Решение по дело №3728/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2355
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110203728
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2355
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203728 по описа за 2022 година
Настоящето производство е второ въззивно такова, след отменен съдебен
акт на първоинстанционния съд от АССГ.
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Частна детска градина (ЧДГ) „Свети Георги“ЕООД,
представлявано от К.Й.П. - управител срещу наказателно постановление (НП)
№ 22-006802/22.07.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”,
София (Д „ИТ“ София), с което е наложена на дружеството, в качеството му
на работодател, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.3,
ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като правната квалификация на
нарушението е погрешна, което е довело и до неправилно приложение и на
относимата санкционна разпоредба.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител и не е изразено писмено становище по делото.
За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва
1
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин извършеното от дружеството -
жалбоподател нарушение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Във връзка с подадено искане на основание чл.62, ал.4 от КТ до директора
на Д „ИТ“ София от ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД за установяване на
възникнало трудово правоотношение между ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД и
Н.З.Р., посочено в трудов договор №26/24.09.2019 г., с посочено закъснение
от осем месеца, поради техническа грешка е започнала проверка от
инспектори при Д „ИТ“София, сред които и свидетелят П..
По време на проверката било констатирано, че бил налице сключен трудов
договор №26/24.09.2019 г. между ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД и Н.З.Р., като
последната по силата на същия е назначена на длъжност „хигиенист“ с
изпитателен срок в полза на работодателя. Като е отразено, че лицето е
постъпило на работа на 25.09.2019 г. Сключено било допълнително
споразумение №2/27.01.2020 г. към трудов договор №25/24.09.2019 г., с което
е увеличено индивидуалното брутно месечно трудово възнаграждение. Видно
от приложените фишове за заплати на Ралчева е било изплащано уговореното
трудово възнаграждение за периода от м. септември 2019 г. до м. април 2020
г.
На 02.06.2020 г. е извършена проверка от Д „ИТ“ София по спазване на
трудовото законодателство на ЧДГ „Свети Георги“ЕООД. По време на
проверката на място е установено лицето Н.З.Р. да полага труд. Предвид
което е констатирано, че работодателя не е изпратил в законоустановения
тридневен срок, в нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5 за
съдържанието и реда за изпращае на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ до
ТД на НАП уведомление за сключения трудов договор с Н.З.Р. на 24.09.2019
г. Дадено е поисканото предписание на ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД в
качеството на работодател да изпрати уведомление до съответната ТД на
НАП за сключения на 24.09.2019 г. трудов договор с Н.З.Р.. Лицето Ралчева
е попълнила собственоръчна декларация пред проверяващите.
Съставен е протокол за извършената проверка с датата на връчване на
2
02.06.2020 г. на упълномощено от управителя на дружеството лице, в който
са посочени предписания към същото по спазване на трудовото
законодателство.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 02.06.2020 г. от Е.П. – гл. инспектор при Д „ИТ“София за нарушение на на
чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращае на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Актът е връчен срещу подпис на
упълномощен представител на 02.06.2020 г., т.е. в деня на съставянето му. Не
е депозирано възражение срещу него.
Въз основа на АУАН на 22.07.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Д „ИТ“ София, в кръга на правомощията му,
залегнали в Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, връчено на 23.07.2020 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел П., които са пълни и
непротиворечиви и не са налице основания, поради които да се посочва кои
от доказателствата се кредитират и защо.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, действал
към момента на съставяне и връчване на НП, преди изменението на ЗАНН, в
сила от 23.12.2021 г., видно от обратната разписка, удостоверяваща
получаване на препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
Както АУАН, така и процесното НП са съставени/ респ. издадени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Като
материалната и териториална компетентност на административнонаказващия
орган следва от разпоредбата на чл.16, ал.2 и чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“и от така
представената Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на
актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.
3
с чл.20, ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, работодателят или упълномощено от него
лице е длъжен в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
Изключението е предвидено в нормата на чл.62, ал.4 от КТ след срока по ал.
3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила
задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ:
„Работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение
или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление
(приложение № 1)“, а съгласно чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от същата уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от сключване на
трудовия договор“.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което
и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което са издадени актовете,
следва да е налице единство, както между посочените като нарушени
законови разпоредби, така и между словесното описание на нарушението и
неговата правна квалификация.
По делото се установи, че такова единство липсва, тъй като за описаното
адинистративно нарушение е посочена неправилна правна квалификация, от
4
което от друга страна освен нарушаване правото на защита на подведеното
под административнонаказателна отговорност лице е довело и до неправилно
прилагане на санкционната норма.
От събраните и кредитирани по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че дружеството-жалбоподател е сключило трудов договор с
лицето Н.З.Р. на 24.09.2019 г., което лице е постъпило на работа на 25.09.2019
г. и за месеците от септември 2019 г. до април 2020 г. са му били заплащани
договорените трудови възнаграждения. Пропуск на работодателя е
уведомяването на ТД на НАП за трудовия договор с Ралчева в тридневен срок
от сключването му. Като в случая работодателя се е възползвал от
разпоредбата на чл.62, ал.4 от КТ и е поискал Д „ИТ“ София да му издаде
предписание. При проверката инспекторите на Д „ИТ“ София са
констатирали пропуска и са издали предписание.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.1, б.
„а“ от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на юридическото лице.
По несъмнен и безспорен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ). Като в процесния случай работодателят ЧДГ„Свети Георги“
ЕООД е този, който е нарушил разпоредбите, които са визирани в чл.62, ал. 3
от КТ. Установява се от събраните по делото доказателства, че за сключен
трудов договор №26/24.09.2019 г. не е изпратеното уведомление до ТД на
НАП в законовия тридневен срок от сключването му.
Нарушенията на трудовото законодателство подлежат на установяване от
компетентните органи на Дирекция Инспекция по труда. В този смисъл
безспорно е, че същите компетентни органи могат да преценяват нарушения
на трудовото законодателство.
Съдът счита, че неправилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган административното нарушение,
5
осъществено от жалбоподателя, а именно като такова по чл.3, ал.1, т.1, б. „а“
от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, а не като такова по чл.62, ал.3 от КТ,
каквото се установи, че е същото. Предвид което и неправилно
административното наказание е наложеното на основание чл.414, ал.1 от КТ,
а не на основание чл.414, ал.3 от КТ, доколкото се касае за нарушение по
чл.62, ал.3 от КТ, в чиято редакция от ДВ, бр.7 от 2012 г./т.е. била е в сила
към датата на осъществяване на нарушението и издаването на НП/, е въведен
самостоятелен състав за ангажиране административно-наказателната
отговорност при нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, какъвто е и процесния
случай.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Не се претендират разноски от дружеството-жалбоподател до
приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който
могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80,
ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която
пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не
се произнася по същите.
За пълнота следва да се посочи, че предвид изхода на производството не
следва произнасяне по разноските в касационното производство на
наказващия орган пред АССГ, в каквато насока са мотивите на тази
инстанция, позовавайки се на разпоредбата на чл.229, ал.3 от АПК
(разпоредбата на чл.229 от АПК има две алинеи, а тази на чл.226, ал.3 от АПК
касае произнасяне по разноските пред ВАС от първоинстанционния съд),
приела ненадлежно представляване на същия пред първия първоинстационен
съд, който се е произнесъл в нейна полза и е потвърдил НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-006802/22.07.2020 г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда” - София, като
незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е второ въззивно такова, след отменен съдебен акт
на първоинстанционния съд от АССГ.
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Частна детска градина (ЧДГ) „Свети Георги“ЕООД,
представлявано от К.Й.П. - управител срещу наказателно постановление (НП)
№ 22-006802/22.07.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”,
София (Д „ИТ“ София), с което е наложена на дружеството, в качеството му
на работодател, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.3,
ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като правната квалификация на
нарушението е погрешна, което е довело и до неправилно приложение и на
относимата санкционна разпоредба.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител и не е изразено писмено становище по делото.
За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин извършеното от дружеството -
жалбоподател нарушение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Във връзка с подадено искане на основание чл.62, ал.4 от КТ до директора
на Д „ИТ“ София от ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД за установяване на
възникнало трудово правоотношение между ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД и
НН.З.Р. посочено в трудов договор №26/24.09.2019 г., с посочено закъснение
от осем месеца, поради техническа грешка е започнала проверка от
инспектори при Д „ИТ“София, сред които и свидетелят П..
По време на проверката било констатирано, че бил налице сключен трудов
договор №26/24.09.2019 г. между ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД и НН.З.Р. като
последната по силата на същия е назначена на длъжност „хигиенист“ с
изпитателен срок в полза на работодателя. Като е отразено, че лицето е
постъпило на работа на 25.09.2019 г. Сключено било допълнително
споразумение №2/27.01.2020 г. към трудов договор №25/24.09.2019 г., с което
е увеличено индивидуалното брутно месечно трудово възнаграждение. Видно
от приложените фишове за заплати на Р. е било изплащано уговореното
трудово възнаграждение за периода от м. септември 2019 г. до м. април 2020
г.
На 02.06.2020 г. е извършена проверка от Д „ИТ“ София по спазване на
трудовото законодателство на ЧДГ „Свети Георги“ЕООД. По време на
1
проверката на място е установено лицето Н.З.Р. да полага труд. Предвид
което е констатирано, че работодателя не е изпратил в законоустановения
тридневен срок, в нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5 за
съдържанието и реда за изпращае на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ до
ТД на НАП уведомление за сключения трудов договор с Н.З.Р. на 24.09.2019
г. Дадено е поисканото предписание на ЧДГ „Свети Георги“ ЕООД в
качеството на работодател да изпрати уведомление до съответната ТД на
НАП за сключения на 24.09.2019 г. трудов договор с Н.З.Р.. Лицето Р. е
попълнила собственоръчна декларация пред проверяващите.
Съставен е протокол за извършената проверка с датата на връчване на
02.06.2020 г. на упълномощено от управителя на дружеството лице, в който
са посочени предписания към същото по спазване на трудовото
законодателство.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 02.06.2020 г. от ЕП. – гл. инспектор при Д „ИТ“София за нарушение на на
чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращае на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Актът е връчен срещу подпис на
упълномощен представител на 02.06.2020 г., т.е. в деня на съставянето му. Не
е депозирано възражение срещу него.
Въз основа на АУАН на 22.07.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Д „ИТ“ София, в кръга на правомощията му,
залегнали в Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, връчено на 23.07.2020 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел П., които са пълни и
непротиворечиви и не са налице основания, поради които да се посочва кои
от доказателствата се кредитират и защо.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, действал
към момента на съставяне и връчване на НП, преди изменението на ЗАНН, в
сила от 23.12.2021 г., видно от обратната разписка, удостоверяваща
получаване на препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
Както АУАН, така и процесното НП са съставени/ респ. издадени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Като
материалната и териториална компетентност на административнонаказващия
орган следва от разпоредбата на чл.16, ал.2 и чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“и от така
представената Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
2
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на
актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.
с чл.20, ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, работодателят или упълномощено от него
лице е длъжен в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
Изключението е предвидено в нормата на чл.62, ал.4 от КТ след срока по ал.
3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила
задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ:
„Работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение
или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление
(приложение № 1)“, а съгласно чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от същата уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от сключване на
трудовия договор“.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което
и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което са издадени актовете,
следва да е налице единство, както между посочените като нарушени
законови разпоредби, така и между словесното описание на нарушението и
неговата правна квалификация.
По делото се установи, че такова единство липсва, тъй като за описаното
адинистративно нарушение е посочена неправилна правна квалификация, от
което от друга страна освен нарушаване правото на защита на подведеното
под административнонаказателна отговорност лице е довело и до неправилно
прилагане на санкционната норма.
От събраните и кредитирани по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че дружеството-жалбоподател е сключило трудов договор с
лицето Н.З.Р. на 24.09.2019 г., което лице е постъпило на работа на 25.09.2019
3
г. и за месеците от септември 2019 г. до април 2020 г. са му били заплащани
договорените трудови възнаграждения. Пропуск на работодателя е
уведомяването на ТД на НАП за трудовия договор с Р. в тридневен срок от
сключването му. Като в случая работодателя се е възползвал от разпоредбата
на чл.62, ал.4 от КТ и е поискал Д „ИТ“ София да му издаде предписание.
При проверката инспекторите на Д „ИТ“ София са констатирали пропуска и
са издали предписание.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.1, б.
„а“ от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на юридическото лице.
По несъмнен и безспорен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ). Като в процесния случай работодателят ЧДГ„Свети Георги“
ЕООД е този, който е нарушил разпоредбите, които са визирани в чл.62, ал. 3
от КТ. Установява се от събраните по делото доказателства, че за сключен
трудов договор №26/24.09.2019 г. не е изпратеното уведомление до ТД на
НАП в законовия тридневен срок от сключването му.
Нарушенията на трудовото законодателство подлежат на установяване от
компетентните органи на Дирекция Инспекция по труда. В този смисъл
безспорно е, че същите компетентни органи могат да преценяват нарушения
на трудовото законодателство.
Съдът счита, че неправилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган административното нарушение,
осъществено от жалбоподателя, а именно като такова по чл.3, ал.1, т.1, б. „а“
от Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, а не като такова по чл.62, ал.3 от КТ,
каквото се установи, че е същото. Предвид което и неправилно
административното наказание е наложеното на основание чл.414, ал.1 от КТ,
а не на основание чл.414, ал.3 от КТ, доколкото се касае за нарушение по
чл.62, ал.3 от КТ, в чиято редакция от ДВ, бр.7 от 2012 г./т.е. била е в сила
към датата на осъществяване на нарушението и издаването на НП/, е въведен
самостоятелен състав за ангажиране административно-наказателната
отговорност при нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, какъвто е и процесния
случай.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
4
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Не се претендират разноски от дружеството-жалбоподател до
приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който
могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80,
ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която
пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не
се произнася по същите.
За пълнота следва да се посочи, че предвид изхода на производството не
следва произнасяне по разноските в касационното производство на
наказващия орган пред АССГ, в каквато насока са мотивите на тази
инстанция, позовавайки се на разпоредбата на чл.229, ал.3 от АПК
(разпоредбата на чл.229 от АПК има две алинеи, а тази на чл.226, ал.3 от АПК
касае произнасяне по разноските пред ВАС от първоинстанционния съд),
приела ненадлежно представляване на същия пред първия първоинстационен
съд, който се е произнесъл в нейна полза и е потвърдил НП.
5