№ 1430
гр. Пазарджик , 08.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20215220200483 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Тъжителят Д.П. редовно уведомен се явява лично, представляван от
адв. К. надлежно упълномощен от преди. Явява се адв. К..
Подсъдимата Б.К. редовно уведомена се явява лично. За нея се явява
адв. Добрева надлежно упълномощена от преди.
Явява се психолог М.К. редовно призована.
СЪДЪТ докладва постъпила С П Е .
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. ДОБРЕВА – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма пречка да се даде ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
М. Ив. К. – 42 г., българка, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, без родство със страните.
1
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
ПРОЧЕТЕ СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА С П Е.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.К. –
Поддържам представеното заключение. При провеждане на съдебно
психологичната беседа децата отрекоха да имат внушения и манипулация от
страна на някои от възрастните от разширеното семейството, т.е. от бабата и
дядото. Децата твърдят, че бабата и дядото ги мотивират да се срещат с
бащата. Разбира се те са в такава възраст, в която средата, в която живеят е
нормално да указва влияние върху тях. Т.е. негативното отношение на някои
от възрастните към бащата се вижда и усеща от момичетата. От материалите
по делото и от провежданите беседи с децата нямам информация виждането
им да е възпрепятствано, по- скоро те изразяват нежеланието си, поради
дългият период от липсата на контакт с бащата да се виждат с него. Тук е
ролята на родителя, те са тийнейджъри в такава възраст са, в която всяка
реплика, отношение, всяка дума влияе на емоционално психологическото им
състояние. Те споделят случки, които са далеч в миналото, явно са им указали
влияние, но според мен не би трябвало те да бъдат решаващи в случая. Т.е. в
една комуникация между бащата и децата могат да се изчистят такива
недоразумения. Те да споделят.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С П Е.
На вещото лице М.К. да се изплати възнаграждение по внесената сума
от 400 лева.
ЗАДЪЛЖАВА тъжителят в 7- дневен срок от днес да довнесе по сметка
на Районен съд - Пазарджик сумата от 68.00 лева до размера от общо 468 лв.
съобразно представената справка- декларация към експертизата на вещото
лице М.К..
По д-вата, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал Решение
на ПРС по гр. д.№4772/2019 г., характеристична справка на Б.К. и справка за
съдимост, материали изпратени от РУ-Септември с вх. № 340000-2562,
материали изпратени от ДСП-Септември с изх.№ДП/Д-РА-С/36-
001/13.05.2021 г.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. К. – От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че подсъдимата е осъществила от обективна страна елементите на състава на
престъплението по чл.182, ал.2 от НК, като на посочените в тъжбата дати не е
изпълнила съдебно решение, системно уреждаща режима на лични отношения
между бащата и неговите деца. Безспорно се установи от събраните
доказателства, че на 05.12.20 г. около 09:30 часа тъжителят е отишъл пред
дома на подсъдимата, за да вземе децата си в изпълнение на режима на лични
контакти според съдебното решение по делото за това. На тази дата
подсъдимата е била вкъщи заедно с децата, но въпреки това е отказала да
изпълни съдебното решение. Очевидно в безизходица тъжителят е подал
жалба в полицията срещу бившата си съпруга с оплакване, че същата не му
дава децата. По този повод бившата му съпруга е предупредена от
полицейски служител, че трябва да изпълни своето решение. Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от разпита на всички разпитани по
делото свидетели. На 19.12.2020 г. пак след като предишният ден е изпратил
съобщения по имейла на Б., тъжителят отново се е опитал да вземе децата си,
но бившата му съпруга е отговорила „няма да ти дам децата, махай се, да не
си стъпил повече тук“. Свидетел за случилото се е сестрата на тъжителя,
която в съдебно заседание потвърди изложеното пред вас. След като се е
убедил, че очевидно само си губи времето и майката няма да даде децата,
3
тъжителят отново е бил принуден да потърси съдействие от полицията, като е
позвънил на 112, като таза фактическа обстановка е безспорно установена. И
според тази фактическа обстановка подсъдимата е осъществила от обективна
страна елементите на състава на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК.
Обясненията по повод причината за отказа да се дадат децата са
противоречиви, като веднъж се обяснява, че децата не искали да виждат баща
си, втори път се обяснява, че децата били готови, но тъжителят си тръгнал
бързо. Очевидно обясненията целят защитен ефект и като такива не следва да
се кредитират. Обвинението е съставомерно и от субективна страна.
Обясненията на подсъдимата по повод причината за отказа й да даде децата
са противоречиви. Същите противоречат и на останалите събрани по делото
доказателства. Имам предвид разпитаната в предишното съдебно заседание
свидетелка възпроизведе произнесената реплики от подсъдимата – „няма да
ти дам децата, махай се, да не си стъпил повече тук“, която красноречиво
изпълнява истинската причина за неизпълнението на съдебното решение и
тази причина няма нищо общо с нежеланието на бащата да вижда децата си.
Подсъдимата не е дала децата съзнавайки, че с това си действие нарушава
съдебното решение. С други думи тя е съзнавала обществения опасен
характер на деянието, а от волева страна е искала настъпването им.
Обвинението е доказано по безспорен начин и в този смисъл моля за вашия
съдебен акт.
АДВ. ДОБРЕВА – Считам, че ситуацията в която се намират децата и
баща им е ситуация на родителско отчуждение, създала се изцяло от страна на
бащата или по-точно от неговата незаинтересованост да вижда децата си, не
само от решението за родителски права, а и преди това. Като в настоящият
случая майката не възпрепятства и не осуетява по никакъв начин контактите
между бащата и децата, както се убедихме след разпита на свидетелите
особено на вещите лица издали социалните доклади, които са независими.
Естествено ситуацията не е в интерес на децата, но те са поставени в нея без
да имат избор за това. Бащата няма желание и не полага никакви усилия да
развива отношение с децата си и да поема отговорност като родител.
Принудата от страна на майката за осъществяването на срещи на децата с
баща им би довела до това децата да бъдат изложени на риск от увреждане,
който не е пренебрежим и няма да способства за възстановяване на връзката и
4
укрепване на отношенията с бащата. Децата са силно привързани към
майката, докато към бащата имат негативно отношение - отрицателно,
отхвърлящо дължащо се на незаинтересоваността и отчуждаващото
поведение на бащата към децата. Чухме двата разказа на децата, които
споделиха страховете и притесненията у себе си. Изгражданото на връзката с
бащата следва да бъде създадено от желанието и стремежа на самия него за
това. Подходящо е изграждането на тази връзка да се осъществи в рамките му
на правото за лични отношения с децата. Необходимо е и двамата родители
да спазват предписанието на съда за упражняване на родителски права, а не
само майката. От установената по делото фактология сочи, че действително
на 05.12.2020 г. и на 19.12.2020 г. не е реализиран режим на лични отношения
и контакт между бащата и децата. Спорният интересуващ в настоящия процес
въпрос е причината, поради която същият не е осъществен. Изяснено беше и
на двете дати, че Д., Р., М. и майката са си били в дома им в гр. Септември на
ул. „Възраждане“ № 61. На 05.12.2020 г. тъжителят е отишъл на адреса на
майката и е позвънил на звънеца на входната врата, въпреки че е знаел, че не
работи. След това на телефона на дядото, който му е отворил вратата, поканил
го е да влезнат докато децата се облекат якета и обувките. Не е имало
скандали и обида както твърди тъжителят, тъй като това се установи от
показанията на свидетелката И. – бабата. Децата не са чули викове и
скандали, бащата просто си е тръгнал, отишъл в полицията да подаде жалба
срещу майката. След няколко дни полицаи и социални работници са идвали в
къщи и са искали обяснение от майката. Причината за неосъществяването на
лични контакти не се явява неправомерното поведение на майката, тъй като
тя е подготвила и съдействала за срещата им на децата с бащата, а
нежеланието на бащата да ги осъществи. На 19.12.2020 г., когато тъжителят
отново е отишъл в дома на майката в Септември, същият отново твърди, че е
звънял на звънеца, след това позвънил на дядото и че е имало отново
скандали и викове, вкъщи са били всички, като първо е слезнала бабата, след
това дядото и майката и не е имало скандали нито спорове. Майката и бабата
са опитали да накарат децата да отидат с баща им, но те са отказали. Бащата
си е тръгнал и е извикал полицията, пристигнали полицаи и Б. отново е
писала обяснение. Случаят е сходен с горният, т.е. не нежеланието на майката
е причина за осъществяването на лични контакт с децата.
Неразбирателството, конфликтните отношения между майката и бащата,
5
поради раздялата им, натрупало се в годините психическо напрежение,
недоверие е негативизъм в комуникацията им е довело до невъзможност да се
обсъждат нормално въпросите за връзката, която децата трябва да запазят и
поддържат с баща им. Децата са отчуждени по вина на родителя на който е
определен режим на лични отношения, поради отсъствие на родителски и
възпитателски качества от същия върху тях. Видно е, че бащата не търси
никакъв контакт се децата. Ако искаше да ги види едва ли щеше да е пасивна
страна и да чака някой да го потърси. Освен това щеше да е осъществил
личните си контакти година преди това, да търси възможност и съдействие от
съдебен изпълнител, но не го е направил, просто не е искал да ги вижда, както
и в предното съдебно заседание подминава децата все едно не ги познава.
Настоящето производство е в резултат от недобросъвестно упражнено право
на тъжба. Липсват доказателства в насока майката да е извършила действия,
с които да не допусне тъжителят да реализира лични контакти с децата или
да е отказала да му ги предаде, както и такива тя умишлено да е въздействала
върху психиката и поведението на децата, с което да е формирала у същите
негативни представи и отношения спрямо тъжителят и като краен резултат те
да са отказали да се виждат с него. Свидетелските показания сочат, че
подсъдимата е осигурявала редовен достъп на децата в определения им
режим на лични контакти, но бащата не спазва определения режим предложен
и подписан в споразумение лично от него. Пак искам да отбележа, нито един
път от решението за родителски права, нито година преди това, както и до
настоящия момент той не само, че не е взимал децата при себе си, но не е
търсил връзка с тях. От представените по делото социални доклади става
ясно, че децата са в добро стабилно, емоционално и психическо състояние.
Показват комуникативност, добро самочувствие съответно на възрастта им,
добра социална ориентация. От същите доклади категорично можем да
направим реална преценка за отношението на бащата и контакта с всяко едно
от децата. В тях се твърди, че има нарушена комуникация между бащата и
децата. Въпросите които зададе тъжителят да отговори вещото лице в
днешното съдебно заседание, даде ясно изразено становището, че
отношението на момичето към баща им е негативно и това идва от връзката,
която са изгубили - нямат пълноценна връзка с баща им. Най –важното, че
няма по никакъв начин манипулиране на мисленето и поведението от страна
на някой техен близък включително на бабата и дядото.Режимът на лични
6
отношения трябва да осигури възможност децата да растат и да се развиват
под грижата и подкрепата на двамата родители, като право и естествена
потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. В конкретния
случай обаче ние имаме проявена незаинтересованост от бащата, което води
до естествено откъсване на връзката им с него, ето защо неоснователна се
явява изтъкнатата в тази насока претенция в настоящето производство. В този
смисъл липсва обективно и съставомерно поведение от страна на
подсъдимата, което да е подведено под нормата на чл. 182 от НК, за което
моля да оправдаете подсъдимата Б.К. като постановите оправдателна
присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА К. – Поддържам
каквото казва адвоката.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА К. – Няма какво друго да
кажа.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за произнасяне на присъдата,
след което я обяви на страните и разясни реда и сроковете за нейното
обжалване.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7