Присъда по дело №679/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 27
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200679
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Търговище, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
СъдебниВасилка Николова Николова

заседатели:Пламен Иванов Йорданов
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
и прокурора Мартин Любомиров Кузманов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213530200679 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. П. В., ЕГН **********, роден на хххххх
година, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ,
неосъждан, ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2019 година в гр. Търговище, като
длъжностно лице – шофьор в „Джемре“ ООД, присвоил чужд пари – сумата
от 1752 лева, собственост на „Джемре“ ООД, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази, поради което и на основание чл. 201, ал. 1 от НК
във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК му
налага наказание ПРОБАЦИЯ със следната съвкупност пробационни
мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година, която да се изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимия два
пъти седмично пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от една година, която да се изпълни в пробационната служба по
настоящия адрес на подсъдимия;
3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 (сто)
1
часа за срок от една година.
ОСЪЖДА подсъдимия К. П. В., със снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на ОДМВР – Търговище, сумата от 54,90 лева,
представляваща направени разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза на досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес, пред Окръжен съд – Търговище.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 27, постановена на 27.10.2021г. по НОХД
№ 679/2021г. по описа на Районен съд - Търговище.

Подсъдимият К. П. В. от с.Г.о.Л., ЕГН: ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.201 от НК за това, че на 18.12.2019 г. в гр. Търговище, като
длъжностно лице - шофьор в „Джемре“ ООД присвоил чужди пари - сумата
от 1752 лева, собственост на „Джемре“ ООД, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –
Търговище поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е
повдигнато. Намира същото за безспорно доказано. Пледира на подс.В. да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства - в размер на една година „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три
години.
Подсъдимият В. се признава за виновен, признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК. Изразява съжаление за деянието си и моли за минимално наказание.
Защитникът на подс. В. също намира обвинението за доказано.
Обосновава наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства и пледира за приложение на чл.55 от НК и
налагане на наказание „пробация“.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Търговското дружество „Джемре“ ООД било със седалище и адрес на
управление с. „Веселец“, ул. „Европа“ № 16, Община Завет, с управител Г.
К.. Дружеството имало основен предмет на дейност търговия и разнос на
хранителни и нехранителни продукти на едро и дребно. За складова база
дружеството използвало помещение, находящо се в гр. Търговище, кв.
„Запад 2“.
На 08.07.2019 г. подсъдимият К.В. постъпил на работа в „Джемре“
ООД, където според сключения Трудов договор № 27/08.07.2019 г. заел
длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“. Същия ден подс. В. се
запознал и с предявената му длъжностна характеристика. Според
постигнатата между подсъдимия и управителя на „Джемре“ ООД уговорка и
дадените от него и от упълномощената за това св. С.Ч. указания за
изпълнение на работата, подс.В. следвало да използва предоставеното му
превозно средство за доставяне на стоки (предимно храни от неживотински
произход) до търговски обекти на територията на общ.Шумен, общ. Лозница,
общ. Разград и др. В случай, че получателите на доставките заплатят на
място въпросните стоки, той следвало да отчита същия ден връчените му
парични средства и отчетните документи за тях пред св.Ч., която
изпълнявала длъжността снабдител -доставчик, за осчетоводяване на парите
1
от продажбите. По този начин на подс. В. била възложена не само функцията
да превозва стоките, но и фактически да получава заплащаните за тях
парични средства, да съхранява същите до завръщането си в базата на
фирмата и да ги отчита пред св. Ч..
На 18.12.2019 г. подс. В. отишъл както обикновено сутринта до базата,
от където се качил на натоварения със стока лекотоварен автомобил и
отпътувал да разнася стоката по търговските обекти. Около 15.00 часа св. Ч.
се обадила на подс. В. да го попита къде се намира и кога ще се върне в
търговския обект, за да отчете парите от деня. Поради това, че подсъдимият
се намирал далеч, св. Ч. му обяснила, че няма да го чака, но когато пристигне
в гр. Търговище да й се обади, за да може да отиде до базата и да отчете
парите от доставените на 18.12.2019 г. стоки по търговските обекти. Подс. В.
имал финансови затруднения, поради което решил да задържи оборота от
деня за себе си и изпълнил решението си, а товарния автомобил паркирал в
търговската база на „Джемре“ ООД. Когато наближило 19.00 часа св. Ч.
решила да се обади на подс. В., но той не вдигал телефона си или получавала
сигнал за „зает абонат“. На 19.12.2019 г. опитите от страна на св. Ч. да се
свърже с подс. В. продължили, но без резултат. Когато пристигнала до
складовата база на „Джемре“ ООД, свидетелката посетила мястото, където се
паркирали лекотоварните автомобили и установила, че този, с който подс.В.
разнасял стока е там. Решила да погледне в автомобила и установила, че
контактният ключ е на таблото, стоковите разписки и фактурите от
продадените стоки за 18.12.2019г. били оставени на шофьорската седалка, а в
служебната чанта, в която се събирал оборота имало 4 лева. Св.Ч. разбрала,
че подс.В., вместо да й предаде парите от стоките, доставени на 18.12.2019
г. ги е задържал за себе си и уведомила за това управителя на „Джемре“ ООД
- св. Г. К.. Поради това, че свид. Г. К. не владеел писмено и говоримо
български език, на 19.12.2019 г. св. С.Ч. входирала жалба в РУ - Търговище.
Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза, общият
размер на неотчетените от подс.В. пред „Джемре“ ООД парични средства от
18.12.2019г. възлизал на 1752 лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
самопризнанието на подс.К.В., подкрепящо се от показанията на свидетелите
С.Ч., Г. К., О.Ч., Е.Г., С.М., М.М., А.Щ., И.Г., Х.Г., А.Х., Д А., Й.Й., Д.К.,
Н.О., А.В., Р.Б., И.Б., С.М., Е.К., С.И., Ф.А., А.Р., П.М. и К.В., заключението
на съдебно – счетоводната експертиза и писмените доказателства по делото.
Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват, че на 18.12.2019 г. в гр.
Търговище, подс.В. като длъжностно лице - шофьор в „Джемре“ ООД
присвоил чужди пари - сумата от 1752 лева, собственост на „Джемре“ ООД,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази.
Подс. К.В. е притежавал качеството “длъжностно лице” по см. на чл.
93, т.1, б. “б” НК, предвид очертания служебен статут и спецификата на
2
функцията, която същият е изпълнявал. От задълженията му фактически да
получава заплащаните за доставките парични средства, да ги съхранява до
завръщането си в базата на фирмата и да ги отчита, следва, че на подс.В. е
било възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа, свързана с
пазене на чуждо имущество в юридическо лице (в „Джемре” ООД). Фактът,
че същият е бил назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“ не
изключва възможността да отговаря именно като длъжностно лице и по
отношение на приетите, но неотчетени парични средства. Съгласно р.
№204/26.05.1988г. по н.д.№ 211/88г. на ВК на ВС „на водач на автомобил,
когато няма придружител, товарът се връчва за пазене и управление; той е
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“б“ от НК и при разпореждане с
това имущество отговаря за длъжностно присвояване по чл.201-205 НК, а не
за обсебване..“
Приетите за пазене от подс.В. парични средства в размер на 1752 лв.,
които същият не отчел, са “чужди пари” - собственост на „Джемре” ООД, от
чието име са били осъществени доставките. Въпросните чужди пари са му
били връчени в качеството на длъжностно лице и поверени му за пазене,
предвид посочените вече негови задължения фактически да получава
заплащаните за доставките средства, да ги съхранява до завръщането си в
базата на фирмата и да ги отчита.
Изложената и безспорно установена фактическа обстановка
обосновава извод, че подс.В. е имал фактическа власт върху
инкриминираните парични средства в размер на 1752 лв., не е отчел същите
пред техния собственик „Джемре” ООД, а ги е задържал в себе си за лична
употреба. По този начин подсъдимият е осъществил тяхното „присвояване”.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че съхранява връчени му за пазене чужди парични
средства и че спрямо посочените суми има конкретно регламентирани
задължения. Предвиждал е, че в резултат на личните му разпоредителни
действия спрямо тези парични средства ще бъде причинена имуществена
вреда на „Джемре” ООД и пряко е целял да се разпореди в своя полза с
предмета на престъпно посегателство.
Следователно с поведението си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.201, ал.1 от НК (ДВ,
бр.83/2019г.), за което съдът го призна за виновен. За посоченото
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем
години, като съдът може да постанови „конфискация“ до една втора от
имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от
НК.
При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, регламентираща приложение на чл.58а от НК. При определяне
тежестта на наказанието, съдът отчете липсата на отегчаващи отговорността
3
обстоятелства. Като смекчаващи такива взе предвид направените
самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
чистото съдебно минало, проявеното разкаяние за стореното. Съдът отчете и
семейното положение на подсъдимия, респ. факта, че е родител на две
малолетни деца, за които следва да полага грижи. На тази база прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и прилагайки
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ във вр. с чл.58а, ал.4 от НК наложи на подс.В. наказание
„пробация”. Определи същото като съвкупност от следните пробационни
мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година,
която определи да се пълни чрез явяване и подписване на подсъдимия два
пъти седмично пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 година, която да се изпълни в пробационната служба
по настоящия адрес на подсъдимия и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година. Съдът счете, че
така определеното наказание е достатъчно за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР- Търговище сумата от 54,90лв., представляваща
разноски за експертиза, направени в досъдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :

4
Съобщи за изтекли лични данни