Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Радка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНАХД № 5196 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 20.05.2019 г., постановено по НАХД № 4599/2019 г. по описа на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 17-ти състав,
обвиняемата Т.С.М. е призната за виновна
в това, че на 30.03.2018 г., около 21.30 ч., по ул. „Искърско дефиле“, е
управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №*******, с
посока на движение от гр. Своге към гр. Нови Искър, като в района на около 2.4
км преди гр. Нови Искър, нарушила правилата за движение, визирани в:
Чл.
6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Участниците в движението съобразяват своето поведение… и с пътната
маркировка“;
Чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“;
Чл.
63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП)
– „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната линия“
– М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“,
като
водачката на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег. №******* Т.С.М.,
въпреки наличие на пътна маркировка „М1“, е навлязла в лентата за насрещно
движещи се автомобили и участва в ПТП с насрещно движещия се автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, управляван от Д.Н.Н., като по
непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Д.Н.Н., изразяваща се в „Съчетано счупване на долните краища
на лакътната и лъчевата кост – закрито в дясно“, което в съвкупност е
реализирало медико – биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което
и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, обв. М. е освободена от наказателна отговорност по повдигнатото й обвинение и
й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лв. (три хиляди) лева, платима в полза на държавата.
С
решението и на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК, обв. М. е лишена от право да управлява МПС за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С
решението и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. М. е осъдена да заплати направените по делото разноски в досъдебното
производство за извършени експертизи, общо в размер на 469.19 лева (четиристотин
шестдесет и девет лева и 19 ст.).
Срещу
така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба с допълнение от обв. Т.С.М.. С
така подадената въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение, в
частта относно наложеното й наказание, е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, морала и
добрите нрави, поради което се отправя искане да бъде намалена определената й
„Глоба“ до минималния размер, предвиден в закона, и да бъде отменено наложеното
й наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
В жалбата се излагат съображения по
същество относно размера на наложеното на обв. М. наказание. Твърди се, че
същото е в неоправдано висок размер, с оглед характера на извършеното от нея
деяние, което е извършено по непредпазливост. Излага се, че размерът на
наложената й „Глоба“ е
непосилен за обвиняемата, тъй като е самоосигуряващо се лице, месечният й доход
е в размер на 340,00 лева, с които освен себе си трябва да издържа и двете си
учащи деца. Посочва се, че ако бъде лишена от възможност да управлява МПС за
срок от шест месеца, това би лишило обв. М. от възможност да изкарва прехраната
си и тази на децата си, тъй като работата й е свързана с непрекъснато
използване на автомобил.
В депозираното допълнение към
въззивната жалба, подадено от обв. М., чрез адв. И.А.– САК, се развиват
аргументи, че обвиняемата е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, оказала е пълно съдействие след настъпване на ПТП, изразява искрено
съжаление за случилото се и се разкайва, до момента не е допускала нарушения по
ЗДвП. Релевират се доводи, че обвиняемата е лице с ниска степен на обществена
опасност; осъщественото престъпно деяние е инцидентна проява в живота й; същата
е осъзнала стореното и искрено се разкайва за него, което води до извод, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, които не са докрай
отчетени от първата инстанция. Сочи се, че обвиняемата се грижи сама за двете
си деца, тъй като е в процес на развод и живее под наем. Твърди се, че
обвиняемата осъществява търговска дейност като управител на малка фирма, която
стопанисва малък търговски обект в гр. Своге и сама организира зареждането на
обекта, поради невъзможност да си позволи да наеме повече служители. Поради
това й се налага постоянно да пътува до гр. София, за да зарежда търговския обект
с личното си МПС и лишаването й от правоуправление би лишило нея и децата й от
доходи, и би я принудило да преустанови дейността си. Излага се, че доходите на
обвиняемата и към настоящия момент й създават затруднение да осигури нормални
условия на децата си, поради което и заплащането на „Глоба“ в указания от
първия съд размер още повече ще я затрудни като самотна майка. Сочи се, че
обвиняемата не притежава друго имущество, от което да се издържа. Навеждат се
доводи, че налагането на наказание „Глоба“ в минимален размер, ще се яви
достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
В
съдебно заседание, защитата
на обв. Т.С.М. – адв. И.А.– от САК, поддържа въззивната жалба по съображенията,
изложени в нея. Моли наложеното на обвиняемата административно наказание
„Глоба“ да бъде намалено до минималния, предвиден в закона размер, предвид
многобройните смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства, като сочи,
че и в този размер наказанието ще е достатъчно за постигане целите, предвидени
в закона. Прави искане за отмяна на наложеното на обвиняемата административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, като сочи, че изтърпяването му
би утежнило положението на обвиняемата да се грижи за двете си деца и би я
лишило от възможност да упражнява дейността си.
Обвиняемата
Т.С.М., при упражняване правото си на лична защита, моли наказанието й да бъде
намалено, за да може да се грижи за децата си. В последната си дума посочва, че
няма какво да добави.
Представителят
на СГП пледира решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Посочва, че при постановяване на
решението си, съдът е съобразил като смекчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства трудовата й заетост и добрите й характеристични данни, но съща
така е отчел липсата на съпричиняване от страна на пострадалия водач,
причинените леки телесни повреди на други двама пътници и значителните вреди,
причинени на автомобилите, при което решението в частта относно наложените
административни наказания, се явява законосъобразно и справедливо.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и
писмени доказателствени средства, показанията на св. Д.Н.Н. (л. 23 – 24 от
досъд. п-во); К.А.А.(л. 27 и л. 31 – 32 от досъд. п-во); М.Х.М.(л. 29 – 30 от
досъд. п-во); Г.А.С.(л. 35 от досъд. п-во) и М.Н.Р. (л. 39 – 40 от досъд. п-во)
– приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК;
констативен протокол № К-218/30.03.2018 г. (л. 18 от досъд. п-во); протокол за
оглед на местопроизшествие от 30.03.2018 г., ведно със скица и фотоалбум към него
(л. 12 – 17 от досъд. п-во); писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР,
РЦ 112 – София, рег. № 964/18.04.2018 г. (л. 82 от досъд. п-во); медицинска
документация по отношение на М.Х.М.(л. 91 – 98 от досъд. п-во); медицинска
документация по отношение на К.А.А.(л. 100 – 103 от досъд. п-во); медицинска
документация по отношение на Д.Н.Н. (л. 104 и л. 137 – 138 от досъд. п-во);
медицинска документация по отношение на Т.С.М. (л. 105 – 112 от досъд. п-во);
справка за съдимост на обвиняемата (л. 113 от досъд. п-во и л. 11 от съд.
п-во), както и заключенията на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза
по писмени данни (СМЕПД, л. 42 – 48 от досъд. п-во), допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (ДСМЕПД, л. 126 – 133 от досъд.
п-во); комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на
М.Х.М.(КССПЕ, л. 51 – 58 от досъд. п-во) и автотехническа експертиза (АТЕ, л.
64 – 78 от досъд. п-во), и веществено доказателствено средство – 1 бр. оптичен
носител на информация (л. 83 от досъд. п-во).
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, първостепенният съд е кредитирал
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като е преценил, че
същите са единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, съдът е кредитирал
изцяло, като е приел, че са относими към предмета на доказване в
производството. Заключенията на назначените и изготвени СМЕПД, ДСМЕПД, КСППЕ и
АТЕ, съдът също кредитирал изцяло, като е съобразил, че вещите лица пълно и
точно отговарят на поставените им задачи и са изготвени от компетентни вещи
лица.
Въз
основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че на 30.03.2018 г., около 20,00 часа, св.
Дълшад Н. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******,
собственост на св. К.А., като се движел в посока от гр. София, през гр. Нови
Искър към гр. Своге. С него, на задната седалка на лекия автомобил, пътували
св. К.А. и М.М.(дъщеря на А.). Автомобилът на св. Н. бил технически изправен,
като св. Н. управлявал автомобила с около 40 км/ч.
Първият
съд е приел за установено, че по същото време, на 30.03.2018 г., около 20,10
ч., обв. Т.М. управлявала собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. №*******, като се движела от гр. Своге към гр. София през гр.
Нови Искър, управлявайки лекия автомобил със скорост от около 45 – 50 км/ч.
Автомобилът на М. бил технически изправен.
По
този начин, на 30.03.2018 г., около 21,30 часа, двата леки автомобила се
движели по ул. „Искърско дефиле“, като управляваният от обвиняемата автомобил
се движел към гр. Нови Искър, а автомобилът, управляван от св. Н. – в посока
към гр. Своге. Движението в този участък на пътя в посочения момент не било
натоварено. Пътното платно на ул. „Искърско дефиле“ в този участък било
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Времето било хладно и
сухо, а настилката била асфалтова, без дупки и неравности, като нямало улично
осветление, а видимостта по пътя се осигурявала единствено от фаровете на
движещите се МПС.
Пътувайки
по този начин, двата автомобила се приближили един към друг, наближавайки
района около 2,4 км преди гр. Нови Искър по посока на движение на обвиняемата.
Пътната маркировка в този участък била единична непрекъсната линия, която
забранявала водачите на ППС да я застъпват и да навлизат в пътното платно за
насрещно движещите се автомобили. В този момент, достигайки до 2,4 км преди гр.
Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, лекият автомобил „Рено“, управляван от
обвиняемата, навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили, като в
същото време в тази лента се движел и управляваният от св. Н. автомобил „Опел“.
Незабавно водачът Н. предприел маневра аварийно спиране, за да предотврати
удара, но въпреки това последвал челен удар между двата леки автомобила.
Водачите
сигнализирали за ПТП и останали на място, като на сигнала се отзовали екипи на
Спешна помощ и на СДВР, които оказали помощ на пострадалите. Било установено,
че св. Н. е пострадал най-тежко, но наранявания имали както обвиняемата, така и
пътниците в автомобила „Опел“. Бил извършен оглед на местопроизшествието.
В
резултат на настъпилото ПТП, на св. Н. било причинено следното телесно
увреждане, установено от назначената в хода на досъдебното производство съдебно
– медицинска експертиза: „съчетано счупване на долните краища на лакътната и
лъчевата кост – закрито в дясно“, което в съвкупност е реализирало медико –
биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни“.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена автотехническа експертиза, СРС
е приел, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача М.,
която е навлязла в платното за движение на насрещно движещите се автомобили,
пресичайки маркировка „М1“, при положение, че е могла да види отражението на
фаровете на идващия срещу нея автомобил „Опел“, управляван от св. Н., както и
това, че след като е започнала да навлиза в насрещната лента, не е предприела
своевременно спиране, виждайки идващия срещу нея автомобил. Според
експертизата, скоростта на движение на автомобила на обвиняемата в момента на
удара е била около 50 км/ч, а автомобилът „Опел“ е бил спрял. Няма данни
обвиняемата да е намалила скоростта си на движение непосредствено преди удара и
при тази скорост на движение опасната зона за спиране на л.а. „Рено Меган“ е
била около 35 м, като автомобилът се е намирал на минимум 46,50 м от удара при
навлизане в насрещната лента за движение и когато М. е могла да възприеме
идващия срещу нея автомобил. Поради това експертът е приел, че обвиняемата е
имала техническа възможност да спре преди мястото на удара при своевременна
реакция от нейна страна, както и изобщо да не навлиза в насрещната лента за
движение.
Обвиняемата
Т.С.М. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно специално
образование, омъжена, неосъждана, работи, живуща ***, ЕГН – **********. Същата
е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ***** категория „В“, валидно до
22.05.2027 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, обв. М.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 30.03.2018 г., около 21.30 ч., по ул. „Искърско дефиле“, е
управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №*******, с
посока на движение от гр. Своге към гр. Нови Искър, като в района на около 2.4
км преди гр. Нови Искър нарушила правилата за движение визирани в:
Чл.
6, ал. 1 от ЗДвП – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение… и с пътната маркировка“;
Чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“;
Чл.
63, ал. 2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична
непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“;
като
водачката на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег. №******* Т.С.М.,
въпреки наличие на пътна маркировка „М1“ е навлязла в лентата за насрещно
движещи се автомобили и участва в ПТП с насрещно движещия се автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, управляван от Д.Н.Н., като по
непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Д.Н.Н., изразяваща се в „Съчетано счупване на долните краища
на лакътната и лъчевата кост – закрито в дясно“, което в съвкупност е
реализирало медико – биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“. Приел е, че обвиняемата е осъществила
деянието и от субективна страна, като е действала с форма на вина несъзнавана
непредпазливост (небрежност).
Ето
защо и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът е освободил обв. М. от
наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 лв. (три хиляди) лева, платима в полза на държавата, като и на
основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК, е лишил обв. М. от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Осъдил
е обвиняемата да заплати и сторените по делото разноски.
В
хода на въззивното съдебно следствие са събрани, в качеството им на
писмени доказателствени средства,
заверени преписи на удостоверение за раждане на А.Н.А., ЕГН – **********,
издадено от СО, район „Лозенец“ и удостоверение за раждане на А.В.В., ЕГН – **********,
издадено от СО, район „Младост“; удостоверение относно осигурителния доход и
нетно възнаграждение на Т.С.М., издадено от „М.Н.“ ЕООД; договор за наем на
търговски обект от 10.11.2014 г., сключен между „Е. 21“ ЕООД, в качеството му
на наемодател, и Т.С.М., в качеството й на управител на „М.Н.“ ЕООД – наемател,
и молба до РС – Своге, вх. № 3207/13.11.2019 г. за прекратяване на брака между Т.С.М.
и Н.А.М.със споразумение. Същите въззивният съд намира за относими към предмета
на доказване, поради което и прецени, че няма пречка да ползва при формиране на
изводите си по фактите.
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция и в хода на въззивното съдебно следствие, които намери за достатъчни
по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя напълно
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционния
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своето единство и
взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на обвиняемата
по отношение на инкриминираното деяние.
СГС в този си състав, възприе изцяло
изводите на първостепенния съд, относими към личността на обв. М., съдебното й
минало, трудовата й заетост и правоспособност да управлява МПС, като прецени,
че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие пред двете съдебни инстанции писмени доказателствени
средства и в частност – констативен протокол от 30.03.2018 г., справка за
съдимост на обв. М., заверени преписи на удостоверение за раждане на А.Н.А.,
ЕГН – **********, издадено от СО, район „Лозенец“ и удостоверение за раждане на
А.В.В., ЕГН – **********, издадено от СО, район „Младост“, удостоверение
относно осигурителния доход и нетно възнаграждение на Т.С.М., издадено от „М.Н.“
ЕООД, договор за наем на търговски обект от 10.11.2014 г., сключен между „Е.**“
ЕООД, в качеството му на наемодател, и Т.С.М., в качеството й на управител на „М.Н.“
ЕООД, като наемател, и молба до РС – Своге, вх. № 3207/13.11.2019 г. за
прекратяване на брака между Т.С.М. и Н.А.М.със споразумение.
Въззивният
съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата и
мястото на извършване на инкриминираното деяние, като прецени, че същите почиват
на обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателствени средства, и в частност – въз основа на показанията на
св. Н., А., М., С. и Р., снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, които в тази
им част са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондират с
отразеното в констативния протокол от 30.03.2018 г., в протокола за оглед на
местопроизшествие от 30.03.2018 г. и в справката от Дирекция „Национална
система 112“ – МВР, РЦ 112 – София. Въз основа на така събраната по делото
доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че произшествието
между двата автомобила – управлявания от обв. М. и този, управляван от св. Н.,
е настъпило на 30.03.2018 г., около 21,30 ч.
Въз
основа на така събраната доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се
установява, че на инкриминираните дата и място – на 30.03.2018 г., около 21,30
ч. обв. М. управлявала собственото си МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. №*******, по ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от гр.
Своге към гр. Нови Искър, като по същото време пострадалият св. Н. управлявал
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, собственост на св. К.А.,
като се движел в посока от гр. София, през гр. Нови Искър към гр. Своге, в
който пътували още св. К.А., св. М.М.(дъщеря на А.) и св. Г.С.. Тези факти и
обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от
показанията на св. Н., А., М. и С., които в тази им част са единни, напълно
непротиворечиви, кореспондират с отразеното в съставения констативен протокол
от датата на произшествието и в този смисъл следва да се приеме, че са
депозирани обективно и добросъвестно, и могат да служат на инстанциите по
същество за изграждане на изводите им по фактите.
Пътната
обстановка в района на местопроизшествието се установява от показанията на св. Н.,
С. и Р., и от отразеното в съставения протокол за оглед на местопроизшествие,
който е изготвен от компетентно лице, съдържа изискуемите от закона реквизити и
поради това е годно писмено доказателствено средство за извършеното действие по
разследването, за реда по който е извършено и за събраните доказателства.
Скоростта
на движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемата непосредствено преди
удара, опасната й зона да спиране, както и отстоянието от мястото на
произшествието, от което е могла да възприеме опасността за движението (наличието
на друг лек автомобил – този, управляван от св. Н.) и механизма на настъпване
на същото, съдът установи въз основа на заключението на назначената и изготвена
автотехническа експертиза, което кредитира като обективно, всестранно, пълно, ясно, точно и относимо към предмета на
доказване по делото. В тази насока са и показанията на св. Н. и С., които
непосредствено са наблюдавали развитието на пътната обстановка в нейната цялост
и динамика, и които не се оборват от останалата, събрана по делото
доказателствена съвкупност, и кореспондират с безспорно установения механизъм
за настъпване на ПТП от вещото лице, изготвило АТЕ.
Въз
основа показанията на св. Н. и С., които са напълно еднопосочни,
взаимнодопълващи се, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със заключението
на назначената и приета като доказателство по делото АТЕ, настоящият съдебен
състав установи поведението на св. Н. като водач на МПС, непосредствено преди
произшествието, изразяващо се в намаляване на скоростта на движение на
управлявания от него лек автомобил и спирането му в неговата лента за движение,
както и в отправяне на предупреждение към пътуващите в автомобила лица за
предстоящия сблъсък с насрещно движещия се автомобил, управляван от
обвиняемата.
Мястото
на настъпване на удара между превозните средства, а именно – в района на
2 400 м след гр. Нови Искър при посока на движение от гр. Нови Искър към
гр. Своге; на 2,0 – 2,5 м вляво от десния край на платното за движение по ул.
„Искърско дефиле“, считано по посока на движение на л.а. марка „Опел“, модел
„Астра“, управляван от пострадалия Н. – по широчина на пътното платно, и на
около 9,5 – 10,0 м след линията на ориентира, считано в същата посока – по
дължина на пътното платно, инстанциите по същество установяват въз основа на
заключението на вещото лице, изготвило АТЕ, което следва да се приеме за
обективно, компетентно, пълно, ясно и обосновано и в тази му част.
Поведението
на водачите Н. и М. след произшествието се установява въз основа на показанията
на св. Н., Р. и С.. Правилно СРС е приел за установено, че и по отношение на
тези обстоятелства, показанията на така разпитаните по делото свидетели са в
достатъчна степен единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и житейски убедителни
и логични, както и не се оборват от останалите, събрани по делото
доказателства, поради което и следва да се кредитират безусловно от инстанциите
по същество и да се ползват при формиране на изводите им по фактите.
Получените
от св. Н., А. и М. телесни увреждания и тяхната медико-биологична
характеристика, се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от
заключенията на назначените и приети като доказателство по делото СМЕПД и
ДСМЕПД, които са напълно еднопосочни, обективни, компетентни, ясни и пълни,
отговарят на поставените на вещите лица въпроси и са относими към предмета на
доказване. Констатираните телесни увреждания на свидетелите стоят в пряка
причинно-следствена връзка с нарушаването на правилата за движение от страна на
обв. М.. По делото не се установява друга причина, освен настъпилото ПТП,
довела до настъпване на общественоопасните последици – причинените на
пострадалите телесни увреждания.
Останалите,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени
средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
В заключение следва да се посочи, че
въззивната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд
по фактите и обстоятелствата, обсъдени по-горе, като не намира за нужно да ги
ревизира. СРС е направил задълбочен анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени източници, като е достигнал до правилни и обосновани
изводи от фактическа страна.
Обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност, в нейната последователност и взаимовръзка,
настоящата съдебна инстанция намери за достатъчна, за да обоснове по
необходимия несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на
обвиняемата по отношение на инкриминираното деяние. Въззивният съд възприе
изцяло изводите на първостепенния съд, относими и към механизма на извършване
на инкриминираното деяние, като прецени, че същите са изградени след обстоен и
задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, и намират категорична опора в приобщената по делото доказателствена
съвкупност.
При този анализ на доказателствената
съвкупност настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на решаващия
първоистанционен съд, в смисъл, че с деянието си обв. Т.С.М. е осъществила от
обективна страна всички признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Безспорно се установява, че на инкриминираната
дата – на 30.03.2018 г., около 21.30 ч., по ул. „Искърско дефиле“, при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №*******, с
посока на движение от гр. Своге към гр. Нови Искър, в района на около 2.4 км
преди гр. Нови Искър, обвиняемата нарушила правилата за движение, а именно чл.
6, ал. 1 от ЗДвП – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение… и с пътната маркировка“; чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и
значения: 1. „Единична непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“, като въпреки наличие на пътна
маркировка „М1“, навлязла в лентата за насрещно движещи се автомобили и
реализирала ПТП с насрещно движещия се автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № *******, управляван от св. Д.Н.Н., и по непредпазливост му причинила
средна телесна повреда, изразяваща се в „Съчетано счупване на долните краища на
лакътната и лъчевата кост – закрито в дясно“, което в съвкупност е реализирало
медико – биологичния квалифициращ признак: „Трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“.
По
несъмнен и категоричен начин, от събраната в хода на производството
доказателствена съвкупност се установява, че при движението си от гр. Своге към
гр. Нови Искър, в района на около 2.4 км преди гр. Нови Искър, обвиняемата
нарушила правилата за движение, а именно чл. 6, ал. 1 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето
поведение… и с пътната маркировка“ и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната линия“ – М1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“, като не
съобразила поведението си на участник в пътното движение с наличието на
хоризонтална надлъжна пътна маркировка „М1“, забраняваща на водачите да я
застъпват и пресичат, като пресякла единичната непрекъсната линия на пътното
платно тип „М1“ и навлязла в пътното платно, предназначено за насрещно
движещите се автомобили, където реализирала ПТП с насрещно движещия се
автомобил, управляван от св. Н..
Обвиняемата
е допуснала и нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като въпреки наличието на опасност за движението по пътищата –
насрещно движещ се автомобил, управляван от св. Н. и въпреки наличието на
обективна възможност за обв. М. да намали скоростта на движение на управлявания
от нея автомобил и да спре в рамките на опасната зона за спиране, за да
предотврати удара между двете превозни средства, същата продължила движението
си напред с избраната от нея скорост на движение и в резултат на това причинила
ПТП с намиращото се в насрещната лента за движение, спрямо тази за управлявания
от нея лек автомобил, МПС, управлявано от св. Н..
В
резултат на удара, на водача Н. била причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в „Съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата
кост – закрито в дясно“, което в съвкупност е реализирало медико – биологичния
квалифициращ признак: „Трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни“. Получените от св. Н. телесни увреждания стоят в
пряка причинно-следствена връзка с нарушаването на правилата за движение от
страна на обв. М.. Доколкото св. Н. е управлявал лекия автомобил правомерно, в
лентата за движение, предназначена за движение в посоката, в която осъществявал
движение, то следва да се приеме, че същият не е допринесъл за настъпване на
противоправните последици.
Настоящата
инстанция споделя и правните изводи на СРС досежно субективната съставомерност
на деянието, осъществено от обв. М. на инкриминираните дата и място, по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Същата е причинила
общественоопасния резултат виновно, при форма на вината небрежност по смисъла
на чл. 11, ал. 3, пр. 2 НК, като не е предвиждала настъпването на вредоносния
резултат, но според обстоятелствата е могла и е била длъжна да го предвиди.
Предвид
изложеното дотук, въззивният съдебен състав намира, че с деянието си, обв. М. е
осъществила от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и
като е направил правните си изводи в същия смисъл, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
С оглед размера на предвиденото
наказание за извършеното от обв. М. престъпно посегателство по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – „лишаване от свобода“ до три
години; това, че към датата на извършване на деянието обвиняемата не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел
ІV от Общата част на НК; това, че от извършеното деяние не са настъпили
имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в пияно състояние,
от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е
извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не
са налице множество престъпления, настоящият съдебен състав изцяло споделя
доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че са налице
предпоставките за освобождаване на обв. М. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.
Пред настоящата
съдебна инстанция обвиняемото лице и неговата защита излагат твърдения, че
наложените на обвиняемата административни наказания за осъщественото
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
се явяват явно несправедливи. СГС намери искането на обвиняемата и защитата в
тази му част за основателно, като съобрази следното:
За да определи конкретния вид и размер
на следващите се на обвиняемата административни наказания, първоинстанционният
съд е преценил като смекчаващи отговорността й обстоятелства добрите характеристични
данни на обвиняемата, трудовата й заетост и изразеното съжаление за
извършеното, а като отегчаващи – причиняването на леки телесни повреди на още
две лица, пътуващи в автомобила на св. Н. и причинените значителни вреди на
двата автомобила, вследствие на причиненото ПТП.
С
оглед на така изложеното в мотивите на атакувания съдебен акт относно конкретно
проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител,
съдът е преценил, че на обв. М. следва да бъдат определени административни
наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността й обстоятелства. Ето защо е наложил
на обвиняемата административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Настоящият
съдебен състав намира, че първият съд правилно не е отчел при индивидуализация
на административно-наказателната отговорност на обвиняемата чистото й съдебно
минало, като е преценил, че това е задължителна предпоставка за приложение на
института по чл. 78а, ал. 1 от НК и не следва да бъде отчитано повторно като
смекчаващо отговорността обстоятелство на освободеното от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание лице.
Правилно
решаващия първоинстанционен съд е приел като смекчаващи отговорността на
обвиняемата добрите й характеристични данни, трудовата й заетост и изразеното
съжаление за извършеното. Като такива, според настоящата инстанция, следва да
бъдат отчетени още сравнително ниския размер на нетното възнаграждение,
получавано от обвиняемата, за което същата представя доказателства пред
настоящата инстанция; това, че същата сама полага грижи за двете си деца, които
учат и това, че деянието е осъществено от обвиняемата при по-малко укоримата
форма на непредпазлива вина, а именно – при небрежност.
Правилно
СРС е отчел като отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства
причиняването на леки телесни повреди на още две лица, пътуващи в автомобила на
св. Н. и причинените значителни вреди на двата автомобила, вследствие на
причиненото ПТП. Като такова следва да се преценява още и допуснатото нарушение
на три самостоятелни разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП.
При
така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция
намира, че неправилно първият съд е преценил, че следващата се на обвиняемата
санкция следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността й обстоятелства. В конкретния по делото случай, безспорно е
налице сериозен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на обв. М.
обстоятелства, характеризиращи я като личност с невисока степен на обществена
опасност, респ. сочещи, че инкриминираното деяние се явява случаен факт в
живота й, а не е израз на трайно установени престъпни навици или незачитане на
правилата за движение по пътищата.
При
това, според настоящата съдебна инстанция, са налице предпоставки за изменяне
на решението на първия съд, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, в насока
занижаване размера на наложеното на обвиняемата административно наказание
„Глоба“ до размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева. Така определеното
административно наказание е едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно,
с оглед целите на административното наказване.
Вън
от горното, настоящата инстанция намира, че с оглед наличието на посочените
по-горе многобройни смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства,
приложение следва да намери институтът по чл. 78а, ал. 4 от НК и на същата не
следва да се налага кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“. Противното би се явило прекомерно репресиране на обвиняемата за
извършеното от нея деяние и най-вече би довело до сериозно ограничаване на
възможността на М. да осигурява издръжка за себе си и двете си деца, както и да
продължи да осъществява стопанска дейност, което не съответства на целите на
административното наказване.
Ето
защо СГС намери, че атакувания съдебен акт – решение на СРС, НО, 17-ти състав
от 20.05.2019 г., постановено по НАХД № 4599/2019 г. по описа на същия съд,
следва да бъде отменено в частта относно наложеното на обвиняемата
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, като на
основание чл. 78а, ал. 4 от НК, на същата не следва да се налага това наказание.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски, като прие, че правилно обв. М. е осъдена да заплати разноските
по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер. Правилно и законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, М. е осъдена да заплати направените по
делото разноски в досъдебното производство за извършените експертизи, общо в
размер на 469.19 лева.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд
не констатира допуснати съществени нарушения на съдо-производствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат цялостната отмяна на атакувания съдебен акт,
то съдът счете, че следва да се произнесе по същество, като измени решението на
СРС в частта относно наложеното административно наказание „Глоба“, като го
намали до размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева, както и да отмени решението
на СРС в частта относно наложеното административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“.
Така мотивиран и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
решение от 20.05.2019 г., постановено
по НАХД № 4599/2019 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 17-ти състав, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на обв. Т.С.М. административно наказание „Глоба“ от 3000
(три хиляди) лева – на 1500 (хиляда и петстотин) лева, и ОТМЕНЯ решението в частта, с която, на
основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК, обв. Т.С.М. е лишена от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2019 г., постановено по НАХД № 4599/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав – в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/