Решение по дело №87/2013 на Окръжен съд - Пазарджик

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: …133……. Година  2013г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                        ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ

На 01. 11.                                                                          2013 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  т. д . №  87 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл.630 от ТЗ за откриване на  производство по несъстоятелност по отношение на търговец .

Постъпила е молба от   търговското дружество „ Търговско и консултантско дружество „ ЕООД гр. София ,   ЕИК   ********* , със   седалище  и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Триадица „ , ж. к. „Гоце Делчев „  , ул. „Деян Белишки „ № 60,  ет. 5, ап. 15, представлявано от едноличния собственик на капитала   П. Г. А.    против търговското дружество „Тандем – СН“  „ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул.  „Иван Соколов  „ № 15 , представлявано от  едноличния собственик на капитала и   управител на дружеството Н. П. В..  В молбата на молителя са изложени обстоятелства за изпадането на длъжника в състояние неплатежоспособност и свръхзадълженост.  В молбата се  излагат  съображения и се представят писмени доказателства  в подкрепа на твърдението за  изпадането на търговското дружество в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.  Искането , което се прави в молбата е да се открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 1 от ТЗ .

Ответното дружество ,чрез управителя на дружеството Н. П. В.  оспорва  молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като твърди ,че затрудненията на дружеството са временни . Моли съда молбата да се   отхвърли ,като неоснователна .     

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди доводите на  страните  и събраните по делото писмени доказателства, намира молбата за  откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество за  ОСНОВАТЕЛНА .

Основанията за откриване на  производство по несъстоятелност са посочени в текста на чл. 607а от ТЗ . Производство по несъстоятелност може да се открие по отношение на „търговец „ , който е изпаднал в  състояние на „ неплатежоспособност „   или  в състояние на  „свръхзадълженост „  по отношение на дружество с ограничена отговорност,акционерно дружество   или командитно дружество с акции.  

Ответното дружество  притежава качеството на „ търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ  (търговско дружество ) .

Първият въпрос ,който поставя казуса е – намира ли се отвеното дружество в състояние на „неплатежоспособност“ и коя от хипотезите на чл. 608 от ТЗ /  изм. Дв.бр. 20/ 28. 02. 2013г. / обективира това състояние ?

Съдът намира за неоснователно твърдението в молбата на  кредитора ,че ответното дружество се намира в състояние на „неплатежоспособност „ при първата хипотезата на чл. 608   ал. 1  от ТЗ –търговец , който не е в състояние да изпълни  изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка . Вземането на кредитора произтича от договор за паричен заем  за потребление ( чл. 240 от ЗЗД )   от 20. 04. 2013г.  В конкретния казус договора за заем , който е сключен между страните не може да се определи, като „търговска сделка „ , според двата критерия ,посочени в текста на чл.286 от ТЗ .

Заемът за потребление не е посочен , като търговска  сделка в текста на чл. 1 ал. 1 от ТЗ , поради което обективния  , икономически и абсолютен  критерии на чл.286 ал. 2 от ТЗ за определяне на една сделка , като „ търговска „ ,независимо от качеството на лицата , които я извършват  не може да намери приложение.

Приложение не може да намери и субективния ,  относителен и юридически критерии по чл. 286 ал. 1 от ТЗ ,за да се определи сделката ,като „ търговска „ . По този критерии не е  достатъчно едната страна по сделката да има качеството на „ търговец „ по смисъла на чл. 1   а. 1 и ал. 2 от ТЗ .В  тази връзка следва да се отбележи , че ответното дружество не може да се определи , като „ търговец „ по критерия на чл.  1 ал. 1 от ТЗ , тъй като по делото няма данни  това дружество  да извършва „по занятие“ заемни сделки . Както бе посочено по – горе,  определянето, като „търговец“ се извършва  единствено  по  обективния критерии на чл. 1 ал. 2 т.1 от ТЗ . За да се определи сделката,като „ търговска „по смисъла на чл.286 ал.1 и ал.3 от ТЗ е нужно,  освен сделката да бъде  сключена от „търговец“ , което означава от  физическо или юридически лице, което  „по занятие“   извършва такива сделки ,но и сделката да бъде „свързана“ с упражняваното  от него занятие. По делото няма данни ответното дружество да извършва „по занятие „  заемни сделки( от представеното удостоверение за търговска регистрация на  ответното дружество не се установява  дружеството  да има за предмет на дейност сключването на заеми сделки )  ,нито пък заемната сделка , която е сключена на   20. 04. 2013г. да е „свързана“ с упражняваното от него занятие.

Неправилно е становището на кредитора, отразено в писмените му бележки ,  за това, че сделката следва да се определи , като „ търговска „ единствено според субективното качество на страната ,като „ търговец“ по смисъла на чл. 1 от ТЗ . Това качество не е достатъчно ,дори   понятието „ търговец „ да включва в себе си презумпцията за извършване на сделките „ по занятие“, по смисъла на чл.1 ал. 1 от ТЗ. Нужно е конкретната сделка , сключена от търговеца да бъде „свързана“ с  упражняваното от него занятие.

Неправилно е становището на кредитора, отразено в писмените му бележки ,  за това, че  оборимата презумпция по чл. 286 ал. 3 от ТЗ  определя  сделката ,като „търговска“.  Презумпцията по чл.  286 ал.3 от ТЗ е относима към упражняваното от търговеца занятие(сделката трябва да е свързана с упражняването от търговеца занятие ) , но не  е относима  към търговския характер на сделката , като цяло .

От  служебно извършената проверка от съда за търговската  регистрация на молителя се установява ,че в предмета на дейност на молителя не се включва извършването  „по занятие“  на заеми сделки.   Сделката ,сключена на  20. 04.2013г.  не е „свързана“ с упражняваното от молителя занятие(неговата основна търговска дейност )  ,макар  страна по нея  да е“търговец“ , по смисъла на чл. 1ал. 2 т. 1 от ТЗ . Ето защо сделката не може да се определи , като „търговска „ и по отношение на другата  страна   по договора за паричен заем  ,за да намери приложение текста на чл. 287 от ТЗ.  

По тези съображения съдът счита , че „неплатежоспособността „на търговеца  не може да се определи според критерия на чл. 608   ал. 1т. 1 от ТЗ,въз основа на договора за заем от 20. 04. 2013г.  

Съдът счита ,че неплатежоспособността „на търговеца   може да се определи според критерия на чл. 608   ал. 1т. 1 от ТЗ( изискуемо парично задължение ,породено от търговска сделка ) ,въз основа на  другото основание , въведено в процеса , а именно „ записа на заповед“  от 24. 04.2013г.   

Препис от записа на заповед е представен, като доказателство  към молбата на кредитора  . Записът на заповед представлява обективна /абсолютна /, едностранна и абстрактна  търговска сделка  по смисъла на чл. 286  ал. 2 от ТЗ във вр. с чл.   1 ал. 1 т. 8 от ТЗ , независимо от качеството на лицата , които я извършват. От съдържанието на  представения по делото „запис на заповед“, издаден на 24. 04.  2013г. се установява ,че документа представлява валиден менителничен ефект по смисъла на чл. 535 от ТЗ , тъй като съдържа всички реквизити на посочената правна норма . На падежа / 07. 07.2013г. / записа на заповед е предявен на издателя  за плащане , като са  спазени разпоредбите на  чл.491 от  ТЗ ,  чл. 500ал. 2 от ТЗ  и чл. 538 ал. 2 от ТЗ за  предявяване на ценната  книга за плащане ,въпреки факта , че издателя   е освободил приносителя от задължението за извършване на протест поради неприемане или неплащане, за да предяви обратните си искове .  

Издателят на записа на заповед,чрез  представителя си ,  си не оспорва факта ,че на падежа  и към настоящия момент  поетото безусловно задължение за плащане  на сумата , посочена в записа на заповед не е изпълнено. Безспорно се касае за неизпълнение на   изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка / чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ / . Фактът на неплащането по записа на заповед се установява и от заключението на приетата по делото икономическа експертиза .         

 Отговорът на следващия въпрос – дали неплатежоспособността може да се  определи по критериите на чл.608  ал. 1  т. 2 и т. 3 от ТЗ/ Дв. бр. 20/ 2013г./  ,  чл. 608 ал. 2 и ал. 3 от ТЗ,както и по  критерия на чл.  742 ал.1 от ТЗ (свръхзадълженост) изиска да се изследва икономическото състояние на ответното търговско дружество . 

От представените с молба писмени доказателства от  кредитора  по чл. 628 ал. 2 от ТЗ и от заключението на приетата по делото икономическа експертиза  се установява следното икономическо състояние на длъжника за последните три години , периода 2010г. – 2012г. включително . ­

1.По счетоводните баланси на дружеството .

- ДМА към 31. 08. 2013г. в размер на  1467 хил. лева / земя на стойност 70 хил. лева и сгради на стойност   1 397 хил. лева / ;

-КМА  към 31.08. 2013г. в размер на 7 хил. лева / вземания от клиенти и доставчици в размер на 1 хил.лева и парични средства в брой в размер на 6 хил. лева / ;

- Дълготрайни финансови активи дружеството не притежава

2. По показателите за“ ликвидност“  , „ финансова автономност“ “за  събиране на  вземанията и погасяване на задълженията „ и за  „ обръщаемост на краткотрайните активи „   .

а/ Показатели за ликвидност.

Тези показатели  характеризират  финансовото състояние на дружеството в  краткосрочен план , а именно , възможността на предприятието с наличните си краткотрайни активи да погасява краткосрочните си задължения  ,т. е .способността на дружеството да погасява текущите си задължения. Ликвидността определя  платежоспособността на предприятието в краткосрочен план. Общоприетите стойности  по показателите за обща,  незабавна и бърза ликвидност са    коефициенти около и над 1, 00 . Оптималната стойност по тези показатели е между 1,5 и 2 , което показва , че дружеството е в добра ликвидност /предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му / .

От заключението на икономическата експертиза се установява , че всички показатели за ликвидност са със стойности под общоприетите . Това означава,че дружеството не е в състояние да поема текущите си плащания ,  чрез най- бързо ликвидните си активи(  парични средства , финансови активи/ краткосрочни инвестиции/  и вземания) да погасява краткосрочните си задължения.   

б/Показатели за финансова автономност.

Тези показатели   характеризират  възможността на предприятието да обслужва дългосрочните си задължения . Те показват  финансовата  независимост на   дружеството от кредиторите , платежоспособността на предприятието в дългосрочен план.  Финансовата автономност на дружеството се определя , като съпоставка между собствен капитал и пасиви . Собственият капитал трябва да бъде поне  1/3  от пасивите на дружеството , за да се осигури нормално разплащане за един дълъг период от време.При тези показатели  общия норматив е 1, 00 . Това е минимално необходимата стойност , при която  собствения капитал покрива напълно пасивите. Когато коефициента на финансова автономност е под  1, 00 задлъжнялостта на предприятието е висока /финансова зависимост на предприятието от  използването на чужди срдества / .

От заключението на икономическата експертиза се установява , че   коефициента за  финансова автономност на дружеството е под единица/ - 0, 71/ . Коефициентът за     задлъжнялост на дружеството   също е  под единица / -  1,40 /  , което означава , че дружеството не притежава финансова  автономност. Дружеството  е зависимо от кредиторите и не е в състояние да обслужва дългосрочните си задължения . 

Показателите за  „  събиране  на вземанията и погасяване на задълженията „и този за  „обръщаемост на краткотрайните   материални  активи „ също показват лошо  финансово състояние на дружеството .

3. Финансови резултати на търговеца .

Финансовите резултати на търговеца показват  съотношението между  приходи  и  разходи  от дейността и възможността на търговеца да генерира  печалба . Финансовите резултати на търговеца се формират  от следните показатели :

-        приходи от дейността ;

-         печалба ;

-         загуба ;

-        задължения към финансови предприятия ;

-        задължения към доставчици;

От заключението на икономическата експертиза се установява ,че към 31.08. 2013г. всички показатели са с нулева стойност.

4. Налично имущество на дружеството по баланса   към  31. 08.  2013г.

Наличното имущество на дружеството е в размер на  1 473   хил. лева и се формира от  следните стойности:

-        земи - 70 хил. лева ;

-        сгради  – 1 397 хил. лева ;

-        парични средства в размер на  6  хил. лева ; 

5. Задължения на дружеството  към 31.08. 2013г.  .

Задълженията на дружеството са в  общ размер на  2 017  хил. лева и се формират от:

-        Задължения към финансови предприятия/банки /  -     няма  ;

-        Задължения към доставчици-   няма . ;

-        Задължения към НОИ –   няма . ;

-        Задължения към НАП –  няма  ;

-        Задължения по договори за заем ,отразени в баланса на дружеството – 1 467 хил. лева ;

-        Задължения по записи на заповед, отразени задбалансово-  550  хил. лева .

В заключението на икономическата експертиза е посочено , че  :

-  от 01. 01.2012г. дружеството не извършва търговска дейност/ в съдебно заседание вещото лице поясни , че  дружеството е извършвало  счетоводна  и консултантска дейност /   ;

-   общата стойност на наличните  активи по баланса към   31. 08. 2013г. , включително стойността на наличното имущество не е достатъчна ,за да покрие  задълженията към кредиторите ;

-  плащанията към кредиторите са спрели на  07. 05. 2013г. ;

-  наличното имущество на дружеството  е достатъчно , за да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност;

- икономическата експертиза посочва „балансова“ начална дата на неплатежоспособността   07. 05. 2013г. ;

 При така   установеното икономическо състояние на дружеството, съдът прави извода ,че към настоящия момент дружеството се намира , както в състояние на „неплатежоспособност“, така и в състояние на „свръхзадълженост „ .

Неплатежоспособността на дружеството   обективира  следните  хипотези на чл.  608 от ТЗ .

Кредитните задължения на  дружеството  по договорите за заем и записите на заповед  показват  в големи размери  показват   ,че дружеството  не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки ( чл.608 ал.1  т. 1 от ТЗ ) .

При положение ,че дружеството е спряло плащанията към кредиторите неплатежоспособността се предполага , по силата на   оборимата презумпция по чл. 608 ал. 2 от ТЗ .

Обстоятелството ,че  дружеството е платило и е в  състояние   да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори показва  наличие на неплатежоспособност   в хипотезата на чл. 608 ал.3 от ТЗ .     

Установи се по делото ,че  наличното имущество на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, което води до извода  за свръхзадълженост на дружеството (чл.742 ал. 1 от ТЗ ) . 

От събраните по делото писмени доказателства   съдът констатира  „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“  на дружеството , което е основание по чл. 630  ал. 1 т. 1 от ТЗ да се „обяви“ неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца. 

Следващият въпрос , който трябва да разреши съдът е относно началната дата на неплатежоспособността .     В търговския закон няма правило, чрез което да се определи  началната дата на неплатежоспособността. Ето защо въпроса следва да се разреши ,като се вземе предвид съдебната практика и теория по този въпрос.  Трайно установената съдебна практика по въпроса за началната дата на неплатежоспособността  преодолява становището , че това е датата на последното плащане към  определен кредитор.  Съдебната практика приема , че  неплатежоспособността представлява  трайно ,  обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към всички кредитори . Приема се ,че  началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не според  датата на първото спиране на плащанията , нито чрез   датата на последното погасяване на задълженията / последното   извършено плащане към определен кредитор/.Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи ,като се  вземе предвид онова  спиране на плащанията ,  което представлява  израз  на  трайното  и  обективно състояние на невъзможност на длъжника да  погасява задълженията си.  По тази причина  е  нужно   да се изследва икономическото състояние на длъжника към  всяко едно  спиране на плащанията . Нужно е да се установи   спиране на плащането , което е израз на невъзможността за в бъдеще  длъжника да погасява задълженията си . Неслучайно законодателя е използвал  понятието „ начална дата  на неплатежоспособността „ . Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде  израз на последваща, бъдеща, трайна  и  обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си(в този мисъл виж Р. № 90 / 20.07. 2012г. на 1-во т.отд.  на ВКС , Р. № 481 / 10.04. 2002г. на 1-во т.отд.  на ВКС , Р. № 275 / 03.04. 2006г. на 1-во т.отд.  на ВКС  ).  

Съдът ,след като съобрази  обстоятелството ,че от 07. 05. 2013г. длъжника окончателно е преустановил плащанията към своите кредитори,счита ,че тази дата отразява трайната  фактическа невъзможност на длъжника  да погасява задълженията си към всички кредитори . От този момент длъжника се намира в   трайно , обективно икономически състояние на невъзможност за плащане .  

От доказателствата по делото се установява ,че   паричните затруднения  на длъжника имат траен и постоянен характер , а не временен характер. Трайна е тенденцията в  тежкото  икономическото състояние на длъжника . Този извод следва на първо място от факта , че от началото на 2012г. дружеството не осъществява търговска дейност. На второ място , извода следва от факта на голямата парична задлъжнялост  на   дружеството / два милиона и  17 хиляди лева / и то към малък брой кредитори и невъзможността за погасяване на задълженията .

Установява се също така ,че длъжника не разполага с имущество,което е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите .  Няма основания за прилагане разпоредбата на чл. 631 от ТЗ .

Производството по несъстоятелност ще следва да се открие при хипотезата на чл. 630 ал. 1 от ТЗ .

Предвид на гореизложеното и на основание чл.  235 от ГПК  във вр. с чл.  621 от ТЗ    Пазарджишкия   окръжен съд

 

 

 

 

     Р   Е   Ш   И   : 

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА И СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на  търговското дружество „Тандем – СН“  „ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул.  „Иван Соколов  „ № 15 , представлявано от  едноличния собственик на капитала и   управител на дружеството Н. Петкова В. .

ОПРЕДЕЛЯ  НАЧАЛНАТА ДАТА  на неплатежоспособността и свръхзадължеността , 07. 05. 2013г.  

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на  търговското дружество „Тандем – СН“  „ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул.  „Иван Соколов  „ № 15 , представлявано от  едноличния собственик на капитала и   управител на дружеството Н. П.В. .

 ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ  чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията на длъжника и възбрана върху  недвижимите имоти .

НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК  В. Г. С.  от гр. София , бул. „Цариградско шосе „ № 387,вх. „Б“ , ет. 1 , ап. 1 , ЕГН ********** .

ОПРЕДЕЛЯ ДАТА   за встъпване на   временния синдик в длъжностна  08. 11. 2013г.

Временният  синдик следва да представи на съда по несъстоятелността  декларация по   чл. 656 от ТЗ  във вр. с чл. 666 от ТЗ.

Временният синдик   има правомощията по чл. 658 от  ТЗ.

Временният синдик следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ . 

На основание чл. 661  ал. 2 и ал. 3 от ТЗ   ОПРЕДЕЛЯ ТЕКУЩО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ  на временния синдик в размер на  800 лв.,което се изплаща ежемесечно .

ОПРЕДЕЛЯ  ДАТА  на първото събрание на кредиторите ,  28.11. 2013г.  11, 00 ч. в сградата на съдебната палата на   Окръжен съд  Пазарджик , на ул. “Хан Крум “ № 3  , при следния дневен ред :

 1. Изслушване доклада на   временния синдик по чл.  668 т. 2  от ТЗ .

2. Избиране на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му .

3. Избиране на комитет на кредиторите . 

ВЪЗЛАГА  на временния синдик    да изготви покана за събранието на кредиторите със съдържанието по чл.  675 ал.1 от ТЗ.

Поканата за събранието да се обяви в ТР, с което всички кредитори на несъстоятелността се смятат за редовно уведомени .

 

 

             На основание  чл. 633 ал. 1 от ТЗ  във вр. с чл. 613а ал. 1 от ТЗ  решението подлежи на обжалване в  7- дневен срок от вписването му в ТР  пред  Апелативен съд гр. Пловдив.

            На основание чл.  613а  ал. 2 от   ТЗ решението може да се обжалва и от трети лица,посочени в правната норма .

            На основание чл.  622 от ТЗ  решението подлежи на вписване в ТР.

            На основание чл.  623 от ТЗ  данните за временния синдик подлежат на вписване в ТР.

            На основание чл. 634 от ТЗ решението подлежи на незабавно изпълнение. 

            На основание чл. 634в  ал. 2 от ТЗ  препис от решението да се връчи на молителя  и на длъжника  .

           

 

 

 

                                                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :