№ 2022 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети
състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело №
2624 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на Р.Й.Г. ***, подадена чрез пълномощника адв. С. против Ревизионен акт №
Р-*********-091-001/08.07.2021г., поправен с РА за поправка № П-03000321119250-003-001/08.07.2021г.
на органи по приходите, потвърдени с Решение №253/12.11.2021г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е ангажирана
отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на „Бери Девня“ ЕООД, както
следва:
1.За корпоративен
данък за данъчни периоди 27.08.2014-31.12.2014г.; 01.01.2015-31.12.2015г. и
01.01.2016-31.12.2016г. главница в общ размер на 8 794,50 лв. и лихва в общ
размер 4 586,10 лв. и
2.За данък върху
добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди м.05.2015-м.12.2015г.;
м.01.2016-м.12.2016г. и м.01.2017-м.06.2017г. главница в общ размер на 32
317,40 лв. и лихва в общ размер на 17 266,48 лв.
В жалбата се
релевират подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения Ревизионен акт,
поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните
правила, както и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е
установено и доказано наличието на кумулативно изискуемите се материалноправни
предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК, с които законът свързва възникването на
солидарна отговорност на управителя на търговско дружество за непогасените
несъбираеми задължения за данъци на това дружество. Твърди, че самото
неизпълнение на задължение за деклариране на факти и обстоятелства не е
достатъчно, за да се приеме наличието на умишлено неправомерно поведение на
управителя на дружеството по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което
неправилно органите на приходната администрация са приели съществуването на
това законово регламентирано основание за издаване на ревизионен акт за
установяване на отговорност на управителя на "Бери Девня" ЕООД по
чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на дружеството. Релевира, че не е доказано
наличието на пряка каузална връзка между сочените като укрити факти и обстоятелства
и невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството, като
изискуем се елемент от правопораждащия отговорността на управителя фактически
състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. По подробно изложени в жалбата и в представите
по делото писмени бележки доводи, се отправя искане оспорения Ревизионен акт и
потвърждаващото го Решение да бъдат отменени, с присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание чрез проц. представител адв. С. жалбата се
поддържа изцяло, като се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по
жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.
Счита РА за правилен и законосъобразен по мотивите, изложени в потвърждаващото
го решение. Намира за доказани основанията по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателката. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ревизията е
започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03000320008398-020-001/30.12.2020г., издадена от Н.И.Б., на длъжност началник
сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията включва отговорност за
задължения на „Бери Девня” ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г. и за ДДС за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2017 година.
Лицето, издало посочената заповед, е надлежно оправомощено да издава ЗВР със
Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП Варна.
За резултатите от
ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/
№ Р-03000320008398-092-001/28.04.2021 г. /л. 264-241/, връчен на жалбоподателя
на 17.06.2021 година. /л. 241/.
Ревизионното
производство е приключило с РА № Р-03000320008398-091-001/08.07.2021 г., издаден
от възложителя на ревизията и ръководителя на същата в определения в чл. 119,
ал. 2 от ДОПК срок. РА е поправен с РА № П-03000321119250-003-001/08.07.2021 г.
РА е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 253/12.11.2021
г. го е потвърдил изцяло.
В хода на
проведеното ревизионно производство са направени следните, относими към
предмета на делото, фактически констатации:
За обективно
установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния
доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал.
2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно
решение.
Установено е, че
жалбподателката е управител и едноличен собственик на капитала на „Бери
Девня" ЕООД с ЕИК ********* вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията на 27.08.2014 г., със седалище и адрес на управление гр. Девня,
п.к. 9160, кв. „Х.", ул. „Х.", бл. **, офис *. Дружеството е
регистрирано с капитал от 50 лв. Регистрирано е по ЗДДС на 23.06.2017 г. и
дерегистрирано по с.з. на 28.10.2020 г. по инициатива на орган по приходите,
поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
На „Бери Девня“
ЕООД е извършена ревизия за корпоративен данък по ЗКПО за периода
27.08.2014г.-31.12.2016г. и за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода
29.05.2015г.-22.06.2017г., приключила с Ревизионен акт №
Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. В хода на ревизията е установено
следното: при извършена проверка в търговски обект на дружеството в гр. Девня,
кв. „Х.", ул. „Х." бл. ** на 30.11.2015г. е установена разлика в
касовата наличност, за което е съставен АУАН. При повторна проверка, на
11.08.2016г. в същия търговски обект на дружеството е установена отново разлика
в касовата наличност, но и е открита тетрадка, голям формат, с надпис „Оборот”,
с описани по дати суми в периода 23.04.2014г. до 09.08.2016г. Тетрадката е
иззета на основание чл. 40 от ДОПК, съставени са и актове за установените
нарушения. На „Бери Девня“ ЕООД е извършена и проверка за установяване на липса
или наличие на основания за задължителна регистрация по ЗДДС, при която е
извършена съпоставка на отразения оборот в иззетата от обекта тетрадка и
отчетения оборот във въведения в експлоатация ЕКАФГТ. Установено е, че дневният
оборот по тетрадката значително превишава отчетения с касовия апарат. Органите
по приходи са установили още, че към 30.04.2015г. „Бери Девня” ЕООД е достигнал
облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Дружеството е регистрирано
по инициатива на органа по приходите, считано от 23.06.2017г.
В хода на
извършената ревизия на „Бери Девня“ ЕООД органите по приходите са установили
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити
приходи, произтичащи от нерегистрирания чрез ЕКАФП действителен оборот,
установен въз основа на иззетата тетрадка. Предприети са предварителни
обезпечителни мерки, в т.ч. наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки на дружеството, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
във всички търговски банки в страната. Установени са задължения в общ размер 46
928,22 лв. в т.ч. за корпоративен данък в общ размер 8 885,61 лв. и лихви по
тях в размер 1 093,03 лв.; за ДДС в общ размер 32 502,98 лв. и лихви по тях в
размер 4 446,60 лв. описани подробно по данъчни периоди в таблица на стр. 5-7
от РД, предмет на настоящото оспорване.
Ревизионен акт №
Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. е обжалван по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. Решаващият орган, директорът на дирекция ОДОП Варна с Решение №
380/30.10.2017г. е потвърдил РА.
РА е обжалван и по
съдебен път. С Решение № 1503/11.07.2018 г. Административен съд Варна, отменя
РА № Р-03000316008581-091-001 / 07.08.2017 г. в частта, с която на „Бери Девня”
ЕООД са установени следните задължения:
- ДДС за дан. период м. 10/2015 г. за
размер на главницата над сумата от 1 966,72 лв. до сумата от 1 974,10 лв. и за
размер на лихвата над сумата от 344,36 лв. до сумата от 346,75 лв.
- ДДС за дан. период м. 02/2016 г. за
размер на главницата над сумата от 1 786,22 лв. до сумата от 1 964,42 лв. и за
размер на лихвата над сумата от 253,62 лв. до сумата от 278,92 лв.
- Корпоративен данък по ЗКПО за дан.
период 2015 г. за размер на главницата над сумата от 5 840,48 лв. до сумата 5
842,50 лв. и за размер на лихвата над сумата от 801,67 лв. до сумата от 801,94
лв.
- Корпоративен данък по ЗКПО за дан.
период 2016 г. за размер на главницата над сумата от 2 058,37 лв. до сумата от
2 147,46 лв. и за размер на лихвата над сумата от 73,76 лв. до сумата от 76,96
лв. и отхвърля като неоснователна жалбата на „Бери Девня” ЕООД, представлявано
от управителя Р.Й.Г., срещу останалата част на същия РА.
С Решение №
4806/02.04.2019 г. по адм. дело № 12585/2018 г. ВАС на РБългария, оставя в сила
Решение № 1503/11.07.2018 г. по адм. дело № 3278/2017г. на Административен съд-Варна.
По данни в
информационния масив на НАП органите по приходи са установили следните факти и
обстоятелства относно имущественото състояние на „Бери Девня” ЕООД и предприети
действия за събиране на изискуемите задължения на същото:
- „Бери Девня” ЕООД няма вписани сделки с
недвижими имоти и вещни права;
- няма регистрирани превозни средства;
- не е подавало декларации за притежавани
недвижими имоти и автомобили;в Счетоводния баланс за 2017 г. е посочил 1 хил.
лв. касови наличности и 1 хил. лв. други вземания. За 2018 г. и 2019 г. не са
посочени данни;
- отчетеният оборот от ЕКАФП за 2017 г. е
в размер на 26 210,72 лв.; за периода 2018 г.- 2020 г., до момента на съставяне
на оспорения РД не е отчетен оборот от фискалното устройство;
- За 2017 г. „Бери Девня“ ЕООД е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която декларира общо приходи 24 609,52 лв., общо
разходи 99 722,37 лв„ счетоводна загуба 75 112,85 лв., данъчна загуба: 28
184,63 лв.; за 2018 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО; за 2019
г. е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която не са декларирани приходи, а само
разходи в общ размер 240 лв„ счетоводна загуба и данъчна загуба 240 лв.;
- към 28.04.2021г.; по
данъчно-осигурителната сметка на „Бери Девня“ ЕООД , има непогасени изискуеми
задължения в общ размер 94 752,11 лв., в т.ч. главници 73 685,36 лв. и лихви 21
066,75 лв., описани в табличен вид по изпълнителни основания на стр. 8 от РД;
Въз основа на
представена информация от дирекция „Събиране" в ТД НАП Варна /л. 89-26/ са
установени следните предприети действия за събиране на задълженията на „Бери
Девня“ ЕООД:
- образувано е изпълнително дело №
*********/2017г. по описа на ТД на НАП Варна;
- издадено съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК /л. 57/;
- изпратено е до дружеството искане за
представяне на документи и писмени обяснения, но не е получен отговор;
- издадени са постановления за налагане на
обезпечителни мерки: запор върху всички безналични ценни книжа, собственост на
дружеството, но по данни на „Централен депозитар“ АД „Бери Девня“ ЕООД не
притежава безналични ценни книжа; запор върху открити банкови сметки в ПИБ АД,
но в резултат на издаденото разпореждане за изпълнение не са постъпили никакви
суми;
- извършено е проучване на имущественото
състояние на дружеството и е установено, че освен банкова сметка ***ър „Кораби“
на ИА „Морска администрация“; няма особени залози, вписани в Централния
регистър за особените залози при Министерството на правосъдието; няма въздухоплавателни
средства в Регистър на гражданските въздухоплавателни средства на ГД ГВА; няма
вписани сделки с недвижими имоти в Имотния регистър на Агенция по вписванията;
няма регистрирани превозни средства в КАТ; няма подадени декларации по реда на
ЗМДТ за притежавано имущество; няма регистрирана собственост върху земеделски
земи и гори, и регистрирана земеделска техника по данни на МЗХГ;
- с протокол от публичен изпълнител е
предложено „Бери Девня“ ЕООД да бъде включено в списъка на длъжници с неуредени
задължения, публикуван в интернет /л. 42/;
- изготвена е справка за имуществено
състояние на дружеството и категоризация като дългът е категоризиран като
„трудно събираем дълг” /л. 34-38/.
След анализ на
събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства,
органите по приходи са приели, че са налице предпоставки за ангажиране на
отговорност на жалбоподателката за задълженията на „Бери Девня“ ЕООД на
основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК в редакцията му обн. ДВ, бр.105 от 29 декември
2005г., когато член на орган на управление или управител на задължено лице по
чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не
могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски, той отговаря за несъбраното задължение и в редакцията му изм. и доп.
ДВ. бр.94 от 4 декември 2015г., в сила от 01.01.2016 г., според която, който в
качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за несъбраното задължение.
Органите по
приходите са извели извод, че са налице кумулативно предвидените предпоставки
за ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателката, а именно: 1.
лицето, субект на отговорността, да има качество на управител или на член на
орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента,
за който са установени публичните задължения на последното;2. да е налице
поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства,
които по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходи или публичен
изпълнител;3. причинно-следствена връзка между поведението и намаляване
имуществото на задълженото лице, поради което не са погасени задължения за
данъци и осигурителни вноски;4. невъзможност за погасяване чрез събиране на
публичните задължения за данъци и осигурителни вноски.
По отношение на
изпълнението на първата предпоставка органите по приходи са приели, че същата е
налице, тъй като жалбоподателката в периодите, когато са формирани публичните
задължения на „Бери Девня“ ЕООД, е управител, представляващ и едноличен
собственик на дружеството.
По отношение на
изпълнението на втората предпоставка органите по приходи са приели, че същата е
налице, тъй като от събраните доказателства /протоколи за извършени проверки в
търговския обект на дружеството и РА № Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г./
е установено, че дружеството, представлявано от жалбоподателката, системно не е
отчитало чрез фискално устройство действителния облагаем оборот от извършените
продажби, вписван в иззетата тетрадка. Като не е отчитало действителните
продажби, дружеството не е декларирало в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО
действителния размер на приходите. Изведен е извод, че субект на укриването е
управителят на дружеството, който съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от Търговския
закон организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица и
именно жалбоподателката *** ЕООД е укрила факти и обстоятелства, които по закон
е била длъжна да обяви пред орган по приходите.
По отношение на
изпълнението на третата предпоставка органите по приходи са приели, че същата е
налице, тъй като жалбоподателката е лишила от паричен ресурс „Бери Девня“ ЕООД,
който паричен ресурс в условията на образуваното от публичния изпълнител
изпълнително производство е могъл да бъде използван за погасяване на
задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски.
По отношение на
изпълнението на четвъртата предпоставка органите по приходи са приели, че
същата е налице, тъй като „Бери Девня“ ЕООД не е притежавало активи, вземания и
парични средства в банки, които в условията на образувано изпълнително
производство биха могли да послужат за погасяване на публичните му задължения.
Въз основа на
гореизложеното органите по приходи са приели, че следва да се ангажира
отговорността на жалбоподателката за задълженията на „Бери Девня“ ЕООД за
корпоративен данък, ДДС и лихви като акцесорно задължение, както следва:
За Корпоративен
данък за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. по
РА № Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. в размер на 895,65лв. главница и
570,18 лв. – лихви; за корпоративен данък за периода 01.01.2015г.- 31.12.2015г.
по РА № Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. в
размер на 5 840,48лв. главница и 3 123,72лв.-лихви; за корпоративен данък за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. по РА № Р-03000316008581-091-001/07.08.2017
г. в размер на 2 058,37лв. главница и 892,20лв.-лихви; за ДДС за периода
01.05.2015г.-31.12.2015г. по РА №
Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. в
размер на 13 388,74лв. главница и 7 803,47лв.-лихви; за ДДС за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г. по РА № Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. в
размер на 16 161,43лв. главница и 8
278,73лв.-лихви; ДДС за периода 01.01.2017 г.-30.06.2017г. по РА №
Р-03000316008581-091-001/07.08.2017 г. в размер на 2 767,23лв. главница и 1
184,28лв.-лихви или общо в размер на 62 964,48лева.
При проведения
задължителен административен контрол по реда на Глава осемнадесета от ДОПК /чл.
152-155/ горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП/ е възприел изцяло констатираните от приходните органи
факти и обстоятелства и достигнатите въз основа на тях правни изводи и е
потвърдил РА.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис,
както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.
В хода на съдебното
производство с Определение №3175/07.12.2021г. на страните е указана
доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на
доказване.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред и пред надлежен съд, поради
което се явява процесуално допустима.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи
– възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.
119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ,
постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Обжалваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените
публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по
субект. В него са обективирани, както фактическите основания на органите по
приходите във връзка с установените задължения на Р.Й.Г., така и правните
основания за издаване на акта. Подробни констатации във връзка с реализиране на
отговорността по чл. 19 от ДОПК се съдържат в РД, който е неразделна част от РА
съгласно чл. 120, ал. 2, изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното
съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт.
В хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на
самостоятелно основание. Видно от приобщените по делото доказателства органите
по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя за предприетите при ревизията процесуални
действия и изготвените документи; извършили са анализ на всички доказателства,
събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите обстоятелства по чл.
19, ал. 1 от ДОПК. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за
връчване на РД и РА. Р.Й.Г. надлежно е упражнила правото си на защита при
административното, респ. при съдебното обжалване на ревизионния акт.
При преценка
относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби,
съдът съобрази следното:
Не се спори, че
процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Спорът е правен и се свежда до това налице ли са доказателства за наличие
на основание за ангажиране на отговорност на жалбоподателката по чл. 19, ал. 1
от ДОПК за непогасените задължения на „Бери Девня“ ЕООД.
Отговорността по
чл. 19 от ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност за публично-правни
задължения на трето лице, която възниква при кумулативното наличие на
предвидените в закона предпоставки. Доколкото в случая отговорността на Р.Й.Г.
е ангажирана на основание чл.19 ал.1 от ДОПК, този текст предвижда определен
кръг от лица, които имат отношение към управлението или представителството на
данъчно задължено юридическо лице, ако укрият факти и обстоятелства, които по
закон са длъжни да обявят пред орган по приходите и вследствие от това не могат
да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
да отговарят лично за непогасеното задължение. Прилагането на посочената норма
изисква наличието на следните предпоставки: лицето да е от кръга на лицата,
посочени в чл.19 ал.1 от ДОПК; лицето да е осъществило действия, изразяващи се
в укриване на факти и обстоятелства, които то е длъжно да обяви пред орган по
приходите; да е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и
невъзможността за събиране на данъци; и да е налице невъзможност за събиране на
публичните задължения.
По аргумент от чл.
170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и
доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК фактически състав, е на органите на
приходната администрация, за което на ответника са дадени съответните указания
с Определение №3175/07.12.2021г.
Относно първия
елемент - лицето, субект на отговорността, да е член на орган на управление или
управител на задълженото лице не е налице спор.
Налице са безспорни доказателства, а именно вписванията в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията, удостоверяващи, че от учредяването на „Бери
Девня“ ЕООД, вписано в ТР на 27.08.2014г. до настоящия момент едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ е именно жалбоподателката.
Безспорно е също, че „Бери Девня“ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 14,
т. 1 и 2 от ДОПК, тъй като с влязъл в сила РА №
Р-03000316008581-091-001/07.08.2017г., по отношение на дружеството са
установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, които не са събрани.
Спорно е наличието
на останалите елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК
фактически състав, а именно дали ревизираното лице Р.Г., в качеството си на
управител на "Бери Девня" ЕООД, е укрила факти и обстоятелства, които
по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и съществува ли каузална причинно-следствена връзка между това
укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните
задължения на дружеството за ДДС и за корпоративен данък.
На първо място
следва да се отбележи, че реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК обвързва недобросъвестното поведение на управителя на задълженото ЮЛ,
изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, със събирането на
задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. В конкретния
случай такова поведение на Р.Г. като управител на "Бери Девня" ЕООД, не
се установява от доказателствата по делото. Видно от констативната част на
съставения РД и на издадения въз основа на него ревизионния акт, възприетото „укриване
на факти и обстоятелства”, като материалноправно основание за установяване на
отговорност на управителя на „Бери Девня” ЕООД в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, се свързва с констатацията, че в подадените от „Бери Девня” ЕООД ГДД, от
страна на управителя на дружеството Р.Г. не са отразени укрити приходи от
дейността на дружеството, установени въз основа на сравнение на отчетените
продажби чрез ЕКАФП и данните в открита и иззета по реда на чл. 40 от ДОПК от
търговския обект тетрадка голям формат, с надпис „Оборот” и с описани в нея по
години, месеци и дати обороти от продажби, както и при извършени от органите по
приходите проверки в обекта на дружеството, при които са установени разлики
между намерената наличност на парични средства в брой и отчетените продажби с
ЕКАФП. Установено е и наличие на основание за задължителна регистрация по
ЗДДС на „Бери Девня“ ЕООД, поради достигнат облагаем оборот над 50 000 лв.
към 30.04.2015г. и липса на подадено заявление за регистрация по ЗДДС, от което
е изведен извод за наличие на укриване на факти и обстоятелства, които
дружеството е било длъжно да декларира пред НАП.
По делото не се
оспорва, че Р.Г. *** ЕООД, организиращ и ръководещ дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание /чл.141, ал.1 от ТЗ/, е била
отговорна за отразяването на всички извършени и получени от дружеството
облагаеми доставки в отчетните регистри, съответно и за вярното деклариране на
получените приходи/направените разходи, както и за правилното определяне на
следващите се на тази основа данъчни задължения. При извършените две проверки
на „Бери Девня” ЕООД през 2015 г. и 2016 г., са установени разлики между
наличните парични средства към момента и отчетената касова наличност по ЕКАФП.
Тези констатирани разлики са минимални, съответно през 2015 г. - 39 лева, а
през 2016 г. - 163 лева. Същевременно при проверките не са установени продажби
на стоки без издаване на фискален бон от ЕКАФП. Няма събрани и други
доказателства за извършени продажби, без същите да бъдат регистрирани чрез
фискалното устройство. Разликите между касова наличност и отчетена такава по
ЕКАФП би могло да се дължат на неправилно отразена начална наличност за деня,
или пък да са средства оставени за плащания на доставчици, които не са част от
дневния оборот на търговския обект. Резултатите от двете проверки не налагат
извода, че в дружеството има укрити приходи, съответно че същото не е отчело
извършени продажби чрез ЕКАФП. Следователно и при двете проверки не се установя
Р.Г. да не е декларирала приходи, като не е отчела същите чрез фискално
устройство.
Вторият довод на
органите по приходите е, че при втората проверка на „Бери Девня“ ЕООД е била
намерена тетрадка, в която се съдържат данни за укритите приходи. Противно на
горното съдът намира, че нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство е установено от кого е съставена тази тетрадка и за
какво се отнасят записите в нея. Съответно неясно е кой е писал в тази
тетрадка, какво е писал и как писаното се съотнася към дейността на „Бери
Девня” ЕООД. Твърденията на ревизиращия орган, че в тетрадката имало записани
обороти са необосновани, предвид липсата в тетрадката на записани наименования
на видове стоки, количества, единични цени, общи продажни цени. Следователно не
би могло да се направи извод за неотчетени обороти точно от дейността на
дружеството и от неговата управителка. От съдържанието, на тази тетрадка не
могат да се определят неотчетени продажби на стоки. Налице са редица
несъответствия, например в тетрадката има записи за които се твърди, че касаят
месеци от 2014 г., а в този период „Бери Девня“ ЕООД не е било регистрирано и
не е осъществявало търговска дейност. Не е установено дали това дружество е
закупувало стоки, които да не са намерили отражение в неговото счетоводство и
чрез тяхната продажба да са реализирани неотчетените приходи. Не са посочени и
видове и количества стоки, които да са продадени от дружеството и чрез тях да
се реализирани неотчетени приходи. Ето защо твърденията за записани във
въпросната тетрадка продажби на стоки, неотчетени чрез фискално устройство, се
основават на предположения, а не на реално установени факти.
Неправилно в
потвърждаващото решение директорът на Дирекция „ОДОП” - Варна констатира, че не
може да се преразглежда въпроса за доказателствената стойност на намерената
тетрадка, тъй като той вече бил решен със сила на присъдено нещо с решение
№4806/02.04.2019 г. по адм. дело №12585/2018 г. на ВАС. Посоченото решение на
ВАС е постановено в производство по реда на ДОПК, а съгласно §2 от
допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат
разпоредбите на АПК и ГПК. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза
в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Посоченият законов текст очертава субективните и обективните предели на силата
на присъдено нещо. Само в тези предели е налице непререшаемост на спора по арг.
от чл.299, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.177 от АПК при потвърждаване на оспорен
административен акт, съдебното решение има сила за страните по делото. С оглед
посочените разпоредби, решение №4806/02.04.2019 г. на ВАС по адм. дело
№12585/2018 г. формира сила на присъдено нещо само за страните по делото –
„Бери Девня“ ЕООД и НАП, и само относно потвърждаването на конкретния
ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения на дружеството. Трайна
и последователна е съдебната практика, че със сила на присъдено нещо се ползва
само диспозитива на съдебното решение, но не и неговите мотиви. Всичко изложено
налага извода, че посоченото решение на ВАС не формира сила на присъдено нещо
спрямо Р.Г., същата не е обвързана с фактическите и доказателствените
установявания по това дело. Ето защо административният орган следва да установи
всички обстоятелства, на които се позовава в оспорения ревизионен акт, като
тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК е на органа по приходите, който следва да докаже същите - съгласно
изискванията на чл.170, ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК /в този
смисъл Решение №6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д.№1282/2021 г./. В
настоящото производство ответната страна не установи доказателствената стойност
на въпросната тетрадка.
В допълнение следва
да се посочи, че издаденият ревизионен акт на „Бери Девня” ЕООД не се ползва с
обвързваща доказателствена сила в настоящото производство, освен относно
размера на установените данъчни задължения на дружеството и периодите, за които
се дължат. В същия смисъл е практиката
на ВАС. Така в Решение №6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №1282/2021 г. е
прието, че ревизионните актове, с които се установяват задълженията на
дружеството обвързват ревизията по чл. 19 от ДОПК само по отношение на размера
на данъчните задължения, подлежащи на събиране, но приходната администрация
следва да докаже в условията на главно пълно доказване всички елементи на
правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на
отговорността по чл. 19 ДОПК. В Решение № 2490/23.02.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 8213/2020 г. е прието, че „спрямо действията на управителя като ревизирано
лице е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството, досежно извършените
действия от последното. Управителят в личното си качество не е бил
самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно производство,
при което е без значение дали го е представлявал, или не в това производство,
освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия случай
отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му. Издадените
ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение единствено и
само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или ЗОВ
спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения“.
В обобщение,
издаденият ревизионен акт на „Бери Девня“ ЕООД, както и събраните доказателства
в производството по издаването и обжалването му, нямат обвързваща
доказателствена сила спрямо Р.Г., както и постановените съдебни решения спрямо
„Бери Девня“ ЕООД не се ползват със сила на присъдено нещо спрямо Г..
В процесния случай
не е установен и субективния елемент на деянието по чл.19 ал.1 от ДОПК.
Съгласно посоченото в Решение №6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №1282/2021
г., за да е налице хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК поведението на ревизираното
лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било
длъжен да обяви пред органа по приходите, трябва да бъде умишлено.
Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но това е така,
само ако поведението на управителя е умишлено, т. е. последният следва да е
наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал неговите
последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици /в същия
смисъл и Решение №10330/12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №2836/2021 г./.
Следователно, за да е налице невярно деклариране на факти и обстоятелства от Р.Г.,
тя е следвало да знае за тях и умишлено да не ги е декларирала пред данъчните
органи. Такова знание за въпросната тетрадка и за нейното съдържание, категорично
не беше установено в настоящото производство. Нещо повече, в хода на
извършената ревизия на „Бери Девня“ ЕООД е установено, че в обекта в който е
намерена въпросната тетрадка са работили две дружества и е имало две каси. Това
е обективирано в протокол сер.АА №0197487 от 11.08.2016 г., в който е
констатирано, че в обекта функционират две каси, едната на ревизираното
дружество „Бери Девня“ ЕООД, а другата на „Ремо-2013“ ЕООД, ЕИК *********. Пак
в хода на ревизията на „Бери Девня“ ЕООД е установено, че в същия обект е
работило и още едно лице - Д.Д.. При тези факти, твърдението на ревизиращия
орган, че Р.Г. е знаела за въпросната тетрадка е само едно предположение,
неподкрепено от никакви доказателства. Така изцяло несъстоятелни се явяват и
твърденията за невярно декларирани от Р.Г. приходи в годишни данъчни декларации
по ЗКПО и за неподаване на декларация за регистрация по ЗДДС, тъй като те се
основават на същото коментирано по-горе доказателство.
Следователно пропускът
да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС, съответно за подадена ГДД с
неверни данни не би могло да й се вмени във вина и да се определи, че това е
резултат на съзнателни преднамерени действия/бездействия от страна на
жалбоподателката, т. е., че е налице волева насоченост на нейното бездействие и
действие с цел укриването на тези факти и обстоятелства, а не се дължи на
фактически действия на други лица.
Освен
гореизложеното, следва да се посочи, че не всяко невярно деклариране в
декларация, предвидена в данъчен закон е основание за ангажиране на
отговорността по чл.19 ДОПК /в този смисъл Решение №6208/25.05.2021 г. на ВАС
по адм. д. №1282/2021 г./. Според Решение №5344/27.04.2021 г. на ВАС по адм. д.
№656/2021 г. „неподаването на декларация
за осъществени облагаеми доставки, с цел невнасяне на дължимите задължения за
ДДС не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя
по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Това е така, тъй като е налице разлика във
фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски от този по чл. 19, ал.1 ДОПК, обуславящ
отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на
дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски“. Що се отнася до
посочените в решението на Директора на ОДОП Варна актове на ВАС - решение
№10330/12.10.2021 г., решение №10026/05.10.2021 г. и решение №1236/01.02.2021
г., същите са постановени при напълно различна фактическа обстановка и не са
приложими към процесния случай.
Както беше посочено
по-горе съдебната практика е категорична, че в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК укриването на факти трябва да е свързано не с установяването, а със
събирането на публичните задължения /Решение №2534/23.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. №12059/2020 г./, а в процесния случай не е установено Р.Г. да е извършила
действия за укриване на факти, които имат отношение към събиране на данъчните
задължения на „Бери Девня“ ЕООД.
Всичко изложено
налага извода, че Р.Г. не е извършила действия, чрез които да укрие факти и
обстоятелства, за които е знаела и които е била длъжна по закон да обяви пред
орган по приходите, още по-малко пък да е извършила такива умишлени действия.
Наличието на
третата предпоставка на чл.19, ал.1 от ДОПК, а именно причинно-следствена
връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани
задълженията от юридическото лице също не беше установена. Тази
причинно-следствена връзка следва да е, уникална. Така в Решение
№2490/23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №. 8213/2020 г., изрично е посочено, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните „задължения на
представляваното дружество, т. е. поведението на управителя следва да е
единствената причина за несъбираемост на публичните вземания.” /в същия смисъл
Решение №6208/25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №1282/2021 г., Решение
№2534/23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №12059/2020 г./. В процесния случай, в
обжалвания РА чисто декларативно е посочено, че е налице причинно-следствена
връзка между поведението на Р.Г. и намаляването на имуществото на дружеството,
поради което то не може да плати данъчните си задължения. Липсва посочване на
конкретни обстоятелства и факти, водещи до такъв извод. Не става ясно за какви
по размер приходи се твърди, че са неотчетени и как те се съотнасят към
несъбраните задължения на дружеството. Освен това, органите по приходите не са
установили неотчетени продажби на стоки в „Бери Девня“ ЕООД, но дори да се
допусне наличието на такива, то тези стоки следва да бъдат придобити, т.е. да
се извърши разход за тяхното придобиване. Така от размера на хипотетичните
неотчетени приходи следва да се приспадне размера на разходите и едва тогава да
се установява има ли положителен финансов резултат и дали той би бил достатъчен
за покриване на данъчните задължения на дружеството.
Но дори да се
приеме, че е налице невярно деклариране в подадените справки-декларации по ЗДДС
и в ГДД по ЗКПО, извършено с цел неправомерно намаляване на дължимия за внасяне
ДДС, както и неотразяване на приходи с цел намаляване на задължението за
корпоративен данък от "Бери Девня" ЕООД, същото е от значение за
установяване задълженията на самото дружеството. Фактическите състави, които
обуславят отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски, са различни от фактическия състав на отговорността на
управителя на дружеството по чл.19, ал.1 от ДОПК. За прилагането на отговорността
по чл.19, ал.1 от ДОПК, релевантна е връзката между поведението на управителя и
невъзможността за събирането на задълженията на дружеството, като такава връзка
не може да бъде обоснована единствено по съображения с недекларирани или
невярно декларирани данни в справките-декларации по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО, тъй
като „укриването” на подлежащите на декларирани данни е относимо към
дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането на данъчните
задължения.
Ето защо,
независимо от действията на ревизираното лице от гледна точка недеклариране на
пълния размер на реализираните приходи и разходи от дейността на дружеството,
респ. на пълния размер на данъчните му задължения по ЗДДС в съответните данъчни
периоди, съдът намира, че не е доказана пряка причинна връзка между укриването
и невъзможността за събирането на публичните вземания. Причинно-следствената
връзка представлява обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения
от укриването на факти и обстоятелства вследствие на поведението на дадено
физическо лице в съответното му качество. В практиката на ВАС без противоречие
се приема, че съставът на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК изисква
уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и
невъзможността за събиране на данъчните задължения на юридическото лице т.е. за
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК не е достатъчно установяване наличие на
непогасени задължения по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК на юридическо лице, съответно
връзката, която изисква отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, не е просто между
поведението на лицето и възникването на публичните задължения, а между
поведението на лицето и несъбираемостта на тези задължения. Деянието на субекта
на отговорността /в двете му възможни проявни форми - действие или
бездействие/, следва да представлява целево поведение, пряко насочено към
укриването на проявените факти и обстоятелства от приходната администрация,
като лицето съзнава, че неговото поведение води до невъзможността да се събират
публични задължения. В случая съдът намира, че не е доказано укриването на
факти и обстоятелства в подадените от името на дружеството декларации, да е
извършено с цел възпрепятстване събираемостта на задълженията на това
дружество, нито е налице обусловеност на несъбираемостта на задълженията от
тези действия. В тази връзка не може да бъде споделен извода на решаващия
административен орган, че с укриването и недеклариране на приходите от
продажбата на стоките, ревизираното лице, като управител на дружеството, е
знаело, че по този начин възпрепятства възможността за събирането на
задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО. Предвид същността на действията по
недекларирането на релевантни за възникването и за размера на публичните
задължения факти и обстоятелства, може да се приеме, че същите са насочени към
препятстване установяването на публичните задължения и техния размер, но нямат
за своя задължителна, единствено възможна последица, невъзможността за събиране
на тези задължения. Ето защо съдът приема, че нито е установено, още по-малко е
доказано, че възприетите като основание за ангажиране на отговорността посочени
по-горе действия на управителя на „Бери Девня” ЕООД са обусловили
невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството по ЗДДС и
ЗКПО.
Независимо дали
укритите факти и обстоятелства са относими към определянето на данъчните
задължения от органа по приходите, или към етапа на принудителното изпълнение,
предприето от публичния изпълнител, във всички случаи тяхното укриване следва
да бъде причината за несъбирането на задълженията. В този смисъл е необходимо
да бъде установено и имущественото състояние на задълженото юридическо лице по
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на субекта на
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. В случая ревизиращите органи не са
извършили подобно сравнение. Констатация за несъбираемост на задълженията,
предмет на ИД №*********/2017г. е направена в протокол от 29.09.2020г. /л.38/.
В актовете на органите на приходната администрация липсват данни за имущественото
състояние на „Бери Девня” ЕООД, както в ревизираните данъчни периоди, така и по
време на извършваната на дружеството ревизия и след това. Установяването на
тези обстоятелства е от значение, за да може да се направи сравнение между
имущественото състояние на дружеството преди твърдяното деяние по укриване на
факти и обстоятелства от управителя на дружеството и след тези действия. В
случая в хода на ревизията за установяване на отговорност на Р.Г. по чл.19,
ал.1 от ДОПК не са направени каквито и да е било констатации за това какво е
било имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2
от ДОПК преди и след твърдяното поведение на управителя на „Бери Девня” ЕООД.
Не е изследвано, нито е установено, още по-малко доказано, че вследствие на
възприетите като основание за ангажиране на отговорността действия на
управителя на задълженото за данъци дружество, последното не е притежавало
необходимите парични средства и ДМА, за да покрие публичните задължения към
фиска. За дружество, което не е разполагало с активи и парични средства, т.е.
поначало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние,
не може да се обоснове извод, че не е изпълнило впоследствие установени данъчни
задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти при
декларирането по ЗДДС и ЗКПО. Обстоятелството, че дългът на „Бери Девня” ЕООД е
категоризиран в групата на лицата с „несъбираем дълг” в размер на
87 738.32 лв. към 25.09.2020г., отразява един резултат, но по никакъв
начин не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от
недобросъвестни действия на управителя на дружеството по чл.19, ал.1 от ДОПК
т.е. не е доказано еднозначно уникалността на каузалната връзка, за да се
определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за
несъбирането на данъчните задължения на дружеството.
Нещо повече
безспорно е установено, че дружеството никога не е притежавало недвижими имоти,
МПС, дялове, акции, други дълготрайни активи, или финансови активи нито през
ревизираните периоди, нито преди, нито след тях, следователно не може да става
въпрос за някакво намаляване на неговото имущество. Дружеството е притежавало
само стоки, които е продавало и с приходите е покривало своите разходи, при
това като краен резултат е реализирало загуба. Ето защо, неправилно с
ревизионния акт реализирането на загуба се възприема от приходните органи, като
умисъл за неплащане на данъчните задължения на дружеството. Всъщност и през
ревизираните периоди дружеството е работило на загуба и това е безспорно
установено в хода на извършената ревизия на „Бери Девня” ЕООД. Следователно
фактът че дружеството е продължило да работи на загуба и след ревизираните
периоди, не означава някаква промяна, дължаща се на действия на Р.Г.. Това, че
в даден момент дейността на дружеството по търговия във въпросния търговски
обект в гр.Девня е спряна, за да не носи повече загуби, също не налага извод за
умисъл за осуетяване събирането на данъчни задължения. Не са налице и
доказателства за действия на ревизираното лице, например осъществено от него в
качеството му на управител разпореждане с активи на дружеството предприети след
образуването на първото ревизионно производство и насочени към осуетяване или
възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания. Като е достигнал до
обратни изводи органът по приходите е издал един необоснован акт.
С оглед на
гореизложеното дори да се приеме за доказано, че с поведението си управителят
на дружеството е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства, които
по закон е следвало да обяви пред орган по приходите, недоказан се явява един
от кумулативно изискуемите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК - наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да
бъдат събрани задълженията на дружеството за ДДС и за корпоративен данък като
от събраните по делото доказателства не може да се установи сочената
несъбираемост да се дължи само и единствено на твърдяното укриване на факти и
обстоятелства от управителя на „Бери Девня” ЕООД.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че противно на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и
изискването за главно пълно доказване на предпоставките за постановяване на
неблагоприятен за неговия адресат административен акт, доказването беше сведено
до представяне на предходната ревизионна преписка и предходни проверки, но
последното не е равнозначно на доказване на всички елементи на правопораждащия
фактически състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В настоящия казус, доказателства не
са събирани, а са интерпретирани фактите и обстоятелствата, изложени в
предходния ревизионен акт и издадени АУАН. В производство, в което доказателствената
тежест е за приходните органи, съдът приема като краен резултат недоказаност на елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
По горните
съображения съдът приема, че по делото не се доказа осъществяването на
елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК,
поради което издаденият РА, потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ - Варна
при ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна в оспорената
част, както за установените главници, така и за установените задължения за
лихви на главния длъжник. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от
29.03.2021г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по
тълкувателно дело № 7/2019г., съгласно което отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на
главния длъжник.
При този изход на
спора и с оглед направеното своевременно искане на основание чл. 161, ал. 1,
изречение първо от ДОПК на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер на 1 510 лева, представляващи държавна такса в
размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, които
ответната страна следва да бъде осъдена да й заплати.
Водим от
гореизложеното и на основание 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-*********-091-001/08.07.2021г., поправен с РА за поправка №
П-03000321119250-003-001/08.07.2021г. на органи по приходите, потвърдени с
Решение №253/12.11.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на
НАП, с което на Р.Й.Г. *** е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
задължения на „Бери Девня“ ЕООД, както следва:
1.За корпоративен
данък за данъчни периоди 27.08.2014-31.12.2014г.; 01.01.2015-31.12.2015г. и
01.01.2016-31.12.2016г. главница в общ размер на 8 794,50 лв. и лихва в общ
размер 4 586,10 лв. и
2.За данък върху
добавената стойност за данъчни периоди м.05.2015-м.12.2015г.;
м.01.2016-м.12.2016г. и м.01.2017-м.06.2017г. главница в общ размер на 32
317,40 лв. и лихва в общ размер на 17 266,48 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” –
Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на Р.Й.Г. *** 510 /хиляда петстотин
и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: