Р Е Ш Е Н И Е № 57
гр.Шумен, 22.ІІІ.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на двадесет и трети февруари
2017г. г.,в състав:
Председател:Константин
Моллов
Членове:1. Лидия
Томова
2. Теодора
Димитрова
при участието на секретар С.М.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 31/2017г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно
дело е образувано по въззивна жалба на Б.В.С.
***,с ЕГН **********,п.адрес:г***,действащ с фирма ЕТ „Флора-Б.С.”***,чрез
проц.пълномощник адв.З. Н.Д.,ШАК
против Решение № 302 от 12.ХІІ.2016г.
по гр.д. № 136 за 2016г. на Районен съд-В.П.,с което изцяло са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство ,против
ответник ПК”С.”,ЕИК ***,седалище и адрес на управление:гр.С.,обл.Ш.,два обективно
съединени отрицателни установителни иска по чл.124ал.1 от ГПК,всеки с цена
4153,30 лева,за признаване за установено,че ответникът не е собственик на двата
недвижими имота,подробно описани в исковата молба и обжалваното решение,като е признато за недоказано на основание
чл.194ал.3,вр.с ал.1,вр. с чл.193 от ГПК направеното от ищеца оспорване
истинността на описаните в решението писмени документи.
Оплакванията
във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното
решение,довели до неговата неправилност,по съображения, изложени във въззивната
жалба.Моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат изцяло
уважени,като на ищеца и жалбоподател се присъдят всички направени от него
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Няма нови доказателствени искания.
Постъпил
е писмен отговор
от насрещната страна по въззивната жалба,чрез процесуалния й представител
адв.Е.Х. от ШАК,с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана
и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно,като на същата страна се присъдят направените деловодни
разноски за въззивната инстанция.Няма нови доказателствени искания.
Въззивният съд намира,че въззивната жалба,след отстраняване
на нередовностите по нея в дадения срок,
като подадена от процесуално
легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, в срока по
чл.259ал.І от ГПК и отговаряща на
изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. , е редовна и
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна
и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 136 за 2016 г. на ШРС,решението по което се обжалва,е
образувано по предявени от ищеца Б.В.С. ,с ЕГН **********, против
ответника Производствена кооперация/ПК/”С.”-гр.С.,с
ЕИК ***,два обективно съединени искове,както следва:1/отрицателен установителен
иск,с правно основание по чл.124ал.1 от ГПК,за признаване за установено,че
ответникът не е собственик на недвижими имоти,построени в поземлен имот с
идентификатор 67708.308.354 по кадастралната карта на гр.С.,Ш. област,а
именно:селскостопанска сграда-сайвант със застроена площ 110 кв.м. с
идентификатор 67708.308.534.1 и сграда за водоснабдяване и канализация,със
застроена площ 33 кв.м.,с идентификатор 67708.308.534.2 и 2/ положителен установителен иск по чл.124
ал.1 от ГПК,за признаване за установено,че ищецът е придобил собствеността върху описаните по-горе имоти,на основаие
чл.79ал.1 отЗС-по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.
Направено е
от ищеца и искане на основание чл.537ал.2 от ГПК,за отмяна на констативен
нотариален акт №5, том ..., рег.№..., дело №.../2016 г. по описа на нотариус
рег.№... на НК, с район на действие ВПРС, вписан във вх.рег.№.. от ...03.2016
г., акт №33, ТОМ . дело №... на служба по вписванията гр.В.П.,с който нотариален акт ответникът е признат за
собственик на процесните имоти по
давностно владение.
Ищецът твърди
в исковата си молба,че владее и ползва
явно, спокойно и непрекъснато процесните имоти от 2005 г. В процесните
две сгради съхранявал свои стоки,суровини и материали и осъществявал тяхното
техническо поддържане и охрана,без ответната кооперация или който и да е друг
да оспорва владението му.Когато предприел действия за снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост върху имотите
по давностно владение,установил,че ответникът вече се е снабдил с такъв
акт за собственост.Оспорва този акт за собственост на ответника по давностно
владение върху посочените две сгради ,тъй като кооперацията била преустановила стопанската си дейност и
не притежавала в списъчния си състав работници или служители,чрез които да
осъществява стопанска дейност и владение върху процесните две сгради.
Ответникът в хода на първоинстанционното
производство оспорва основателността на предявените установителни искове и
възразява,че той се явява легитимен изключителен собственик на имотите, по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност,която собственост му е
призната с посочения по-горе нотариален акт,издаден след извършена
обстоятелствена проверка по реда на чл.587 и 588 от ГПК.
Твърди,че
процесните сгради са станали негова собственост,като същите са внесени като
дялово участие-встъпителна вноска от Я.Т.Я.,като член-кооператор при
учредяването на кооперацията през 1996 година и оттогава досега ответната
кооперация владеела имотите.Сградата с
идентификатор 67708.308.534.1,с площ 110 кв.м.,описана в т.1 на издадения по
реда на чл.587 от ГПК нотариален акт,посочен по-горе,била част от т.нар.”хангар
за коли ...-ти стопански двор”,в парцел с
площ от 5719кв.м.,който принадлежал на бившата ЗК”Камчийски долина”-организация по чл.12 от
ПЗП към ЗСПЗЗ.Този бивш хангар за коли включвал освен сградата с
идентификационен номер 67708.308.534.1,също и навес,който не представлявал”обект”
по см. на пар.5,т.39 от ДР на ЗУТ и поради това не бил отразен в кадастралната
карта,респ. и в нотариалния акт. Навесът не бил предмет на исковата молба,тъй
като не е нито сграда с площ 111кв.м.,нито сграда с площ 33 кв.м.,а се намирал
между тези две сгради. Ищецът ползвал навеса/сайванта|/ за определен период от
време,като държател,със знанието и съгласието на ответника.В този навес ищецът
и друго трето лице държали зърно и раздавали рента на свои арендодатели,част от
които били член-кооператори в ответната кооперация. Ищецът бил собственик не на
процесните сгради,а на сгради в съседен поземлен имот на ответника-ПИ
67708.308.523.
В процеса на
ликвидация на земеделската кооперация било извършено разпределение на
имуществото между правоимащите срещу дялове,на осн.ППЗСПЗЗ.За т.нар.хангар на
коли като упълномощен представител на правоимащи по см. на чл.27 от ЗСПЗЗ участвал Я.Т.Я.,с
който бил сключен договор за продажба на хангара от 28.....1995г. .За плащането
на цената била издадена приложената
като доказателство по делото фактура № 186/18.V.1995г.
С решение от
22.V.1996г. на ШОС ответната кооперация ПК”С.”била вписана в Регистъра на кооперациите при ШОС,като един
от учредителите й бил Я.Т.Я..Последният внесъл т.нар.хангар за коли като
встъпителна вноска и предал владението върху него на ответника.Оттогава,със
съгласието на член-кооператора Я.Я.,ответникът упражнявал фактическа власт
върху сградата и навеса като свои,без ничие оспорване и възражение.През 2001 г.
ответникът декларирал този имот в Общинска данъчна служба-С.,като собственост
на кооперацията.От 1996 г. и досега сградата се използвала от ответната
кооперация като канцелария/офис и склад.В
този имот се съхранявала документацията на кооперациятаа,движими вещи за
канцеларски нужди,резервни части за машини и пр.Ключът за сградата и досега се
съхранявал от председателя на кооперацията.
Вторият процесен
имот-сграда с идентификатор 67708.308.534.2.,която също е предмет на процесния оспорен
от ищеца нотариален акт за собственост по давностно владение,представлявал
бетонов резервоар за вода .Предназначението му било да осигурява
противопожарната безопасност на имуществото в процесния имот,в т.ч. и на първия
процесен имот-сградата и навеса.Този обект с идентификатор 67708.308.534.2.
имал
обслужващо,а не самостоятелно предназначение и като такова съоръжението
никога не било владяно или ползвано по какъвто и да е начин от ищеца.Обектът
бил собственост на бившата ЗК”Камчийска долина”,като след ликвидацията й
фактическата власт върху него била упражнявана само от ответника.
По искане на
ищеца е открито производство по оспорване на документи на осн. чл. 193 от ГПК:1/ по отношение съдържанието / верността на книга за имущества и др. 1996г.,
звено Основни средства на ПК „С.“, гр. С., сметка 203 – сгради и 2/досежно съдържанието - верността на декларация по чл.
17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. №137/19.09.2001г. от ПК „С.”, гр. С..
Дадената
от районния съд квалификация на предявените искове като установителни по чл.124ал.І от ГПК ,е
правилна.
Районният съд правилно е приел,че при направеното оспорване неистинността на
представените по делото писмени доказателства, тежестта за
доказване на тази неистинност е на страната, която го оспорва, а именно, на ищцовата страна.Но при разпределяне доказателствената тежест между
страните по предявените искове,първоинстанционният съд не е съобразил
спецификата на спора,а именно:оспорване на право на собственост върху недвижим
имот ,признато по реда на чл.587 ГПК с констативен нотариален акт.В тези
случаи, според задължителната съдебна практика,намерила разрешение в
Тълкувателно решение № 11 за 2012 година от 21.III.2013г. по тълк.дело № 11 за 2012г. на ОСГК на ВКС
на РБ,тежестта за доказване неверността на извършеното удостоверяване от
нотариуса на принадлежността на правото на собственост, се носи от оспорващата
страна,без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК ,тъй като оспорването не
касае истинността на документа нотариален акт,а съществуването на
удостовереното в него право.Констативният нотариален акт не се ползва с материалната доказателствена
сила по чл.179ал.1 от ГПК/на официален документ/ относно правният извод на
нотариуса за съществуването на правото на собственост и затова той има обвързваща
доказателствена сила за третите лица и съда относно удостовереното в
него право на собственост ,до доказване на противното с влязло в сила решение.
С оглед на изложеното по-горе,при така
предявените установителни искове,тежестта за доказването им лежи изцяло върху
ищеца .Ето защо неправилно районният
съд е прехвърлил доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск върху ответната страна ,като е счел,че тя следва „ да докаже отричаното от ищеца право на собственост, породено на твърдяното
основание, включително и непрекъснато и необезпокоявано владение на процесния
недвижим имот, също и да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват правото на ищеца”,т.е. ответникът да
установява,че са били налице законовите предпоставки за признаването му за
собственик по давностно владение.
При отрицателния установителен иск ищецът
е страната,която следва да докаже твърдението си,че ответникът не е придобил
правото на собственост върху процесните имоти въз основа на давностно владение
или
е престанал да бъде такъв. Доказването на отрицателни факти може да се извърши
чрез съвкупност от положителни
факти/индиции/,които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния
факт.Според цитираното ТР № 11/2012г. на
ОСГК на ВКС,”оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права,противопоставими на тези на титуляра на акта,така и в опровергаване на
фактите,обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване,че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването
на акта”. Тези доказани факти от своя
страна биха били доказателствена основа
за предявения обективно съединен положителен установителен иск.
Независимо
от допуснатата от първоинстанционния съд процесуална незаконосъобразност,
коментирана по-горе,въззивният съд намира,че за да разреши спора ,районният съд е събрал всички посочени и представени от
страните допустими и относими гласни и писмени доказателства,които е анализирал
и преценил подробно както поотделно,така
и в тяхната взаимовръзка. С оглед процесуалните норми по чл.268 от ГПК и
съдебната доктрина и практика,определяща въззивната съдебна инстанция като
втора инстанция по същество,настоящият
съдебен състав отново подложи на анализ и преценка всички представени в
първоинстанционното производство по делото доказателства,а именно:
1/ писмени доказателства:скица
на сграда №15-39767/28.01.2016 г.; скица на сграда №15-39770/28.01.2016 г.;
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК
изх.№**********/15.02.2016 г.; заверени от страната преписи от: молба
–декларация от Б.С.; удостоверение изх.№262/10.03.2016 г., издадено от Община С.;
удостоверение изх.№94 Б-00-2/14.03.2016 г. от Областна администрация Ш.;
справка от служба по вписванията В.П. за периода 01.01.1992 г. – 15.03.2016 г.
за ПК“С.”; извлечения от търговския регистър за ищеца и ответника; извлечение
за вписвания в ТР за ГФО на ответника-3 стр.; представените с отговора на
ответника договор 28.03.1995 г.; фактура №186/18.05.1995 г.; списък на
учредителите – кооператори на ПК“С.“;
извлечение от книга за имуществата и др. за 1996 г. – 2 стр.; декларация
по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№137/19.09.2001 г. – 4 стр.; сметка №483/21.10.1996
г.; удостоверение по декларирани данни изх.№**********/26.02.2016 г.; скица на
парцел №2, ЕКНМ 67708; справка за поземлен имот с идентификатор 67708.308.534
от 02.06.2016 г.; удостоверение изх.№39-00-1/...03.2016 г. от Областна администрация
Ш.; декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№055/09.12.2016 г.-9 стр.; приходна
квитанция №**********/10.03.2016 г.; протокол от 07.06.2016 г. и представени на осн.чл.192 от ГПК, заверени
преписи от нотариалното дело №.../2016 г. по описа на нотариус с рег.№... на НК
с район на действие ВПРС, по което е
издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, ТОМ . от ...03.2016
г., вх.рег... от ...03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС;
2/ гласни доказателства: показания на посочените от ищеца свидетели В.С. В. и Ф.С.М. и на
посочените от ответната страна свидетели Я.Т.Я. и И.С.И. .
Въззивният съд намира,че въз основа
на правилния анализ на събрания доказателствен материал,районният съд правилно
и изцяло е изяснил фактическата обстановка по делото,като направените фактически изводи са обосновани и съответни в
най-пълна степен на събраните доказателства.Пред въззивната съдебна инстанция не се представиха нови доказателства,които да водят до приемане на друга фактическа
обстановка,различна от установената от районния съд.
Представените от
ответника писмени доказателства/с оглед указанията на първоинстанционния съд
досежно разпределението на доказателствената тежест/,а именно: договор от 28.03.1995 г.; фактура №186/18.05.1995 г.; списък
на учредителите – кооператори на ПК“С.“; гр.С.; извлечение от книга за
имуществата и др. за 1996 г. – 2 стр.; декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ
вх.№137/19.09.2001 г. – 4 стр.; сметка №483/21.10.1996 г.; удостоверение по
декларирани данни изх.№**********/26.02.2016 г.; скица на парцел №2, ЕКНМ
67708; справка за поземлен имот с идентификатор 67708.308.534 от 02.06.2016 г.;
удостоверение изх.№39-00-1/...03.2016 г. от Областна администрация Ш.;
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№055/09.12.2016 г.-9 стр.; приходна квитанция
№**********/10.03.2016 г. и представените на осн.чл.192 от ГПК от третото лице,
заверени преписи от нотариалното дело №.../2016 г- по описа на нотариус с рег.№...
на НК с район на действие ВПРС, по което
е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №33, ТОМ . от ...03.2016
г., вх.рег... от ...03.2016 г. по описа на Служба по вписванията на ВПРС, а
също и гласните такива,съдържат факти и обстоятелства,доказващи верността на
възраженията и твърденията на ответника,изложени от него в писмения му отговор
и в хода на съдебното производство и налагат убедително извода,че за ответната
кооперация са настъпили всички всички предвидени в закона предпоставки за
признаване правото й на собственост върху процесните имоти поради изтекъл в
нейна полза срок на упражнявано давностно владение над 10 години.Тези факти и
обстоятелства не се опровергават с представените от ищеца доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло
фактическите съображения и изводи на районния съд досежно упражняваната върху
процесните имоти през процесния период непрекъсната и необезпокоявана фактическа
власт върху тях от страна на ответника. Правилно и обосновано, в съответствие с посочените доказателства,е
прието от районния съд,въпреки обърнатата доказателствена тежест,че ответникът
е установил по безспорен начин фактите,касаещи непрекъснато и необезпокоявано
фактическо владение на негова страна върху процесните имоти ,от момента на вписване на ответната кооперация в
Регистъра на кооперациите при ШОС-22.V.1996г.досега,т.е.в продължение на
период,надхвърлящ десет години, както и от друга страна, че по делото липсват доказателства за
осъществявано от ищеца владение върху спорните сгради ,продължило в посочения
срок. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази
връзка.
При правилно установената фактическа
обстановка ,районният съд правилно е приложил и материалния закон,излагайки
подробни и
законосъобразни правни съображения и
изводи,кореспондиращи и на съответната задължителната съдебна практика по
приложимите за случая правни норми.Ето защо,като споделя тези правни
изводи,въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тяхната правносъобразителна част.
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение
е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за неговата
отмяна,поради
което въззивната жалба против същото
решение е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
Няма искане от въззиваемата страна
за присъждане на деловодни разноски,както няма и представен от нея списък за
разноски по чл.80 от ГПК и съответни платежни документи.Поради това разноските
за въззивното производство следва да останат за страните така,както са
направени.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302 от 12.ХІІ.2016г. по гр.д. № 136 за
2016г. на Великопреславския районен съд.
Разноските за въззивното
производство остават за страните така,както са направени.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове : 1. 2.