Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13185 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от С.Ф.С. искова молба, с която моли ответникът „Д.з.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2016 г. и 720 лева
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 22.03.2016 г. в гр. Кюстендил, ул. „*******, в двора на магазин на „Д.“
ЕООД като пешеходка била блъсната от т.а. „Рено“, марка „Рапид“
с ДК № *******, управляван от Б.В.Б.. При потегляне назад шофьорът не се убедил,
че теренът зад автомобила е свободен. Образуваното досъдебно производство било
прекратено.
Непосредствено
след инцидента С. била приета по спешност в отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД - гр. Кюстендил със силни болки в
лява тазобедрена става, невъзможност да се изправи на краката си и да се движи
самостоятелно. Имала и видимо скъсяване на ляв крайник в позиция на външна ротация
90 градуса. След извършените прегледи и изследвания се установило, че С. е
получила счупване на лява бедрена кост в областта на шийката. Същия ден й
поставили скелетна екстензия, а на 25.03.2016 г. претърпяла операция – кръвна
репозиция с последваща метална остеосинтеза. Проведено било и медикаментозно
лечение. На 30.03.2016 г. ищцата била изписана с дадени препоръки за
продължаване на лечението в домашни условия.
С.
направила разходи, изразяващи се в закупуване на остеосинтезни материали на
стойност 720 лева.
В
продължение на месеци С.С. не можела да се придвижва
и обслужва самостоятелно и се налагало да ползва помощта на близките си, което
довело до чувство на зависимост и дискомфорт у пострадалата. Процесът на
възстановяването й не бил завършил и се налагало допълнително лечение.
Настъпили
промени и в емоционалното състояние на ищцата - честа смяна на настроенията,
раздразнителност и паника, че няма да възстанови походката си. Отказала да
излиза от дома си и да се среща с хора.
Водачът
на „Рено Рапид“ Б.В.Б. имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради
което моли съдът да осъди „Д.з.“ АД да й заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, последица от настъпилото на 22.03.2016 г. ПТП и 720 лева
обезщетение за имуществени вреди – разходи за остеосинтезни материали, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието. Счита претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С постановление
по пр.пр. № 607/2016 г. по описа на РП - Кюстендил ДП
№ 283/2016 г. е прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
Приетите
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед и
фотоалбум съдът не обсъжда самостоятелно, тъй като те са послужили на вещото
лице при изготвяне на съдебната авто-техническа експертиза. Вещото лице е
заключило, че при движение на автомобила със скорост 5-7 км/ч. опасната зона на
спиране е била 3 м. Тъй като не е установено къде пешеходката С.С. се е намирала в момента на потегляне на автомобила,
невъзможно било да се определи дали тя е могла да предотврати удара. За шофьора
на т.а. „Рено Рапид“ ударът е бил предотвратим, тъй
като той е могъл при движение назад да наблюдава зоната зад превозното средство
и да се убеди, че е свободна за извършване на планираната маневра.
Приетата
по делото медицинска документация е послужила за отговор на задачи, поставени
за съдебно-медицинската експертиза. Установено е, че в резултат на ПТП на
22.03.2016 г. С.С. е получила счупване на лявата
бедрена кост в областта на шийката. Наложило се е оперативно лечение за наместване
на счупването под рентгенов контрол и фиксиране на фрагментите с три канюлирани
винта. 30 дни след операцията С. търпяла болки и страдания с по-висок
интензитет. При извършен на 18.06.2017 г. личен преглед на ищцата вещото лице е
установило, че пострадалата е с накуцваща походка, има ограничен обем на
движение на лява тазобедрена става и се придвижва с помощно средство – бастун.
Има и оперативен белег с надлъжен ход и дължина около 5 см по външната страна
на лява тазобедрена става.
Извършените
разходи в размер на 720 лева са били необходими за лечение, тъй като
представляват стойността на комплект ортопедични импланти и не се поемат от
НЗОК.
По
делото да ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно
претърпените от ищцата болки и страдания.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 14.08.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на т.а. „Рено Рапид“
с ДК № ******* „Д.з.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Това обстоятелство се установява от приетата по делото
застрахователна полица.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на Б.Б.в нарушение на действащите към момента на произшествието
разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца се доказаха по безспорен начин в
настоящото производство. Водачът на товарния автомобил е нарушил нормата на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща го при движение назад да наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство, а при невъзможност за това - да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
В
настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за наличие на
обстоятелства, водещи до извод за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на лицето, причинило непозволеното увреждане. Непредпазливото
поведение на Б.Б.се намира в причинно-следствена
връзка с претърпените от С. вредни последици – счупване на лява тазобедрена
става.
Виновното
и противоправно поведение на застрахования ангажира отговорността на ответното
дружество.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира са
причинени именно от процесното ПТП. С. е претърпяла оперативна интервенция за
наместване на счупването на тазобедрената става и фиксиране на фрагментите. В
болничното заведение е била в продължение на 9 дни, като при лечението са
приложени и обезболяващи медикаменти. При пострадалата са налице трайни
последици за здравословното й състояние, изразяващо се в качествено ограничение
в движението на долния ляв крайник вследствие фрактурата на тазобедрената
става.
От
показанията на св. Т., дъщеря на ищцата, се установява, че майка й е била в
тежко състояние и след изписването от лечебното заведение. Изпитвала е силни
болки, отразили се и на съня й. В продължение на шест месеца С. не е могла нито
да се придвижва, нито да се обслужва самостоятелно. Това е наложило използване
на помощта на близките й, неминуемо свързано с дискомфорт и неудобство.
Динамичният начин на живот на С. е бил заместен от ограничени придвижвания с
ползване на бастун, в каквото състояние ищцата е и към момента.
Физическите
увреди са се отразили трайно и на емоционалното състояние на пострадалата. След
инцидента тя е започнала да проявява прекомерна нервност и притеснение за
бъдещото си състояние.
През
продължителен период от време С. е изпитвала болки и страдания, като и към
момента се придвижва чрез използване на помощни средства. Ищцата е в
невъзможност да води начина на живот, който е водила преди инцидента.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 63 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за бъдещо
възстановяване и променения ритъм и начин на живот, съдът намира, че 50 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
По делото са представени доказателства за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на остеосинтезни
материали. Поставянето на металните тела при оперативната интервенция е било
наложително за фиксация на счупването в тазобедрената става. Разходът е
правомерно извършен и се намира в причинно-следствена връзка с лечението на
полученото вследствие процесното ПТП увреждане. Ето защо искът е основателен за
пълния му предявен размер от 720 лева.
По този начин предявения в настоящото производство иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява изцяло основателен, а за
неимуществени вреди - основателен за сумата от 50 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетенията следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е била освободена от такси и разноски,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 2 050 лева и 302.14 лева депозити за експертизи
по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На процесуалния
представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 065
лева, а на ответника – юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
„Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Ф.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 22.03.2016 г. в гр. Кюстендил, по вина на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Б.В.Б.
и 720 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване
на остеосинтезни материали, ведно със законната лихва върху сумите от 22.03.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за заплащане на неимуществени
вреди за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 050 лева държавна такса и 302.14 лева депозити за експертизи
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. Р.И.М., с адрес *** сумата от 2 065 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, С.Ф.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 225 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: