№ 90
гр. Монтана, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200234/ 22.11.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Г.Т.” ЕООД със седалище и адрес на
управление град Монтана, представлявано от управителя Г. К. С., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1 500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото като твърди, че
нарушението, което му е вменено е несъставомерно, тъй като е допусната
неволна грешка, няма умисъл в действията му, не са настъпили други вредни
последици. На следващо място поддържа, че не е нарушена разпоредбата на
чл.70, ал.1 КТ, тъй като не съдържа задължение за работодателя, поради
което не следва да носи административно наказателна отговорност. Поддържа
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка по документи на 25.10.2022г., по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” Монтана, административно
наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както
АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение
на разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 31.10.2022г., в присъствие на представител
на дружеството, пълномощник МДБ, съгласно пълномощно от управителя на
дружеството, препис, от който е връчен на лицето срещу подпис, видно от
приложената разписка.
В срокът по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така
съставения АУАН, обяснения от управителя на дружеството, които са
приложени към преписката, поради което не е нарушено по никакъв начин
правото на защита на наказаното дружество.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че при извършена проверка по документи на 25.10.2022г., по
спазване на трудовото законодателство в обект „ТИР паркинг”, находящ се в
гр.Монтана, местност Лъката, обект на „Г.Т.” ЕООД Монтана, от служители
на въззиваемата страна, се констатирало, че дружеството в качеството си на
работодател, видно от представения при проверката трудов договор
№24/17.05.2022г. с лицето МГГ, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. с
чл.70 от КТ, работодателят е определил срок за изпитване 9 месеца, уговорен
в полза на работодателя, което е нарушение на трудовото законодателство,
като е сключил трудов договор със срок за изпитване по-дълъг от
2
законоустановения в чл.70, ал.1 от КТ. Нарушението е описано в съставения
протокол № ПР2236345 от 27.10.2022г., който е връчен на 27.10.2022г. на
пълномощник на дружеството, Мариана Б.
Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ трудовия договор със срок
за изпитване, когато работата изисква да се провери годността на работника
да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от
договор със срок за изпитване до 6 месеца. От приложения трудов договор
№24/17.05.2022г. с лицето МГГ, на л.11 от делото, в т.3 е отразено, че
трудовия договор се сключва със срок на изпитване 9 месеца в полза на
работодателя.
В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че няма извършено
нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ е несъстоятелно, тъй като
уговорения срок е по-голям от предвидения и законоустановен от 6 месеца.
От показанията на разпитаните свидетели Л. К. Р., М. К. П. и С. О. Ш.,
участвали в извършената проверка на документи, се установява, че трудовия
договор сключен с лицето Марияна Генчева на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. с
чл.70 от КТ, работодателят е определил срок на изпитване за 9 месеца, който
е по-голям от предвидения в чл.70, ал.1 от КТ.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са
непосредствени участници в проверката на място и предават личните си
впечатления, техните твърдения намират опора в писмените доказателства по
делото.
По делото са допуснати и разпитани по молба на жалбоподателя свид.
МИ И.а, счетоводител в дружеството, както и МДБ, съпруга на управителя.
Същите поддържат, че дружеството е участвало по програма на Агенция по
заетостта за назначаване на работници. Лицата били четири и срока на
програмата бил 9 месеца. Свид.Б заявява, че се обадили от Агенция по
заетостта, че има грешка в трудовите договори в срока на програма и тя
отивайки на място поправила на ръка с химикал погрешно срока на изпитване
от 6 на 9 месеца. Заявява, че грешката е неволна, недоглеждане от нейна
страна, още повече че бързали със срока по програмата, за да не го изпуснат.
Изследвайки приложения трудов договор №24/17.05.2022г. с лицето
МГГ, действително се установява, че в т.3 срок на изпитване, с химикал на
ръка е изписано, поправено, 9 месеца.
3
Съдът намира, че административното нарушение се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства,
съставения АУАН, притежаващ самостоятелна доказателствена стойност,
която не бе опровергана в настоящето производство, протокол за проверка.
В подкрепа на писмените доказателства са и гласните на разпитаните
свидетели, които съдът приема за обективни и достоверни, описващи точно и
ясно фактическата обстановка.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в
присъствието на пълномощник на дружеството, предявен е на същата дата,
като е предоставена и възможност да направи възражения и искания, от която
възможност се е възползвал в законоустановения срок от подписването на
акта.
Задължение на наказващия орган е, след получаване на административно
наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 от с.з. или не е
сключено споразумение с нарушителя.
В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на
същото никъде наказващия орган не е отразил горните обстоятелства, а
именно, че е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите
за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на дееца, а също така и че липсват основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В НП е отразено от наказващия орган, че дружеството няма предишни
нарушения на трудовото законодателство, което е индиция за ниска степен на
обществена опасност на извършителя.
Не са изследвани и обстоятелствата, при които е извършено
4
нарушението, дадените от управителя на дружеството писмени обяснения и
причините, довели до извършеното нарушение.
Не изследвайки горните факти и не събирайки доказателства за тях,
дори не ги е отразил, че ги е взел предвид при определяне и
индивидуализиране на наказанието, наказващия орган е издал наказателно
постановление, което се явява необосновано и незаконосъобразно. Въобще не
е извършена преценка за прилагане на чл.28 ЗАНН. Липсва обсъждане на
твърдяните от лицето факти и обстоятелства в подаденото възражение и
причините, поради които не са възприети от наказващия орган.
При определяне на наказанието, административнонаказващия орган не е
съобразил, че се касае до “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на закона за
това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се
предупреждава писмено.
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на
настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния
текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в
случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае до първо
по рода си административно нарушение от този вид, в тази връзка няма
писмени данни жалбоподателя да е наказван по административен ред за други
подобни, от деянието не са настъпили вредни последици, така
индивидуализирано наложеното наказание дори и в минималния размер се
явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, преценено през призмата на
други нарушения от същия вид. Извършеното може да бъде квалифицирано
като „класически” пример на маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН.
Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на
извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява
репресивно по отношение на жалбоподателя. Извършеното съставлява
„маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН. Като не е преценил задълбочено
всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено изцяло.
5
Следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2200234/
22.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Г.Т.”
ЕООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано
от управителя Г. К. С., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Г.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление
град Монтана, чрез управителя Г. К. С., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана ДА ЗАПЛАТИ
на „Г.Т.” ЕООД, чрез управителя Г. К. С. сумата от 300.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6