Решение по дело №110/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200500110
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  86

 

гр. Габрово, 09.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                       ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Весела Килифарева  като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 110 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 29 от 16.01.2019 г., по гр.д. № 950/2018 г., Районен съд – гр. Севлиево е обявил за нищожни клаузи от раздел VІ „Параметри“ от  Договор за потребителски кредит  № ********** от 11.10.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 11.10.2016 г., сключени между А.Т.И.,  ЕГН ********** *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление бул. "България" № 49, бл.53 Е, вх. В - за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1513,24лв., поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД.  Приел е за установено по отношение на ответницата, че ищеца е установил съществуване на вземането си по заповед за изпълнение № 311 от 11.05.2018 г. по  ч.гр.д. № 617/18 г. по описа на РС – Севлиево до размер на сумата 758,20  лв.  – главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане и до размер на 42,47 лв./четиридесет и два лв.47 ст./ - разноски, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като посочените суми А.Т.И. дължи солидарно със съдлъжника А.Х.Б./по отношение на която заповедта за изпълнение е влязла в сила за всички посочени суми/. Отхвърлил е предявения иск по чл. 422 ГПК до размер на 4136,40 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски.

Настоящото производство е образувано е по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Обжалва решението в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизплатени парични задължения по ДПК № **********, представляващи възнаграждение по сключено между страните Споразумение да предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв. и да договорно възнаграждение в размер на 1513,42 лв. Счита за неправилно и неоснователно заключението на съда, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, поради противоречие със закона, на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като същото е прогласено за недължимо от длъжника по договора. Счита, че клаузите, определящи задълженото за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, тъй като може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги. Споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника, а сключването на споразумение не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи на кредита. В процесния случай длъжникът се е възползват както от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане, така и от възможността при затруднение да отложи определен брой погасителни вноски, в случая с една погасителна вноска. Позовава се на т. 14 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за предоставяне на известна свобода за кредитора при предоставяне на допълнителни услуги. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Допълнителните услуги не са част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Позовава се и на чл. 9, ал. 1 ЗЗД за свободното договаряне. Счита за неправилно и неоснователно заключението на съда, че уговореното в процесния договор договорно възнаграждение в размер на 1513,24 лв. е прогласено за нищожно, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според въззивния жалбоподател, с оглед принципа за свободно договаряне, страните са се договорили за годишен лихвен процент от 41,17 % и ГПР в размер на 49,89%. С оглед на тази обстоятелства, твърди че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок то пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС е прието преди датата на сключване на договора /14.11.2016 г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г., следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Застъпва становището, че няма противоречие с добрите нрави, доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Към момента на заплащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния й размер-50%, т.е в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия кредит, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на "оскъпяване" на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Моли да се отмени като неправилно обжалваното решение, в частта, с което е отхвърлена исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжника А.Т.И. и да се постанови решение, с което да се уважи като доказана и основателна исковата претенция над присъдените с решението 758,20 лв. до пълния претендиран размер от 4136,40 лв.

В срока по чл. 263 от ГПК ответникът по жалбата А.Т.И., чрез особения представител е депозирал писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, изчислени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба с депозирано становище по същество.

Ответникът по въззивната жалба моли подадената жалба да бъде оставена без уважение и бъдат присъдени направените разноски като особен представител.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд - Севлиево е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявител е "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а като длъжници са посочени А.Т.И. и А. Х.Х.. Искането е за парично вземане в размер на 4165,02 лв. То произхожда от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2016 г. Обстоятелствата, от които произтича вземането са неизпълнение на договорните задължения, които са поети с договора за кредит. След направени 9 погасителни вноски длъжника е изпаднал в забава. Длъжниците са изпаднали в забава, поради което договорът е прекратен. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

Сезираният съд е издал Заповед № 311 от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/2018 г. по описа на СРС. Съдът е разпоредил длъжникът А.Т.И., ЕГН ********** и длъжникът А.Х.Б., ЕГН ********** да заплатят солидарно на заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 4136,40 лв. - главница, сумата от 20,00 лв. такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.11.2016 г. - /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 24.10.2017 г. /датата на прекратяване на договора за потребителски кредит № **********/ до 24.10.2017 г. /дата на прекратяване на договора/, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 83,30 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

За длъжникът А.Х.Б.е бил издаден изпълнителен лист на 11.06.2018 г., а на А.Т.И. заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Определение № 577 от 11.06.2018 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си против длъжника А.Т.И., в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок. Предупредил е за последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК.

В указания от съда срок е подадена искова молба и са представени доказателства пред заповедния съд.

По подадената искова молба е било образувано гр.д. № 950/2018 г. по описа на СРС. С исковата молба се претендира да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника А.Т.И. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 4136,40 лв., сума представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Представил е доказателства.

Длъжникът, чрез особения представител е подал писмен отговор, с което е оспорил предявения иск по размер.

С определение № 1179 от 27.11.2018 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото и го е насрочил. В същия е разпределена доказателствената тежест между страните и е насрочено делото в открито съдебно заседание.

В при постановяване на обжалвания акт, съдът е приел, че са нищожни клаузите за заплащане на договорна лихва, поради накърняване на добрите нрави и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв. В тази си част се обжалва постановеното решение по делото. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно в частта за обявяване на нищожност на договора за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1513,24 лв.

По делото е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2016 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 11.10.2016 г. Между страните е уговорено, че ГПР е в размер на 49,89%, а годишния лихвен процент е 41,17%. На кредитополучателя е бил предоставен погасителен план. Изготвен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и е била предоставена допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към него. Връчени са Общи условия към договорите за потребителски кредити на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Попълнени са и необходимите декларации. Изброените по-горе документи са били подписани на всяка страница от кредитодателя, кредитополучателя и съдлъжника по договора.

 Правната уредба на потребителските кредити е разрешена в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е в сила 12.05.2010 г., а клаузата за размера на възнаградителната лихва е в сила от 23.07.2014 г. - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно този текст, Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно тази разпоредба следва да бъде приложена към настоящия договор, тъй като същия е сключен след приемането на изменението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Измененията са в сила от 23.07.2014 г., а договорът е сключен на 11.10.2016 г. При съобразяване дали клаузите на договора по отношение на лихвата са нищожни, съдът изследва кой е материалния закон действал по време на сключването. Както по-горе беше посочено, ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва. По договора ГПР е в размер на 49,89%, т.е. той е под законоустановения размер. В годишният процент на разходите е включен и размера на договорената възнаградителна лихва, който е 41,17 % и е част от размера на ГПР по договора. Не може самостоятелно да се разглежда лихвата извън годишния процент на разходите, защото законодателят е поставил горна граница на разходите по потребителския кредит и в тази граница те следва да се съобразяват. В случая договора е сключен съобразно правилата на ЗПК, поради което не може да се сподели извода на първоинстанционния съд за нарушение на закона, което влече след себе си нищожност на договорни клаузи.

За пълнота на изложението съдът ще разгледа понятието "добри нрави". Първоинстанционният съд е приел, че клаузата за формиране на възнаградителната лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. "Добрите нрави" са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях - из мотивите на ТР №1/2009 г., ОСТК на ВКС. Макар и абстрактно понятие, законът му е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26, ал. 1 ЗЗД/. Във връзка с горното, съдът  намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за възнаградителната лихва, като не е съобразил разпоредбата на чл. 19 от ЗПК.

Настоящата инстанция намира, че неоснователно е възражението във въззивната жалба по отношение на заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв.

Съдът е приел, че споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, тъй като се касае до действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а не до допълнителни услуги по смисъла на чл.10, ал.1. Приел е, че тези клаузи са нищожни, като заобикалящи закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита. Съдът е приел, че клаузата е противоречи на добрите нрави и следователно нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въззивният състав счита, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги за нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесният договор за потребителски кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на 1807,92 лв., съизмеримо с размера на кредита.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

С оглед изхода от спора, жалбоподателят дължи разноски по делото на насрещната страна, а именно възнаграждение за особен представител в размер на 150,00 лв., което не е внесено предварително, поради което следва да бъде осъден да го заплати на особения представител на въззиваемия.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 4136,40 лв. по гражданско дело и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение  № 29 от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 950 по описа за 2018 година на Севлиевски районен съд В ЧАСТТА, с която е обявил за нищожни клаузи от раздел VІ „Параметри“ от  Договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2017 г., сключени между А.Т.И.,  ЕГН ********** *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление бул. "България" № 49, бл.53 Е, вх. В - за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1513,24 лв. /хиляда петстотин и тринадесет лева и 24 ст./, поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като вместо което ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.И.,  ЕГН ********** ***, че дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 1 513,24 лв. /хиляда петстотин и тринадесет лева и 24 ст./ - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление бул. "България" № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв. С.И. от Габровска адвокатска колегия сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ -адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                                               2.