Р Е Ш Е Н
И Е №1610
Град Бургас, 25.09.2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, пети състав, на двадесет
и пети юни през 2012 година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.А., като разгледа докладваното
от съдия ДРУМЕВА административно дело № 1004
по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (3ОБВВПИ).
Образувано е по
жалба, подадена от С.С.Ф., ЕГН **********,***, против отказ рег.№
3-28/10.04.2012г. на началника на РУ „Полиция” – гр.Айтос да бъде издадено на
жалбоподателя разрешение обр.2 за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие за
самоохрана, постановен на основание чл.58,
ал.1, т.10 от 3ОБВВПИ и чл.83, ал.5 от
същия закон.
Жалбоподателят твърди,
че не са налице основания за издаване на оспорения отказ. Като причина за
издаване на исканите разрешения изтъква обстоятелството, че е дистрибутор на
сателитна техника, която съхранява в дома си. Твърди, че е притежавал
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие от 2006г.,
чиито срок е изтекъл, както и че не е криминално проявен, нито осъждан. В
съдебно заседание поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съдът
да отмени оспорения отказ, като незаконосъобразен.
Ответникът – началникът
на РУП-гр.Айтос, редовно уведомен, не се явява и представлява по делото, не
взема становище по жалбата. Представя административната преписка по оспорения
отказ.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна.
Видно от събраните по
делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление с вх.№ И-273/07.03.2012г.
до началника на РУП – Айтос за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров” кал. 9 х 18 № ВО
1022 и боеприпасите за него, в което е посочил, че същото му е необходимо за
самоохрана. Към заявлението е представил мотивирано писмено становище за
издаването му. Видно от докладна записка на инспектор А.К. с рег.№
1538/19.03.2012г. по описа на ОД на МВР – Бургас, докладна записка на инспектор С.С. с рег. № 2124/05.04.2012г. по
описа на ОД на МВР – Бургас и докладна записка на главен полицай В.В. с рег.№
2160/09.04.2012г. по описа на ОД на МВР – Бургас, адресирани до началника на
РУП – Айтос във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление, на постоянния
му адрес е извършена служебна проверка от полицейските органи. Проведен е
разговор с лицето, изследвани са служебно и свързани с личността му обстоятелства
от значение, съгласно 3ОБВВПИ, за издаване на разрешения за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и са извършени необходимите справки в ИРПС и
ЦКОС. В трите докладни записки са изложени причините, мотивирали полицейските
органи да дадат заключение за липсата на основания за издаване на поисканите от
жалбоподателя разрешения.
Административното
производство е приключило с постановяване на отказ от страна на административния орган да издаде исканото
разрешение. Основният мотив за отказа е, че не са налице основания, които по
несъмнен начин да обосноват издаването му.
При така установените
факти съдът обосновава следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената
писмена форма, съгласно, съгласно чл.83, ал.5 от 3ОБВВПИ. Отказът е мотивиран –
чл.58, ал.1, т.10 от 3ОБВВПИ е правното основание, посочено в издадения акт, а
сред обосноваващите го факти се изтъква обстоятелството, че не са налице
основания, които по несъмнен начин да обосноват издаването на заявените
разрешения от страна на жалбоподателя. Конкретни факти, обусловили
постановяване на отказа, се съдържат в административната преписка по неговото
издаване. В докладна записка на инспектор А.К. с рег.№ 1538/19.03.2012г. по
описа на ОД на МВР – Бургас (л.8 от материалите по делото) е посочено, че не са
постъпвали сигнали за отправяне на заплахи срещу жалбоподателя относно неговата
лична безопасност. Това е потвърдено от жалбоподателя в проведен разговор между
него и главен полицай В.В., видно от докладна записка с рег.№ 2160/09.04.2012г.
по описа на ОД на МВР – Бургас. Същото обстоятелство е установено и в хода на
извършена служебна проверка от друг полицейски орган, видно от докладна записка
на инспектор С.С. с рег. № 2124/05.04.2012г.
по описа на ОД на МВР. В нея е отразено, че естеството на работа на
жалбоподателя не налага носенето и употребата на огнестрелно оръжие за
самоохрана. В докладна записка с рег.№ 2160/09.04.2012г. по описа на ОД на МВР
– Бургас е направен извод, че лицето не е посочило достатъчно основания за
издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие за самоохрана. Не е посочило какъв е бил предмета на кражбата, извършена
според него в дома му преди години. В две от докладните записки с рег. №
1538/19.03.2012г. и рег. № 2124/05.04.2012г. като мотив за отказа да се
издаде разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие на жалбоподателя е
посочено и обстоятелството, че той живее на един постоянен адрес с баща си С. С.,
който е криминално проявен и се води на отчет в РУП – Айтос. С оглед изложеното,
в административната преписка се съдържат конкретни фактически данни, мотивирали
административния орган да издаде оспорения отказ. Цитираните докладни записки
удостоверяват по безспорен начин, че са извършени служебни проверки на
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 от 3ОБВВПИ по отношение на
жалбоподателя, при спазване императивните изисквания на чл.83, ал.4 от 3ОБВВПИ.
Поради това, в административното производство по издаване на оспорения отказ не
са ограничени неговите установени и гарантирани от закона права, в качеството
му на заявител по чл.79 и чл.81, ал.1 от 3ОБВВПИ, и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Безспорно се установява
по делото, че жалбоподателят е подал заявлението си за издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие в качеството си на
физическо лице. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от 3ОБВВПИ урежда
материалноправните предпоставки, при които разрешения за придобиване,
съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и
боеприпаси не се издават на физически лица. Съобразно приложената от
административния орган точка десета на цитираната законова разпоредба, такава
предпоставка съставлява липса на основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение на съответното физическо лице - заявител. Разпоредбата
на чл. 81, ал.1, т.1 от 3ОБВВПИ вменява задължение на физическите лица, които
подават заявление за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, да посочат целта, за която ще използват оръжието и
в зависимост от това да приложат съответните изискуеми от закона документи. В чл.41,
ал.2 от ППЗКВВООБ, приложим по силата на препращащата разпоредба на §20 от ПЗР
на 3ОБВВПИ, също е установено задължение на лицата, в искането за издаване на
разрешение, да обосноват необходимостта от издаването му. Следователно, законът
вменява в тежест на физическото лице, подало заявление за издаване на разрешение,
да докаже необходимостта си от използване на огнестрелно оръжие.
В случая, жалбоподателят
е посочил в подаденото от него заявление, че оръжието му е необходимо за
самоохрана, мотивирано с обстоятелството, че се занимава със скъпоструваща
електроника, която съхранява в дома си, но не е навел конкретни твърдения и не
е представил доказателства, които да установяват необходимостта от съхранението,
носенето и употребата на оръжие за самоотбрана, при съществуваща и доказана
необходимост от защита на личното му здраве или имущество или за служебни
цели - с оглед охрана на собствеността. Действително
той е заявил, че преди години от дома му е извършена кражба, но не е конкретизиран
нейния предмет, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Не са посочени
и други причини, обуславящи необходимост от издаване на исканото разрешение. Установявайки
прецизно фактите - липсата на причини, които по несъмнен начин да обосноват
издаването на разрешението, административният орган правилно ги е подвел под
хипотезата на приложимата правна норма - чл.58, ал.1 т.10 от 3ОБВВПИ и е издал
на това основание законосъобразен отказ.
В жалбата не се навеждат
доводи за необходимостта от съхранение и носене на огнестрелно оръжие поради конкретни
посегателства, извършени лично срещу жалбоподателя, срещу неговото имущество
или срещу имуществото, съхранявано от него в дома му във връзка с дейността му
като дистрибутор на сателитна техника.
Не се представят и доказателства за извършени такива конкретни посегателства
или заплахи.
От една страна, предотвратяването
на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира
издаване на разрешение с исканото съдържание. Заплахата от действия с такъв
характер съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на
необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до
издаване на разрешение на всяко едно лице, респективно, би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване основателност
на искане за издаване на разрешение по чл.81, ал.1 от 3ОБВВПИ. От друга страна,
съгласно чл.6, ал.1 от 3ОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да има предназначение
за граждански или за служебни цели. Касае се за нормативно въведено
разграничение на хипотезите – носене на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на
собствеността като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се
издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите
на изпълняваното от него занятие, при това на юридически лица и на еднолични търговци.
Доколкото жалбоподателят не е обосновал необходимост от носене на оръжие за
граждански цели, нито е подадено заявление по чл.81, ал.2 от 3ОБВВПИ,
предполагащо необходимостта му от носене на оръжие за служебни цели съдът
приема, че административният орган е приложил правилно закона и не са налице
основания за отмяна на постановения отказ.
По изложените мотиви жалбата
против оспорения административен акт следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.С.Ф., ЕГН **********,***, против отказ рег.№ 3-28/10.04.2012г. на
началника на РУ „Полиция” – гр.Айтос да бъде издадено на жалбоподателя
разрешение обр.2 за носене, съхранение и
употреба на късо огнестрелно оръжие за самоохрана, постановен на основание чл.58, ал.1, т.10 от
3ОБВВПИ и чл.83, ал.5 от същия закон.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: