Р Е Ш Е Н И Е
град София, 18.05.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№10583 по
описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №70026 от 18.03.2020г., постановено по гр.дело №47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О.,
38-ми
състав, е отхвърлен предявеният от Д.П.Д. и Н.П.Д. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,
че ищците не дължат на ответника сумата от 1058.14 лв.,
начислена по партида с клиентски №300049090706, за жилище, находящо
се в гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“******, за периода от
20.09.2015г. до 02.08.2016г., както и са осъдени Д.П.Д. и Н.П.Д. да заплатят на „Ч.Е.Б.” АД на правно основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК сумата от 650.00 лв., представляваща направени разноски,
в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
С определение №135748 от 30.06.2020г. по реда на чл.248 от ГПК е оставена
без уважение молба вх.№5067682/08.06.2020г. на ответника - „Ч.Е.Б.” АД за допълване на решение №70026 от 18.03.2020г. по гр.д.№47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, в частта за
разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Д.П.Д., към която се е присъединил на основание чл.265, ал.1 от ГПК с определение от открито съдебно заседание на 30.03.2022г., и ищеца - Н.П.Д., с която се обжалва
изцяло решение №70026 от
18.03.2020г., постановено по гр.дело №47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Инвокирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд
неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има
законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за
потребена ел.енергия за минал период от време - 20.09.2015г. до 18.12.2015г.. Твърди
се още, че за част от исковия период от 19.12.2015г. до 02.08.2016г. в
процесния имот не е била доставяна ел.енергия, тъй като електрозахранването е
било прекъснато поради неплатени задължения, поради което липсва основание
ответното дружество да претендира заплащане на цена на недоставена ел.енергия.
Поддържа се, че ответникът не ангажира доказателства за възстановяване на
електрозахранването в имота за този период, поради което следва да се приеме,
че неправомерно е начислил стойност на доставена ел.енергия в имота в размер на
521.31 лв., която сума претендира да бъде заплатена от ищците. Сочи се още, че
след като ответникът твърди, че е налице неправомерно присъединяване на обекта
за посочения период, същият съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да докаже този факт, като в случая по делото
няма ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника, с
който факт първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на
обжалваното решение. В допълнителна молба от 07.03.2022г. се навежда при
условията на евентуалност възражение за погасителна давност за вземания за част
от исковия период. По
изложените аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови
друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави
се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирани
разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт К.П., представя писмен отговор, в който
взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа
се, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства като е обосновал краен извод, че е налице законово основание да се извърши
едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал
период от време - 20.09.2015г. до 18.12.2015г. на основание
съставен констативен протокол /КП/ №1013604 от 18.12.2015г.. Твърди се, че за останалата част от
исковия период - 19.12.2015г. до 02.08.2016г. макар електрозахранването на процесния обект
да е било преустановено поради неплатени задължения, ищецът е проявил
недобросъвестно поведение като сам се е включил в електроразпределителната
мрежа и е консумирал ел.енергия, която не е заплащал, поради което е начислена стойност
на доставена ел.енергия в имота в общ размер на 521.31 лв. по процесните 4 броя
фактури, издадени въз основа на редовен месечен отчет, която сума е дължима от
ищците. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. В писмения отговор е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба от ответника
- „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт К.П., срещу определение
№135748 от 30.06.2020г., с което е оставена без
уважение подадена по реда на чл.248 от ГПК молба вх.№5067682/08.06.2020г. за допълване на решение №70026 от 18.03.2020г. по гр. дело №47118/2016г. по описа на СРС, І
Г.О., 38-ми състав,
в частта за разноските. Изложени са
доводи, че неправилно СРС не е присъдил в полза на ответното дружество сумата
от 350.00 лв., реално сторени разноски за платен депозит за вещо лице,
изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и допълни
постановеното решение в частта за разноските като присъди в полза на ответното
дружество сумата от 350.00 лв., реално сторени разноски за платен депозит за
вещо лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ответниците по частната жалба - Д.П.Д.
и Н.П.Д. не депозират писмени отговори и не вземат становище относно подадената
частна жалба.
Предявен е от П.Д.Б., починал в хода на
производството пред СРС и на основание чл.227 от ГПК са конституирани неговите
наследници по закон - Д.П.Д. и Н.П.Д., срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1058.14 лв., начислена по партида с клиентски №300049090706, за жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“******, за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., от която сума в размер на 536.83 лв. с ДДС, представляваща корекция за минал период - 20.09.2015г. до 18.12.2015г. по КП №1013604/18.12.2015г., за която е издадена фактура №**********/11.01.2016г., както и сумата от 521.31 лв., представляваща
стойност на начислена ел.енергия за периода от 19.12.2015г. до 02.08.2016г., за
която са издадени фактури въз основа на редовен месечен отчет.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от П.Д.Б.,
починал в хода на производството пред СРС и на основание чл.227 от ГПК са
конституирани неговите наследници по закон - Д.П.Д. и Н.П.Д., срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1058.14 лв., начислена по партида с клиентски №300049090706, за жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“******, за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., от която сума в размер на 536.83 лв. с ДДС, представляваща корекция за минал период - 20.09.2015г. до 18.12.2015г. по КП №1013604/18.12.2015г., за която е издадена фактура №**********/11.01.2016г., както и сумата от 521.31 лв., представляваща
стойност на начислена ел.енергия за периода от 19.12.2015г. до 02.08.2016г., за
която са издадени фактури въз основа на редовен месечен отчет. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В конкретния случай от
ангажираните доказателства се установява, че страните са обвързани от
облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“******. Във връзка с извършена проверка
от ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до средството
за търговско измерване и промяна в схемата на свързване на същото, за което е
съставен КП №1013604/18.12.2015г..
Спорен по
делото е въпроса дали е налице основание за ответника да извърши преизчисление
на количеството електрическа енергия за минал период -20.09.2015г. до 18.12.2015г. досежно процесния имот.
Настоящият
състав напълно споделя установената съдебна практика – решение
№124/18.06.2019г. по гр.дело №2991/2018г. по описа на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване,
неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след
изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и
при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.. В
случая не е налице спор между страните, че между тях съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на договор за продажба /доставка/ на
електрическа енергия от ответника за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“******, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От
правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение №21 от
01.03.2017г. по т.д. №50417/2016 г. на І Г.О. на ВКС/. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от
Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.. В тях се
съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновно поведение на потребителя /в
този смисъл е решение №115 от 20.09.2017г. по т.д. №1156/2016 г. на ІІ Т.О. на
ВКС/. По тези аргументи се налага извода, че следва да се
приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действащи
към датата на проверката. Отмяната на останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /освен чл.48 до 51/ по никакъв начин не се
отразява на правото на ответното дружество да извърши процесната корекция на
сметката.
В
разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване,
корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай
при безспорно установена промяна на схемата на свързване, са налице данни, че
процесният констативен протокол е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. На
следващо място съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ при отсъствие на
клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия
случай в съставения КП №1013604/18.12.2015г. е отбелязано изрично
обстоятелството, че потребителят – П.Д.Б. /наследодател на ищците/ отсъства при
извършената проверка, поради което проверката е извършена в присъствието на
свидетели, подписали протокола, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Следователно се налага
извода, че ответникът при съставянето на процесния КП
№1013604/18.12.2015г. е спазил предвидената в ПИКЕЕ процедура при изготвянето му и същият
съставлява
официален свидетелстващ документ, чието авторство и вярност също не са оспорени
по делото. При това положение следва да се приеме, че по
валиден начин е установена от оператора, промяна в схемата на свързване и
намеса в измервателната система,
поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по реда
на ал.1 на чл.48 от
ПИКЕЕ. Предвид
приетото пред СРС заключение на съдебно-техническа експертиза, която следва да
се кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
начислената от ответника стойност на електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при съобразяване на
действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР. С оглед правомерно извършената корекционна процедура
се налага извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му право
едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищците за сума в размер на 536.83 лв. с ДДС, представляваща корекция за минал период - 20.09.2015г. до 18.12.2015г. по КП №1013604/18.12.2015г., за която е издадена фактура №**********/11.01.2016г.. По тези аргументи съдът
приема, че ищците дължат на ответника начислените му, чрез тази допустима
процедура суми за консумирана ел. енергия за минал период. В тази връзка
релевираните във въззивната жалба възражения за липса на правно основание на извършената
корекция на сметките не намират опора в закона и доказателствата по делото и
като такива се явяват неоснователни. Само за пълнота съдът намира да посочи,
че установената
отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а
нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между
потребителя и електроразпределителното дружество.
Относно
твърденията за недължимост от ищците на сумата от 521.31 лв., представляваща стойност на начислена
ел.енергия за периода от 19.12.2015г. до 02.08.2016г., за която са издадени
фактури въз основа на редовен месечен отчет, съдът приема следното:
Както се
посочи по-горе от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за
продажба на ел. енергия, по силата на който ответникът има задължение да
доставя в собствения на ищеца имота ел. енергия, който като потребител на ел.енергия се задължава да заплаща стойността за
реално консумираната ел.енергия. В хипотеза на предявен отрицателен установителен
иск ответникът носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер. В случая
доказване на
факта на доставка на ел.енергия в претендираното количество е правопораждащият
юридически факт досежно спорното материално право за дължимост на процесната
сума, представляваща стойност на доставена ел.енергия за част от исковия период
- 19.12.2015г. до 02.08.2016г. относно процесния обект. В настоящото исково
производство ответникът
по делото при условията на пълно и главно доказване въз основа на всички
ангажирани писмени доказателства и заключението по СТЕ е установил и доказал,
че за част от процесния период - 19.12.2015г. до 02.08.2016г. е имало доставка на ел.енергия в имота на
ищеца, като във всяка от издадените процесни фактури е остойностена отчетената разлика
на използваната за съответния период ел.енергия. Наследодателят на ищците като
потребител на ел.енергия е имал задължение да заплати
стойността за реално консумираната ел.енергия, поради което е налице основание
за ангажиране на отговорността на ищците в качеството им на наследници на
починалия първоначален ищец – П.Д.Б.. В случая в хода на съдебното производство
ищците не са оспорили стойността на начислената и потребена ел.енергия за част от процесния период - 19.12.2015г. до 02.08.2016г., за който са
издадени процесните фактури, поради което следва да се приеме, че дължат на
ответника общо сумата от 521.31 лв., представляваща стойност на начислена
ел.енергия за периода от 19.12.2015г. до 02.08.2016г., за която са издадени
фактури въз основа на редовен месечен отчет. Изложените във въззивата жалба
доводи в обратния смисъл са изцяло неоснователни и се опровергават от събраните
по делото доказателства. Това обуславя неоснователност на предявения иск.
Относно
наведеното за първи път във въззивното производство възражение за погасяване по
давност на претендирани от ответника вземания за част от исковия период, което
е направено от въззивниците -ищци с допълнителни молби от 07.03.2022г.,
настоящият състав намира за преклудирано и като такова не следва да се обсъжда.
Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че
предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника
– въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК
(изм. и
доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд
определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100
лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при
съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия, депозиран
писмен отговор и явяване в едно съдебно
заседание. Въззивниците - Д.П.Д. и Н.П.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят
общо на въззиваемия - „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.. По делото не се съдържат
доказателства за други реално сторени разноски от въззиваемата страна, поради
което такива не се присъждат.
По
подадената частна жалба съдът приема следното:
Частната жалба е допустима -
подадена е в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода на спора изцяло
незаконосъобразно се явява обжалваното определение №135748 от 30.06.2020г., с което е оставена без
уважение подадена по реда на чл.248 от ГПК молба вх.№5067682/08.06.2020г. от
ответника - „Ч.Е.Б.” АД за допълване на решение №70026 от 18.03.2020г. по гр. дело №47118/2016г. по описа на СРС, І
Г.О., 38-ми състав,
в частта за разноските. В случая доколкото предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по
аргумент на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на всички сторени от него
разноски в съдебното производство, в т.ч. и разноски за платен депозит за вещо
лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изложените от
първостепенния съд мотиви, че така претендираните от ответника разноски за платен
депозит за вещо лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, е неуместен разход, поради което няма да бъдат присъдени в негова
полза са неправилни. В случая от значение е единствено факта, че съдът е
допуснал исканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза, определил е
възнаграждение за назначеното вещо лице, което е платено от ответника, поради
което с оглед изхода на спора, сторените от същия разноски следва да му бъдат присъдени.
По горните аргументи обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено. Подадената от ответника молба вх.№5067682/08.06.2020г.
за допълване на решение №70026 от
18.03.2020г. по гр. дело №47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, в частта за
разноските, се явява
основателна и като такава следва да бъде уважение, като бъдат осъдени ищците да
заплатят на ответника сумата от 350.00 лв., реално сторени разноски пред СРС за
платен депозит за вещо лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
В производството по подадената
частна жалба не следва да се присъждат разноски в полза на ответника доколкото
няма заявена изрична претенция в този смисъл.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №70026
от 18.03.2020г., постановено по гр.дело №47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав.
ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***; и Н.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят общо на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение №135748 от
30.06.2020г.,
с което е оставена без уважение подадена по реда на чл.248 от ГПК молба
вх.№5067682/08.06.2020г. от ответника - „Ч.Е.Б.” АД за допълване на решение №70026 от
18.03.2020г. по гр. дело №47118/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, в частта за
разноските и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №70026 от 18.03.2020г. по гр. дело №47118/2016г. по описа на СРС, І
Г.О., 38-ми състав,
в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д.П.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и Н.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да
заплатят общо на „Ч.Е.Б.” АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на
правно основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, реално сторени разноски пред
първата инстанция за платен депозит за вещо лице, изготвило приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./