ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3307
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501467 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 44657/20.05.2025г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „Животозастрахователен институт“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, представлявано заедно
от Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев, срещу решение №
1176/07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 11219/2024г. по описа на ВРС, 8 –ми състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.“
No **,ет.*, ап.*, сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за медицинска застраховка
по Групова „Здравна застраховка“ от 29.01.2024 г. за имуществени вреди от настъпило
застрахователно събитие на 16.03.2024 г., изразяващо се в разходи за проведено болнично
лечение в „Медицински център Анакиевски“ АД, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 02.09.2024 г., до окончателното й заплащане, на основание чл. 427, ал. 1
КЗ.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Твърди, че ВРС не бил
изложил доводи, с които да анализира и констатира кои текстове от Приложение 1
нарушавали изискванията на чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че списъкът на клиничните пътеки е
общодостъпен, а от друга страна ВРС е следвало да извърши правен и фактически анализ
дали процесната интервенция попадала в обхвата на съществуващата КП с No 152. Клаузата
за изключен риск била валидна и действаща и отказът на застрахователя законосъобразен.
Отправя искане за допускане на СМЕ с формулирани въпроси.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.
Излага доводи, че ищецът е успял да проведе главно и пълно доказване на фактите и
обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест. Искането за допускане на СМЕ
следвало да се остави без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
1
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се
позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не е налице хипотеза, в
която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
По доказателственото искане:
Съдът намира, че въззивникът не е отправил искането за допускане на СМЕ
своевременно, поради което и не следва да се допуска такава. Не се обосновава наличието
на нито една от хипотезите по чл. 266 ал.2 и ал.3 от ГПК, за да се приеме за основателно
искането на страната.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 44657/20.05.2025г. /вх. No на ВРС/,
подадена от „Животозастрахователен Институт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ No 67А, представлявано заедно от
изпълнителните директори – Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев,
срещу решение № 1176/07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 11219/2024г. по описа на ВРС, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Д.“ No **,ет.*, ап.*, сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за медицинска
застраховка по Групова „Здравна застраховка“ от 29.01.2024г. за имуществени вреди от
настъпило застрахователно събитие на 16.03.2024 г., изразяващо се в разходи за проведено
болнично лечение в „Медицински център Анакиевски“ АД, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 02.09.2024 г., до окончателното й заплащане, на основание чл.
427, ал. 1 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъде допуснато изготвяне на
заключение по СМЕ с поставени във въззивната жалба въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
2
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3