№ 8605
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110174326
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 456, ал. 1 КЗ.
Ищецът ПЛ. П. Д. твърди, че на 04.03.2020 г. между него и „***“ АД е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката му предоставила сумата 55000
лева, която се задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120
месечни вноски в срок до 26.2.2030 г. Поддържа, че в качеството си на кредитополучател
бил застрахован при ответника срещу рискове, водещи до невъзможност за погасяване на
кредита, вкл. и временна нетрудоспособност за повече от 60 дни, както и че по силата на
застрахователния договор ответникът е поел задължение при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на банката-кредитор задължения по договора за кредит. Поддържа, че на
01.06.2021 г., в срока на застрахователно покритие, е настъпило застрахователно събитие -
получил раптура /разкъсване/ на ахилесово сухожилие, причинено от чуждо тяло,
вследствие на което е бил неработоспособен за период от 123 дни, което събитие
представлява покрит риск по застраховката. В целия период на неработоспособност ищецът
плащал вноските по кредита. За периода след 60-ия ден от временната нетрудоспособност за
ответника е възникнало задължение да плаща същите в размер до 500 лева всяка. Счита, че с
плащане на вноските с падежи 26.8.2021 г. и 26.9.2021 г. за него възниква вземане срещу
ответника за застрахователно обезщетение в размер на платените вноски от 1000 лева,
доколкото задълженията по тях надхвърлят 500 лева за всяка вноска. Поканил ответника да
му заплати сумата, но последният отказал, неправилно приемайки, че не е налице покрит
риск. Претендира сумата 1000 лева, заедно със законната лихва от 29.12.2021 г. до
погасяване /с оглед уточнението на претенцията за мораторна лихва, направено с молба от
11.4.2022 г./. Претендира разноски.
1
Ответникът „***“ ЕАД оспорва иска, като поддържа, че събитието, довело до
временна неработоспособност, се дължи на травма с установена патология, предхождаща
сключването на застрахователния договор, което представлява изключен риск, предвиден в
специалните условия към договора за застраховка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 и 2 КЗ, когато застраховка „Живот" е била
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато
не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от застрахователния договор. За уважаване на иска в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че има качеството
застрахован по валиден договор за застраховка „Живот", сключен в полза на кредитора
„***“ АД, за обезпечение на задължения на застрахования по посочения в исковата молба
договор за кредит; настъпило в срока на договора застрахователно събитие, което е покрит
по застраховката риск, вследствие на което ищецът е бил нетрудоспособен за периода от
01.6.2021 г. до 02.10.2021 г.; възникнало задължение за плащане на двете вноски по кредита
- по 500 лева всяка; че ищецът е заплатил в полза на банката-кредитор дължимите месечни
вноски с падежи 26.8.2021 г. и 26.9.2021 г. в посочения размер.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията, както и обстоятелствата, на които основава възражението си за изключен
риск.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
С определението от 24.3.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
04.3.2020 г. между ищеца и „***“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който на
ищеца е предоставена сумата 55000 лева, която последният се задължил да върне, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на месечни вноски до 26.2.2030 г., като всяка от
вноските с падежи на 26.8.2021 г. и на 26.9.2021 г. е в размер на 616,53 лева; че ищецът е
застрахован при ответника по валиден договор за застраховка „Живот", по силата на който
ответникът се е задължил да покрие риска временна нетрудоспособност вследствие на
заболяване или злополука над 60 дни, като заплати месечни вноски по договора за кредит до
500 лева на месец; че ищецът се е съгласил с представените към исковата молба специални
условия; че на 01.06.2021 г. ищецът е получил разкъсване на Ахилесовото сухожилие,
причинено от чуждо тяло, вследствие на което е ползвал законоустановен отпуск поради
временна неработоспособност за периода 01.6.2021 г. – 02.10.2021 г.; че на 27.8.2021 г. и на
2
27.9.2021 г. ищецът е платил на кредитора вноските по кредита с падежи на 26.8.2021 и
26.9.2021 г. в посочените по-горе размери. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
намира осъществяването им за доказано.
Основният спорен между страните въпрос е налице ли е в случая покрит риск, по който
съдът намира следното:
Съгласно дефинитивната разпоредба на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ „застрахователен
риск" е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия,
застрахования или третото ползващо се лице. В пар. 1, т. 4 ДР на КЗ е дадено определение
на понятието „застрахователно събитие", което е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. Период на застрахователното
покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката /чл. 351, ал. 1 КЗ
/. Съгласно чл. 459, ал. 2, изр. 1 КЗ злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно
увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от
външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. „ Временна
неработоспособност", според пар. 1, т. 34 ЗЗ, е състояние, при което осигуреното лице не
може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично
общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-
курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване
от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член
от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински
преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в
чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради
карантина в заведението.
По силата на процесния договор покрит застрахователен риск е обективно
съществуващата вероятност в периода от сключване на договора до крайния падеж на
договора за кредит да настъпи застрахователно събитие - вследствие на вредоносно събитие
/като заболяване или злополука/, застрахованият да получи увреждане на здравето,
довело до невъзможност да работи за период над 60 дни. От анализа на горните
дефинитивни разпоредби следва, че застрахователното събитие е реализиране на риска –
осъществяване на събитие, което е вредоносно – довело е до увреждане на здравето на
застрахования. Следователно, за да е налице застрахователно събитие, то трябва да са се
осъществили най-малко следните факти: 1/ настъпване на някакво събитие, непреодолимо,
неочаквано, инцидентно /например падане на улицата/, 2/ реализиране на някакво телесно
увреждане вследствие на това събитие /например фрактура на крайник/. Само при наличие
тези два факта би бил един инцидент застрахователно събитие /несъмнено, ако
застрахованият падне на улицата, но от това не произтекат телесни увреждания, то за него,
респ. за кредитора му, не биха възникнали права по договора за застраховка/. Следователно
застрахователното събитие не е един факт – а фактически състав, съвкупност от поне
посочените два факта – събитие и увреждане, причинено от това събитие. Най-често тези
3
два факта настъпват едновременно /съобразно горния пример, фрактурата от падането на
улицата настъпва незабавно/. Това обаче не е задължително - телесната увреда би могла да
настъпи след определен период от време. Такъв е и процесният случай. От заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза и обясненията на вещото лице се установява, че
преди 20 години ищецът е претърпял инцидент, вследствие на който е получил порезна рана
на крака, като парчета стъкло са попаднали в увредения долен крайник /ищецът също и не
оспорва тези обстоятелства/. Част тези парчета стъкло са били извадени непосредствено
след инцидента, като в случая се касае за инкапсулирано от съединителна тъкан парче
стъкло, което е останало в крака на ищеца от порезната рана, получена от описаната
злополука. В случая вредоносното събитие /злополуката/ е това, при което ищецът е
получил порезната рана и от което чуждо тяло /парчета стъкло/ са попаднали в крака му.
Именно то е поставила началото на причинния процес – попадането на парчето стъкло в
петата на ищеца /1/, което впоследствие е причинило разкъсването на Ахилесовото му
сухожилие /2/, вследствие на което последният е бил временно нетрудоспособен и е ползвал
полагащия се законоустановен отпуск в периода 01.6.2021 г. – 02.10.2021 г. Следователно
вредоносното събитие /злополуката/ е настъпило години преди началото на срока на
застрахователното покритие, а част от вредите /телесното увреждане, изразяващо се в
разкъсване на Ахилесовото сухожилие/ са настъпили в срока на действия на договора. По
процесния застрахователен договор обаче застрахователят се е задължил да изплати
застрахователното обезщетение на банката-кредитор, само ако събитието е настъпило в
срока на договора. В самата полица, а и в чл. 8, т. 8.4. от специалните условия е предвидено,
че застрахователят не покрива застрахователни събития, причинени от или произтичащи
пряко или косвено, изцяло или отчасти от всякакви заболявания, неработоспособност или
състояния, за които застрахованото лице е знаело или му е била поставена диагноза или от
които застрахованият е бил лекуван или за които е провеждал каквато и да е терапия преди
сключване на договора. Т.е. несъмнено страните са уговорили, че извън застрахователното
покритие попадат събитията, причинени от заболявания или увреждания, настъпили преди
сключване на договора, като знанието на застрахования не е от значение за носенето на
риска. Доколкото страните са договорили, че застрахователят няма да покрива риска
временна неработоспособност, причинена от злополука или заболяване, ако част от фактите
включени във фактическия състав на застрахователното събитие, са настъпили преди
сключване на договора за застраховка, то в случая не е налице покрит по процесния договор
риск. Началото на причинния процес е поставено преди началото на застрахователното
покритие, а страните са се съгласили, че последствията от такива не са покрит по
застраховката риск. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че, ако страните имат
воля за застрахователно покритие за вреди от събития, настъпили преди сключване на
договора, то следва да е конкретно уговорено ретроактивно покритие - предоставяне със
застрахователен договор на покритие за период преди датата на сключването на договора
/чл. 355, ал. 1 КЗ/. Ето защо съдът намира, че в полза на ответника не е възникнало
задължение да плати на кредитодателя обезщетение в размер вноските по заема на ищеца.
Поради това и с плащането на тези вноски за ищеца не е възникнало вземане срещу
4
застрахователя в претендирания размер. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за депозит за СМЕ и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 325 лева. Ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. П. Д., ЕГН ********** срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***
иск по чл. 456, ал. 1 КЗ за сумата 1000,00 лева, представляваща платени от ищеца на
27.8.2021 г. и на 27.9.2021 г. две вноски по договор за кредит от 04.3.2020 г., сключен с
„***“ АД, с падежи на 26.8.2021 г. и 26.9.2021 г., дължими от ответника по договор за
групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити, сертификат
№ **********.
ОСЪЖДА ПЛ. П. Д., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 325,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5