№ 530
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110114293 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от П. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к.“Л“, БЛ. .., вх.А, адв. П. Х. срещу „С В” ЕАД, ЕИК .. отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1941,52 лева,
претендирана от ответника като стойност на доставена вода за периода 16.08.2012 г. –
14.02.2023 г., кл. № ..., тъй като между страните не е възникнало облигационно
правоотношение, евентуално вземането е погасено поради изтичане на 3-годишен давностен
срок.
В исковата молба се твърди, че след получаване на фактура № **********/14.02.2023 г. и
след извършена справка при ответника, ищецът установил, че са й начислени неплатени
задължения по клиентски № .. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.“..“, БЛ ..., вх.В, ет.2, АП.
.. в размер на 1941,52 лева за периода 16.08.2012 г. – 14.02.2023 г. Счита, че не дължи
претендираните от страна на ответника суми, тъй като не собственик на посочения имот,
респ. ползвател. Сочи, че претенцията на ответното дружество е погасена по давност, излага
подробни съображения в тази насока.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който заявява,
че признава, че задълженията за периода 06.08.2012 г.- 15.05.2020 г. са погасени по давност.
Оспорва иска за периода 12.06.2020 г.- 14.02.2023 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
1
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване предпоставките на отричаното от ищеца
вземане, т. е. фактите, от които произтича, а в случая това са обстоятелствата свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на иска и възраженията си срещу
вземането, в това число за изтекла давност.
С оглед първото поддържано с исковата молба основание за недължимост на вземането на
ответника – поради липса на облигационна връзка между страните, основният спорен въпрос
по делото, обуславящ основателността на исковата претенция, е концентриран върху това
дали в рамките на исковия период между ищеца и ответното дружество е съществувало
договорно правоотношение с предмет продажба на В и К услуги за процесния имот.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр.
18/25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай обаче ответникът, който носи доказателствената тежест, обаче не е
ангажирал доказателства за това ищецът да е бил потребител на В и К услуги за имота в
рамките на отчетния период, за който е начислена дължимата сума за доставена вода. По
делото не е представен документ, обективиращ титул за собственост на ищеца, за да се
приеме, че същата е собственик на имота и следващото от него качество потребител на В и
К услуга е в правната сфера на ищеца. Поради това, в приложение на последиците от
разпределение тежестта на доказване между страните, следва да се приеме, че не се
установява правнорелевантното качество на ищеца като потребител на В и К услуги,
обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ответника
по договор за продажба на вода.
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ищецът е собственик на процесния
имот ответникът е представил писмо от СО, Дирекция "Общински приходи", отдел "ОП –
..", в което е посочено, че данъчно задължено лице за недвижим имот в гр. София, район ..,
ул.“Г.“ БЛ ..., вх.3, АП. .., ет.2 е П. П. Д.- П., като към писмото не е приложена самата
декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от
06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като
собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение,
но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
2
прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване
правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната
администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други
представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като
извънсъдебно признание на факт от страната. В случая обаче не е представена самата
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нито са представени други доказателства за собственост
върху имота, като това обстоятелство не би могло да бъде прието за установено при
условията на пълно и главно доказване въз основа на представеното писмо от СО, Дирекция
"Общински приходи", отдел "ОП – ..".
С оглед изложеното се налага извод, че ответното дружество, чиято е доказателствената
тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало
доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото.
При извода, че не се доказва в рамките на исковия период да е съществувало спорното
правоотношение между страните по договор за продажба на В и К услуги, не може да бъде
ангажирана отговорността на ищеца за неизпълнени задължения по същото. Следователно
начислените от ответника суми по партидата на имота за този период не са дължими от
ищеца поради липса на обвързващ страните договор, съставляващ източник на вземанията за
тези суми.
С оглед изложеното безпредметно остава обсъждането на соченото от ищеца евентуално
основание за недължимост на процесното вземане поради изтекла погасителна давност.
По горните съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 77,66 лева -
заплатена държавна такса, 1,85 лева - такса за банков превод и 500 лева- адвокатско
възнаграждение или общо 579,51 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно,
доколкото адвокатския хонорар е платен в близък до минималния размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че П. П. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ж.к.“Л“, БЛ. .., вх.А, адв. П. Х. не дължи на „С В” ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Ц.“ № .., ет.2 и 3, БЦ И сумата в
размер на 1941,52 лева, претендирана от ответника като стойност на доставена вода за
периода 16.08.2012 г. – 14.02.2023 г., кл. № ....
ОСЪЖДА „С В” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Ц.“ №
3
.., ет.2 и 3, БЦ И да заплати на П. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к.“Л“, БЛ. .., вх.А, адв. П. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 579,51 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4