РЕШЕНИЕ
№ 258 / 10.12.2018г.
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І гражданскисъстав
На
двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
192 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В,
чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И. против Д.К.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира
установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 777/21.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 1106/2017 г. по описа на Карнобатския районен съд, а именно: сумата 3094,19
лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 16.08.2016 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът претендира сумите позовавайки се на валидно облигационно
правоотношение между страните по горния договор за потребителски кредит № **********
от 16.09.2016 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем
в размер на 1300 лв. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде
върната сумата в размер на 1928,88 лв. в срок от 24 месеца съгласно погасителен
план с месечна вноска в размер на 80,37 лв., платима на 2-ро число от месеца,
при годишен процент на разходите от 49,90%, годишен лихвен процент от 41,17 % . Дължимо
също така е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1299,84
лв. с вноска от 54,16 лв. или общото задължение възлиза на 3228,72 лв. с
месечна вноска от 134,53 лв. Длъжникът не изпълнявал точно поетите от него
задължения, поради което и на основание т. 12.3 от общите условия към договора,
поради просрочие на една вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочно
прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията,
без да е необходимо уведомяването на длъжника. Независимо от това такова
уведомяване било извършено чрез писмо изпратено до ответника на 11.01.2017 г.
правно основание по
чл.422 във вр. чл. 124 от ГПК във вр. чл.79 и чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат П.
Изразява се становище за неоснователност на исковете, тъй като ответникът не
бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, каквото
уведомяване било изискуемо съгласно трайната съдебна практика, независимо от
клаузата за автоматичното ѝ настъпване. Излага подробни съображение в
отговора на исковата молба.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 777/21.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 1106/2017 г. по описа на Карнобатския районен съд, на длъжника е
разпоредено да заплати на ищеца сумата от 3103,38 лева от които 3094,19 лева
–главница и сумата от 9,19 лева законна лихва за забава от 03.11.2016 г.
–датата на изпадане на длъжника в забава до 10.01.2017г. – датата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 16.09.2017 г. Длъжникът не е бил открит на постоянния си и
настоящ адрес, нито е установен адреса му по месторабота, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на
кредитора да предяви иск, при което съдът приема, че за ищцовото дружество е
налице интерес от воденото на настоящия иск.
С договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № ********** от 16.08.2016 страните са постигнали съгласие
за предоставяне на кредит в размер на 1300 лв., за срок от 24 месеца, с месечна
погасителна вноска от 80,37 лв., при годишен процент на разходите от 49. 90 % и
годишен лихвен процент от 41. 17 %. Съгласно така постигнатите уговорки
дължимата сума по кредита е в размер на 1928,88 лв. При подписването му е
избран от ответника пакет от допълнителни услуги, за което договорено
заплащането на обезщетение в размер на 1299,84 лв. платимо на 24 вноски от по 54,16
лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 3228,72 лв., като общата погасителна вноска е в размер на 134,53 лв.,
платима на 2-ро число.
Съгласно подписната от ответника декларация, която
е част от договора за кредит, с ОУ към договора, ответникът е запознат и те са
неразделна част от ДПК – раздел А от декларацията. Отделно от това страните са
подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който
пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на заемателя по негово
искане и при определени, лимитативно изброени условия в ОУ една или няколко от
посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Заявено е от ответника част от отпуснатата като
заем сума да бъде преведена по сметка на „Изи Асет мениджмънт“ АД - 571,11 лева, а сумата от 662,82 лева да бъде
преведена към „Кредилент“ ЕООД. От представената банкова референция се
установява, че посочените суми са преведени към двете дружества на
16.08.2016г., а по сметка на ответника е преведена сумата от 66,07 лева.
Ответникът е получил общо сумата от 1300 лева.
Ответникът Д.К. е направил една вноска по заема на
11.10.20016г. в размер на 134,53 лева. Други плащания не били извършвани, като
не са и представени доказателства в обратния смисъл по делото.
Въз основа на така установените факти релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Доводи, че не е обявена предсрочната изискуемост на
вземанията, като да е отправено волеизявления до длъжника в този смисъл, поради
което и не се дължали търсените суми, не се споделят от съда. По принцип норма
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се отнася до
банките, каквото ищцовото дружество не е и то в хипотезата на заповедното
производство по чл. 417 от ГПК, където при постановено
незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист.
Настоящото такова е по чл. 410 от ГПК и при него длъжникът
получава заповедта за изпълнение, а в последствие и исковата молба, при което
до него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост,
преди последният да се е снабдил с титул за принудително изпълнение. Цитираната
норма на т. 18 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС касае
хипотезата на вземане на банка-кредитор, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката -
кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т.2 от ГПК и чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество не е
банкова
финансова институция съгласно ЗКИ, поради което сключеният между страните
договор няма характеристиката на договор за банков кредит и уведомяване за
предсрочната изискуемост на сумата от кредитния ресурс не е необходимо, с оглед
клаузата в общите условия, че такова уведомяване не се изисква.
При това съдът намира, че се дължи част от
търсената главница. При предоставена главница по договора в размер на 1300 лв.,
невъзможно е да се дължи такава от 3094,19 лв. Последната сума включва и
уговорената между страните възнаградителна лихва, но подобна претенция не се
заявява в производството. При това от предоставената в заем сума от 1300 лв.,
съдът приема, че длъжникът е върнал с извършеното плащане на 11.10.2016 г.
сумата от 134,53 лв., след приспадане на уговорената възнаградителна лихва. Или
дължимата главница е в размер на 1165,47 лв., при все че няма доказателства
други плащания да са извършвани от страна на длъжника. По отношение на
"пакета от допълнителни услуги" следва да се отбележи, че заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга
"улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства"
реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. За клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи
улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по
него става "по съгласие на страните"- т.е. кредиторът може да откаже
да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на
клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не
получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради
липса на достатъчно определено съгласие на страните. Това се отнася и до
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което същност се
уговаря след сключването на договора за кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падежа, които не могат да
бъдат също възприети като допълнителни услуги, първо защото са само една
възможност, което вече бе обсъдено по-горе, и то такава, каквато по принцип
съществуваща по всеки един договор, при наличие на евентуално съгласие на страните
в този смисъл. Няма и данни по делото ответникът да се е възползвал от т.нар.
допълнителни услуги, което само потвърждава тезата, че такива всъщност не се
предоставят чрез този пакет. Възнагражденията за предоставянето на допълнителни
услуги практически са възнаграждения по самия договор за кредит, които съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се
включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е
в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР, като по този начин той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите,
които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези
съображения уговорените в този смисъл вземанията са нищожни и съответно са
недължими. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на
клаузите за допълнителни услуги.
Ето защо съдът приема, че искът като основателен
следва да се уважи за сумата на 1165,47 лв.лева, ведно с претенцията за законна
лихва от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017 г., и да се отхвърли
за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 3094,19 лева.
При това се налага извода, че се дължат и част от
направените в заповедното производство разноски в размер на 42,25 лева, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора частично основателна се
явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото
разноски, като се осъди ответника да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 246,83
лева, съобразно уважената част от иска. При определянето им съдът взе
направените такива в размер на 446,60 лева – възнаграждение за особения
представител на ответника, 61,70 лева – държавна такса и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид фактическа и правна сложност
на делото, по което е проведено едно съдебно заседание, в което процесуален
представител на ищеца не се е явявал. При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 289,08 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на ответника Д.К.К., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***,, че дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България 49, бл. 53Е, вх.В,
част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 777/21.09.2017 г., издадена по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 1106/2017 г. по описа на
Карнобатския районен съд, а именно: сумата от 1165,47 лв.лева - главница, дължима по сключен между страните
договор за потребителски кредит №
********** от 16.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.09.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 1165,47 лева до пълния заявен размер от 3094,19 лева.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,, ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл.
53Е, вх.В, сумата от 289,08
лева /двеста осемдесет и девет лева и 8 стотинки/, представляваща
направените от ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК: ********* разноски, от които 246,83 лева
– разноски в настоящото производство и 42,25
лева –разноски в заповедното производство.
На
особения представител на ответника адв. П.Х.П. да се изплати сумата 446.60 лева
/четиристотин четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ възнаграждение от
внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: