№ 10
гр. Дряново , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20204220200149 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните
постановления. Образувано е по жалба от В. К. Г. от гр. Дряново, ул. “Арх. Александър
Рашенов“ № 10, чрез пълномощник адв. Г.Н., съдебен адрес гр. ***, ул. ,,П.Р. С.“ № **,
против наказателно постановление № 35-0000699/02.10.2020 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „***“ – Плевен, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП /Закона за
автомобилните превози/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 5 от същата наредба, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и неотговарящо на фактическото правно положение. Излага се, че от
систематичното място на нормата на чл. 31 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. в раздел 6
„Документи за извършване на таксиметров превоз" следвало, че за да възникне
задължение по смисъла на чл. 31 от Наредбата за носене на удостоверение "Водач на
лек таксиметров автомобил" и пътна книжка, следвало водачът да е извършвал дейност
по таксиметров превоз, което в случая не било установено. В съдебно заседание се
навеждат допълнителни доводи, че с оглед установеното по делото, че изобщо не е
издавано удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" и процесният
1
автомобил не е регистриран като таксиметров, при липсата на тези документи,
жалбоподателят не може да наруши задължението да ги носи, поради което се касае за
друг вид нарушение. Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Претендират се разноски.
За административно-наказващият орган, не се явява представител. В писмено
становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 24.06.2020 г., около 23,40 ч. в гр. Дряново по ул. Шипка, жалбоподателят В. К.
Г. управлявал лек автомобил “Тойота Приус плюс“ с рег. № ***, собственост на “***“
ЕООД, с поставен и светещ знак "такси". Автомобилът бил спрян за проверка от
полицейските служители свидетелите Р.И. и С.П.. След спирането от автомобила
слязла жена, която пътувала на задната седалка и чиято самоличност не е установена.
При проверката водачът не представил удостоверение “Водач на лек таксиметров
автомобил“ и пътна книжка, като обяснил, че няма издадени такива, тъй като
автомобилът все още не бил регистриран за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Заявил, че превозвал пътничката на приятелски начала.
На място св. Р.И., в присъствието на св. С.П., съставил против жалбоподателя В.
К. Г. Акт за установяване на административно нарушение № 415/24.06.2020 г. за това,
че на 24.06.2020 г., около 23,40 ч. в гр. Дряново по ул. Шипка до № 184, извършва
таксиметрова дейност с лек таксиметров автомобил “Тойота Приус плюс“ с рег. № ***,
собственост на “***“ ЕООД, с открит знак "такси" и без поставена табела "Не работи",
като не носи УВЛТА и пътна книжка, с което нарушил чл. 31, ал. 1, т. 2 и т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Жалбоподателят е
подписал акта с възражение, че не е извършвал таксиметрова дейност.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
2
постановление № 35-0000699/02.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „***“
– Плевен, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло
констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. и за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 5 от същата наредба, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
От служебно изисканата справка от Регионална дирекция „***“ – Плевен се
установява, че към 24.06.2020 г. на жалбоподателя В. К. Г. не е издавано
„Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил". Лекият автомобил „Тойота
Приус“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, не е регистриран като
автомобил за извършване на таксиметрова дейност. Към 24.06.2020 г. собственикът на
автомобила „***“ ЕООД, ЕИК ***, не е регистриран като превозвач за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Заявление за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз е подадено на 02.12.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, в редакцията към датата на нарушението, при управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил" и пътна книжка, издадена от превозвача. Съгласно чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАП, в редакцията към датата на нарушението, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на
3
нарушението, задължително следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са
били нарушени, като между двете следва да има съответствие.
В конкретния случай при описание на деянията в АУАН и в НП е посочено, че
нарушенията се изразяват в това, че при управление на таксиметров автомобил
жалбоподателят не носи „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил" и
пътна книжка. Неизпълнението на задължението от водача да носи и да представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се санкционира по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗАП.
В случая за тези нарушения жалбоподателят е наказан на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП, която норма предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Сравнителният анализ на
цитираните административнонаказателни норми обосновава извод, че
непритежаването на удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и
непредставянето му при проверка са две различни нарушения. В конкретния случай
безспорно по делото се установи, че жалбоподателят не е притежавал валидно
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за съответната община, като
такова не е издавано, което представлява нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба №
34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, каквото нарушение не е описано.
На следващо място по делото безспорно се установи, че към датата но
нарушението собственикът на автомобила „***“ ЕООД, ЕИК ***, не е регистриран
като превозвач за извършване на таксиметров превоз на пътници и не е издавал пътна
книжка. За да възникне задължение за жалбоподателя, като водач, да носи и да
представи в момента на проверката пътна книжка, следва същата да е била издадена.
Поради което е обективно невъзможно водачът да носи и представи пътна книжка, след
като такава не е издадена от превозвача.
Поради изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява издадено в разрез с процесуалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52
ал. 4 ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката,
да изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение при преценка на
събраните доказателства, като при необходимост да извърши разследване относно
спорните такива. В случая макар да е било ясно, че на жалбоподателя не е издадено и
не е притежавал валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
4
съответната община, както и не е издадена пътна книжка, е дадена неправилна
квалификация на нарушенията, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил изрично
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към жалбата е представено
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.10.2020 г., от
който е видно, че на адв. Г.Н. от ГАК е заплатено изцяло и в брой уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Процесуалният представител на
административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено в
предвидения минимум. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В случая, изчислено по този
ред, при наложени две глоби, всяка в размер на 2000 лв. или общо 4000 лв.,
адвокатското възнаграждение възлиза на 510 лв., който размер следва да бъде
присъден на жалбоподателя, доколкото делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност. Поради изложеното следва Регионална дирекция „***“ – Плевен да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 35-0000699/02.10.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „***“ – Плевен, против В. К. Г., с ЕГН
**********, от гр. Дряново, ул. “Арх. Александър Рашенов“ № 10, с което за
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз
на пътници, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и за
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз
на пътници, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ – Плевен ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Г., с ЕГН
**********, от гр. Дряново, ул. “Арх. Александър Рашенов“ № 10, СУМАТА от 510
(петстотин и десет) лева - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6