Р Е Ш Е Н И Е
№…….../16.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4969 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.А.К., гражданин на Русия, от гр.
Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 111, О.А.С., гражданин на Русия,
от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., гражданка на
Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н.,
гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 67 и А.В.С.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 115, с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗС, срещу „М.М.“, ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответното
дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците, за лишаването от
възможността да ползват обща част на
жилищна сграда, находяща се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“ №1,
а именно партерно фоайе за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на
по 50.00лв. месечно или общо по 1800.00лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба-01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и негаторен иск за преустановяване ползването на партерното
фоайе, чрез премахване на поставената рецепция, на осн.
чл. 109 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че ищците и ответника притежават
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бяла, ул.“И.“1. Поддържа се, че
партерното фоайе има характер на обща част. Навежда се, че без съгласие на
ищците ответното дружество използва партерното фоайе като рецепция, като по
този начин обслужва развиваната от дружеството хотелска дейност. Сочи се, не е
че взето решение на ОС на ЕС за промяна на предназначението на общата част.
Позова се, че ищците са ограничавани при ползването на фоайето. Приканвани са
да преминават по най-бърз начин през фоайето и да не се задържат там, за да се
осигури спокойна атмосфера за работа на рецепцията. Забранено им е да използват
контактите във фоайето, както и да провеждат събрания на собствениците в това
помещение. Ищците сочат, че Етажната
собственост е изпратила покана до ответното дружество от 10.09.2017г. за
заплащане обезщетение за лишаване от
ползването. По изложените съображения се настоява за заплащане на обезщетение
за лишаване от правото на ищците да ползват процесната
обща част, както и за преустановяване поведението на ответното дружество, с
което ограничава достъпа на ищците до общата част чрез поставяне на рецепция.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговора на ИМ, с който
се оспорва иска. Акцентра се на предназначението на
сградата –студиен хотел. Съобразно изготвените архитектурни проекти рецепцията
е ситуирана във фоайето на сградата. Възразява с
поставянето на рецепцията да е променен характера й на обща част. Възразява да
е ограничен достъпа на ищците до фоайето. Оспорва се дружеството да е поканено
да заплаща обезщетение за ползването на файето. Въз
основа на изложеното се настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Ответното дружество е представило подробни писмени бележки, с които е
доразвило правните си доводи по спора.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните,
а и се установява от приложените
договори за покупко-продажба под дормата
на НА вх. рег.№ 20633/17.09.2011г.(л.12), вх. рег. № 4426/11.06.2011г.(л.14),
вх. рег. №9238/22.05.2009г.(л.15), вх. рег. №18494/14.08.2013г.(л.18), вх. рег.
№30078/30.12.2014.(л.19), вх. рег. №8633/16.05.2009г.(л.21), вх. рег.
№21633/08.11.2010г.(л.23), вх. рег. №15020/10.08.2020г.(л.25), че ищците са
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща
се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“ №1, като съобразно и правата им в титулите за
собственост притежават следния процент идеални части от общите части на сградата-
О.А.С. -0,8411%, Л.А.Л.-1,4596%, Ю.А.Н.-0,9376%, Ю.А.Н.-0,9376%, А.Г.Ч.-0,2248,
Д.А.К.-0,16428.
По делото е обявено за безспорно, че фоайето на сградата в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“
№1 има статут на обща част.
Спорните по делото въпроси могат да се обобщят както следва: 1)препятствани
ли са ищците като собственици на отделни
обекти в сграда в режим на етажната собственост да ползват фоайето на сградата,
както и 2) нарушено ли е правото им на ползване, като елемент от състава на
вещното право на собственост посредством поставянето на рецепция във фоайето на
сградата. По спорните въпроси, съдът приема следното:
По иска с
правно основание чл. 31, ал.1 ЗС:
По делото е обявено за безспорно, че фоайето на сградата в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“
№1 има статут на обща част. Обстоятелството се установява от ангажираните по
делото доказателства- архитектурен проект и площообразуване
(л. 59 и сл.). Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал.1 от ЗС общите части в сграда
в режим на етажна собственост могат да бъдат такива, които по естеството си или
по предназначение служат за общо ползуване. Общите
части по естеството си са онези части от
самата сграда, които са необходими за фактическото й съществуване и които
осигуряват възможността тя да се ползва съвместно от лицата, притежаващи
отделни етажи или части от етажи в нея - напр.покриви, носещи стени, стълбища и
т.н. Общи части по предназначение са всички останали. За общо ползване в
сграда в режим на етажна собственост могат да служат помещения, които по
предназначение с оглед предвижданията на инвестиционния проект или по волята на
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат
притежавани и използвани общо при спазване на специалните правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти по повод тази части от
сградата. За да се приеме,че едно помещение представлява обща част по
предназначение е необходимо за него да е налице подобно предвиждане в
инвестиционния проект или решение на всички притежатели на самостоятелни обекти
в сградата. Според
вещото лице П.М., изготвила първоначалната СТЕ фоайето не е самостоятелно
помещение, а отворено (свободно) пространство, което няма стени от всички странити. При площообразуването фоайето не е упоменато като
самостоятелен обект, съответно площта му е включена при образуването на площите
като обща част. Оттук следва извода, че процесното
фоайе се явява обща част съобразно одобрения инвестиционен проект.
След
като фоайето на сградата е обща част относно неговото ползване важат общите правила
относно ползването на съсобствена вещ (чл. 30 и сл от ЗС).Съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато съсобствената
вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците, неползващият
съсобственик има право на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да получи обезщетение според
притежавания от него обем права от деня на писменото поискване. Волеизявлението
следва да бъде изразено в писмена форма и да съдържа изрично искане за
заплащане на обезщетение. Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение
трябва да бъде получен от съсобственика, който ползва имота.
От
събраните по делото гласни доказателства съдът не достига до извод, че ищците
са ограничени при използването на общата част.
От показанията на свидетеля Иван Паксеваткин става ясно, че
етажните собственици не са допускани
да ползват намиращите се в фоайето маси и столове за провеждане
на Общо събрание, както и електричеството в тези общи части.
От изнесенато от този свидетел
се установява, че етажните собственици
са провеждали събрания именно във фоайето. Тези показания, обаче не установяват,
че ищците не са могли
да ползват фоайето, а само обзавеждането в него. Масите и столовете,
въобще обзавеждането, обаче не са
обща вещ, поради което ползването
им няма отношение
към спора. Възражението, че на ищците се пречи
да използват процесната обща част се опровергава
от самия свидетел
Паксеваткин, който
изнася, че е виждал собствениците да влизат и излизат
от фоайето, както и че рецепционистта
няма отношение към пропускането на посетителите. След като намиращия се на място
служител на „М.М.“ ООД – рецепционист
не осъщестява пропускателен режим, за настоящия
състав остава неясно как е ограничаван достъпа до файето.
Обстоятеслтвото, че на свидетеля, като пълномощник на
етажни собственици е отказван достъп не може да обоснове извод, че това е
важало и за ищците. Очевидно корена на проблема се състои в невъзможността
ищците да ползват обзавеждането във фоайето и интернет връзка, но това няма
нищо общо с ограничаване ползването на самата обща част. Както се посочи по- горе
обзавеждането се състои от движими вещи, които не са общи. Ползването на
интернет връзка няма отношение към правата на ищците е общата собственост. С
оглед на изложеното, съдът приема, че ищците, чиято е доказателствената
тежест в производството, не установиха при условията на пълно и главно доказване
правнорелевантния факт, че фоайето се ползва
еднолично от ответника „М.М.“ ООД.
На
следващо място по делото не са ангажирани доказателства за писмено поискване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение.
Представеното на л. 66 уведомление не представлява покана по смисъла на горната
разпоредба. На първо място въпросното уведомление изходжа
само от един от ищците-Д.К. и то не в качеството му на собственик в ЕС, а това
на нейн управител. На следващо място поканата съдържа
искане за заплащане на разноски не за ползването на конкретна обща част, а за
дължимите от ответника разноски за поддръжка и управление съобразно с
притежаваната от ответника квота от общите части на сградата съгл. чл. 11,
ал.1, .т 5 от ЗУЕС. Няма данни и за получаване на поканата от ответника. Трайно
е разбирането в практиката, че изпращенето на покана
следва да предхожда образуването на производството. Исковата молба не може да
замести липсващата покана, тъй като изявлението представлява елемент от
състава, от който възниква правото по чл. 31, ал.2 от ЗС, а не свързана с
неговата изискуемост.
С
оглед на изложените съображения съдът достига до извода, че ищецът не установи
фактите, на които основава правото си на обезщетение съгласно чл. 31,ал.2 от
ЗС.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Искът
с правно основание чл.109 ЗС представлява средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в
съответния обем на правото на собственост. Основателното провеждане на негаторния иск е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл.109 ЗС, а именно: право на собственост на ищецът, придобито на
твърдяното основание и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са
предизвикали потърсената съдебна защита. От друга страна защитата на
собствеността по реда на чл.109 от ЗС следва да съответства на нарушението и да
се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния,
в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без
да ги надхвърля. По реда на чл.109 от ЗС
е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно
въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост.
Няма законова пречка един етажен собственик да предяви срещу друг етажен
собственик или трето лице, и да иска от него да прекрати неоснователните
действия, с които му пречи да упражни правото си на собственост върху общите
части.
В
случая по делото липсва спор, че ищците са етажни собственици.
Съобразо изложените по-горе мотиви фоайето се явява обща част.
От заключението на първоначалната СТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че ползването на
фойето за рецепция отговаря на проектното му
предназначение. От приложения по делото архитектурен проект става ясно, че на
партер кота 0.00 е предвидена рецепция, охрана. Изискването
апартаментния студиен комплекс, каквато е процесната
сграда, да разполага с рецепция произтича от глава трета, раздел I.4 от НАРЕДБА за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета
с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от
25.08.2015 г.
От показанията на всички разпитани по делото
свидетели- водените от ищците и от ответното дружество и от заключенията на
двете ескпертизи, се установи, че фоайето се ползва и
като рецепция. Следователно фактическото ползване отговаря на проектното.
Изводът не се променя от факта, че рецепцията като обзавеждане е поставена на
място във фоайето, различно от посоченото в проекта. При всички случаи предазначението на фоайето изисква то да се позлва и като рецепция, а къде е поставено преместваемото обзавеждане в рамките на свободното
пространство не е от съществено значение. Още повече не се събраха по делото
доказателства, че конкретеното място на поставяне на обавеждането ограничава правата на ищците да ползват общата
част.
Не могат да се споделят доводите на ищците за
това, че начинът на ползване на общата част се определя с решение на Общото
събрание на етажните собственици. Както се посочи по-горе в компетентността на
съсобствениците (а не на ОС на етажната собственост) е да вземат решение за
промяна на предназначението на обща част -Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. Когато, обаче предначението
е определено с инвестиционния проект, както е в случая, етажните собственици са
длъжни да ползват общите части съгласно установеното му предназначение –чл. 5,
ал.1, т. 1 от ЗУЕС, освен ако евентуално по съгласие на всички етажни
собственици не се вземе решение за неговата промяна.
По изложените съображения съдът намира, че
правата на ищците да ползват общата част фоайе не е засегнато от действията на
ответника по поставяне на рецепция. Касае се за сграда с особено
предназначение- от една страна същата се ползва като хотел, а от друга в режим
на етажна собственост. При избора си да придобият самостоятелни обекти в сградата
страните са били наясно с нейното предназначението.
По изложените съображения съдът приема
исковата претенция за за преустановяване ползването на партерното фоайе чрез
премахване на поставената рецепция за неоснователна.
При този изход на спора, в полза на ответника се
следват сторените по делото разноски в размер на 1150 лева съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК, на осн. чл.
78,ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.А.К., гражданин на Русия, род. на ***г***, О.А.С., род. на ***г. гражданин
на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., род.
на ***г. гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1,
ап. 55, Ю.А.Н., род. на ***г., гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 62, А.Г.Ч., род. на ***г., гражданин на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 67 и А.В.С., род. на ***г., гражданин
на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 115 срещу „М.М.“, ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
искове с правно основание чл. 31, ал. 1
от ЗС, за осъждане на ответното
дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците, за лишаването от
възможността да ползват обща част на
жилищна сграда, находяща се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“ №1,
а именно партерно фоайе за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на
по 50.00лв. месечно или общо по 1800.00лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба-01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и негаторен иск за преустановяване ползването на партерното
фоайе на жилищна сграда, находяща се в гр.Бяла. ул.“Ц.И.“
№1, чрез премахване на поставената рецепция, на осн.
чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.А.К.,
гражданин на Русия, род. на ***г***, О.А.С., род. на ***г. гражданин на Русия,
от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 53, Л.А.Л., род. на ***г.
гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 55, Ю.А.Н.,
род. на ***г., гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, №
1, ап. 62, А.Г.Ч., род. на ***г., гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска
област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 67 и А.В.С., род. на ***г., гражданин на Русия, от
гр. Бяла, Варненска област, ул. „Ц.И.“, № 1, ап. 115 ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.М.“, ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1150 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: