Р Е Ш Е Н И Е
№ 5386
гр. Варна, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на трети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6525 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Ф.т.г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез пълномощника
му И.Е.Д. срещу „***)“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение от
05.02.2019г. по ч.гр.д.№ 70570/2018г. по описа на Районен съд гр.София:
Сумата
от 235 /двеста тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда под формата на разноски за процесуално представителство на Е.И.Ц. по
изпълнително дело № *** на ЧСИ *** Р.Т., прехвърлено от Ц. на ищцовото
дружество с договор за цесия от 29.08.2018г. ведно със законната лихва от
02.11.2018г. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 70570/2018г. по описа на Районен съд гр.София и издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.
По заявление на ответника по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 12735/2011г. по описа на ВРС срещу длъжниците „***“ ЕООД, Е.И.Ц. и К.К.М. Съдът издал заповед за изпълнение № 7518/30.08.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
На 16.09.2011г. по молба на ответника било образувано изпълнително дело № *** срещу Е.И.Ц. За да защити своите права и интереси в изпълнителното производство Е.И.Ц. заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 235 лева за процесуално представителство и защита.
От подробното и внимателно запознаване с изпълнителното дело процесуалният представител на Е.Ц. установил, че е налице период от над две години, пред които взискателят е бездействал и на 09.08.2018г. подал молба до ЧСИ *** Р.Т. за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Е.И.Ц. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 20.08.2019г. съдебния изпълнител връчил на процесуалния представител на длъжника постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното производство разходи в размер на 235 лева се явявали необходим разход във връзка със защитата на правата и законните интереси на Ц., като заплащането на адвокатското възнаграждение било в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу длъжника изпълнително дело. С това в полза на Е.Ц. възникнало парично вземане в размер на 235 лева, представляващо претърпени от нея имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № ***.
С договор за покупка и прехвърляне на вземания от 29.08.2018г. Е.И.Ц. прехвърлила на ищцовото дружество процесното вземане. Ответната банка била уведомена за извършената цесия и получила възможност да заплати доброволно сумата с покана от 25.09.2018г., но не се възползвала от тази възможност..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като процесуално недопустим, а изложените в исковата молба твърдения се определят като необосновани, недоказани и неправилни.
Искът бил недопустим, тъй като ищецът не притежавал активна процесуална легитимация. В исковата молба се излагали твърдения за сключен договор за цесия, който не бил приобщен към материалите по делото. Не били представени също доказателства за заплатена цена по договора за цесия. Ответникът поддържа, че договорът за цесия не е произвел транслативен ефект и правото на вземане не е преминало в правната сфера на ищеца, поради което и дружеството не се легитимирало като негов носител. Предмет на цесионна сделка можело да са само съществуващи вземания, а не бъдещи и това било условие за действителност на договора за цесия, което в случая не било изпълнено.
Ответникът твърди, че по изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Р.Т. не били искани и предприемани действия по принудително събиране на вземането от страна на „***)“ ЕАД срещу длъжника в изпълнителното производство Е.Ц.
В отговора на исковата молба се поддържа, че не са налице елементите на фактическия състав, пораждащ правоотношението на гражданската отговорност – правонарушение и причинени от него вреди. Поведението на ответника в изпълнителното производство не можело да се квалифицира като правонарушение и не било противоправно. Също така липсвала причинна връзка между поведението на ответника и твърдения от ищеца противоправен резултат – причинени имуществени вреди въз основа на обстоятелството, че е имало необходимост от защита и процесуално представителство.
След настъпилата перемпция ответникът не извършвал действия, с които да поиска събиране на вземанията по изпълнителното производство.
Моли за прекратяване на производството по делото, а в евентуалност отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на разноски. Ответника не се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.08.2011г. по
ч.гр.д.№ 12735/2011г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 7518 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
с които „***“ ЕООД, Е.И.Ц. и К.К.М. са осъдени да заплатят солидарно на „***“
ЕАД вземания произтичащи от договор за кредитен лимит по международни банкови
от 30.07.2008г. /л.4-5/.
По молба на
ответника от ***г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Р.Т.
В молбата изрично е направено искане за налагане на запор на дружествени дялове
на Е.И.Ц., поради което следва да се приеме, че искането е за образуване на
изпълнително производство срещу всеки от длъжниците по изпълнителния лист
въпреки непрецизното посочване на длъжниците на първата страница на молбата
/л.6/.
На 10.07.2018г. е
извършена справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни
изпълнители, при която е установено, че по партидата на Е.И.Ц. има регистрирани
5 висящи изпълнителни дела, сред които и изпълнително дело № *** пред ЧСИ *** Р.Т.
/л.7/.
Е.И.Ц., чрез адв.
Р.Д. – АК Варна е подала молба до ЧСИ *** Р.Т. с искане за прекратяване на
изпълнително дело № *** спрямо нея /л.8/.
На 16.08.2018г.
ЧСИ *** Р.Т. е издала постановление за прекратяване на изпълнително дело № ***
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението е посочено, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото в
продължение на две години, считано от ***г. – датата на подаване на молбата за
образуване на делото /л.9/.
С исковата молба е
представен договор от 08.08.2018г. за
правна защита и съдействие, с който Е.И.Ц. възлага на адвокатски дружество „Д.и
Г.“ да ѝ окажат правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита по
изпълнително дело № *** срещу заплащане на адвокатски възнаграждение в размер
на 235 лева /л.10/.
На 29.08.2018г. е
сключен договор за цесия, по силата на който Е.И.Ц. прехвърля на „Ф.т.г.“ ЕООД
вземането си към „***“ ЕАД в размер на 235 лева, представляващо претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело № ***
/л.11/.
Като приложение
към исковата молба е представено уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия.
Уведомлението е подписано от Р.Д.Д. като пълномощник на цедента Е.И.Ц.
Уведомлението съдържа и покана за доброволно плащане от страна на цесионера „Ф.т.г.“
ЕООД, чрез същия пълномощник. Уведомлението е получено на 25.09.2018г. от
представител на ответника /л.13-16/.
От ч.гр.д. № 70570/2018г.
по описа на СРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца от
02.11.2018г, на 05.02.2019г. и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 235 лева, представляваща
разноски за процесуално представителство на Е.И.Ц. по изпълнително дело № ***,
ведно със законната лихва от 02.11.2018г. до изплащане на вземането. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 14.02.2019г. и на 28.02.2019г., в срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземането.
Исковата претенция за установяване дължимостта на вземането е предявена в
законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя, като пред
заповедния съд е представено доказателство за това.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. №70570/2018г. по описа на СРС. В заявлението до заповедния съд подробно са описани всички твърдения, които по-късно са включени в исковата молба, а вземането е описано чрез описване на начина, по който са настъпили имуществени вреди за праводателя на заявителя.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, включително с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдебната практика е трайна и еднозначна в отричане на възможността съдебният изпълнител да постанови принудително събиране на сторени от длъжника разноски. Като основание за това се сочи, че съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава сила не му придадена от закона, както и че не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай.
Процесуалното представителство на длъжника в изпълнителното производство от адвокат е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване на интересите му. След като не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, то същите се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното изпълнително производство.
В този смисъл единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, което прави исковата претенция процесуално допустима.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: настъпването на твърдените увреждания в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди в сочения размер; наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия от 29.08.2018г., по силата на които ищецът е придобил процесното вземания срещу ответника; уведомяването на длъжника за цесията.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано на 16.09.2011г. по молба на упълномощен представител на ответника и съдържа искане за предприемане на конкретно изпълнително действие спрямо Е.И.Ц., т.е. тя е посочена като длъжник и искането е за образуване на изпълнително производство и спрямо нея като длъжник отговарящ солидарно за задълженията по изпълнителния лист. От постановлението за прекратяване на изпълнителното дело се установява, че взискателят не е поискал изпълнителни действия след тази дата, поради което и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 17.09.2011г. Макар и да е прекратено по силата на закона, изпълнителното производство е отчетно като висящо на 10.07.2018г. при извършена справка за образувани изпълнителни дела в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители. Е.И.Ц. е отправила искане за прекратяване на изпълнителното дело спрямо нея на 09.08.2018г., чрез пълномощника си адв.Д. За осъществената правна помощ и съдействие по изпълнително дело № *** Е.И.Ц. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 235 лева, платено в брой в деня на сключване на договора – 08.08.2018г. Постановление на съдебния изпълнител, с което е констатирано настъпилото прекратяване на изпълнителното производство е постановено на 16.08.2018г.
Е.И.Ц. е извършила справка в Регистъра на длъжниците към КЧСИ, при което е установила наличие на образувано спрямо нея изпълнително дело от 2011г., което е висящо. След справката е сключен договор за правна помощ и съдействие с посочване на конкретния номер на изпълнителното дело и заплатено адвокатско възнаграждение. Последното не може да бъде претендирано в изпълнителното производство, намалява имуществото на длъжника и представлява имуществени вреди за длъжника. Логично и житейски оправдано е праводателя на ищеца да ангажира лице със съответни знания, което да ѝ окаже помощ и съдействие при защита на правата и законните ѝ интереси.
Вредите се намират в причинна връзка с изпълнително дело № *** макар и да са направени след прекратяването му по силата на закона. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В съдебните производства съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Процесуално недопустимо би било присъждане на разноски в дадено производство, в случай, че същите са извършени след прекратяването му. Предмет на настоящето производство, обаче не са разноски в съдебно производство, а настъпили за праводателя на ищеца имуществени вреди.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят и ответник в настоящето производство е възложил на съдебния изпълнител да извършва справка за имущественото състояние на длъжниците и да определя способа на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ. Въпреки прекратяването на изпълнителното делото по силата на закона, пълномощията на ЧСИ не са оттеглени, активни действия в тази насока не са предприети, изпълнителното дело е било висящо според регистъра на КЧСИ и за съдебния изпълнител е съществувала възможността да извършва действия по принудително изпълнение по силата на възлагането по чл.18 ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия не биха прекъснали давността, но за установяване тяхната законосъобразност/ незаконосъобразност би било необходимо провеждане на съдебно производство. Поначало при иницииране на процесното принудително изпълнение взискателят е бил добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен лист във връзка с постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/. Противоправното поведение се изразява в бездействието на взискателя след отпадане на материалноправни предпоставки на изпълнението да оттегли възлагането към ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и да поиска прекратяване на изпълнителното производство, с което бездействие е засегната неоправдано от закона правната сфера на длъжника.
Съдът намира възраженията на ответника срещу валидността на цесията за неоснователни. Съобразно принципа на свободата на договаряне, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД предмет на цесионния договор може да бъде всяко имуществено, прехвърлимо право или вземане, независимо от източника, от който произтича - договорен или извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и бъдещи и неизискуеми вземания, както и спорни такива.
Отделно от това, от анализа на събраните по делото доказателства се установи, че същата е съобщена на длъжника и е породила действието си.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая са налице всички необходими предпоставки от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат на неправомерно водения срещу нея изпълнителен процес, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски. Направените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на 325 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 325 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ на „Ф.т.г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№ 70570/2018г. по описа на Районен съд гр.София:
Сумата от 235 /двеста тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на разноски за процесуално представителство на Е.И.Ц. по изпълнително дело № *** на ЧСИ *** Р.Т., прехвърлено от Ц. на ищцовото дружество с договор за цесия от 29.08.2018г., ведно със законната лихва от 02.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.т.г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 325 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 325 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 70570/2018г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: