Р Е Ш Е Н И
Е № 900
гр. Сливен, 31.07.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд,
гражданско отделение, девети състав в публично съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 6402 по
описа за
Предмет на производството е предявен
положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение
от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба процесуалният
представител на ищцовото дружество твърди, че на 26.06.2017г., представляваното
от него дружество сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото,
в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние N 174984. Сключването договора се извършило въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване
на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал
и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора,
както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът
бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа
wvv4v.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен адрес бил: JQRO 196915Q2@ABV.BG. На посочения от клиента мобилен номер бил
осъществен разговор със същия. Целта на този разговор била да се потвърди устно
волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им. Ответникът
посочил следния телефонен номер: **********. По този
начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди
се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и до входиране на исковата молба били постъпили плащания в размер на 605.00
лв., разпределени, както следва: 396.35 лв., главница, 67.41 лв., лихва, 141.24
лв., неустойка;
Гореописаната
процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил
отпуснат кредит с главница в размер на в размер на 1 100.00 лв. /хиляда и сто
лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора и подаденото заявление сумата била
преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков път по
посочена от него банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, BIC ***,
IBAN ***. Доказателство за превода било представеното платежно нареждане.
Видно
от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница било
разсрочено на 7 броя вноски за периода 26.07.2017г. - 22.01.2018г.. От тях
вноските за главница за 26.07.2017г. и 25.08.2017г. са изцяло платени, а за
24.09.2017г. е частично платена. Дължими оставали вноските за периода от следните
месеци: част от 24.09.2017г. - 22.01.2018г. в размер на 703.65 лв..
При
изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва. Договорната лихва била уточнена в Договора.
Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %..
Дължима е базисна лихва за периода 25.08.2017г. - 22.01.2018г., като е в размер
на 77.77 лв. Посочва се, че съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжника
не обезпечи вземането по кредита, той дължал неустойка. Тя се начислявала след
изтичане на срока по чл. 3, като ставала изискуема изцяло незабавно, съгласно
чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. С цел финансово облекчение за длъжника вземането било
разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежирала на отделна дата,
а цялото вземане било с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителят
бил подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за
неустойка, както и за евентуалния й размер. Той се съгласил с това обстоятелство. Неустойката
била в размер на 70.62 лв., на вноска. Претендираните вноски били за периода
25.08.2017г. - 22.01.2018г. и били в размер на 363.10 лв.. Софтуерно вземането
било обединено в едно, макар да почивало на различни основания, затова и в
заявлението е претендирано като обща сума.
В
исковата молба се посочва, че поради необходимостта от идентитет, между
претендираното и заповедното производства се претендира сумата по заявлението,
за възнаградителна лихва с горните уточнения, а именно: 430.87 лв. /четиристотин
и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/.
Посочва
се още, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал
задълженията си съгласно договореното. Вследствие било депозирано пред Районен
съд Сливен заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него било
образувано ч.гр.д. № 3194/2018г. По същото била издадена заповед за изпълнение,
която била надлежно връчена на ответника по делото. Той подал възражение срещу
нея. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът н е указал да
се предяви установителен иск, за да се докаже вземането, след като се довнесе
дължимата държавна такса. Поради това, за ищеца се порадил правен интерес да
заведе настоящето дело. Твръди се, че към датата на входиране на искова молба
кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 1 134.49 лв., от които:
703.65 лв., главница по предоставения кредит, 430.87 лв., претендирана със
заявление по заповедно производство възнаградителна лихва за периода
25.08.2017г. - 22.01.2018г. /представляваща сбор от базисна договорна лихва в
размер на 77.77 лв. и неустойка в размер на 363.10 лв./, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното
производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендират се съдебни
разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство,
както и разноските в настоящето производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Г.И.М., че същият дължи на ‘ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А. Гюров сумата от 1
134.49 лв., от които: 703.65 лв., главница по предоставения кредит, 430.87 лв.,
претендирана със заявление по заповедно производство възнаградителна лихва за
периода 25.08.2017г. - 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума. За вземанията има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 3194/2018г. на PC Сливен, 6 с-в.
Иска
се от съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в
заповедното производство в следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и платената държавна такса.
Иска
се от съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски в
настоящото производство включително държавна такса и такса за изискани
експертизи, както и да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лева.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна
не е постъпил.
В съдебно заседание. ищцовото търговско
дружество не се представлява от представител по закон или пълномощие. В писмена
молба се иска от съда при наличие на
предпоставките по чл. 238 -239 от ГПК постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Г.И.М., редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен
срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са
указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно
заседание с Разпореждане № 1886/31.01.2019 г., връчено му лично, ведно със
съобщението. Ответникът лично редовно е призован за насроченото открито съдебно
заседание.
Съдът счита, че и
исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и
представените с исковата молба и приети по делото доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски в
общ размер на 400.00 лева., от които 223.51 лева, сторени в настоящото исково
производство /държавна такса в размер на 123.51 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00
лева, определено съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК/ и 176.49 лв., сторени в
заповедното производство по ЧГД № 3194/2018 г. на РС Сливен.
Решението
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр.
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между
страните, че Г.И.М. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адресг***34.49 лева /хиляда сто тридесет и четири лева и 49 ст/, от които 703.65 лв./седемстоти
и три лева и 65 ст./ главница по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 174984, сума в размер на 77.77 лв. /седемдесет и седем лева и
77ст./ базисна договорна лихва за периода 25.08.2017г. - 22.01.2018г. и сума в
размер на 363.10 лв. /триста шестдесет и три лева и 10 ст./ неустойка за
периода 25.08.2017г. - 22.01.2018г ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на завеждането на заповедното производство по
ЧГД 3194/2018 год. по описа на РС Сливен - 02.07.2018 год. до пълното
погасяване на дължимата сума.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.И.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адресг*** размер
на 400.00 /четиристотин/ лева, от които 223.51 лева, сторени в
настоящото исково производство и 176.49 лв., сторени в заповедното производство
по ЧГД № 3194/2018 г. на РС Сливен.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - Г.И.М. с ЕГН **********,*** , че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията
на чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: