Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 30.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12270/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
112531/13.05.2019 г. по гр. д. № 54819/2018 г. по описа на СРС, 153 с -
в Н.Л.Г., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 736, 67 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот в гр. София, ж. к. ********, аб.№ ***** за периода
01.10.2015 г. - 31.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018
г. до плащането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 53, 96 лв. разноски по делото, като изцяло е отхвърлен иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 137, 62 лв. лихва за забава за
периода от 15.12.2015 г. до 01.03.2018 г.
Със
същото решение Л.М.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С." ЕАД,
ЕИК********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 184, 17
лв., цена за доставена топлинна енергия за същия имот, за периода 01.10.2015 г.
- 31.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 17, 99 лв. разноски по делото, като изцяло е отхвърлен иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 34, 40 лв. лихва за забава за
периода от 15.12.2015 г. до 01.03.2018 г. и изцяло са отхвърлени осъдителните искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Н.М.Г., ЕГН ********** - за заплащане на сумите 184, 17 лв. за доставена
топлинна енергия за имота за периода 01.10.2015 г. - 31.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2018 г. до плащането и 34, 40 лв. лихва за
забава за периода от 15.12.2015 г. до 01.03.2018 г.
Недоволен от
решението е останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, който го обжалва само в отхвърлителната част по отношение на
претенциите за лихви за забава само срещу ответниците Н.Л.Г.
и Л.М.Г. с доводи за неправилност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Ищецът се позовава
на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, в които е определен реда и срока, по
който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излагат се единствено съображения,
че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжниците
са изпаднали в забава и поради това дължат лихви върху непогасените вземания за
топлоенергия, за които са осъдени с решението. Моли да се отмени решението в
оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира
разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемите страни Н.Л.Г.
и Л.М.Г., редовно призовани, не са взели становище по
жалбата.
Ответникът Н.М.Г.,
чрез представителя си оспорва жалбата. Поддържа, че по отношение на него
решението е влязло в сила, като в останалата част жалбата е изцяло
неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД
не взема становище
по жалбите.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорените части.
Решението се оспорва само в
отхвърлителната част, в която не е уважена претенцията за заплащане на лихви за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД само
срещу ответниците Н.Л.Г. и Л.М.Г..
В частта, в която
исковете за заплащане на суми за доставена топлоенергия за периода 01.10.2015
г. - 31.06.2016 г. срещу тези ответници са уважени, както и в частта, в която
исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н.М.Г. са изцяло
отхвърлени, решението не се оспорва от страните и е влязло в сила.
Доколкото решението се
оспорва само в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на лихви за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът дължи произнасяне само в тази част.
Само
за пълнота следва да се посочи, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия -
чл.
153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като
условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки
че е предвидена възможност потребителите да искат специални условия като внесат
в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответниците не са
възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ, основателно е прието, че главните
страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на
ТЕ за битови нужди в процесния период.
В случая предмет на производството са вземания за ТЕ
за периода 01.10.2015 г. - 30.06.2016 г., за които приложение ще намерят ОУ на
дружеството от 2014 г.
По отношение изискуемостта на сумите за топлинна
енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал.
2.
Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането
им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца.
Доколкото
ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на дължимите
суми в сайта на дружеството и не е установил изпадането в забава на ответниците
за претендирания период, акцесорната претенция законосъобразно и приета за
неоснователна и е отхвърлена с атакуваното решение.
Тъй
като изводите на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението в оспорената
част, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на лихви за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главните задължения, само срещу ответниците Н.Л.Г.
и Л.М.Г., следва да се потвърди. В останалата
отхвърлителна част решението е влязло в сила.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски имат
ответниците – въззиваеми страни - Н.Л.Г.
и Л.М.Г.. Доколкото те не претендират разноски в производството, такива не се
присъждат в тяхна полза. Ответникът Н.М.Г. не е следвало
да участва в производството пред СГС, предвид обстоятелството, че решението не
се оспорва в частта, която са отхвърлени заявените срещу него претенциите и е
влязло в сила спрямо него. Поради това съдът не присъжда разноски в негова
полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
112531/13.05.2019 г. по гр. д. № 54819/2018 г. по описа на СРС, 153 с -
в, в частите, в които са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК********срещу Н.Л.Г., ЕГН ********** и
Л.М.Г., ЕГН ********** осъдителни искове чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на лихви
за забава за периода от 15.12.2015 г. до 01.03.2018 г. в размер на сумата от
137, 62 лв. лихва за забава срещу първата и в размер на сумата от 34, 40 лв. срещу
втория ответник.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които са
уважени осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ срещу Н.Л.Г.,
ЕГН ********** и Л.М.Г., ЕГН **********,
както и в частта, в която изцяло са
отхвърлени осъдителните искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н.М.Г., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.