Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, ….11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 70/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
20.06.2018 г., постановено по гр. д. № 36954/2017 г. на СРС, I ГО, 29
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Д.Д.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2892,22
лв., представляваща доставена и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*************, представляващ апартамент № 3, ведно със законна лихва върху
главницата от 08.03.2017 г. до изплащането ѝ, за която сума
по гр. д. № 13984/2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2017 г. С решението
претенциите на ищеца по иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 4089,44 лв., както и по иска за обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.07.2014 г. – 02.03.2017 г. в размер от 503,08
лв. са отхвърлени. Решението е постановено при участие на „Т.С.“ ЕООД – трето
лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от постановеното
решение, в установителната му част, ответникът е подал въззивна жалба от 01.08.2018
г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи, че процесуалният му представител своевременно оспорил
заключението по ССчЕ, което било изготвено единствено на база издадени от ищеца
документи, като част от тях дори не се намирали в кориците на делото. Поддържа,
че записванията в тези документи били погрешно съставени от ищеца, което
опорочавало и заключенията в експертизите, на които съдът основал решението си.
От друга страна документите не били представени в оригинал в нарушение на
задължението на ищеца по чл. 183 ГПК. Претендира присъждане на разноските.
От страна на ищеца и на третото лице
помагач не са постъпили отговори на въззивната жалба на ответника в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 07.01.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269, изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът като собственик на процесния апартамент придобил качеството
потребител на топлинна енергия. Съдът се е позовал на приетото по делото
заключение на СТЕ, като е посочил, че за процесния имот на ответника е доставена
топлинна енергия на обща стойност от 3461,27 лв., формирана от сумите по
изравнителните сметки, при надлежно измерване на количеството на тази енергия. Р.Д.
подписала документите за главен отчет, съдържащи стойността на измереното
количество без да се възползва от правото си да поиска допълнителен отчет и по
този начин дължала на ищеца цената на реално потребената енергия. Съдът е отчел
извършените частични плащания в общ размер от 569,05 лв. и уважил предявеният
иск за главница до сумата от 2892,22 лв. По отношение на акцесорната претенция
за обезщетение за забава върху главницата решаващият състав е приел, че ищецът
не е представил доказателства да е отправял покана до ответницата за заплащане
на дължимите от последната суми на интернет страницата си, поради което по
делото не било установено наличието на забава в изплащане на главния дълг.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
По отношение на изложените във
въззивната жалба доводи следва да бъде посочено, че от относимите доказателства
по делото безспорно е доказано наличието на валидно правоотношение между
страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията, които не са платени. Претендираните вземания не са установени
единствено въз основа на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а са отчетени и събраните
заключения на приетите по делото ССчЕ и СТЕ, при отчитане показанията на
измервателните уреди относно количеството потребена ТЕ, което е остойностено от
регулирани от държавен орган цени.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на спора на въззивника
разноски не се дължат, такива не се дължат и на въззиваемия ищец, по аргумент
от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
доколкото процесуалният му представител не е подал отговор на въззивната жалба,
не го е представлявал в откритото съдебно заседание във въззивната инстанция, а
единствено е подал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.06.2018 г., постановено
по гр. д. № 36954/2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*******като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.