдържанието на исковата молба не се установява по
безспорен начин къде е настъпило процесното ПТП, откъдето не можело да се направи
извод дупката в точно кой имот попада, респ. кой е неговият собственик. Оспорва
механизма на произшествието. Възразява за това да е изплащано застрахователното
обезщетение, тъй като нямало годни доказателства в тази насока. В условия на
евентуалност оспорва размера на изплатеното обезщетение, като сочи, че
застрахователят не е бил длъжен да признае всички разходи по ремонта, описани в
представената фактура, а единствено подмяната на гумата на автомобила. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил,
който се е движил с несъобразена скорост, нарушавайки изискванията на разпоредбата
на чл. 20 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните
оспорвания и възражения, приема предявения иск за процесуално допустим и
основателен в цялост, по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на застрахователен риск,
като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи
причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност
носи възложителят на работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът
по регресния иск не е обвързан от размера на платеното от застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователят се суброгира до размера на иска на увредения
спрямо възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Спорен от фактическа страна е въпросът относно това дали е възникнало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил,
както и дали е осъществено плащане на застрахователното обезщетение. Според
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза застрахователната премия по
застрахователна полица № ****** в размер на 17 452, 59 лв. е изцяло изплатена,
откъдето следва и че застрахователното правоотношение е валидно възникнало. От
2
анализа на доказателствата по делото се установява, че щетите по лек автомобил
„*****“, модел „*****“, с рег.№ **** са възстановени от оторизиран сервиз на***** -
„****“ ЕАД, който е издал фактура №***** като същата е адресирана до ищеца.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза с превдоно
нареждане от 01.07.2019 г. ищецът е изплатил на „*****“ ЕАД дължимото по
фактурата, а именно сумата от 860, 18 лв.
По делото се спори и относно това дали инцидентът е осъществен на общински
път или не. Настоящият състав намира, че от събрания доказателствен материал
безспорно се установи мястото на настъпване на инцидента, както и че същото
представлява общински път. В приложения по делото Протокол за ПТП органите на
МВР са удостоверили, че инцидентът се е осъществил в гр. П., ул. „****“ – *****“.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел и
собственик на увредения автомобил – Д.А., който заявява, че се е движил по „*****“ и
е завил към ул. „***“, покрай завод „*****“. Така установеното място на инцидента
представлява общински път, който следва да бъде поддържан от община П., чрез
съответните технически лица, натоварени с тази дейност. Последното обосновава
отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД, в качеството на юридическо лице,
възложител на работа по поддръжка на общинската пътна мрежа. Следва да се
отбележи, че юридическите лица могат отговарят за вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл.
50 ЗЗД, който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.
Спорен от фактическа страна е и въпросът относно това дали вредите са
причинени по описания в исковата молба механизъм. Според приетата съдебно-
автотехническа експертиза най-вероятен за настъпване на процесното ПТП е
твърденият от ищеца механизъм. Следствие на контакт - удар на автомобилното
колело с изхода на негативната неравност настъпват материални щети по автомобила.
Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение, което е базирано на
данните от протокола за настъпилото ПТП, разпита на собственика на автомобила,
както и снимков материал. Оспорването на ответника, че не е установен механизма на
ПТП се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, и най-вече
приетата експертиза, са еднопосочни. Не се доказва и съпричиняване от водача, който
се движел с позволена скорост, който извод се подкрепя както от свидетелските
показания, така и от приетата автотехническа експертиза.
По отношение на въпросът за размера на вредите и дължимото застрахователно
обезщетение вещото лице е посочило два варианта на изчисление – средна пазарна
стойност на части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобил,
който е в извънгаранционен период, а именно - 645, 84 лв., както и стойността на така
изброените услуги, необходими за възстановяване на гаранционен автомобил,
извършени в представителството на марката - производител, а именно – 999, 84 лв. В
настоящия случай от приетото по делото писмо от „******“ ЕАД се установява, че към
3
датата на инцидента увреденият автомобил е бил в гаранция, при което е следвало да се
спазват изискванията и процедурите за нейната валидност, а именно – ремонтните
дейности по автомобила да бъдат извършвани в оторизирания сервиз на марката -
производител. Независимо от изчисленията, сторени от вещото лице, искът е предявен
за сумата от 860, 18 лв., като същият следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер, до тази сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за експертизи,
адвокатско възнаграждение, депозит за свидетел и държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в общ размер на 965 лева, съобразно приложен списък по чл.
80 ГПК. Разноските за банкови преводи не следва да се присъждат, тъй като те не са
съдебни разноски. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала
благоприятен изход на спора в рамките на съответната инстанция, като на присъждане
подлежат действително направените и доказани разноски, според разясненията на ТР
№6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана к. заплати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 860,18 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба 10.12.2021
г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца-застраховател застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„********* полица № ******, сключен с Д. Ж. АВР., за настъпило на *****пътно-
транспортно произшествие/ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана к. ******* да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 965
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4