О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито
заседание на 13
април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч. гр.дело N` 148 по описа за 2020
г.,за да се произнесе взе предвид:
"Банка
ДСК"ЕАД гр.София с ЕИК *********, представлявана от юрисконсулт Д.М. П., са
подали жалба против Разпореждане №272 от 29.01.2020г. на Районен съд Бяла
Слатина,в частта, с която е
отхвърлено подаденото заявление по чл.417 от ГПК срещу М.И.К.,ЕГН ********** за
сумата от 120,00 лв. представляваща разходи при изискуем кредит дължими по
Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 27.03.2019г.
В
жалбата се навеждат доводи че,разпореждането в обжалваната част е неправилно.
Твърди се ,че спиране плащанията на длъжника е усложняване на кредитното правоотношение и
поражда право на Банката по чл. 60 от ЗКИ да обяви кредита за изискуем. Това
обаче налагало уведомяване на длъжника,
разходи за изпращането на писма, покани
за доброволно изпълнение т.е. имуществени реди за банката ,които са осреднени
от тях на 120 лв.
Моли се
разпореждането да бъде отменено в
обжалваната част и се постанови издаване заповед по чл. 417 от ГПК и за тези 120 лв - разходи
при изискуем кредит.
Частната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт в
посочената част.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред
Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "Банка ДСК“ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК против длъжника М.И.К. от гр.Бяла Слатина.
В т.9 от заявлението
се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза на сумата от 19 638,91 лв главница, разходи при
изискуем кредит 120 лв плюс договорна лихва 424,47 лв за периода 15.07.2019 до 01.12.2019, лихвена надбавка за
забава от 12,41 лв за периода 22.08.19 -01.10.2019 и лихва след настъпване
изискуемостта от 197,49 лв за
периода 02.12.19 - 07.01.2020 г както и
съд. разноски от 407,87 лв ,плюс 50
лв юрисконсултско възнаграждение.
Със заявлението е
приложено извлечение от счетоводни книги
на "Банка ДСК"ЕАД където по разбивки /по пера / са посочени
изискуемите суми , ав т.15 е записано разходи при изискуем креит-120 лв.
Приложен е и договор за обединяване на кредити за общо
погасяване между длъжника и заявителя от 27.03.2019 г, както и ОУ за
предоставяне кредит по текущо потребление.
С резолюция от
10.01.2020 г решаващият съдия е уведомил заявителя в 3 дневен срок да посочи за
сумата от 120 лв за каква услуга и на какво основание се дължи от длъжника
посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК.
С писмо
"Банка ДСК"ЕАД е уведомила БРС, че тези"разходи за
изискуем кредит" посочени в
заявлението и справката от същата
банка, са такси, с цел да покрият адм. разходи на банката при предоставяне на
определена услуга, тъй като заради некоректното поведение на своя клиент
банката била принудена да направи разходи, свързани с превръщане кредита за
изискуем като тези разходи не попадали в приложното поле на чл. 10а от ЗПК.
РС на осн. чл. 417 т.2 във вр. 418 от ГПК е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение за посочените в нея суми,
освен за сумата от 120 лв представляваща
разходи при изискуем кредит, като я е отхвърлил като неоснователна.
Разпореждането на РС-Б.Слатина в отхвърлената
част за 120 лв е законосъобразно , а жалбата
на "Банка ДСК"ЕАД гр.София е неоснователна, поради
следното:
Заявлението касае
договор за обединени кредити на длъжника, които поотделно не са
представени , но доколкото в раздел А/ на приложения договор са изредени няколко кредита, става въпрос за
кредит овърдрафт, договор за кредитна карта и кредит за текущо потребление
сключени с длъжника М.И.К. и "Банка ДСК"ЕАД гр.София.
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Жалбоподателят твърди ,че посочената такса от 120 лв е
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10 а ал.1 от ЗПК, но тя е основана на
забавата на длъжника и е последица от неизпълнение на потр. договор от длъжника, поради което
всяко възмездяване на кредитора свързано с нея има характер на обезщетение за
забавено плащане.
От друга страна и след
писмените обяснения на Банката не може да се приеме ,че извършените
разходи във връзка с извънсъдебното изпълнение на изискуемия потр.
кредит са доказани в посочения размер от
120 лв,доколкото не се доказва с представяне на писмени доказателства , че
такива разходи са направени.
С оглед
гореизложеното жалбата е неоснователна ,
а разпореждането на БРСъд в обжалваната
част, следва да бъде потвърдено.
При
гореизложеното съд. състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №272 от 29.01.2020г. на Районен съд Бяла
Слатина,в частта, с която е отхвърлено подаденото от "Банка ДСК"ЕАД
гр.София заявление по чл.417 от ГПК
срещу М.И.К.,ЕГН ********** за сумата от 120,00
лв./ сто и двадесет лева/, представляваща "разходи при изискуем кредит"
дължими по Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 27.03.2019г.
Определението
е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/