Р Е Ш Е Н И Е
№ 1908 гр.Пловдив, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 22.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5281/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №2832331,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който се налага глоба от 100/сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3
от ЗДвП на Н.А.У., ЕГН ********** ***.
С жалбата се прави искане за отмяна на
обжалвания електронен фиш, изтъкват се доводи за недоказаност на нарушението,
както и процесуални нарушения в хода на производството.
Жалбоподателя У., редовно призован не се
явява в съдебно заседание, представлява се адв.Т.К., която моли електронния фиш
да бъде отменен поради допуснати процесуални нарушения.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив,
сектор "Пътна полиция" не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за
установено нарушение с автоматизирано техническо средство радарна система ARH
CAM S1 за това, че на 24.01.2019г. в 15.02 часа в гр.Пловдив, ул.Васил Левски
111 посока бул.Дунав при въведено ограничение от 50 км/ч заснетото МПС
"Ауди А8 Л" с рег. номер *** се движело с установена стойност на
скоростта 73 км/час и превишена стойност на скоростта 23 км/час, като
стойностите са дадени след отчетен толеранс от 3% от отчетената скорост, която
е била 76км/час, с което е извършено нарушение, касаещо за движение с превишена
скорост.
Първоначално е бил съставен
Електронен фиш на управителя на ,,Кристи 12‘‘ ЕООД, а именно Б.Б.Й., тъй като
автомобила е собственост на това юридическо лице, но Й. в нарочна Декларация,
придружена с копие от СУМПС на жалбоподателя Н.У. е посочил, че именно това
лице е управлявало МПС-то с което е извършено процесното нарушение.
Първоначално издадения електронен фиш спрямо Й. е анулиран, което може да се
провери на сайта www.mvr.bg, в рубриката „проверка на задължения по
ФИШ/АУАН/НП” и впоследствие е издаден спрямо
жалбоподателя У..
На базата на всички събрани по делото доказателства,
съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния
фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и
е извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, видно от
приложената снимка, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са
отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане
ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
От приложения снимков материал се вижда,
че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 76 км/ч., след отчетен
толеранс от минус 3%. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е
отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва
да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки
при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и
видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като
действително установената скорост от 76км/час е намалена на 73 км/час.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй
като е подадена в срок, от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19
от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които
изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилна и стационарна техническа система е
допустима. С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове
наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда,
освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и
информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична
проверка.Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Цитираните правни норми съотнесени към
конкретиката на настоящия спор, налагат извод за законосъобразност на процесния
електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на лицето управлявало
автомобила У., посочено от управителя на дружеството собственик.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона
реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната
правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за
съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в електронния фиш.
Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите
на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички
негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения
снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била
ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство,
което е безспорно установено.Същевременно е представено и копие от протокол за
проверка, от който се установява, че техническото средство отговаря на
метрологичните изисквания.
По делото е наличен коректно и в пълнота
попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата,
придружен със снимка на техническото средство установило нарушението.
Относно твърдението за наличие на други
МПС на представената снимка по делото, съда счита че възраженията на защитата,
че не става ясно кое с колко км/час се движи са неоснователни.Това е така видно
от представените технически характеристики на средството установило нарушението
същото разполага с вградено разпознаване на номера на МПС движещо се с
установената скорост.
Спорен момент се явява и обстоятелството
дали след като първоначално е бил съставен Електронен фиш на едно лице и същото
се е възползвало от правото си под страх от наказателна отговорност да посочи в
изрична декларация, че друго лице е управлявало, дали последното също може да
попълни такава декларация. В конкретния случай настоящият жалбоподател също е
представил Декларация и копие от свидетелство за управление на МПС на лице с
имена ,,M.M. W.’’.
Отговор на този въпрос се дава в Решение № 1673 от 02.08.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1364 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
В същото е посочено, че нормата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП не предвижда възможност за лицето, посочено в декларацията от
собственика на МПС, че му е предоставено същото, да декларира пред органите на
МВР, че е предоставило съответното МПС на трето лице.
Съда намира, че дължи допълнителни мотиви по горното възражение, тъй
като са налице зачестили напоследък казуси с представени нови декларации от
ползватели на МПС, посочени преди това от собствениците по реда на чл.189, ал.5
от ЗДВП.
Преди всичко тази норма е създадена от законодателя за да бъде дадена
възможност на собствениците на МПС да преодолеят една фикция, че след като със
собственото им МПС е извършено нарушение, то следва че е извършено от тях.Този
олекотен режим практически на снемане на отговорност законодателя е предвидил
само за собствениците на МПС, но не и за други лица.Разбира се няма как
житейски да не е възможно, след като едно лице е приело за ползване МПС от
собственика му да не го предостави на друго лице, или е възможно това МПС да
бъде откраднато и т.н.Ето защо настоящия докладчик счита, че от друга страна не
може априори да се приеме, че след като собственика е посочил едно лице то
следва, че то е нарушителя и това да не бъде оборимо по никакъв начин.Разбира
се самата декларация от собственика на МПС има и доказателствена сила за това
кой е управлявал автомобила.В тази връзка нарушителя може по всякакъв начин, с
ангажиране на гласни или писмени доказателства да обори това доказателство, че
именно той е извършил нарушение.Настоящия докладчик приема обаче, че такова
писмено доказателство, а именно декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП от
ползвателя на МПС не е достатъчно, тъй като както вече отбеляза такава
декларация би могла да бъде подавана само от собственика на МПС.Ако
жалбоподателя беше ангажирал всякакви други годни доказателства, било то
гласни, или например писмени че се е намирал в този момент в хотел в САЩ или
другаде, които след надлежна проверка бъдат кредитирани като достоверни, биха
могли да се приемат от съда като достатъчно доказателство, че действително на
тази дата и място не е нарушителя не е управлявал МПС, с което е извършено
нарушение съгласно издадения електронен фиш на нормите на ЗДВП.Ако се приеме
обратната теза, че само и единствено декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП би
могла да изключи отговорността на вече посочено по този ред лице, то
практически всеки би могъл да злоупотребява, като сочи други лица и се получи
безкраен кръг от декларации по чл.189, ал.5 от ЗДВП.Могат да се сочат
включително и граждани на Сайнт Китс енд Нейвис, Буркина Фасо и др. държави,
които пък лица са практически наустановими.
За пълнота следва съда да
припомни, че нарушението е извършено на бул.Васил Левски 111 посока бул.Дунав,
където е постоянния адрес на нарушителя У.,***, което е допълнително косвено
доказателство, че именно той е управлявал гореописаното МПС.
По отношение на определената
санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен, като и самата
санкция е определена в твърд размер от закона.
Поради всичко изложено съдът счита, че
издадения електронен фиш следва да бъде потвърден и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2832331, издаден от
ОД на МВР Пловдив, с който се налага глоба от 100/сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.А.У., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.