РЕШЕНИЕ
№ …………. / 06.04.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в открито заседание, проведено на 06.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17303 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба от „К.Г.“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.Н.К.срещу К.Д.Т. ЕГН **********,
с адрес *** – партер, с правно основание
чл.284, ал.2 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1034,93лв., представляваща получена от ответника в
качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ЕООД и цесионера „И.“ЕООД и неотчетена от ответника.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на
01.08.2014г. е бил сключен договор за цесия между цесионер
„К.Г.“ЕООД и цедент И.В.Н.ЕГН **********, с който ищецът е придобил вземане в размер от
1134,93лв., представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по
фактура №********** / 06.06.2012г.
С последващ договор от
23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото
вземане на „И.“ЕООД за цена от 1034,93лв., която
била заплатена в брой на пълномощника К.Т., като в договора било отбелязано, че
служи като разписка за извършеното плащане.
През 2016г., „И.“ЕООД, предявило
иск срещу „Е.П.“АД, за заплащане на сумата от
1134,93лв., за което било образувано гр.д.9890/2016г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че към датата на
предявяване на настоящия иск, въпреки изминалите почти пет години от сключения
на 23.10.2014г. договор, ответникът не предал в касата на ищцовото дружество
получената от него продажна цена от 1034,93лв.
Моли се за уважаване на
предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът,
с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Ответникът оспорва да е получил
от „И.“ЕООД процесната сума. Сочи, че в договора е
записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява се,
че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договора за цесия
от същата дата 23.10.2014г., ответникът е върнал обратно на „И.“ЕООД сумата,
предмет на иска. Поддържа се, че пълномощникът е разполагал с представителна
власт и да изменя договора за цесия.
Сочи, че допълнителното
тристранно споразумение е било сключено, поради липса на представителна власт
на Д.А., записана като управител на „И.“ЕООД.
По силата на същото „И.“ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ЕООД по отношение
на задължението към първоначалния цедент И.В.Н.ЕГН **********. К.Т. е върнал получената от „К.Г.“ЕООД по
първоначалния договор за цесия парична сума. А „К.Г.“ЕООД е било в невъзможност да заплати задължението
си по договора за цесия с първата страна
И.В.Н.ЕГН **********, поради което приело третата страна „И.“ЕООД да го замени като длъжник и
да заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължавало да прехвърли
безвъзмездно вземането си от „Е.П.“АД в полза на „И.“ЕООД, за което да уведоми
„Е.П.“АД. И.В.Н.ЕГН **********, чрез адв.Т., се съгласил да получи сумата,
която му се дължи по договора за цесия
от „И.“ЕООД. „И.“ЕООД е поело задължението към
И.В.Н.ЕГН **********, като е приело вземането от „Е.П.“АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД
безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Адв. Т.
върнал сумата от 1034,93лв., на „И.“ЕООД, респективно нямало какво да
бъде предадено като отчет по твърдяната поръчка.
Излага се от ответникът, че тристранното
споразумение от 23.10.2014г., преурежда отношенията на страните по договора за
цесия от 23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението,
ответникът лично е върнал обратно на "И."ЕООД по-рано получените от „И."ЕООД
като цена на вземането сума в размер на 1034,93лв. След като е налице връщане
на сумата по договора за цесия от 23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено
на доверителя, като отчет по твърдяната поръчката. Като краен резултат, следва
извода, че ответникът не държи претендираната сума и липсва основание същата да
бъде предавана на "К.Г."ЕООД.
В
тази насока цитира и съдебна практика на ВОС.
Поддържа се и че липсват наведени
твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за
връщане на сумата. Оспорва се съществуването на договор за поръчка между
страните. В условията на евентуалност, прави възражения за прихващане със свои
вземания срещу ищцовото дружество.
Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От прието по делото
доказателство, представен с исковата молба –
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., се установява, че на
посочената дата, цедента „К.Г.“ЕООД, действащ чрез пълномощника си адв.К. Д.Т. е прехвърлил в полза на цесионера
„И.“ЕООД, представлявано от управителя си Д.Т.А., вземането си за сумата от
1134,93лв. от „Е.П.“АД, за цена от 1034,93лв., която цена според отразеното е
платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, при подписване на договора,
който служи като разписка за извършеното плащане.
Според посоченото в договора,
описаното вземане от 1134,93лв., цедентът „К.Г.“ЕООД,
е придобил от абоната И.В.Н.ЕГН **********,
с Договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2014г., за което длъжника „Е.П.“АД
е бил уведомен на 26.09.2014г., с нарочно уведомление с вх.№ 3340280.
Видно от приложените към
настоящото производство съдебни дела по гр.д.№11378/2016г. на ВРС и в.гр.д.№
1697/2017г. на ВОС, е че с Решение №2631/28.06.2017г., постановено по
посоченото гр.д. по описа на ВРС, потвърдено с Решение №1656/..11.2017г. по
в.гр.д.1697 /2017г. на ВОС, е прието за установено на основание чл.422 ГПК че „Е.П.“АД
дължи на „И.“ЕООД сумата от 1134,93лв., представляваща платена без основание
сума по дебитно известие №**********/06.06.2012г., представляваща корекция на
консумирана ел.енергия в обект аб.№********** и кл.№**********, находящ се в
с.Балкански, ул.“Витоша“№18, с титуляр И.В.Н.ЕГН
**********, прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 23.10.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК в съда – 18.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми в полза на ищеца „И.“ЕООД е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№9890/2016г. по описа на ВРС, 10-ти състав/приложено също по настоящото
дело/.
С отговорът, отв.К.Д.Т.
представя споразумение, подписано между три страни - между И.В.Н.ЕГН **********, „К.Г.“ЕООД,
представляван от пълномощник адв.К.Д.Т., и „И.“ЕООД,
видно от което е, че ответникът К.Д.Т., в качеството си на полномощник
на „К.Г.“ЕООД е върнал на „И.“ ЕООД получената сума от 1034,93лв., с което са преуредени отношенията
по сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД.
По делото, са приети и
представени от „К.Г.“ЕООД копия от нотариално заверени покани и уведомления,
изходящи от „К.Г.” ЕООД до адв.К.Т., и от „К.Г.” ЕООД до „И.” ЕООД, удостоверяващи искане на ищцовото
дружество „К.Г.“ЕООД за връщане на всички договори за прехвърляне на вземания
от 23.10.2014г., подписвани от Т. като пълномощник на „К.Г.“ЕООД, съответно за
извършване на плащане по тях.
Няма спор по делото, че сумата от
1034,93лв., получена на 23.10.2014г. от адв.К.Д.Т., в
качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД по договора за цесия, сключен на
посочената дата с „И.“ЕООД, не е заплатена от К.Д.Т. на упълномощителя
му „К.Г.“ЕООД.
Основният спор се свежда до
въпросът дали задължението за отчет на адв.К.Д.Т., в
качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД, е валидно отпаднало, предвид
договореното в подписано тристранно споразумение от същата дата 23.10.2014г.
По повод на депозираното с
отговорът по чл.131 ГПК тристранно споразумение от дата 23.10.2014г., ищецът „К.Г.“ЕООД
навежда възражения за неговата недействителност, поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона, както и поради договаряне във вреда на
представлявания – чл.40 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя
единствено доводите за недействителност на тристранното споразумение от дата
23.10.2014г., поради договаряне във вреда на представлявания – чл.40 от ЗЗД.
С ТР № 5/2014 г по тълкувателно
дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС, е прието, че Договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни
последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само
представляваният или неговите универсални правоприемници.
Фактическият състав на
чл.40 от ЗЗД, включва следните елементи:
обективен – договорът да е във
вреда на представлявания, преценката за която се осъществява към датата на
сключването му; субективен –
споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на
представлявания. За тяхната недобросъвестност, която подлежи на доказване от
страна на представлявания, е достатъчно и двамата да осъзнават, че сключения
договор обективно уврежда представлявания, като не е нужно представителя и
насрещната страна да е налице изричен сговор за увреждане на представлявания.
Видно от предоставеното пълномощно от „К.Г.“ЕООД в полза на адв.К.Д.Т.,
в същото е предвидена клауза, че при съмнение следва тълкуването на същото да е
в полза на упълномощения. Въз основа на това пълномощно е сключен процесният
Договор за цесия от 23.10.2014г., по силата на който „К.Г.“ЕООД, като цедент, действащ чрез пълномощника си адв.К.
Д.Т. прехвърля в полза на „И.“ЕООД, като цесионер
своето вземане от „Е.П.“АД на стойност 1134,93лв., за цена 1034,93лв.
Посочената клауза, в пълномощното, с която „К.Г.“ЕООД е предоставило права за
всякакви съдопроизводствени, правни и фактически действия, и за разпореждане с
негови вземания, при условия, каквито пълномощника намери за добре, не може да
отмени задължението на пълномощника да действа в защита на интересите на
упълномощителя. При извършване на правните и/или фактически действия, за които
адв.К. Д.Товород е упълномощен, същия в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД,
е следвало да се ръководи не от своя интерес, а единствено от интереса на
упълномощителя. Дадените му права да действа при каквито условия и при каквато
цена намери за добре, не отменят посоченото му задължение да действа предимно и
само в интерес на представлявания. Задължението на представителят да действа в интерес на представлявания, е
принцип, възприет и в съдебната практика. В тази насока са решение
№361/16.11.2011 г. по гр.д № 1077/2010 г., ВКС, IV г.о., решение №
140/15.10.2015 г. по т.д. №2092/2014 г., ВКС, I т.о., и мн.др.
В конкретният случай, на
23.10.2014г., е сключен договор за цесия,
с който от страна на цесионера „И.“ЕООД е била заплатена в полза на цедента „К.Г.“ЕООД
цена от 1034,93лв., получена от пълномощника на цедента
– адв.К.Д.Т., в брой, в деня на подписване на
договора.
На същата дата –
23.10.2014г., е подписано споразумение от „К.Г.“ЕООД, чрез пълномощника му адв.К. Д.Т., което е подписано с И.В.Н.ЕГН **********, „К.Г.“ЕООД и „И.“ЕООД, като в същото е направено
изявление от адв.К.Д.Т., че представляваното от него
дружество „К.Г.“ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договор за
цесия, сключен с И.В.Н.ЕГН ********** , поради което „И.“ЕООД е приело да го
замени като длъжник по това задължение в размер на 1034,93лв., да заплати тази
сума в полза на И.В.Н.ЕГН **********, съответно „К.Г.“ЕООД да прехвърли в
полза на „И.“ЕООД това вземане безвъзмездно.
Отразено в цитираното споразумение от 23.10.2014г. е, че първата страна И.В.Н.ЕГН
**********, действаща също
чрез пълномощника си адв.К.Д.Т., прави заявление, че
е съгласна да получи дължимата му сума по предхождащ договор за цесия между
него и „К.Г.“ЕООД от „И.“ЕООД, вкл. последното дружество да замести длъжника „К.Г.“ЕООД
по цитирания договор за цесия/от 01.08.2014г./.
Отразено е, че „И.“ЕООД поема задължение към И.В.Н.ЕГН ********** по договора за цесия от 01.08.2014г./заместване
в дълг/, както и приема вземането от „Е.П.“АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ЕООД
безвъзмездно.
Адв.К. Д.Т., в качеството си на
пълномощник на „И.“ЕООД е посочено, че връща/предава на „И.“ЕООД сумата от 1034,93лв.,
за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв.К. Д.Т. на
„И.“ЕООД при подписване на това споразумение, като същото служи за разписка за
извършено плащане.
Така отразеното
съдържание на споразумението от 23.10.2014г., в следният текст: „И.“ЕООД приема
да му бъде прехвърлено вземането на „К.Г.“ЕООД от „Е.П.“АД..“, навежда на
извод, че към подписването му, Договора
за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г.“ЕООД
и „И.“ЕООД за цена 1717.90лв., все още не
е бил сключен.
В противоречие на този
извод обаче се явява, последващия текст в съдържанието на споразумението от
23.10.2014г., а именно: „Адвокат К.Д.Т., в качеството си на пълномощник на
„КНМ“ЕООД връща /предава на „И.“ЕООД сумата от
1034,93лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в
брой от адв.К.Д.Т. на „И.“ЕООД при подписване на
настоящото споразумение, като същото служи за разписка за извършено
плащане. А видно от Договора за цесия
тази сума от 1034,93лв. е получена едва при сключване на този договор, т.е. при
сключване на споразумението тя още не е била още предадена от „И.“ЕООД на адв. К.Д.Т.,
като пълномощник на „К.Г.“ЕООД, за да може
последният да я върне/предаде отново на „И.“ЕООД.
Ако се приеме, че
споразумението от 23.10.2014г. е сключено преди
Договора за цесия от 23.10.2014г./съобразно текста в това споразумение: „И.“ЕООД
приема да му бъде прехвърлено вземането на „К.Г.“ЕООД от „Е.П.“АД..“/,
съответно повод за подписване на договора за цесия е бил именно възприетия факт
в споразумението, че представляваното от адв.К.Д.Т.
дружество „К.Г.“ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договор за
цесия, сключен с И.В.Н.ЕГН **********, поради което „И.“ЕООД е приело да го
замени като длъжник по това задължение в размер на 1034,93лв., да заплати тази
сума в полза на И.В.Н.ЕГН **********, съответно „К.Г.“ЕООД да прехвърли в
полза на „И.“ЕООД това вземане безвъзмездно,
то това обстоятелство е могло да бъде
съобразено при сключване на договора за цесия, при което в този договор да
не се отразява възмездното прехвърляне на вземане на „К.Г.“ЕООД от „Е.П.“АД за
сума от 1034,93лв. Или финансовите затруднения на „К.Г.“ЕООД е следвало да
бъдат отразени при сключване на Договора за цесия. А ако тези факти са
възникнали след сключване на Договора за цесия и поради това не са отразени в
него, то се налага извод, че споразумението от 23.10.2014г. не е подписано на
тази посочена в него дата, като и в двете посочени хипотези, са налице
достатъчно основания, за да се прецени, че е налице намерение за увреждане на
цедента „К.Г.“ЕООД.
Не може, при вече сключен
Договор за цесия, който е породил действие за цедента, въз основа на
съществуващи вътрешни отношения между „К.Г.“ЕООД, първоначалния цедент И.В.Н.ЕГН
********** и „И.“ЕООД, така както те са визирани в
тристранното споразумение от 23.10.2014г., и които са съществували и към
момента на сключването му, този Договор за цесия от 23.10.2014г. да бъде
изменян във вреда на упълномощителя въз основа на същите вътрешни отношения.
В отговорът по чл.131 ГПК, отв.К.Д.Т., излага, че тристранното споразумение е сключено
допълнително и въз основа на него е върнал на „И.“ЕООД получената с договора за
цесия парична сума от 1034,93лв. Не се установява обаче, управителя на „К.Г.“ЕООД,
да е бил съгласен с направеното изавляние от пълномощника му адв.Т. за
невъзможността на „К.Г.“ЕООД да заплати задължението си към И.В.Н.ЕГН ********** по сключен с последния
договор за цесия от 01.08.2014г., съответно за заместването му в този дълг от „И.“ЕООД.
Напротив, от представените покани от „КНМ Груп“ до К.Т. и „И.“, считано от
2017г. и 2018г., същият е търсил отчет
по извършваните от името и за сметка на „КНМ Груп“ действия и сделки
неколкократно, както от пълномощника си, така и от „И.“ЕООД. Представеното по
делото пълномощно в полза на адв.К. Д. Т., въз основа
на което е сключен процесния договор за цесия от последния, като пълномощник на
цедента „К.Г.“ЕООД на 23.10.2014г., не съдържа подобни изавления на управителя на
„К.Г.“ЕООД. Въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства, съдът
достига до извод, че тристранното споразумение, е нарочно създаден документ за
противопоставянето му на ищеца като формална страна по него, действащ чрез
упълномощено лице, за да не може да претендира плащане по договора.
Следва да се отбележи и
още едно съществено противоречие, изложено от отв.К.Д.Т.,
в депозирания от него отговор по чл.131 ГПК.
От една страна, отв.К. Д.Т. оспорва да е получил процесната сума от 1034,93лв.
от „И.“ЕООД по Договора за цесия от 23.10.2014г., като в тази насока настоява
да се има предвид отразеното в този договор, че сумата е платена от „И.“ЕООД в
полза на цедента „К.Г.“ЕООД, а не в полза на
пълномощника на цедента адв.Т..
От друга страна, отв.Т. навежда доводи, че не дължи процесната сума, т.к.
със сключено допълнително споразумение/тристранно/ от дата 23.10.2014г., той
лично е върнал процесната сума, предмет на настоящия иск на цесионера
„И.“ЕООД.
Посочените
взаимоизключващи се твърдения също са достатъчни да аргументират, дори сами по
себе си, че е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД, като са индиция за действие на
представителя във вреда на представлявания. Тристранното споразумение от
23.10.2014г., поради недобросъвестните
действия на упълномощения във вреда на представлявания, е недействително по
отношение на цедента – упълномощител
„К.Г.“ЕООД, поради което пълномощника адв.Т. е
следвало да отчете и предаде тази сума в размер на 1034,93лв. на упълномощителя си „К.Г.“ЕООД.
Като не е сторил това,
пълномощника е упражнил превратно представителната си власт. Обстоятелството, предвид отразеното в тристранното
споразумение, че адв.К.Д.Т., в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД е
върнал/предал на „И.“ЕООД сумата от 1034,93лв., е без значение. Възражението на
отв.Т., че след като предал парите на трето лице – на
„И.“ЕООД, не се е обогатил, е ирелевантно за спора. Дори да е предал тази
парична сума, съответно тя да не е в негово държане, доколкото парите са родово
определена вещ, а родът не погива, за него не отпада задължението да предаде
същото количество парични средства на упълномощителя си.
Само за пълнота,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че цитираната с
отговора съдебна практика от страна на отв.К. Д. Т., не е актуална към
настоящия спор, предвид че не съдържа произнасяне по наведените възражения на
ищцовата страна досежно недействителност на договарянето по чл.40 от ЗЗД.
Съдът, при произнасяне на
настоящото решение, съобразява актуалната съдебна практика на Варненски окръжен
съд, явяваща се релевантна по отношение на конкретно наведените спорни
обстоятелства в настоящото съдебно производство, а именно със следните съдебни
решения: Решение по в.т.д.№1020/2019г. на ВОС, Решение по в.т.д.№ 615/2019г. на
ВОС, Решение по в.т.д.№ 621/2019г. на ВОС.
По разноските:
Поради основателност на иска,
разноски се следват на ищцовата страна, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, в размер на общо 410,00лв., от които 360.00лв. за адв.възнаграждение и
50,00лв. за д.такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът намира възражението на
насрещната страна за прекомерност на договорения адв.хонорар, съгласно чл.78,
ал.5 ГПК, за неоснователно.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.284, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** –
партер,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
„К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.Н.К.сумата от 1034,93лв., представляваща цена по договор за цесия от
23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД,
която сума не е отчетена на упълномощителя „К.Г.“ЕООД
от пълномощника К.Д.Т..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК, К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** – партер, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „К.Г.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.Н.К., сумата от 410,00лв., представляваща сбор от сторени пред Варненски
районен съд съдебно-деловодни разноски, както следва: 360.00лв.
за адв.възнаграждение и 50,00лв. за д.такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: