№ 66
гр. Г., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Г.)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600134 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. В.П. от АК – Г., в
качеството на договорен защитник на подсъдимия ПЛ. Т. ИВ. от гр. Г., против присъда
№ 260028/08.04.2021 г. по НОХД № 577/2020 г. по описа на Районен съд – Г..
С обжалваната присъда състав на Районен съд – Г. е признал подсъдимия ПЛ.
Т. ИВ. от гр. Г. за виновен в това, че на 02.03.2019 г., около 03.45 ч., в гр. Г., пред
заведение „***“, находящо се на ул. „С.Б.“ № 1, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
отправил обидни думи и псувни – „педерасти“, „копелета“, „ще Ви еба майката“ към
П.И. М. и П.К.Г., и двамата старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Г. при ОД на МВР - Г., като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред - ударил с дясна ръка два пъти в гърдите полицай М. и се дърпал и
ритал по време на задържането, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 предл. 1,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК го е осъдил на пробация със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Депозираната от адв. П. въззивна жалба е бланкетна, като единственото
1
твърдение в нея е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието е
съставомерно. Искането в жалбата е присъдата да бъде отменена и подсъдимият да
бъде признат за невинен.
Подсъдимият П.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, поради
което и като съобрази, че участието му не е задължително, съдът проведе
производството пред тази инстанция в негово отсъствие.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. П.. По съществото на делото
защитникът приема за безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимият е допуснал
нарушаване на обществения ред, изразяващо се в шум, който пречел на гражданите,
живеещи в съседство, както и, че при пристигането на полицейския екип е оспорил
правото им да му съставят акт за установяване на административно нарушение, като
претендирал, че преди това трябвало да бъде предупреден. Счита, че не е установено
безспорно, че в момента, в който е пристигнал първия полицейски екип подсъдимият е
осъществявал някакви действия, които да покриват признаците на хулиганство, а
именно такива, които да изразяват явно неуважение към обществения ред. Намира, че
само оспорването на съставянето на акт не може да бъде квалифицирано като явно
неуважение към обществото или към установените правни норми за поведение. От
разпита на свидетелите не се установило безспорно, че в този момент подсъдимият е
обиждал, псувал, пречел по някакъв начин на полицейските органи или че е ритнал
вратата на полицейската кола така, както твърдял единствено полицейският служител
М.. Освен това, за да се осъществял квалифициращият признак, а именно да е налице
съпротива срещу орган на власт, хулиганството следвало да започне преди намесата на
полицейските органи, а в случая, според разпита на всичките десетина свидетели се
установявало, че подсъдимият бил незабавно съборен на земята от двамата полицейски
служители, които слезли от автомобила и пристъпили към задържането му, от което
следвало, че към този момент хулигански действие не са извършвани и не е имало
съпротива против орган на власт. Счита, че ако въобще подсъдимият е извършил
някакви действия и то такива, като оспорване на висок глас правомощията на
полицейските служители и създаден след това хаос по време на задържането, те, макар
и трудно, биха могли да бъдат квалифицирани по Указа за борба с дребното
хулиганство, но в никакъв случай като престъпление по чл. 325 НК. От събраните пред
въззивния съд доказателства защитникът счита за установено, че няма нито едно
обаждане от полицейски служители за помощ, но за сметка на това има две поредни
обаждания от съпругата на подсъдимия, която твърди, че бият мъжа й и това било в
унисон с всички събрани гласни доказателства, че действително подсъдимият е бил на
земята с извити назад ръце и един полицейски служител го е притискал. Това
обстоятелство било в унисон със съдебномедицинското удостоверение, от което е
видно, че подсъдимият е претърпял телесни увреждания.
2
Представителят на Окръжна прокуратура - Г. оспорва жалбата. По съществото
на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като
правилен и законосъобразен.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в
установения в процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е взел по внимание и е
анализирал обясненията на подсъдимия ПЛ. Т. ИВ., съпоставил е показанията на две
групи свидетели – от една страна показанията на свидетелите П.И. М., П.К.Г., Т.Г.И. и
А.С.Т. , и от друга – тези на свидетелите Т.В.Х., Ц.К. И., Д.Ц.В., И.Н.Л., И.П.А.,
О.М.И., Д.В.Д. и К.С.С., както и показанията на свидетелката Е.Я.У., депозирани в
досъдебната фаза на процеса; писмените доказателства, имащи значение за решаване
на делото. Въззивният съд прие като писмени доказателства по делото представените
от РУ на МВР – Г. информационна карта за дейността на наряда с неразделна част към
нея докладна записка за дейността на автопатрулен екип, докладна записка за употреба
на физическа сила и помощни средства, докладна записка относно задържано лице,
извършило нарушение на обществения ред и докладна записка относно задържано
лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, копия на заповед за задържане на лице, копие на
протокол за личен обиск на лице, копие на декларация от 02.03.2019 г., копие на фиш
за спешна медицинска помощ от 02.03.2019 г., копие на разписка за върнати вещи и
пари от задържано лице от 02.03.2019 г.; приложи по делото АНД № 1273/2019 г. по
описа на Районен съд – Г.; изиска от Дирекция „Национална система 112“ на МВР
записите от обаждания до ЕЕН 112, които предяви на страните чрез прослушване.
Настоящият съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е
обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички
основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият ПЛ. Т. ИВ. е роден на 17.10.1963 г. в гр. Г. и живее в същия град.
Подсъдимият е със средно образование, работи и не е осъждан.
Към месец март 2019 г. свидетелите П. М. и П. Г. заемали длъжността „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към
РУ - Г. при ОД на МВР - Г.. За времето от 19,00 часа на 01.03.2019 г. до 07,00 часа на
02.03.2019 г. същите изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред на
територията на гр. Г., съгласно седмичен график, утвърден от Началника на
3
полицейското управление.
В 03,31 часа на 02.03.2019 г., чрез ЕЕН 112, в ОДЧ на МВР - Г. бил получен
сигнал за силен шум от музика, идващ от заведение „***“, намиращо се в гр. Г., ул.
„С.Б.“ № 1. Дежурният служил в ОДЧ изпратил на място АП-52, в състава на който
били свидетелите М. и Г.. В 03,34 часа на същата дата постъпил и друг сигнал от
гражданин със същото оплакване.
Свидетелите Г. и М. пристигнали на посочения адрес и установили, че от
заведението действително се чува силна музика. Тъй като и преди двамата свидетели
били посещавали „***“ във връзка с оплаквания за нарушаване на изискването за
спазване на нощната тишина, познавали управителя на заведението - свидетелката
Т.Х.. След като влезли в заведението, полицаите отишли при свидетелката Х., която в
този момент била зад бара. Обяснили й, че има подаден сигнал за нарушаване на
нощната тишина. Казали й да намали музиката, след което да ги придружи до
служебния автомобил, за да бъде съставен акта за установяване на административно
нарушение. Х. намалила музиката, а междувременно М. и Г. излезли и се отправили
към служебния автомобил. Малко след тях от заведението излезли Т.Х. и нейният
съжител - подсъдимият П.И., който бил употребил алкохол. Подсъдимият се насочил
директно към полицейския автомобил, в който били двамата полицаи и започнал да ги
обижда, наричайки ги „педерасти“ и „копелета“. Достигайки служебната кола, И.
ритнал с крак лявата й врата и казал на полицаите, че няма да пишат никакъв акт.
Свидетелят М., който бил седнал на предната лява седалка веднага излязъл от
автомобила и разпоредил на подсъдимия да прекрати нарушаването на обществения
ред. И. обаче продължил да обижда полицейските служители и да ги псува като казал
„Ще ви еба майката, гестаповци“. След излизането на свидетеля М. от автомобила,
подсъдимият го ударил два пъти с дясната си ръка в областта на гърдите. При това
негово действие свидетелят Г. също излязъл от колата и двамата с М. пристъпили към
задържане му заради неизпълнение на полицейско разпореждане и нарушаване на
неприкосновеността на полицейски служител. Опитали да поставят белезници, но
подсъдимият буйствал, дърпал се, ритал. В този момент от заведението започнали да
излизат посетителите, които били от приятелския кръг на подсъдимия. Те заобиколили
полицейските служители и започнали да викат. Свидетелят Г. поискал съдействие от
дежурния в полицейското управление. След известно време на място пристигнал втори
автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят Т.Г.И.. Малко по-късно
пристигнал и трети полицейски екип, в състава на които бил свидетелят А.Т. и колегата
му И.Г.. При пристигане на място Т.И. видял как колегите му М. и Г. се опитват да
поставят белезници на подсъдимия, който буйствал и по всякакъв начин се опитвал да
осуети действията им. Свидетелят И. и колегите му съдействали да бъдат отдалечени
скупчилите се граждани, както и свидетелката Х., която дърпала полицейските
служители. Подсъдимият И. бил отведен до един от полицейските автомобили и бил
4
транспортиран в полицейското управление. При влизането в автомобила той
продължил да буйства и да обижда служителите на реда.
От представената пред въззивния съд справка от ЕЕН 112 се установяват три
обаждания до спешния телефон. От изслушаните записи става ясно, че първото
обаждане е от гражданка, която се жалва от „доста силна музика“, идваща от
заведението „***“, която „кънти“ и „просто ни събуди“. Следващите две обаждания,
регистрирани съответно в 03:48 часа и в 04:01 на 02.03.2019 г., са от свидетелката Т.Х..
В първото от тях, проведено с оператора на ЕЕН 112, свидетелката съобщава за
„полицейско насилие“: „Патрули бият мъжа ми!, а на казаното й от служителя на
спешния телефон, че е получен сигнал за нарушаване на нощната тишина, отговаря:
„Къде проверихте, че е силна музиката?“. При второто обаждане на свидетелката Х. в
разговора се включва дежурният в полицейското управление, на когото свидетелката
казва, че двама полицейски служители „бият мъжа ми неправомерно“ и иска да се
изпрати пореден екип, като от разговора става ясно, че към момента на място се
намират общо три екипа с три полицейски коли. Значителна част от разговора е
посветена на настоятелните искания на свидетелката да получи отговор защо е
задържан мъжът й и защо не е измерена силата на шума и няма документ за това, както
и несъгласието й с изразеното от дежурния в управление предположение, че най-
вероятно задържането е заради неизпълнение на полицейско разпореждане: „Какво
полицейско разпореждане, аз искам документ!“.
От приетите от въззивния съд документи, изискани от РУ на МВР – Г., се
установяват основанията за задържането по реда на ЗМВР на подсъдимия П.И.. В
представената Заповед за задържане, която е подписана от задържаното лице, е
посочено, че задържането е за това, че П.И., след надлежно предупреждение,
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, като
вербално и физически напада полицейски орган.
Въззивният съд изиска и приложи АНД № 1273/2019 г. на РС – Г.. От
постановеното по това производство решение е видно, че е отменено издаденото от
Началника на РУ – Г. против подсъдимия П.И. наказателно постановление № 14 от
28.08.2019 г., с което на последния са наложени административни наказания за
нарушения по ЗМВР. Съдът е констатирал, че деянията, квалифицирани като
административни нарушения, са идентични с деянието по настоящото наказателно
производство, поради което не е следвало да се образува административно-наказателно
производство, съответно да се издава наказателно постановление.
Настоящият състав намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
5
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
По делото са очертани две групи гласни доказателствени източници. От една
страна са обясненията на подсъдимия П.И.. При провеждане на съдебното следствие
същият твърди, че само попитал полицейските служители дали имат уред за измерване
на шума и защо не е имало предупреждение, което предизвикало агресивното им
поведение, изразяващо се в обида: „Какъв си ти, боклук! Виждали сме такива като
теб!“, последвано от събарянето му на земята, където престоял 20 минути и поставяне
на белезници. Обяснението на подсъдимия намират известна подкрепа в показанията
на свидетелката Т.Х. и останалите свидетели от приятелския му кръг, които по време
на деянието са били в посоченото заведение. От друга страна са показанията на
четиримата свидетели, които са служители на полицията. Първоинстанционният съд
прецизно и аналитично е съпоставил двете групи гласни доказателства, като е изложил
съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав, за да кредитира с
доверието си показанията на свидетелите П. М., П. Г., Т.И. и А.Т. и, за да възприеме за
недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т.Х., К.С.,
Д.Д., Ц. И., Д.В., И.Л., И.А., О.И. и Е.У..
Извършеният от настоящия състав анализ на доказателствата по делото
опровергава твърдението на защитата, че подсъдимият само бил оспорил пред
полицаите съставянето на акт за установяване на административно нарушение, но не ги
бил обиждал и псувал, не пречел по някакъв начин на полицейските органи и не бил
ритнал вратата на полицейската кола. Въззивният съд намира, че показанията на
свидетелите П. М. и П. Г., разгледани поотделно, са достатъчно конкретни, логични и
последователни, а взаимната им съпоставка сочи на липса на противоречия. Тези двама
свидетели, както и свидетелят Т.И., са поставяни в многобройни очни ставки със
свидетелите Т.Х., К.С. или Д.Д., при които също не се откриват каквито и да е
основания за възприемането за недостоверно на съобщаваното от тях. От показанията
на свидетелите М. и Г. се установява в тяхната последователност действията на
подсъдимия – след като разбрал, че ще се съставя акт за нарушаване на обществения
ред, П.И. приближил полицейския автомобил от страната на шофьора, където по
същото време се намирал М.; започнал да обижда полицейските служители с думите
„педерасти“, „копелета“ и „ще ви еба майката“; не се подчинил на устното
разпореждане да преустанови това си поведение, като ритнал вратата на служебния
автомобил и ударил с ръката си два пъти в гърдите полицай М., а това наложило
упражняването на сила, за да бъде задържан и да му бъдат поставени белезници, като
бил приведен и на земята, тъй като оказал съпротива при поставянето на помощните
средства. Фактът, че подсъдимият е ритнал вратата на полицейските автомобил не се
извежда само от показанията на свидетеля М., както твърди защитата. Видно е, че
напълно аналогични в тази връзка са и показанията на свидетеля Г.. Настоящият състав
напълно се солидаризира с изводите на районния съд, че действията на полицаите не са
6
предизвикани от тяхното субективно желание да демонстрират сила и власт спрямо
човек, който по никакъв начин не ги е провокирал. Липсват доказателства, които да
индицират, че който и да е от полицейските служители е имал личен мотив, за да
упражни неправомерни действия спрямо П.И.. На следващо място, установява се,
включително от съобщеното от оперативния дежурен в полицейското управление при
записания разговор от ЕЕН 112, че всички три дежурни полицейски екипа са били
изпратени, за да се справят с възникналата ситуация, която е ескалирала, след като и
посетителите в заведението излезли навън, наобиколили полицаите и демонстрирали
явното си несъгласие с действията им по задържане на подсъдимия. Поведението на
П.И. при поставянето на белезници и обидните думи, които продължил да отправя
спрямо полицаите се установява и от показанията на свидетеля Т.И., който е бил във
втория полицейски екип, както и на свидетеля Т. – част от третия полицейски екип.
Неоснователно е твърдението на защитата, че подсъдимият бил незабавно
съборен на земята от двамата полицейски служители, които слезли от автомобила и
пристъпили към задържането му, от което следвало, че към този момент хулигански
действия не са извършвани и не е имало съпротива против орган на власт. Действията
на подсъдимия преди предприемане на мерки по неговото задържане се установяват от
показанията на свидетелите М. и Г., които съдът кредитира с доверието си по
изложените по-горе съображения. Тези доказателствени източници, обсъдени
съвкупно с показанията на свидетелите И. и Т., както и данните от писмените
доказателства и прослушаните разговори от ЕЕН 112, ясно показват, че подсъдимият
не се е държал „мило и любезно“ и не е престъпено към задържането му безпричинно,
както заявява свидетелката Х.. Съждението, че подсъдимият бил незабавно съборен на
земята от двамата полицаи очевидно се прави на база съобщаваното от свидетелката Х.
и свидетелите, които са били заедно с нея и подсъдимия през въпросната нощ. Във
връзка с тези твърдения съдът следва да направи уточнението, че свидетелите Ц. И.,
Д.В., И.Л., И.А., О.И. и Е.У. са излезли по-късно от заведението, поради което
обективно не са могли да възприемат действията на подсъдимия, довели до намесата на
полицаите. Що се отнася до свидетелите Т.Х., Д.Д. и К.С., съдът отчита, че същите се
намират в близки отношения с П.И., като Х. е и във фактическо съжителство с него. За
съдебния състав е очевидно, че житейската и емоционална обвързаност с подсъдимия
на посочените трима свидетели рефлектира върху обективността на техните показания,
при които се констатират разминавания и противоречия, включително с обясненията
на подсъдимото лице, и като цяло съобщаваното от тях е в явно противоречие с
кредитираните от съда доказателствени източници. Така например, нито един от
свидетелите Х., Д. и С. не съобщава да е чул отправени от полицаите към подсъдимия
обидни думи, сред които „боклук“, така, както заявява самият подсъдим. На следващо
място, показанията на свидетелката Х., според които полицаите първо поставили
белезници на съжителя й и след това го свалили на земята изцяло противоречат както
7
на обясненията на подсъдимия, така и на показанията на останалите свидетели.
Свидетелят Д. демонстрира уклончивост при съобщаване на възприятията си, което е
възможно да се дължи на заявеното от него, че бил на ъгъла на заведението и чувал и
виждал „отчасти“ – примерно, заявява, че не видял приятелят му П. да прави нещо
против полицаите и не чувал всичко, но в същото време е категоричен, че подсъдимият
не е обиждал никого. А твърдението на свидетеля Д., според което П.И. не е оказвал
съпротива е в пълно противоречие с показанията на свидетелите, които са полицейски
служители, както и с обстоятелството, че за овладяване на ситуацията е използван
целият наличен полицейски ресурс, чрез изпращане на всичките три патрулни екипа
пред заведение „***“. В унисон с разгърнатата защитна теза, която съдът приема за
опровергана, и свидетелката К.С. твърди, че единственото, като П.И. направил е да
запита полицаите защо идват и правят забележки, след като няма измерване на шума,
при което служителите на реда безпричинно го съборили на земята.
На следващо място, не намират потвърждение в доказателствата по делото,
включително в данните, отразени в съдебномедицинското удостоверение, твърденията
за нанесен на подсъдимия побой от полицаите. Факт е, че при обажданията си на ЕЕН
112 свидетелката Х. заявява, че полицаи бият мъжа й. В показанията на свидетелката
С. също определено прави впечатление твърдението за упражнена от полицаите
прекомерна и груба сила, като същата е заявила (показания на л. 37 от НОХД 577/2020
г.), че „ниският полицай“ за секунди, чрез блъскане с ръце, съборил подсъдимия на
земята, след което: „Ниският полицай риташе П. с колене по главата. Високият му
слагаше белезниците отзад.“, малко след това говори, че двамата полицаи натискали с
колене подсъдимия, а по-нататък в показанията си вече не споменава за „ритане“ в
главата, а за натискане с колене в главата от единия служител на реда, докато другият
поставял белезници. В съдебномедицинското удостоверение (л. 105 от ДП), издадено
след проведен на 05.03.2019 г. преглед от съдебен лекар, са посочени следните
увреждания – две охлузни малки ранички на дясната гривнена става, както и
охлузвания по-нагоре от тях; охлузвания по гърба на сгъвката в основата на 5-ти пръст
на дясната ръка и по гърба на сгъвките на крайните фаланги на дясната ръка; малки
охлузвания на и под лявото коляно. Анализът на посочените доказателствени
източници сочи, че увреждания са локализирани предимно в областта на дясната ръка.
Това обстоятелство изцяло кореспондира на показанията на свидетелите М., Г. и И. за
това, че подсъдимият оказвал съпротива при използването на белезниците, като след
закопчаването им на едната му ръка е имало значителни затруднения при поставянето
и закопчаването на помощните средства на другата му ръка. Видно е обаче, че в
издадения медицински документ не е отразено наличието на каквито и да обективни
находки за наличието на кръвоизливи, охлузвания или хематоми по главата или гърба
на подсъдимия. Следователно, твърденията на свидетелите Х. и С. за удари и ритници,
както и тези за изключително грубо и безпричинно притискане на подсъдимия към
8
земята, при което и двамата полицаи са го натискали с колене по гърба му
(показанията на свидетелите И.Л., И.А., Ц. И., Д.В.) очевидно противоречат на
обективната действителност, поради което съставляват поредно основание за
третиране на показанията на тези свидетели като недостоверни.
При правилно установената фактическа обстановка съставът на Районен съд -
Г. е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че
подсъдимият ПЛ. Т. ИВ. е осъществил с действията си както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав на чл. 325, ал. 2 предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК,
след като на 02.03.2019 г., около 03.45 ч., в гр. Г., пред заведение „***“, находящо се на
ул. „С.Б.“ № 1, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обидни думи и псувни –
„педерасти“, „копелета“, „ще Ви еба майката“ към П.И. М. и П.К.Г., и двамата старши
полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ
- Г. при ОД на МВР - Г., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - ударил с дясна ръка
два пъти в гърдите полицай М. и се дърпал и ритал по време на задържането.
Поведението на подсъдимия, изразяващо се в отправяне на обиди и псувни спрямо
полицаите, неподчинението на устното им разпореждане да преустанови това си
поведение, последвано от ритане на вратата на служебния автомобил и нарушаване на
телесната неприкосновеност на полицай М., а след това оказване на съпротива при
поставянето на помощните средства несъмнено са непристойни действия, извършени в
грубо нарушение на установените в обществото правила на поведение и съставлява
проява, която скандализира обществото. П.И. е проявил демонстрация против
установения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като чрез
действията си е обективирал открито висока степен на неуважение към органи на
власт, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред. Несъмнено е, че
хулиганските действия са започнали преди намесата на полицейските служители и са
продължили след тяхната намеса. От субективна страна подсъдимият И. е действал
виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал те да настъпят. Всички действия на
подсъдимия в своята последователност показват, че той е съзнавал, че демонстрира
явното си неуважение към обществото и чувството си на необвързаност към спазване
на общоприетите норми на поведение, като оказва и съпротива против полицейски
орган, изпълняващ задълженията си опазване на обществения ред. Това говори за
наличие на хулигански мотив като задължителен елемент от субективната страна на
престъплението, заключаващ се в явното неуважение към обществото и демонстрация,
че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение.
За престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от
9
свобода до 5 години.
Съставът на районния съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т 2, б. „б“
от НК и е наложил на подсъдимия П.И. наказание пробация, което да включва двете
задължиелни пробационни мерки, всяка при минималната възможна продължителност
от шест месеца.
Настоящото производство е образувано само по жалба от подсъдимия, поради
което възможностите на въззивния съд се свеждат само до преценка за наличие на
основания за облекчаване на отговорността. В конкретния случай, при положение, че с
присъдата предвиденото по НК наказание лишаване от свобода е заменено с пробация,
като са приложени двете задължителни пробационни мерки, всяка при минимална
продължителност, то обсъждането на въпроса за наказанието е изцяло безпредметно,
тъй като същото не е възможно да се промени по вид и по размер.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260028 от 08.04.2021 г. по НОХД № 577/2020 г.
по описа на Районен съд - Г..
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10