Р Е Ш
Е Н И Е № 43
гр. Сливница, 23.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание девети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
688 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 16-1204-000457
от 21.03.2016 г. издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор
Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300,00 лева, за това, че на 29.02.2016 г., около 18.15 часа, в гр. Сливница, на път първи клас № ПП I- 8, 26-ти км., с посока гр.
София, като водач на лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, рег. № ********,
категория М1 управлява лекия автомобил като не представя валиден винетен стикер
от категория К3 и няма квитанция за закупуването й за движение по републиканската
пътна мрежа за 2016 г., с което извършил управлява по републиканските пътища
ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места, с мястото на водача, за което
не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, с което виновно нарушил
чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения,
че при проверката е било установено, че жалбоподателят няма валиден винетен
стикер, но след като той обяснил на контролните органи че причината за това е
била градушка, респ. че предното стъкло на автомобила му е било сменено,
доводите му не са били приети. Сочи се, че стикерът е бил запазен, но същият е
бил с нарушена цялост и не се е виждало нищо по него. С оглед на това се прави
искане наказателното постановление да бъде отменено.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна- ОДМВР София,
редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на 08.10.2018
г., видно от разписката в основата на НП, а жалбата е подадена на същия ден) до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 29.02.2016 г., около 18.15 часа, жалбоподателят Г.В.Г. ***, извън населено
място, като се движел по ПП I-8, в района на 26-ти км, посока към гр. София, с управлявания от
него лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, рег. № ********.
Жалбоподателят Г. бил спрян за
проверка в района на 26-ти километър от свидетелите Р.С.А. и Д.С.П., като свидетелят
Р.С.А.- мл. автоконтрольор при СПП- ОДМВР гр. София, в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението- Д.С.П., съставил на жалбоподателят
АУАН № 071964/29.02.2016 г., за това че на 29.02.2016 г., около 18.15 часа, по ПП I- 8, района на 26-ти км., с посока гр. София, управлява
лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, рег. № ********, лична собственост като не
представя квитанция (фактура) за закупуване на винетна такса и няма стикер-
винетка от К-3 за движение по РПМ за
2016 г., с което нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП. АУАН бил предявен на
жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.
Въз основа на така съставения
АУАН на 06.08.2015 г. И.П.Г. на длъжност началник група към ОДМВР София, с-р
Пътна полиция, упълномощена със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., издала
атакуваното наказателно постановление № 16-1204-000457 от 21.03.2016 г., с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева, за това, че
на 29.02.2016 г., около 18.15 часа, в гр.
Сливница, на път първи клас № ПП I- 8, 26-ти км., с посока гр. София, като водач на лек автомобил марка „Т.“,
модел „А.“, рег. № ********, категория М1 управлява лекия автомобил като не
представя валиден винетен стикер от категория К3 и няма квитанция за
закупуването й за движение по републиканската пътна мрежа за 2016 г., с
което извършил управлява по републиканските пътища ППС за превоз на пътници с 8
или по-малко места, с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, с което виновно нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН №
071964/29.02.2016 г., Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Заповед № 517з-1293 от
23.04.2015 г. на директора на ОДМВР София, акт за встъпване в длъжност от
22.05.2015 г. на Р.С.А., Заповед № 8121к-1385 от 21.04.2015 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. на И.П.Г.,
както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Р.С.А. и Д.С.П..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При разпитите си свидетелите А. и П. заявиха, че
не знаят защо с призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН № 071964/29.02.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че
изложените в акта фактически констатации отговарят на обективната
действителност. Липсата
на спомени се обосновава с изтеклия период от време, както и с обстоятелството,
че в работата си свидетелите ежедневно се сблъскват с подобни случаи, но това
не би могло да препятства установяването
на фактите относно реда за съставяне на АУАН. В тази връзка е принципно вярно
е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата
на чл. 189, ал.
2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр.
с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и
дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това
е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да
се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да
компрометират техните разкази.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, което
се установява от представените по делото писмени доказателства.
В конкретния
случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на
установяване на нарушението- 29.02.2016 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
6-месечния срок (на
21.03.2016 г.). Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставянето
на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от
всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Според чл. 10а, ал. 4 и ал. 5 ЗП (в редакцията, действала към
момента на извършване на нарушението) винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство, като при заплащането й се издава ценна книга, наречена „винетка“, която
удостоверява правото на ползване на републиканските пътища и е предназначена да
удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Движението
по републиканската пътна мрежа (част от която е и ПП I-8 в посочения в АУАН и НП участък) без заплатена
винетна такса, удостоверена със залепен на съответното място винетен стикер (в
долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила) представлява нарушение
по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1- 4 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ за водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, като размерът на
глобата е диференциран в зависимост от категорията превозно средство.
В настоящия случай описанието на нарушението в АУАН и НП не съответства на дадената правна квалификация. Нарушението на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предполага в АУАН и НП да бъде описано от обективна страна, че водачът не е изпълнил задължението да извършва движението по републиканската пътна мрежа, след като е заплатил съответната такса за управляваното от него пътно превозно средство. В този смисъл както в АУАН, така и в НП нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че несъмнено да се установява, че водачът управлява пътно превозно средство по републиканската пътна мрежа без да е заплатил съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а не че същият не представя квитанция (фактура) за заплатена винетна такса както и винетен стикер, респ. че в долния десен ъгъл на предното стъкло липсва поставен валиден винетен стикер, които обстоятелства са елемент от обективната страна на нарушението на друга разпоредба, а именно тази на чл. 100, ал. 2 ЗДвП (действала към момента на съставяне на АУАН и НП). Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ повторното му ползване, при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата. Очевидно е, че формата на изпълнително деяние „не представя“ съответства на нарушението по чл. 100, ал. 2 ЗДвП, която предвижда задължението на водач да представи при необходимост валиден документ (квитанция или фактура), доказващ плащането на съответната такса и не съответства на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Не съответства на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и описания на нарушението от рода на „няма винетен стикер“, „няма квитанция“ и др., доколкото тези фактически твърдения не въвеждат надлежно описание на нарушението, изразяващо се в това, че не е била заплатена дължимата винетна такса.
Посочената неяснота, а също и несъответствието
между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съответно- „не
представя квитанция (фактура) за закупуване на винетна такса и няма стикер-
винетка от К-3 за движение по РПМ за
2016 г.“ и „не представя валиден винетен стикер от категория К3 и няма
квитанция за закупуването й за движение по републиканската пътна мрежа за 2016
г.“, които безспорно не съответстват на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП,
несъмнено се отразяват на правото на защита на нарушителя, който следва да
разбере какво именно е нарушението, което е извършил и за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, което изискване е
елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице
основания за отмяна на наказателното постановление за нарушението по чл. 139,
ал. 5 ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 344, т.
2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
16-1204-000457 от 21.03.2016 г. издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на Г.В.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300,00
(триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК, в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: