Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …133……. Година 2013г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ
СЪСТАВ
На 01. 11. 2013
година
В публично( закрито)
заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа
докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ т.
д . № 87 по описа
за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.630 от ТЗ за
откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на търговец .
Постъпила е молба от търговското
дружество „ Търговско и консултантско дружество „ ЕООД гр. София , ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София
, р-н „Триадица „ , ж. к. „Гоце Делчев „
, ул. „Деян Белишки „ № 60, ет.
5, ап. 15, представлявано от едноличния собственик на капитала П. Г. А.
против търговското дружество
„Тандем – СН“ „ЕООД гр. Пазарджик ,
ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр.
Пазарджик , ул. „Иван Соколов „ № 15 , представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Н. П. В.. В молбата на молителя са изложени
обстоятелства за изпадането на длъжника в състояние неплатежоспособност и
свръхзадълженост. В молбата се излагат
съображения и се представят писмени доказателства в подкрепа на твърдението за изпадането на търговското дружество в
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост. Искането , което се прави в молбата е да се
открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 1 от ТЗ .
Ответното дружество ,чрез управителя на дружеството Н. П. В. оспорва
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като твърди ,че
затрудненията на дружеството са временни . Моли съда молбата да се отхвърли ,като неоснователна .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество за ОСНОВАТЕЛНА .
Основанията за откриване на
производство по несъстоятелност са посочени в текста на чл. 607а от ТЗ .
Производство по несъстоятелност може да се открие по отношение на „търговец
„ , който е изпаднал в състояние на
„ неплатежоспособност „ или в състояние на „свръхзадълженост „ по отношение на дружество с ограничена
отговорност,акционерно дружество или
командитно дружество с акции.
Ответното дружество притежава
качеството на „ търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ (търговско дружество ) .
Първият въпрос ,който поставя казуса е – намира ли се отвеното дружество в състояние на „неплатежоспособност“
и коя от хипотезите на чл. 608 от ТЗ /
изм. Дв.бр. 20/ 28. 02. 2013г. / обективира това състояние ?
Съдът намира за неоснователно
твърдението в молбата на кредитора ,че
ответното дружество се намира в състояние на „неплатежоспособност „ при първата
хипотезата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ –търговец , който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от търговска сделка . Вземането на кредитора произтича от договор за паричен заем за потребление ( чл. 240 от ЗЗД ) от 20. 04. 2013г. В конкретния казус договора за заем , който
е сключен между страните не може да се определи, като „търговска сделка „ , според
двата критерия ,посочени в текста на чл.286 от ТЗ .
Заемът за потребление не е посочен , като търговска сделка в текста на чл. 1 ал. 1 от ТЗ , поради
което обективния , икономически и
абсолютен критерии на чл.286 ал. 2 от ТЗ
за определяне на една сделка , като „ търговска „ ,независимо от качеството на
лицата , които я извършват не може да
намери приложение.
Приложение не може да намери и субективния , относителен и юридически критерии по чл. 286
ал. 1 от ТЗ ,за да се определи сделката ,като „ търговска „ . По този критерии
не е достатъчно едната страна по
сделката да има качеството на „ търговец „ по смисъла на чл. 1 а. 1 и ал. 2 от ТЗ .В тази връзка следва да се отбележи , че
ответното дружество не може да се определи , като „ търговец „ по критерия
на чл. 1 ал. 1 от ТЗ , тъй като по
делото няма данни това дружество да извършва „по занятие“ заемни сделки .
Както бе посочено по – горе,
определянето, като „търговец“ се извършва единствено
по обективния критерии на чл. 1
ал. 2 т.1 от ТЗ . За да се определи сделката,като „ търговска „по смисъла на
чл.286 ал.1 и ал.3 от ТЗ е нужно, освен
сделката да бъде сключена от „търговец“
, което означава от физическо или
юридически лице, което „по занятие“ извършва такива сделки ,но и сделката да бъде
„свързана“ с упражняваното от него
занятие. По делото няма данни ответното дружество да извършва „по занятие
„ заемни сделки( от представеното удостоверение за търговска
регистрация на ответното дружество не се
установява дружеството да има за предмет на дейност сключването на
заеми сделки ) ,нито пък заемната сделка , която е
сключена на 20. 04. 2013г. да е „свързана“
с упражняваното от него занятие.
Неправилно е становището на кредитора, отразено в писмените му бележки , за това, че сделката следва да се определи ,
като „ търговска „ единствено според субективното качество на страната ,като „
търговец“ по смисъла на чл. 1 от ТЗ . Това
качество не е достатъчно ,дори
понятието „ търговец „ да включва в себе си презумпцията за извършване на
сделките „ по занятие“, по смисъла на чл.1 ал. 1 от ТЗ. Нужно е конкретната
сделка , сключена от търговеца да бъде „свързана“ с упражняваното от него занятие.
Неправилно е становището на
кредитора, отразено в писмените му бележки ,
за това, че оборимата презумпция
по чл. 286 ал. 3 от ТЗ определя сделката ,като „търговска“. Презумпцията
по чл. 286 ал.3 от ТЗ е относима към упражняваното
от търговеца занятие(сделката трябва да е
свързана с упражняването от търговеца занятие ) , но не е относима
към търговския характер на сделката , като цяло .
От служебно извършената проверка
от съда за търговската регистрация на
молителя се установява ,че в предмета на дейност на молителя не се включва
извършването „по занятие“ на заеми сделки. Сделката ,сключена на 20. 04.2013г.
не е „свързана“ с упражняваното от молителя занятие(неговата основна търговска дейност ) ,макар страна по нея
да е“търговец“ , по смисъла на чл. 1ал. 2 т. 1 от ТЗ . Ето защо
сделката не може да се определи , като „търговска „ и по отношение на другата страна
по договора за паричен заем ,за
да намери приложение текста на чл. 287 от ТЗ.
По тези съображения съдът счита , че „неплатежоспособността „на
търговеца не може да се определи според
критерия на чл. 608 ал. 1т. 1 от ТЗ,въз
основа на договора за заем от 20. 04. 2013г.
Съдът счита ,че неплатежоспособността „на търговеца може
да се определи според критерия на чл. 608
ал. 1т. 1 от ТЗ( изискуемо парично задължение
,породено от търговска сделка ) ,въз основа на другото основание , въведено в процеса , а
именно „ записа на заповед“ от 24.
04.2013г.
Препис от записа на заповед е представен, като доказателство към молбата на кредитора . Записът
на заповед представлява обективна /абсолютна /, едностранна и абстрактна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 8 от ТЗ , независимо от
качеството на лицата , които я извършват. От съдържанието на представения по делото „запис на заповед“,
издаден на 24. 04. 2013г. се установява
,че документа представлява валиден менителничен ефект по смисъла на чл. 535 от ТЗ , тъй като съдържа всички реквизити на посочената правна норма . На падежа /
07. 07.2013г. / записа на заповед е предявен на издателя за плащане , като са спазени разпоредбите на чл.491 от
ТЗ , чл. 500ал. 2 от ТЗ и чл. 538 ал. 2 от ТЗ за предявяване на ценната книга за плащане ,въпреки факта , че
издателя е освободил приносителя от
задължението за извършване на протест поради неприемане или неплащане, за да
предяви обратните си искове .
Издателят на записа на заповед,чрез
представителя си , си не
оспорва факта ,че на падежа и към
настоящия момент поетото безусловно
задължение за плащане на сумата ,
посочена в записа на заповед не е изпълнено. Безспорно се касае за неизпълнение
на изискуемо парично задължение,
породено от търговска сделка / чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ / . Фактът на
неплащането по записа на заповед се установява и от заключението на приетата по
делото икономическа експертиза .
Отговорът на следващия въпрос – дали
неплатежоспособността може да се
определи по критериите на чл.608
ал. 1 т. 2 и т. 3 от ТЗ/ Дв. бр.
20/ 2013г./ , чл. 608 ал. 2 и ал. 3 от ТЗ,както и по критерия на чл. 742 ал.1 от ТЗ (свръхзадълженост) изиска да
се изследва икономическото състояние на ответното търговско дружество .
От представените с молба писмени доказателства от кредитора
по чл. 628 ал. 2 от ТЗ и от заключението на приетата по делото
икономическа експертиза се установява следното
икономическо състояние на длъжника за последните три години , периода 2010г. –
2012г. включително .
1.По счетоводните
баланси на дружеството .
- ДМА към 31. 08. 2013г. в размер на
1467 хил. лева / земя на
стойност 70 хил. лева и сгради на стойност
1 397 хил. лева / ;
-КМА към 31.08. 2013г. в размер на
7 хил. лева / вземания от клиенти и
доставчици в размер на 1 хил.лева и парични средства в брой в размер на 6 хил.
лева / ;
- Дълготрайни финансови активи
дружеството не притежава
2. По
показателите за“ ликвидност“ , „ финансова
автономност“ “за събиране на вземанията и погасяване на задълженията „ и
за „ обръщаемост на краткотрайните
активи „ .
а/ Показатели за ликвидност.
Тези показатели
характеризират финансовото
състояние на дружеството в краткосрочен
план , а именно , възможността на предприятието с наличните си краткотрайни
активи да погасява краткосрочните си задължения
,т. е .способността на дружеството да погасява текущите си задължения.
Ликвидността определя
платежоспособността на предприятието в краткосрочен план. Общоприетите стойности по показателите за обща, незабавна и бърза ликвидност са коефициенти около и над 1, 00 . Оптималната
стойност по тези показатели е между 1,5 и 2 , което показва , че дружеството е
в добра ликвидност /предприятието разполага с повече краткотрайни активи от
задълженията му / .
От заключението на икономическата експертиза се установява , че всички показатели за ликвидност са
със стойности под общоприетите . Това означава,че дружеството не е в състояние
да поема текущите си плащания , чрез
най- бързо ликвидните си активи( парични средства , финансови
активи/ краткосрочни инвестиции/ и
вземания) да погасява краткосрочните
си задължения.
б/Показатели за финансова автономност.
Тези показатели
характеризират възможността на
предприятието да обслужва дългосрочните си задължения . Те показват финансовата
независимост на дружеството от
кредиторите , платежоспособността на предприятието в дългосрочен план. Финансовата автономност на дружеството се
определя , като съпоставка между собствен капитал и пасиви . Собственият
капитал трябва да бъде поне 1/3 от пасивите на дружеството , за да се осигури
нормално разплащане за един дълъг период от време.При тези показатели общия норматив
е 1, 00 . Това е минимално необходимата стойност , при която собствения капитал покрива напълно пасивите.
Когато коефициента на финансова автономност е под 1, 00 задлъжнялостта на предприятието е
висока /финансова зависимост на предприятието от използването на чужди срдества / .
От заключението на икономическата експертиза се установява , че коефициента за финансова автономност на дружеството е под
единица/ - 0, 71/ . Коефициентът за
задлъжнялост на дружеството също
е под единица / - 1,40 /
, което означава , че дружеството не притежава финансова автономност. Дружеството е зависимо от кредиторите и не е в състояние
да обслужва дългосрочните си задължения .
Показателите за „ събиране
на вземанията и погасяване на задълженията „и този за „обръщаемост на краткотрайните материални
активи „ също показват лошо
финансово състояние на дружеството .
3. Финансови
резултати на търговеца .
Финансовите резултати на търговеца показват съотношението между приходи
и разходи от дейността и възможността на търговеца да
генерира печалба . Финансовите резултати
на търговеца се формират от следните
показатели :
-
приходи от дейността ;
-
печалба ;
-
загуба ;
-
задължения към финансови
предприятия ;
-
задължения към доставчици;
От заключението на икономическата експертиза се установява ,че към
31.08. 2013г. всички показатели са с нулева стойност.
4. Налично
имущество на дружеството по баланса
към 31. 08. 2013г.
Наличното имущество на дружеството е в размер на 1 473 хил. лева и се формира от следните стойности:
-
земи - 70 хил. лева ;
-
сгради – 1 397 хил. лева ;
-
парични средства в размер
на 6 хил. лева ;
5. Задължения на
дружеството към 31.08. 2013г. .
Задълженията на дружеството са в
общ размер на 2 017 хил. лева и се формират от:
-
Задължения към финансови
предприятия/банки / - няма ;
-
Задължения към доставчици- няма . ;
-
Задължения към НОИ – няма . ;
-
Задължения към НАП – няма ;
-
Задължения по договори за заем
,отразени в баланса на дружеството – 1 467 хил. лева ;
-
Задължения по записи на
заповед, отразени задбалансово- 550 хил. лева .
В заключението на икономическата експертиза е посочено , че :
- от 01. 01.2012г. дружеството
не извършва търговска дейност/ в съдебно заседание вещото лице поясни , че дружеството е извършвало счетоводна
и консултантска дейност / ;
- общата стойност на
наличните активи по баланса към 31. 08. 2013г. , включително стойността
на наличното имущество не е достатъчна ,за да покрие задълженията към кредиторите ;
- плащанията към кредиторите са
спрели на 07. 05. 2013г. ;
- наличното имущество на
дружеството е достатъчно , за да покрие
началните разноски в производството по несъстоятелност;
- икономическата експертиза посочва „балансова“ начална дата на
неплатежоспособността 07. 05. 2013г. ;
При така установеното
икономическо състояние на дружеството, съдът прави извода ,че към настоящия
момент дружеството се намира , както в състояние на „неплатежоспособност“, така
и в състояние на „свръхзадълженост „ .
Неплатежоспособността на дружеството обективира следните хипотези на чл. 608 от ТЗ .
Кредитните задължения на
дружеството по договорите за заем
и записите на заповед показват в големи размери показват
,че дружеството не е в състояние да
изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки ( чл.608 ал.1 т. 1 от ТЗ ) .
При положение ,че дружеството е
спряло плащанията към кредиторите неплатежоспособността се предполага , по
силата на оборимата презумпция по чл.
608 ал. 2 от ТЗ .
Обстоятелството ,че дружеството е платило и е в състояние
да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори
показва наличие на неплатежоспособност в хипотезата на чл. 608 ал.3 от ТЗ .
Установи се по делото ,че наличното имущество на дружеството не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, което води до извода за свръхзадълженост на дружеството (чл.742
ал. 1 от ТЗ ) .
От събраните по делото писмени доказателства съдът констатира „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“ на дружеството , което е основание по чл.
630 ал. 1 т. 1 от ТЗ да се „обяви“
неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца.
Следващият въпрос , който трябва да разреши съдът е относно началната
дата на неплатежоспособността . В търговския закон няма правило, чрез което
да се определи началната дата на
неплатежоспособността. Ето защо въпроса следва да се разреши ,като се вземе
предвид съдебната практика и теория по този въпрос. Трайно установената съдебна практика по
въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява становището , че това е датата на
последното плащане към определен
кредитор. Съдебната практика приема , че неплатежоспособността
представлява трайно , обективно икономическо състояние на длъжника
за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към всички кредитори . Приема
се ,че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране на плащанията ,
нито чрез датата на последното
погасяване на задълженията / последното
извършено плащане към определен кредитор/.Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи ,като
се вземе предвид онова спиране на плащанията , което представлява израз
на трайното и
обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. По тази причина е
нужно да се изследва
икономическото състояние на длъжника към
всяко едно спиране на плащанията .
Нужно е да се установи спиране на плащането , което е израз на
невъзможността за в бъдеще длъжника да
погасява задълженията си . Неслучайно законодателя е използвал понятието „ начална дата на неплатежоспособността „ . Началната
дата на неплатежоспособността трябва да бъде
израз на последваща, бъдеща, трайна
и обективна невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си(в този мисъл виж Р. № 90 / 20.07. 2012г. на 1-во т.отд. на ВКС , Р. № 481 / 10.04. 2002г. на 1-во
т.отд. на ВКС , Р. № 275 / 03.04. 2006г.
на 1-во т.отд. на ВКС ).
Съдът ,след като съобрази
обстоятелството ,че от 07. 05. 2013г. длъжника окончателно е
преустановил плащанията към своите кредитори,счита ,че тази дата отразява
трайната фактическа невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си към
всички кредитори . От този момент длъжника се намира в трайно , обективно икономически състояние на
невъзможност за плащане .
От доказателствата по делото се установява ,че паричните затруднения на длъжника имат траен и постоянен характер ,
а не временен характер. Трайна е тенденцията в тежкото
икономическото състояние на длъжника . Този извод следва на първо място
от факта , че от началото на 2012г. дружеството не осъществява търговска
дейност. На второ място , извода следва от факта на голямата парична
задлъжнялост на дружеството / два милиона и 17 хиляди лева / и то към малък брой кредитори и невъзможността
за погасяване на задълженията .
Установява се също така ,че длъжника не разполага с имущество,което е
достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на
кредиторите . Няма основания за
прилагане разпоредбата на чл. 631 от ТЗ .
Производството по несъстоятелност ще следва да се открие при
хипотезата на чл. 630 ал. 1 от ТЗ .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК
във вр. с чл. 621 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА И СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на търговското дружество „Тандем – СН“ „ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Пазарджик , ул.
„Иван Соколов „ № 15 ,
представлявано от едноличния собственик
на капитала и управител на дружеството Н.
Петкова В. .
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА на
неплатежоспособността и свръхзадължеността , 07. 05. 2013г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на търговското дружество
„Тандем – СН“ „ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Пазарджик , ул.
„Иван Соколов „ № 15 ,
представлявано от едноличния собственик
на капитала и управител на дружеството Н.
П.В. .
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор върху движимите вещи и
вземанията на длъжника и възбрана върху
недвижимите имоти .
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН
СИНДИК В. Г.
С. от
гр. София , бул. „Цариградско шосе „ №
387,вх. „Б“ , ет. 1 , ап. 1 , ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ ДАТА за встъпване на временния синдик
в длъжностна 08. 11. 2013г.
Временният синдик следва да
представи на съда по несъстоятелността
декларация по чл. 656 от ТЗ във вр. с чл. 666 от ТЗ.
Временният синдик има
правомощията по чл. 658 от ТЗ.
Временният синдик следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ
.
На основание чл. 661 ал. 2 и ал. 3
от ТЗ ОПРЕДЕЛЯ ТЕКУЩО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на временния синдик в размер на 800 лв.,което се изплаща ежемесечно .
ОПРЕДЕЛЯ ДАТА на първото събрание на кредиторите , 28.11. 2013г. 11, 00 ч. в сградата на
съдебната палата на Окръжен съд Пазарджик , на ул. “Хан Крум “ № 3 , при следния дневен ред :
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668 т. 2
от ТЗ .
2. Избиране на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му .
3. Избиране на комитет на кредиторите .
ВЪЗЛАГА на временния синдик да изготви покана за
събранието на кредиторите със съдържанието по чл. 675 ал.1 от ТЗ.
Поканата за
събранието да се обяви в ТР, с което всички
кредитори на несъстоятелността се смятат за редовно уведомени .
На основание
чл. 633 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
613а ал. 1 от ТЗ решението подлежи на
обжалване в 7- дневен срок от вписването
му в ТР пред Апелативен съд гр. Пловдив.
На основание чл. 613а
ал. 2 от ТЗ решението може да се
обжалва и от трети лица,посочени в правната норма .
На основание чл. 622 от ТЗ
решението подлежи на вписване в ТР.
На основание чл. 623 от ТЗ
данните за временния синдик подлежат на вписване в ТР.
На основание чл. 634 от ТЗ решението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл.
634в ал. 2 от ТЗ препис от решението да се връчи на
молителя и на длъжника .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :