Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260024
гр. Пловдив, 05.01.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6700/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Билд инвест сит“ ООД с управител Я.С.Д.,
действащо чрез пълномощника си адв. И.И.М. – А. против Наказателно
постановление № 77 от 29.09.2020 г. , издадено от Директор на РИОСВ гр. Пловдив, с което
на дружеството
- жалбоподател,
на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2, вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – „Имуществена
санкция“ в
размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева за нарушение
на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 от ЗООС.
В жалбата и в съдебно заседание, действащ чрез
процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа конкретни доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като издадено при неизяснена фактическа обстановка и съществени
процесуални нарушения. На тази база е формулирано искане за отмяна на
обжалваното постановление, алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си
представител Д.К. ангажира становище за неоснователност на възивната жалба,
като моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски в полза на РИОСВ
и релевира възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с
формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за негововото потвърждаване. Съображенията в тази насока са
следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 02.07.2020 г. от експерти в
отдел „Контролна дейност“ при РИОСВ град Пловдив била извършена извънредна
проверка на „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване
на биомаса, находяща се в местност „Тънкия път“, имот № *** по КК на село Труд,
Община Марица, обл. Пловдив, стопанисвана от „Билд инвест сит“ ООД. Проверката
била извършена във връзка със сигнал, подаден на „Зелен телефон“ чрез център
112 в 20.30 ч. на 02.07.2020 г. При
осъществяване на същата бил съставен Констативен протокол № 0009176/ 02.07.2020
г. , в който на дружеството – жалбоподател било дадено предписание да не се допуска разпространение на
неприятни миризми, извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“
ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на енергия чрез
индиректно използване на биомаса, със срок – постоянен.
На 05.08.2020 г. експерти от отдел „Контролна дейност“ при
РИОСВ Пловдив, съвместно с участието на главен експерт ОМП и Сигурност в
Областна администрация – Пловдив извършили извънредна проверка на територията
на село Труд, община „Марица“, област Пловдив. Повод на проверката бил подаден
сигнал на зелен телефон на РИОСВ Пловдив, заведен с вх. № СЗТ – 394/05.08.2020
г. за усетена силна миризма от биоцентралата, разположена в землището на село
Труд, местност „Тънкия път“.
В хода на проверката бил извършен
обход на село Труд – територията на бул.
„Ген. Димитров“ № 34, като било установено, че в непосредствена близост до този адрес, а именно на ул. „Тодор
Каблешков“ № 18 е разположен животновъден обект, от който се емитират миризми,
както и съд за битови отпадъци, който бил пълен.
Обходът на село Труд продължил
като било извършено обследване около
биоцентралата, собственост на дружеството – жалбоподател. Участващите в
проверката установили миризма, характерна за производствената дейност в обекта
– биоцентрала. Установено било, че миризмата е на силаж и смесена миризма на
ферментирал продукт и канализация /от заустването на битовите води на село
Труд/. Миризмата била усетена от всички присъстващи при проверката на
територията на гробищния парк, разположен от десния бряг на река Пясъчник. Проверката била извършена в отсъствие на
представител на санкционираното лице, като след проведев разговор с мениджъра
на централата, същият бил поканен да присъства, но отказал, заявявайки, че
предмета на проверката обхваща територия извън границите на производствената
площадка.
Установените по време на
проверката факти и обстоятелства били обективирани в съставен Констативен
протокол № 0009587/05.08.2020 г., който бил връчен на управителя на дружеството
– жалбоподател с писмо изх. № 0 – 2514 – 2/ 10.08.2020г.
Въз основа на констатираното по
време на проверката, извършена на 05.08.2020 г. и предвид даденото на
02.07.2020 г. предписание с КП № 0009176/ 02.07.2020г. да не се допуска
разпространение на неприятни миризми, извън границите на работната площадка на
„Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на
енергия чрез индиректно използване на биомаса, контролният орган приел, че от
страна на дружеството – жалбоподател е извършено административно нарушение на
чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС,
за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 62/
23.09.2020г. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на санкционираното юридическо лице, който след запознаване
със съдържанието на АУАН, се подписал и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
НП, с което на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2, вр. чл. 156, т. 2
вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ „Билд инвест
сид“ ООД е
санкционирано
с „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 166, т. 3 вр.
чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 от ЗООС.
Така описаната и въприета от съда фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел М. К., който описва извършената проверка и
сторените при същата констатации. Съдът кредитира показанията на свид. К. като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява и
от писмените доказателства по делото – Констативен протокол № 0009587/
05.08.2020г. ; Констативен протокол №
0009176/ 02.07.2020 г. ; Писмо до Директора на РИОСВ Пловдив Относно извършена проверка
и направени констатации с констативен протокол № 0009587/05.08.2020 г.; Писмо
изх. № 0 -2514 – 2/ 10. 08 .2020 г. ; Известие за доставяне № ИД РS 4040 01L21U 8; Покана изх. №
0- 2712/ 31.08.2020 г. ; Известие за доставяне № ИД РS 4040 01L27D X; Възражение
против акт № 62/ 23.09.2020г., както и АУАН № 62/23.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от
компетентен орган, съгласно представеното по делото копие от Заповед № РД-57/13.03.2020г. на Директора на РИОСВ
гр. Пловдив. Обжалваното НП е издадено от Директора на РИОСВ гр. Пловдив, в
кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл. 168 от ЗООС.
АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава
атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН е възпроизведена по идентичен начин и в НП. Спазени са давностните срокове
по чл. 34 ЗАНН,
касаещи съставяне на акта и издаване на НП. Предвид изложеното изцяло неоснователни са
възраженията в обратна насока, релевирани от процесуалния представител на
жалбоподателя.
На санкционираното дружество е вменено нарушение по чл. 166, т. 3
вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 ЗООС, съгласно които разпоредби за
неизпълнение на предписания, дадени в констативни протоколи, издадени от
директорите на РИОСВ или упълномощени от тях лице, на юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер между 2000 и 20 000 лева.
При така установената фактическа обстановка и извършен
анализ на приобщените доказателства и относимата правна уредба, съдът намира,
че от правна страна е изпълнен и доказан съставът на нарушението, вменено на
дружеството – жалбоподател. На 02.07.2020 г.
на дружеството е дадено ясно и точно предписание, а именно да не се допуска разпространение на неприятни миризми,
извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд –
обект електроцентрала за производство на енергия чрез индиректно използване на
биомаса, със срок – постоянен. Предписанието е било дадено по надлежния ред и
обективирано Констативен протокол № 0009176/02.07.2020 г., съставен от
оправомощени за това лица. Въпреки даденото предписание, същото не се е
изпълнявало от дружеството –жалбоподател, тъй като на 05.08.2020 г. в хода на
извършвана извънредна проверка е било констатирано разпространяването на
неприятни миризми извън границите на
работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала
за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса.
Разпространението на миризми и то точно от обекта на електроцентралата се
установява по безсъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на
свид. К.. Показанията на същата се открояват с необходимата еднопосочност,
последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което
съдът ги намира за напълно достоверни и обективни. Същата с категоричност
заявява, че е усетила спацифичната миризма, емитирана от биоцентралата.
Подчертава, че е в състояние да я различи от други миризми, тъй като повече от
20 пъти е ходила на проверка в процесната биоцентрала, като става въпрос за
миризма на силаж и на емитирани от обезвъздушаването на ферментаторите
газове.
Изводът на съда за това, че констатираните неприятни
миризми са емитирани именно от обекта на процесната биоцентрала се затвърждава
от показанията на свид. К., като същата изрично посочва, че е проверяващите,
сред които е и тя, са имали визуален контакт с вътрешността на централата, като
забелязали, че перколатната вана не била покрита изцяло с винилово покритие. Последното
обстоятелство се установява и от приобщеното по надлежния ред писмено
доказателство, а именно Заповед № РД – 244/12.10.2020 г. /л. 31 - 35/, като
показанията на свид. Ш. в частта относно състоянието и използването на
перколатната вана не се кредитират от съда, доколкото се оборват от посоченото
писмено доказателство и показанията на свид. К..
В аспект на гореизложеното и предвид наведените с
въззивната жалба възражения, съдът държи да отбележи, че както от писмените
доказателства по делото, така и от показанията на свид. К. се установява, че единствения
възможен източник на миризми е биоцентралата, доколкото усетената в началото на
обхода на село Труд миризма е била от ситуиран на ул. „Тодор Каблешков“ № 18
животновъден обект, както и съд за събиране на битови отпадъци, като миризмата
установена там се е усещала едниствено в границите на улицата, не и по – далеч.
Същата е била миризма на животни, а не миризма, като тази усетена около
биоцентралата. В този смисъл твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че били налице множество източници на миризма и най – вече
животновъдния обект на ул. „Тодор Каблешков“ № 18, в който се отглеждали 300
броя овце и се съхранявали силаж и ферментирал продукт от животинска тор, съдът
намира за негова защитна теза, която не беше потвърдена безспорно и категорично
нито от показанията на свид. Ш., нито от приобщените по делото писмени
доказателства.
В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. Ш.,
съдът отчете обстоятелството, че същият се намира в трудови провоотношения с
дружеството – жалбоподател, поради което изложеното от него налага внимателно
да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. В
показанията си свидетелят подробно описва производствения процес в централата,
като сочи, че в процеса на работа не се отделят миризми, тъй като технологията
на работа е такава, че ферментацията е анаеробна, т. е. липсва допир с
атмосферата. Миризми имало само тогава, когато се доставяли суровини от
растителен произход. Растителните суровини се съхранявали в открити бетонни
боксове с естествена вентилация, находящи се в обекта на биоцентралата.
От анализа на показанията на свид. Ш. самостоятелно и в
съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите
не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и
в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и правните
изводи. Дори напротив – свидетелят посочва, че работи в централата от пускането
й в експлоатация, като от този момент централата е била проверявана множество
пъти – над 50 със сигурност. Оплакванията за миризми били започнали още от
работата на обекта, като от отварянето до
настоящия момент нямало разлика в работата й.
Предписанията по ЗООС, дадени от контролните органи имат задължителен характер. Същите представляват
индивидуални административни актове, с които се създават задължения за адресата
и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните
органи административна принуда. Като не е изпълнявало даденото с протокол №
0009176/02.07.2020 г. предписание, дружеството - жалбоподател е осъществило
административно нарушение по смисъла на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2
вр. чл. 156, т. 2 от ЗООС.
Съдът намира, че в настоящия случай не е
налице и основание за приложение на чл.
28 ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма легално определение
на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл. 93, т. 9 НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед
липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция,
практиката е извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен,
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушението, а типичната такава. Целта на дадените
предписания е било ограничаването и предотвратяване на емитирането на миризми
от обекта. Формално нарушение би имало дори и при неизпълнение на
предписанието, без да се е стигнало до нежелани за околната среда последици. В случая обаче, освен неизпълнението на предписанието, се
е стигнало и до вредния резултат от емитирането на миризмите, който съдът не
счита че е маловажен по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, а напротив –
резултатът нарушава конституционно установените в чл. 55 от Конституцията на Република България права на гражданите да имат здравословна и
благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Опазване здравето на гражданите е национален
приоритет и се гарантира от Държавата, като в случаи като настоящия няма как да
не бъде отчетено въздействието, което оказват върху физиологичното и
психосоматичното състояние на човешкия организъм миризмите с постоянен или
персистиращ характер, излъчвани в жизнената среда. Здравето на гражданите и
гарантирането на високо качество на живот винаги стоят над индивидуалните
интереси на отделната личност и стопанските субекти.
Отделно от горното,
съдът не може да пренебрегне и данните по делото за множеството сигнали на
зелен телефон от жителите на село Труд, които са информирали за усетена миризма
от централата в различни периоди от денонощието, като същите са надлежно
отразени и приети по делото /л. 41 - 64/.
Предвид на това настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, тъй като преценката на
административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен, съответства на
закона, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Констатираното деяние
засяга значими обществени интереси и се характеризира със завишена степен на
обществена опасност, доколкото същото представлява реална заплаха за живота и
здравето на неограничен брой граждани и би могло да доведе до неблагоприятни
последици върху околната среда.
За така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение е предвидено административно наказание
"имуществена санкция" в размер от 2000 до 20 000 лева. При определяне
на размера на наказанието, следва да вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил
наказание "имуществена санкция" в максимално
предвидения размер от 20
000 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя
наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и
как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наказанието остава
скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав
намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в максималния размер – 20 000 лева, която десетократно
надвишава предвидения от закона минимум. Безспорно, административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай да
налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на
правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, още повече, че в
настоящия случай е наложен максималния такъв, то следва да изложи мотиви
за това си решение и то именно след
извършването на изрична преценка по чл. 27 ЗАНН, като същите да бъдат
закрепени в издаденото наказателно постановление. В случая не се касае за допуснато процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените и правото на жалбоподателя
да разбере за извършването на какво административно нарушение е наказан, не е
било ограничено. Единственият път за
отстраняване на констатирания недостатък е чрез изменение на НП в
частта му относно размера на наложеното наказание, който да бъде намален до
предвидения в закона минимум, доколкото въззивната
инстанция няма как вместо административнонаказващия орган за първи път да
излага мотиви досежно размера на наложената имуществена санкция, респективно да
замести липсващите такива.
По изложените съображения НП следва да се измени, като
размерът на наложеното административно наказание "имуществена
санкция" бъде намален до предвидения в закона минимум от 2000 лева.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски
се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената защита от
юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 77 от 29.09.2020 г., издадено от Директор на РИОСВ гр. Пловдив, с което
на "БИЛД ИНВЕСТ СИТ" ООД, ЕИК *********, на основание чл. 166, т. 3
вр. чл. 165, ал. 2, вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 166, т. 3 вр.
чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание "имуществена санкция" на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА "БИЛД ИНВЕСТ СИТ" ООД, ЕИК
********* ДА
ЗАПЛАТИ на РИОСВ-Пловдив на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ разноските сумата от 100
/сто/ лева, представляващи разноски за защита от юрисконсулт в производството
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС