Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 02.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД №402 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 19-0906-000272 от 11.03.2019 година на Николай
Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, на В.Д.В. с ЕГН ********** *** основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят В.Д.В., който го обжалва в срок като
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че не е извършил соченото нарушение, тъй като към момента на
проверката е притежавал СУМПС, издадено от Великобритания /Обединено кралство/,
което представил на хартиен носител. Заявява, че не носел в себе си фотокартата
от свидетелството за управление, която бил изпратил по пощата във
Великобритания за подновяване срока на валидност, тъй като скоро изтичал.
Излага, че не отговаря на обективната истина констатацията в акта и НП, че не
притежавал свидетелство за управление, тъй като същото било обявено за
невалидно. Обяснил на служителите на полицията, че този случай с изгубеното
българско СУМПС бил през 2014 година и си е понесъл наказанието за това.
Твърди, че са допуснати и груби процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото му на защита, а именно, че АУАН бил подписан от свидетел,, който на
практика не е присъствал при съставянето му. Освен това счита, че е нарушена
разпоредбата на чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН, тъй като неподписването на акта от
нарушителя, не освобождава актосъставителя от задължението да връчи препис от
акта, което е сторено в случая, като по този начин е нарушено правото му в
тридневен срок да подаде възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Счита, че наложената
глоба е прекомерно висока и не е съобразена с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят
се явява лично и моли НП да бъде отменено. Заявява, че по време на проверката е
бил напълно правоспособен с валидно СУМПС, което е издадено от пътните служби
във Великобритания, като представения пред е безсрочен и важи в целия свят. В
него се удостоверяват всяка една категория, която притежава и срокът на
валидност на всяка една от категориите. Признава, че в момента на съставянето
на акта, не представил пластиката, копие от която е приложил към жалбата, тъй
като нейната валидност изтичала, а за да бъде подменена пластиката, службите
във Великобритания изискват срок от три седмици. Поради това, пластиката е била
изпратена по пощенски път и след съответния срок на изпълнение, е била върната
новата пластика, която е валидна отново пет години. Счита, че съставения му
АУАН е неправилен и неправомерен, тъй като не е взет под внимание официален
документ, който надлежно, дори и да не знаеш английски език, удостоверява всяка
категория с букви, цифри и дати.
Ответникът – ПП при ОД на МВР –
Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното
писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и
да потвърди наложеното наказание.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ц.В.Б.
и Й.С.Й., както и от становище на жалбоподателя, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.02.2019 година свидетелят Ц.В.Б.,
в присъствието на
свидетеля Й.С.Й. съставил Акт Серия Д №984738 за установяване на административно нарушение
против В.Д.В. с ЕГН ********** *** това, че на 27.02.2019 година в 14:57 часа в
община Угърчин на път І-
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
Съгласно
чл.43 ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта
на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него
административно наказателно производство, с нарушението, в чието
извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни
възражения и доказателства. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече
със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той
има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от
жалбоподателят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта,
актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да
го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят
изисква към АУАН да е предвидено самостоятелно наличие на разписка, касаеща
връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без
значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено
е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно
нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде
връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е
могъл в установения в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок да се възползва от правото си да
даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание
за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото
нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването
на НП по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото
процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на
нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление следва да
бъде отменено само на това основание.
Освен
това от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства се
установи, че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение. Действително българското свидетелство за
управление на МПС на В. е било обявено за невалидно още през 2013 година, но
той е притежавал английско СУМПС, което се състои от фотокарта, която е със
срок на валидност, и хартиен носител, който е безсрочен, като при поискване се
представят заедно. При проверката В. е представил само хартиения носител, тъй
като фотокартата е била изпратена във Великобритания за подмяна, поради
изтичане срока на валидност, от което следва, че същият не е бил
неправоспособен. Поради неразбирането на езика на документа и липсата на
фотокартата, проверяващите неправилно са приели, че водачът е неправоспособен.
За
пълнота следва да се посочи, че с непредставянето на фотокартата В. е нарушил
разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП. Като не е квалифицирал правилно и съставомерно установеното нарушение от
страна на водача, органът не може да упражни правото си да ангажира
отговорността му за иначе безспорно извършеното деяние от страна на водача.
Тъй като съдът не е оправомощен
да изменя квалификацията на деянието и основанието за налагане на наказанието,
намира че атакуваното НП се явява незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 и 7 от ЗАНН.
Тази незаконосъобразност води до отмяна на издаденото НП.
С оглед на тези съображения,
съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000272 от 11.03.2019 година на Николай Васков
Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :