Мотиви към присъда по НОХД №993 по
описа за 2019г. на ШРС
На 19.04.2019г. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №20/2019г., по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу О.Р.О. с ЕГН **********, за извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 15.01.2019г. в
гр.Шумен, отнел чужди движими вещи - сумата от 1500.00лв., от владението на Х.Т.Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Преди началото на разпоредителното заседание пострадалия
– Х.Т.Г. е направил искане да бъде
конституиран като граждански ищец и частен обвинител.Предявил е граждански иск
срещу подсъдимия да му заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди. В хода на разпоредителното заседание Г.
е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения граждански иск за причинени
имуществени вреди в размер на 1500 лева срещу
подсъдимия, ведно със законната лихва.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия защитник
е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради
което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на
производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 27.09.2019г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на
чл.58а от НК, а именно 2 години „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано
с 1/3 и изтърпяно ефективно. По отношение на гражданския иск намира същият за
основателен и доказан.
Повереникът на частният обвинител – адв. Ю. Р.от ШАК пледира за налагане на
наказание 4 години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3,
съобразно чл.58а ал.1 от НК. Да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.Изразява съжаление за
извършеното. В последната си дума моли
за условно наказание. Защитникът в хода на съдебните прения пледира за налагане
на наказание 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното: Подсъдимият О.Р.О. *** е
криминално проявена личност. Осъждан многократно за престъпления против
собствеността. През м.януари 2019г. подс.О.О. бил безработен и същият се
нуждаел от финансови средства. На 15.01.2019г. около обяд движейки се в района
на бензиностанция „ШЕЛ“ и новата поликлиника /„ДКЦ-I“/ в гр.Шумен, забелязал в
близост до бензиностанцията спрян автомобил и възрастен мъж до него, който бил
с бастун и прегърбен. Виждайки го решил да се възползва от ситуацията. Подсъдимият
отишъл при мъжа и му обяснил, че има познати в ТЕЛК и може да му съдейства за
предоставяне на инвалидна количка. Тъй като възрастния мъж - пострадалият Х.Т.Г.
действително се нуждаел от такава количка, същият се заинтересувал от
предложението на О.. Последният му обяснил, че трябвало да плати първоначално
сумата от 150-170лв., след което тази сума щяла да му бъде възстановена, когато
получи количката. Понеже Г. не разполагал с такава сума в момента, същият
казал, че трябва да отиде до дома си, за да вземе пари. Тогава обв.О. му
предложил да го придружи до дома му. Пострадалият Г. бил със собствения си
автомобил - л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ Н 8179 АР. О. се качил в автомобила и
двамата се придвижили до дома на пострадалия в *******в гр.Шумен, като преди
това посетили офис на „Теленор“ находящ се на бул.“В.Преслав“ № 6, където подсъдимият
разглеждал мобилни телефони. Пристигайки в дома на пострадалия, двамата влезли
в една от стаите, по негови данни, спалня. Пострадалият извадил от секция в
спалнята дървена кутия, в която държал парите си. Взел от кутията 200 лева, от
които трябвало да даде нужната сума на О. за инвалидната количка, като в
кутията останали още около
1500лв, след което я оставил
върху секцията. Същият показал решението на ТЕЛК на О.. През цялото време
обвиняемият бил до пострадалия и видял парите в кутията. В момента, когато Г.
излязъл от стаята, същият взел останалите пари от кутията, които били в
банкноти по 50лв. и бързо напуснал апартамента. Казал на пострадалия, че ще го
чака долу, до колата. Слизайки пред блока, подсъдимият веднага преброил
отнетата от дома на пострадалия сума, която била в размер на 1500лв., след
което взел такси и се придвижил до ул.“Раковска“ в гр.Шумен. Там видял св.С.Е.,
който също управлявал такси. С таксиметровия автомобил управляван от Е., подс.О.
посетил последователно няколко заложни къщи: „Юпитер 2008“ на ул.“Цар
Освободител“ № 149, „Цезар“ на ул.“Стара планина“ № 5 и „Софком“ / „София
Комерс-Заложни къщи“ АД / на ул.“Ген.Тотлебен“ № 31, откъдето откупил заложени
преди това от него и съпругата му вещи, както следва: моб.телефон „Самсунг J 7“ и LCD телевизор „Finlux“ - от първата
заложна къща, телевизор „Филипс“ и „моб.телефон „Самсунг Галакси J 7“- от втората и
моб.телефон „Самсунг J
7“ - от третата, след което ги
натоварил на таксито и помолил св.Е. да закара двата телевизора и трите
телефона в дома му на **** и да ги предаде на съпругата му Г.С. и дъщерите му,
а той слязъл на „Кьошковете“.
В същото време, след като О.
излязъл от дома на Г., пострадалият слязъл след него пред блока и след като не
го намерил до колата, същият се усъмнил и веднага се качил отново в апартамента
си. Г. отишъл да провери за парите в кутията и установил липсата им, след което
отишъл до офиса на „Теленор“, който преди това двамата посетили. Там попитал,
за въпросния мъж и, дали не е закупил телефон, но след като разбрал, че не е,
случайно видели служебен автомобил на МВР и със служители от офиса уведомили
полицаите за случилото се, които от своя страна подали сигнал до колегите си и
те пристигнали на място и било образувано досъдебното производство.
С протоколи за доброволно
предаване от 16.01.2019г. св.Ж.Л., св.Д.Д.и св.И.В., служители в горепосочените
заложни къщи предали копия от заложни билети от трите заложни къщи.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на
основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимия,
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи - пари, от владението на другиго като е прекратил фактическата
власт върху вещите, осъществявана от св.Г. и е установил своя фактическа власт
върху тях, без съгласието на владелеца;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, коео не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целел да
установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму
и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното престъпление
съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства
- самопризнания още в досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
*
отегчаващи вината обстоятелства – осъждан;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът
не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.194 ал.1
от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до 8 години. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства
счита, че предвид многократните осъждания на подсъдимия, справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание 3 години
«лишаване от свобода» при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а от друга отегчаващите
такива. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер
на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и
на подсъдимия да бъде наложено наказание 2 години “лишаване
от свобода”. На основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието, доколкото са изминали повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
което е било изтърпяно ефективно.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените Х.Т.Г. имуществени вреди, съдът счита, че същият е основателен по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди
влизат отрицателни последици настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. Х.Т.Г. е лицето непосредствено пострадало от престъплението,
поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е
предявен своевременно, лично от пострадалия, съгласно изискванията на закон,
поради което така предявения граждански иск за имуществени вреди се явява
своевременно предявен. Предвид установения факт, че отнетата от владението на пострадалия сума от 1500
лева не е възстановена, искът се
явява основателен и доказан в пълния предявен размер.
Веществените доказателства по
делото - дървена кутия с капак и шарки с пирограф, ксерокопие
от експертно решение № 1096 от 19.04.2016г. съдът върна на собственикът им Х.Т.Г..
Веществените
доказателства по делото - 5 броя заложни билети с прикрепени към тях
фискални бонове, 2 броя СД съдът остави към делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия направените от Х.Т.Г. разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски, както и заплащане на държавна такса върху уважения граждански
иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: