Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Пазарджик, 02.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1995/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. К.С. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 19-1006-003262 от 04.09.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА
в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована
не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага становище за незаконосъобразността на
НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С изпращаното на АНП е депозирано писмено
становище по същество. Не се прави искане за разноски, нито възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят К. е санкциониран с НП за това, че на
07.02.2019 г., в 11,40 часа, на АМ Тракия км 73+300 в посока гр. Пловдив, на
бензиностанция ОМВ Виноградец, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РВ ****
ТТ, собственост на В.А.Ф.от с. С.общ. Р., като МПС не е било регистрирано по
надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на 18.12.2018 г. по чл.143
ал.15 от ЗДвП.
Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в
ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил св. К.В.- мл. автоконтрольор в
групата. По този повод той съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 042264/07.02.2019
г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на
който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта
жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
По случая започнала прокурорска проверка по преписка с
Вх. № 991/2019 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на
база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 29.07.2019
г., като преценил, че извършеното от П.К. не съставлявало престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите
по преписката на Началника на РУ- Септември при ОДМВР Пазарджик с оглед
преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на К.. Материалите по преписката били
изпратени по компетентност на ОДМВР- Пазарджик, Група КПДГПА.
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 04.09.2019 г. срещу П.К. било
съставено атакуваното НП. Последното обаче не му било връчено лично, въпреки
направеното отбелязване в разписката към НП, че това е станало на 06.10.2019 г.
С оглед оспорването на това обстоятелство от жалбоподателя, в хода на съдебното
следствие бе допусната Съдебна почеркова експертиза, чието заключение съдът
цени като обективно и обосновано. От същото се установява категорично, че
подписът в разписката към процесното НП, за неговото връчване не е изпълнен от
жалбоподателя К.. Поради тази причина съдът приема, че НП не му е връчено лично
на посочената в разписката към НП дата и в този ред на мисли не и изпълнена
процедурата по чл.58 ал.1 от ЗАНН, поради което и приема за достоверно
твърдението на жалбоподателя, че едва на 14.10.2019 г. е узнал за издаденото му
НП. Жалбата против последното е депозирана от надлежно упълномощено от
наказания лице до съда чрез АНО и била входирана в деловодството на ОДМВР-
Пазарджик на 18.10.2019 г., поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, материалите по
пр. преписка Вх. № 991/2019 г. на РП- Пазарджик и показанията на св. К.В..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален
порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, а
именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН, буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС,
което е със служебно прекратена регистрация по чл.143 т.15 от ЗДвП на 18.12.2018
г. Не е посочено обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията
на автомобила, нито поради каква причина е прекратена регистрацията на МПС.
Посочването на правната норма (чл.143 ал.15 от ЗДвП) за прекратяване на
регистрацията на автомобила не е достатъчна и не може да валидира липсата на
обстоятелствата елементи от фактическия състав на нарушението. Едва от приетите
писмени доказателства по делото- справка за промяна регистрацията на МПС (л.8
от прокурорската преписка) и обясненията на П.К. (л.17 от пр. преписка), става
ясно, че процесното МПС е било закупено от дружество „НК Т.“ ЕООД, на която К.
е гл. мениджър, но същото не го регистрирало в законоустановения едномесечен
срок от придобиването му в службата за регистрация, поради което автомобилът е
бил служебно дерегистриран.
Тези обстоятелства са съществени и
съставляват елементи от фактическия състав на нарушението и непосочването им в
описанието на нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно
нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице
е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН
и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице
още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
и че същото не е негова собственост. По несъмнен начин се установи, че
въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй като на 118.12.2018
г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на
чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив (виж справка на л.8 пр.
преписка). От събраните писмени доказателства, се установи, че регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след придобиването на
собствеността върху МПС от „НК Т.“ ЕООД, същото не е било регистрирано в срок.
Установи се още от събраните доказателства и от обясненията на П.К., дадени по
време на проверката, че жалбоподателят не е бил уведомен и не е знаел от
собственика на автомобила, че същият е с прекратена регистрация. Собственикът посоченото
дружество чрез своя управител не е уведомило служителя си П.К. за това
обстоятелство. Няма обаче и доказателства за това, че дружеството е било
уведомено от Сектор ПП при ОДМВР- Пловдив за служебно прекратената регистрация на
автомобила, тъй като органът нямал задължение да стори това, видно от справката
от посочения сектор на л.45 от делото. Жалбоподателят К. не е уведомен от
собственика на автомобила за прекратената регистрация, тъй като самият
собственик не е бил наясно с това обстоятелство. Освен това управляваният от К.
автомобил е бил с поставени рег. табели, което предполага, че същият има
регистрация.
От всичко това става ясно, че
жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил с
прекратена регистрация поради това, че след покупко-продажбата на автомобила,
същият не е бил регистриран.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на
адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е
с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е
доказателство, че към инкриминираната дата
жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи
се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален
умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима
във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е
налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и
при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Всичко това е достатъчно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Само за пълнота следва да се посочи, че
невръчването на НП на санкционираното лице макар и процесуално нарушение не е
съществено, тъй като не нарушава правото му на защита, поради обстоятелството,
че жалбоподателят е узнал за същото и е реализирал своето право на защита в
настоящия процес.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.5), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят К. е заплатил в брой на
адвокат К.С. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно
звено е Група КПДГПА (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Както
се посочи Група КПДГПА е структурирано към ОД на МВР- Пазарджик, съгласно чл.42
ал.3 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и
с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от
жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има
статута на ЮЛ. Поради липса на своевременно надлежно направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна не е
налице възможност от страна на съда за коригиране на техния размер, но
принципно това и не би могло да бъде сторено при положение, че се претендира
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.8 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1006-003262 от 04.09.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР
гр. Пазарджик, с което на П.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на П.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: