№ 492
гр. Сливен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230100107 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на И. Ц. Ц. срещу Л. Й. Г. за
намаляване на саморъчно завещание и възстановяване на запазена част от
наследството.
Ищецът твърди, че покойният му баща Ц. И.ов Ц., приживе придобил
недвижим имот по силата на Договор за продажба от Градски народен съвет
на 25.12.1971 г., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 67338.550.62.2.20, находящ се в гр. Сливен, ул. „Д-р
Константин Стоилов“, блок 1, етаж 5, АПРАТАМЕНТ № 19, с
предназначение - жилище, със застроена площ на обекта 69,52 квадратни
метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 67338.550.62.2.19,
67338.550.62.2.21, под обекта - 67338.550.62.2.15 и над обекта -
67338.550.62.2.25, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение № 19 с полезна
площ 2,00 кв. м., ведно с 2,21 % ид. ч. от общите части на сградата и ОПС
върху терена, както и СГРАДА с идентификатор № 67338.550.62.9,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.62, с
административен адрес: гр. Сливен, ул. „Д-р Константин Стоилов“, блок 1, с
предназначение: ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, със застроена площ 18 квадратни
метра, при съседи: идентификатор № 67338.550.62.8, идентификатор №
1
67338.550.62.10, външен зид, външен зид, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и ОПС върху терена. При придобИ.ето на
имота наследодателят не бил в граждански брак, бил вдовец. На 24.09.1979 г.
наследодателят Ц. Ц. сключил втори по ред граждански брак със С. Г. Ц.а,
ЕГН: **********, от който нямали деца. Ищецът твърди, че на 21.08.1995 г.
наследодателят направил универсално завещание в полза на съпругата си,
като й завещал описания по-горе недвижим имот. С. Г. Ц.а починала на
24.10.2019 г. Приживе обаче, тя направила завещание на придобития от
съпруга й недвижим имот на ответницата Л. Й. Г.. Това завещание било
вписано на 13.03.2020 г. в Службата по вписванията. Ищецът, след като бил
уведомен за това завещание и невъзможността да ползва наследствения си
имот от своя баща, едва тогава разбрал за съществуването на първото
завещание, с което бил завещан имотът от баща му на С. Ц.а. Твърди, че
никога не било вписвано завещанието на покойния Ц. в Имотен регистър,
никога не било обявявано пред ищеца, за да му е известно това завещателно
разпореждане, за да потърси правата си по отношение на неговата запазена
част. На изложените основания ищецът моли за намаляване на завещанието и
възстановяване на запазената му част в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на
наследодателя, изчерпващо се с процесния недвижим имот. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Прави изрично възражение за погасяване на иска по давност. Твърди, че
правото на наследник с право на запазена част да иска нейното
възстановяване, когато същата е накърнена, чрез дарение или завещателни
разпореждания, се погасява с изтичането на петгодишна давност, която за
даренията започва да тече от открИ.е на наследството, а за завещанията - от
момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието. В
процесния случай, на 21.08.1995 г. общият на страните наследодател Ц. И.ов
Ц. предал за съхранение в Нотариална служба при Районен съд - Сливен
саморъчно завещание, с което завещал на съпругата си свой собствен
недвижим имот, придобит от него преди сключването на гражданския им
брак. Завещанието било прието от държавен тогава нотариус при СлРС,
образувано било нотариално дело № 2685/1995 г., като в регистъра за
завещанията, воден в Нотариална служба при СлРС били вписани номера на
2
нотариалното дело и имената на завещателя. След смъртта на завещателя на
07.01.2007 г., заветникът и негова съпруга С. Г. Ц.а лично подала до Служба
по вписванията - гр. Сливен молба да бъде отворено и обявено оставеното за
съхранение саморъчно завещание от покойния й съпруг. Молбата била
входирана под № 3554/20.02.2007 г., като завещанието било обявено на
същата дата от съдия по вписванията, за което бил съставен и протокол за
обявяване на саморъчно завещание. Така заветникът С. Г. Ц.а демонстрирала
желанието си да приеме завещаното имущество и обективирала намерението
си да се ползва от завещанието на 20.02.2007 г., на която дата то било
обявено по надлежния ред, т. е. от тази дата тя упражнила правата си по
завещанието. Ответницата твърди, че на 21.02.2007 г. заветникът С. Г. Ц.а
подала в Служба МДТ при Община Сливен Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с
която декларирала процесния имот като свой, въз основа на обявеното
завещание и договора, с който покойният й съпруг го придобил. Това нейно
действие също сочело по несъмнен начин намерението й да приеме
наследството, считайки себе си за собственик на завещаното имущество. На
изложените основания ответницата моли за отхвърляне на иска поради
погасяване на правото на ищеца по давност и моли за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото
разноски. Представил е и подробна писмена защита по делото.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност
на иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване
на Саморъчно завещание от 21.08.1995 г., направено от наследодателя Ц. И.ов
Ц. в полза на съпругата му С. Г. Ц.а и възстановяване на запазената част на
ищеца И. Ц. Ц. в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на наследодателя Ц.
3
И.ов Ц., изчерпващо се със завещания недвижим имот, а именно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 67338.550.62.2.20,
находящ се в гр. Сливен, ул. „Д-р Константин Стоилов“, блок 1, етаж 5,
АПРАТАМЕНТ № 19, с предназначение - жилище, със застроена площ на
обекта 69,52 квадратни метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
67338.550.62.2.19, 67338.550.62.2.21, под обекта - 67338.550.62.2.15 и над
обекта - 67338.550.62.2.25, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение № 19 с
полезна площ 2, 00 кв.м., ведно с 2,21 % ид. ч. от общите части на сградата и
ОПС върху терена, както и СГРАДА с идентификатор № 67338.550.62.9,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.62, с
административен адрес: гр. Сливен, ул. „Д-р Константин Стоилов“, блок 1, с
предназначение: ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, със застроена площ 18 квадратни
метра, при съседи: идентификатор № 67338.550.62.8, идентификатор №
67338.550.62.10, външен зид, външен зид, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и ОПС върху терена.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен,
поради погасяване на правото на ищеца да иска възстановяване на запазена
част от наследството по давност.
Изричното и своевременно направено възражение на ответницата в този
смисъл, съдът намира за основателно.
Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени
доказателства по делото, че наследодателят Ц. И.ов Ц. е баща на ищеца И. Ц.
Ц., роден от първия брак на наследодателя. На 24.09.1979 г. наследодателят
сключил втори по ред граждански брак със С. Г. Ц.а.
С Договор за продажба от 25.12.1971 г. наследодателят придобил
собствеността върху процесния апартамент в гр. Сливен, а със Саморъчно
завещание от 21.08.1995 г. го завещал изцяло в полза на съпругата си С. Ц.а.
Наследодателят предал завещанието за съхранение в Нотариална
служба при Районен съд - Сливен на 21.08.1995 г., като видно от приетата
справка от СлВп - Сливен, в регистъра за завещанията, воден в Нотариална
служба при СлРС били вписани номерът от описната книга № 2685 и имената
на завещателя.
4
Наследодателят починал на 07.01.2007 г., като съпругата му С. Ц.а
подала Молба с вх. № 3554/20.02.2007 г. до АВп - Сливен да бъде открито
саморъчното завещание от наследодателя по н. д. № 2685/1995 г.
Завещанието било обявено от съдия по вписванията на 20.02.2007 г. ,
видно от приетия по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание.
Със Саморъчно завещание от 10.10.2016 г., обявено на 30.10.2019 г., С.
Ц.а от своя страна завещала имота на ответницата Л. Г..
От приетите по делото удостоверения от СлВп - Сливен и от Община
Сливен се установява, че към датата на открИ.е на наследството
наследодателят не е притежавал друго имущество, поради което Саморъчното
завещание от 21.08.1995 г. има характер на универсално такова и не е
необходимо да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН.
Страните не спорят по изложените обстоятелства от фактическа страна,
нито по обстоятелството, че ищецът е син и наследник по закон с право на
запазена част от наследството на наследодателя Ц. Ц..
Спорът в случая е правен и касае началният момент, от който е
започнала да тече погасителната давност за правото на ищеца да иска
намаляване на завещанието от 1995 г. и възстановяване на запазената му част
от 1/3 от наследството на наследодателя Ц. Ц..
Правото по чл. 30, ал. 1 ЗН да се иска намаляване на едно завещание до
размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, се
погасява на общо основание с петгодишна давност.
В т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г. е прието, че тази давност започва да
тече от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието.
Съдебната практика приема, че обявяването на едно саморъчно завещание от
заветника може да се приеме като действие по упражняване на правата по
него. В същия смисъл, в Решение № 176/15.05.2010 г. по гр. д. № 673/2010 г.
на ВКС на РБ, ІІ г. о. е прието,че когато саморъчното завещание е оставено на
съхранение при нотариус, моментът, в който заветникът упражнява правата
си по завещанието, е моментът на отправеното искане да бъде отворено и
обявено то съгласно чл. 27, ал. 4 ЗН - от този момент за наследника по закон
съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за
лицето, в полза на което е направено то, за да защити евентуално накърнени с
него свои имуществени права.
5
В случая безспорно се установи по делото, че Саморъчното завещание
от 21.08.1995 г. е обявено по молба именно на заветника С. Ц.а на 20.02.2007
г. и от тази дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност за
упражняване от ищеца на правото му по чл. 30 ЗН, която към датата на
предявяване на исковата молба - 08.01.2024 г., е изтекла.
Следва да се отбележи, че посочените от ищеца решения на ВКС на РБ
в писмената защита по делото не противоречат на изложеното от настоящия
състав становище, тъй като цитираното Решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр.
д. № 988/2011 г., II г. о. е изцяло в същия смисъл, а цитираното Решение №
868 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1685/2009 г., I г. о. е неприложимо, тъй като
касае хипотеза на обявяване на завещанието по молба на трето лице, а не на
заветника, облагодетелстван от завещанието.
В случая процесното Саморъчно завещание от 1995 г. е обявено по
молба на заветника С. Ц.а на 20.02.2007 г., поради което може безспорно да се
приеме, че на тази дата заветникът е упражнил правата си по завещанието и е
изразил намерение да се ползва от него, поради което и от тази дата е
започнала да тече петгодишната погасителна давност, изтекла към датата на
предявяване на иска.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява
неоснователен, поради погасяване на правото на ищеца да иска
възстановяване на запазена част от наследството на наследодателя Ц. И.ов Ц.
по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по
делото в общ размер 2505,00 лв., от които 2500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
01.02.2024 г. и 5,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр.
6
.................... срещу Л. Й. Г. , ЕГН: **********, с адрес гр. ........................ иск с
правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на Саморъчно завещание
от 21.08.1995 г., направено от наследодателя Ц. И.ов Ц., ЕГН: ********** в
полза на съпругата му С. Г. Ц.а, ЕГН: ********** и възстановяване на
запазената част на ищеца И. Ц. Ц. в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на
наследодателя Ц. И.ов Ц., изчерпващо се със завещания недвижим имот, а
именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
67338.550.62.2.20, находящ се в гр. Сливен, ул. „Д-р Константин Стоилов“,
блок 1, етаж 5, АПРАТАМЕНТ № 19, с предназначение - жилище, със
застроена площ на обекта 69,52 квадратни метра, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 67338.550.62.2.19, 67338.550.62.2.21, под обекта -
67338.550.62.2.15 и над обекта - 67338.550.62.2.25, ЗАЕДНО с прилежащо
избено помещение № 19 с полезна площ 2, 00 кв.м., ведно с 2,21 % ид. ч. от
общите части на сградата и ОПС върху терена, както и СГРАДА с
идентификатор № 67338.550.62.9, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.550.62, с административен адрес: гр. Сливен, ул. „Д-
р Константин Стоилов“, блок 1, с предназначение: ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ,
със застроена площ 18 квадратни метра, при съседи: идентификатор №
67338.550.62.8, идентификатор № 67338.550.62.10, външен зид, външен зид,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС
върху терена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. ...................... ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Й. Г. , ЕГН: **********, с адрес гр. ........................ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2505,00 лв. /две хиляди петстотин и
пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7