№ 4298
гр. Варна, 05.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501262 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1090/01.04.2024 год., поправено
с Решение № 1388/22.04.2024 год., постановени по гр. дело № 1962/2023 год.
по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Т. А. А. от с. ***, общ.
Варна, срещу Община Варна отрицателен установителен иск за собственост и
е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Община
Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.501.142 по
КККР на с. ***, общ. Варна, с площ от 1049 кв. м., находящ се в с. ***,
община Варна, ул. „Родопи" № 2-а, при граници: ПИ с идентификатор
***.501.143; ПИ с идентификатор ***.501.149; ПИ с идентификатор
***.501.140; ПИ с идентификатор ***.501.141 и ПИ с идентификатор
***.501.109.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на ответника и
ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, от които, според въззивника, се
установява, че процесният имот е бил държавна собственост на основание чл.
6 от ЗС и че в периода от 21.08.1956 год. до 09.11.1999г. - датата на влизане в
сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният имот не е имал друг
собственик освен държавата. Установените вписвания (дописвания) на
физически лица в разписните листи към отделни планове като собственици на
имота не е достатъчно убедително доказателство, че процесният имот е имал
собственик – физическо лице, чиито права изключват правата на държавата,
впоследствие на Община Варна, доколкото вписванията само на имена на
1
физически лица в графа „собственик", за отделни имоти от разписните листи
към кадастрални планове, не създават и не са доказателство за право на
собственост на тези лица върху съответните имоти, при положение, че графа
„№ и дата на документа за собственост" липсва запис, който да сочи
наличието на такъв документ. След като по делото за относимия към правния
спор период от време няма съставен надлежен документ, удостоверяващ
придобиване на собствеността върху процесния имот от трето, различно от
държавата, лице, чиито права изключват правата на държавата върху имота,
въззивникът счита, че е установил при условията на пълно доказване, че е
собственик на имота на основание твърдяния от него придобивен способ – §
42 от ПЗР на ЗОС, което обуславя и отхвърляне на предявения от ищеца
отрицателен установителен иск за собственост.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищецът Т. А. А. от с. ***, общ. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
С Определение № 2847/10.07.2024 год. по настоящото дело, исковата
молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да наведе
твърдения относно начина, по който той, съответно праводателят му, е
установил фактическа власт върху процесния имот – завладяване или
предаване, като във втория случай да наведе и твърдения относно лицето, от
което е получена фактическата власт и причините за това, а също да наведе и
твърдения за началния момент, в който е установена фактическата върху
имота.
С молба с вх. № 20566/13.08.2024 год. ищецът Т. А. А. е посочил, че
неговият баща А Я А. (починал на 29.11.2021 год.) е установил фактическа
власт върху процесния имот през 2003 год. чрез завладяването му, а след
смъртта му владението е продължено от ищеца, който и понастоящем владее
имота.
Въпреки дадената му възможност ответникът не е изразил становище по
внесеното от ищеца уточнение.
Тъй като уточненията на исковата молба в горния смисъл са направени
едва във въззивното производство, то и с доклада на делото, извършен от
първоинстанционния съд, не са били давани указания към ищеца, че в негова
тежест е да установи тези си твърдения – завладяването на имота през 2003
год. от неговия праводател и осъществяваната от него, а впоследствие и от
ищеца, фактическа власт върху имота, съответно не му е указано също, че не
сочи доказателства за доказване на тези си твърдения и не му е дадена
възможност да посочи и ангажира доказателства в тяхна подкрепа.
2
Горното налага да бъдат дадени указания на ищеца, че в негова тежест е
да докаже завладяването на имота от неговия праводател и осъществяваната
от него, а след смъртта му и от ищеца, фактическа власт върху имота, както и
да му бъде дадена възможност да посочи и ангажира доказателства за
установяване на твърдените факти.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Община Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 1090/01.04.2024
год., поправено с Решение № 1388/22.04.2024 год., постановени по гр. дело №
1962/2023 год. по описа на РС-Варна;
УКАЗВА на ищеца Т. А. А., че в негова тежест е да докаже
завладяването на имота през 2003 год. от неговия праводател А Я А. и
осъществяваната от него до смъртта му (29.11.2021 год.), а впоследствие и от
ищеца, фактическа власт върху имота;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Т. А. А. в срок най-късно в
откритото съдебно заседание да посочи доказателствата си за установяване
на горните обстоятелства, като МУ УКАЗВА, че при процесуално бездействие
в дадения му срок губи възможността да стори това на по–късен етап от
процесуалното развитие на делото;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
28.10.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3