Решение по дело №1144/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А.В.С. и А.В. ***, подадена чрез адв. Т.В., против Решение № 260014/04.08.2023г., постановено по адм. дело № 61/2020г. по описа на Районен съд Хасково.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати процесуални нарушения, както и поради необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Въз основа на изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и обявяване нищожност на Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен план за новообразуваните имоти /ПНИ/ за *, в частта ѝ, касаеща новообразуван имот по ПНИ с идентификатор №77195.729.378, землище на гр.Хасково, с площ 2809 кв. м. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Областен управител на област Хасково, не взема становище по постъпилата касационна жалба.

Заинтересованата страна Л.Д.Б. в съдебно заседание и в представен отговор, чрез пълномощника си адв. И.К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира разноски за настоящото производство.

Заинтересованата страна М.Д.М. не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна Т.Д.М. не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна Д.Т.М. не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за основателна и предлага да бъде уважена.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес да оспорят неблагоприятния за тях съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 260014 от 04.08.2023г., постановено по адм. дело № 61/2020г. по описа на Районен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата на К. В. Д., А. В. К., А.В.С., А.В.Г., против Заповед №ДС-28-1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Изгрев“ в землището на *, с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.729.378, като неоснователна. Посочената заповед е била оспорена извън законоустановения 14 – дневен срок, поради което от районния съд е разгледано единствено възражението на жалбоподателите за нейната нищожност.

В мотивите на Районен съд - Хасково се прави анализ и се обсъждат формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна. Съдът е изложил и съображения, че основните наведени доводи от жалбоподателите и ангажираните от същите доказателства относно притежаваното от тях право на собственост върху спорния имот, сочат на спор за материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Не се спори по делото, че наследниците на А. В. О. и Т. Р. О. и наследниците на П. Г. Б. притежават актове за собственост, издавани през различни периоди за спорния новообразуван имот с идентификатор 77195.729.378, находящ се в ж.район „Изгрев“, землище на гр. Хасково, с площ 2809 кв.м., както и за неговата идентичност. Спорен е въпросът - попада ли процесния имот в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ и правилно ли е включен в новоприетия ПНИ, съответно наследниците на кой от наследодателите е следвало да бъдат вписани като собственици в регистъра към ПНИ, при наличие и за двете страни на безспорен титули за собственост.

Във връзка с очертания спорен предмет и по изложените възражения в касационната жалба следва да бъде посочено следното:

Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощен план (в предишната редакция на закона наречен "кадастрален план"). Помощният план трябва да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС.

В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица - 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

При това положение се налага извода, че непредоставянето на ПИ 77195.729.378 за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, не е пречка за включването му в ПНИ по реда на §4к от ПЗР ЗСПЗЗ, като това не е основание, което да води до нищожност на издадената заповед, както се твърди в касационната жалба, а настъпилата колизия между правата на наследниците на А. В. О. и Т. Р. О. и наследниците на П. Г. Б., всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, се определя като спор за материално право, който следва да се разрешава по общия исков ред, а не в административното производство.

В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост. В случая следва да се има предвид обаче, че искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на акта в оспорената част, а не отмяната му като незаконосъобразен.

При това положение правилни са изводите на районния съд, че наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт, а за преценка, дали порокът, от който страда съответният акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Правилни са изводите на съда, че порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателите не доказват обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателите относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, а изложените в касационната жалба възражения са неоснователни, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на заинтересованата страна Л.Б.Д. следва да бъдат присъдени и поисканите своевременно в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения в касационното производство Договор за правна защита и съдействие серия Б № 12345678, възлиза на 800 лева - договорено и изплатено, като разноските следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателките А.В.С. и А.В.Г..

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260014 от 04.08.2023г., постановено по адм. дело №61/2020г. от Районен съд Хасково.

ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** *** и А.В.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на Л.Д.Б. ***, направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: