РЕШЕНИЕ
№61
гр. Пловдив, 16.01.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен съд, двадесет и шести наказателен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7517 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1432 от
31.10.2019г. издадено от Заместник- кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с
което на М.Ж.К., ЕГН: **********, е било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева за извършено
от нея нарушение по чл. 4, ал. 3, т.2 от Наредба за реда, спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив.
Жалбоподателката М.К., обжалва
процесното наказателно постановление като намира същото за незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска
неговата отмяна. Излага доводи за липса на извършено административно нарушение
и твърди нарушение на процесуалния закон при съставяне на оспорените фиш, акт
са установяване на административно наказание и наказателно постановление.
Въззиваемата страна Община Пловдив,
редовно уведомена за настоящето производство изпрати процесуален представител
юристконсулт М.оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради
което иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа срана следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът
намира същата за неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е било
издадено за това, че при направена проверка на 16.09.2019г., в гр. Пловдив, на
Ул. „Г. М. Димитров” № 3А, М.К. като водач на лек автомобил, марка „Ситроен”, с рег. № ***, лична собственост,
паркира на служебен паркинг без писменото съгласие на ползвателя, за което й е
съставена глоба с фиш № *********/16.09.2019г. в размер на 50 /петдесет/ лева. С това си
действие тя е нарушила разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Гр.
Пловдив.
В хода на съдебното следствие беше разпитан свидетелят
и актосъставител Д.А.К.. В своите паказания той твърди, че не е необходимо
поставянето на хоризонтална маркировка, предвид изискванията в заповед издадена
от компетентен орган. На място има поставена вертикална маркировка – знак,
указващ, че това са служебни паркоместа на Община Пловдив.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел, до колкото същите са ясни, конкретни и си кореспондират с
представените по делото доказателства.
Съдът кредитира намиращите се по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените по делото копие от Заповед №19ОА-1407/18.06.2019
се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
От представения снимков материал се вижда, че има
поставен знак, който указва на водачите на моторни превозни средства, че е
налице служебен абонамент на Община Пловдив съгласно Заповед № 160А301.
От представеното копие от Заповед № 16ОА301/11.02.2016
г. се установява, че Кметът на Община Пловдив е заповядал за нуждите на Сектор
,,Общинска полиция‘‘ – Пловдив, да бъдат отредени паркоместа в лявата част по
посока на движение на ул. ,,Д-р Г.М. Димитров‘‘ в участъка между кръстовищата
на ул. ,,Д-р Г.М. Димитров‘‘ с ул. ,,Крали Марков‘‘ и ул. ,,Д-р Г.М. Димитров‘‘
с ул. ,,Цар Асен‘‘.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т 2 от
Наредбата предвижда, че не се допуска престой и паркиране на служебни паркинги
разположени на общинска територия без съгласието на собственика. В конкретния
случай, видно от представеното Копие от Заповед и Схема се установява, че на
процесната улица в лявата част е разпоредено същата да послужи като служебен
паркинг за служители към Общинска Полиция гр. Пловдив. По делото не се оспорва,
че жалбоподателката е паркирала именно там, като се навеждат по-скоро
възражения в насока, че липсва посочване на разстоянието за което важи знакът.
Това възражение се явява неоснователно,
доколкото след като същата вижда знак, който й указва, че не може да паркира,
тъй като не работи в съответната служба, то този знак има действие до
следващото кръстовище, освен ако не е указано разстоянието за което важи.
Посочената разпоредба, която е
послужила за налагане на глоба е чл. 43, ал. 3 от Наредбата, предвиждаща, че се
налага глоба в размер на 50 лв при нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от Наредбата.
Твърдението на жалбоподателката, че при
съставянето и издаването на фиш, липсват определени от закона реквизити, Съдът намира за неоснователно. Предвид разпоредбата
на чл.42, ал.3 от Наредбата – фиш може да бъде издаден и в отсъствие на
нарушителя. Актосъставителят е спазил изискването за поставяне на фиша върху
автомобила и е осигурил той да не бъде повреден от атмосферните условия. Именно
това закрепване, както е посочено в разпоредбата на чл.42, ал.3 от Наредбата, е
равносилно на връчване на нарушителя. Служителите на общинска полиция имат
задължението да установяват нарушения и да следят за спазването на законовите и подзаконови
изискания, които гражданите трябва да спазват. При издаването на фиша в
отсъствието на нарушителя, последният няма как да бъде идентифициран и
съответно да бъдат попълнени неговите лични данни във фиша. Не е задължение на
актосъставителя да издирва или да изчаква всеки един от нарушителите, за да
бъдат попълнени неговите идентифициращи данни.
Твърдението на жалбоподателката, че има
липсващо извършено администлативно нарушение се явява неоснователно. В жалбата
си до Районен съд- гр. Пловдив, подадена чрез Община Пловдив, против
Наказателно постановление № 1432 от 31.10.2019г, Г-жа М.К. сама споделя, че е
паркирала собствения си автомобил на Ул. „Г. М. Димитров”. Излага информация,
че е паркирала именно след пътен знак, указващ, че спирането и паркирането са
забранени поради служебен абонамент на Община Пловдив. Жалбоподателката твърди,
че от пътния знак е премахнато обозначение, сочещо колко метра по-надолу са
паркоместата ползващи се със служебен абонамент. Доводите на жалбоподателката
съдът намира за неаснователни. Последната е паркирала непосредствено след пътен
знак, сочещ, че е забранено паркирането на автомобили без писмено съгласие на
ползвателя. Макар да няма допълнителна табела, която да указва точната бройка
на паркоместата със служебен абонамент, неоправдано е действието на
нарушителката, спирайки точно след пътния знак. От снимковия материал,
предоставен от жалбоподателката се вижда, че е указана посоката, в което действа
забраната с помощта на две стрелки сочещи протежението на Ул. „Г. М. Димитров”.
С оглед на което, Съдът приема, че нарушителката съзнавано е нарушила забраната
за паркиране без разрешение.
Актосъставителят е посочил мястото на
извършване на проверката, което и съвпада с мястото на извършване на
административното нарушение предвид статичния характер на нарушението. Установеното
нарушение на забраната за паркиране е в хода на извършена проверка именно на
мястото на извършеното нарушение.
С оглед на горното, Съдът не може да
приеме твърдението на жалбоподателката, че се касае за маловажен случай.
Последната е нарушила правило, не по невнимание или непредпазливост, а именно спирайки веднага
след знак, указващ забрана за паркиране. Освен това съдът не може да приложи
чл. 28 от ЗАНН, тъй като това е в компетенцията на административнонаказващият
орган. Съдът не констатира наличие на маловажен случай на административно
нарушение.
По изложените съображения, Пловдивският
Районен съд, XXVI наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1432 от 31.10.2019г, с
което на М.Ж.К., с ЕГН:**********,*** е било наложено адмнистративно наказание
„глоба” в размер на 50 лева за извършено от нея нарушение по чл.4, ал.3 т.2 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране напътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.