Присъда по дело №124/2016 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НОХД № 124/ 2016 г. по описа на РС Чирпан

Обвинението е против подсъдимите:- С.Й.М. - роден на ***г***, с постоянен адрес ***, обл. София, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН: ********** по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, пр. 2, т. 5, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. 18 ал. 1 от НК за това, че на 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор с Р.Б.П. и К.И.В., чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини и деянието е осъществено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.

- Р.Б.П. - роден на ***г. в гр. София, живее в гр. Н., обл. С., ул. „Б. в.” № *, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан – реабилитиран по право, ЕГН: ********** по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, пр. 2, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор със С.Й.М. и К.И.В., чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини.

- К.И.В. - роден на ***г***, обл. София, ул. „С. г.” № **, българин, български гражданин, със средно-специално образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, пр. 2, т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор с Р.Б.П. и С.Й.М., чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини.

Подсъдимите С.М. и К.В. не се признават за виновни по предявеното им обвинение нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното следствие. Подсъдимият Р.Б.П. се признава за виновен в хода на досъдебното производство, след което взема становище, че е извършил своите самопризнания под страх от репресия от три неустановени по делото лица. В хода на съдебното следствие същият изрично посочва, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, но по същество  чрез обясненията си дадени в съдебно заседание взема становище, че е невинен, а самопризнанията е извършил под условията на оказаното му физическо и психическо въздействие. Относно вида и размера на наказанието подсъдимия Р.П. лично и чрез назначения му служебен защитник моли да му бъде наложено минимално наказание при условията на чл. 66 ал.1 от НК. Подсъдимите К.В. и С.Й.М. лично и чрез процесуалните си представители молят съда да ги признае за невиновни и да постанови оправдателна присъда.

Представителят на обвинителната власт моли съда да наложи на подсъдимите наказание, както следва за подсъдимия:- за С.М.  след отчитане на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, което наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, като се отчита обстоятелството, че в конкретния случай се касае за опит, а не за довършено престъпление; за Р.П. и за К.В. предлага да им бъде наложено „условно осъждане“, тъй като по отношение на тези подсъдими не били налице отрицателни предпоставки за приложението на чл. 66 от НК. Предлага, за подсъдимия П., който бил няколко пъти осъждан макар и реабилитиран по право съдът да завиши изпитателния срок.На основание чл. 68 ал.1 от НК моли съдът да постанови подсъдимия М. да изтърпи ефективно и отделно от наказанието по настоящото наказателно производство наказанието по  НОХД № 569/ 2013г. по описа на РС Ихтиман, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. 

От събраните по делото доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, протокол за отговорно пазене; протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпит на свидетели,определение по НЧД № 16040/2014г. по описа на Софийски районен съд, Определение по ЧНД № 241/2014г по описа на РС Елин Пелин, протокол за изземване на веществени доказателства и одорологически следи, протоколи за разпит на подсъдими, постановление за мярка за неотклонение; декларации СМПИС, справки за съдимост, характеристични справки, протокол за очна ставка, протоколи за разпознаване на лица и предмети, съдебно - оценителна експертиза, дактилоскопна експертиза № 11/04.08.2014г, физико-химическа експертиза № 330/27.08.2014г., материали по ЗЕС ведно с дискове и детайлни справки, протокол за доброволно предаване, трасологическо изследване – експертна справка № 258/2014г.; разписка; както и справки за съдимост №№165,164 и 166 издадени от РС Ихтиман, и № 4188/ 2016г издадено от РС София, както и съд. мед. удостоверение № С-229 от доц. Д-р Н. С., както и от направените в хода на производството частични самопризнания на подсъдими Р.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите С.Й.М., Р.Б.П. и К.И.В. се познават и поддържат добри отношения помежду си.

Подсъдимият С.Й.М. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Протоколно определение от 19.07.2006г. по НОХД № 92/2006г. на РС Елин Пелин за извършено на 07/08.05.2005 г. престъпление по чл. 195 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 3, т. 4 пр. 1 и пр. 2, т. 5 във връзка с чл. 194  ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 5 години. Определението е влязло в сила на 19.07.2006г.

2. С Протоколно определение № 20 от 06.02.2013г. по НОХД № 83/2013г. на РС Ихтиман за извършено на 18/19.02.2012г. престъпление по чл. 270 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 400 лв.; за извършено в периода 31.01.2012г. – 19.02.2012г. престъпление по чл. 235 ал. 2 пр. 3-то във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” и ал. 3 от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца с периодичност на полагане на подписи два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца с периодичност на полагане на подписи два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца. Определението е влязло в сила на 06.02.2013г.

3. С Протоколно определение № 139 от 23.10.2013г. по НОХД № 569/2013г. на РС Ихтиман за извършено на неустановена дата през м. октомври 2012 г. престъпление по чл. 216а ал. 1 от НК и чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 години; За извършено на 20.03.2013г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 във връзка с чл. 28 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23 ал. 3 от НК към определеното общо наказание присъединява наказанието глоба в размер на 300 лв., наложено за извършеното престъпление по чл. 216 а ал. 1 от НК. Определението е влязло в сила на 23.10.2013г.

Подсъдимият Р.Б.П. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Решение от 24.11.2005г. по НОХД № 9188/2005г. на РС София за извършено на 25.07.2005г. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, считано от 25.07.2005г. Решението в сила на 10.12.2005 г.

2. С Присъда от 18.12.2006г. по НОХД № 6051/2004г. на РС София за извършено на 13/14.05.1997г. престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1, т. 4 пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК е осъден на глоба в размер на 500 лв. Присъдата влязла в сила на 04.01.2007г.

3. С Протоколно определение от 08.05.2007г. по НОХД № 981/2007г. на РС София за извършено на 22.05.2006г. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 11 месеца. Определението е в сила от 08.05.2007г.

Подсъдимият К.И.В. с Решение от 11.08.2009г. по НАХД № 251/2009г. на РС Ихтиман за извършено на 27.06.2009г. престъпление по чл. 343в ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Решението в сила на 01.09.2009г.

През първата половина на 2014г. неизвестно лице/ неустановено в хода на производството/ изработило в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, южно от асфалтовия път между селата Изворово и Винарово, монтирало система, състояща се от шило, маркучи / шлауфки / и бидон, с което нарушило целостта на системата за пренос на течни горива, собственост на „Лукойл - България” ЕООД – гр. София, създавайки по този начин условия за отклоняване на течни горива. По продуктопровода, преминаващ на около метър под земната повърхност течало дизелово гориво, което било собственост на цитираното по-горе дружество. Монтираното на продуктопровода съоръжение нарушавало неговата цялост, пробивайки отвор в него и позволявало част от течащото по продуктопровода дизелово гориво да се отклони през отвора и по система от свързани помежду си маркучи, закопани на дълбочина 5-10см. под земята, с обща дължина около 180 метра да достигне до закопан в земята пластмасов бидон с вместимост от 300 литра. Тези обстоятелства станали достояние на подсъдимите С.Й.М., Р.Б.П. и К.И.В., които решили да се възползват от поставеното съоръжение и да извършат чрез него кражба на дизелово гориво. В около 03.00 часа на 19. 08. 2014г., в изпълнение на предварително взетото решение, подсъдимия П. отишъл с автомобила на баща си до дома на подсъдимия М. ***, след което двамата отпътували за района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора с лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс” с рег. № AG-838-KX. Лекият автомобил бил собственост на трето лице, но се ползвал се от С.М.. По пътя за гр. Чирпан моторното превозно средство било управлявано от подсъдимия П., тъй като подсъдимия М. не разполагал със свидетелство за управление на МПС. Двамата подсъдими минали през гр. Ихтиман, откъдето взели очакващия ги там подсъдим К.В.. В багажника на автомобила подсъдимите били поставили 11 бр. пластмасови туби с обща вместимост 275л., в които възнамерявали да сложат източеното от продуктопровода дизелово гориво. Подсъдимите се движели по автомагистрала „Тракия” и достигайки до района на гр. Чирпан, източно от града, напуснали магистралата и продължили движението си към мястото, където било монтирано съоръжението. След като управляваното от подсъдимия П. МПС напуснало АМ Тракия управлението на автомобила било поето от подсъдимия М.. Когато пристигнали до землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, недалеч от мястото, където било монтирано посоченото по-горе съоръжение подсъдимите спрели, слезли от автомобила, разтоварили от багажника тубите и всеки един от тях, носейки ги в ръце тръгнали през гората към мястото на съоръжението. Когато стигнали до мястото, откъдето преминавали свързаните маркучи, тримата подсъдими развъртели спирателен кран поставен на около 50м. от продуктопровода, след което изчакали известно време, за да се напълни заровения в земята пластмасов бидон с вместимост 300 литра. Когато бидона се напълнил подсъдимият П., който носел три туби останал до крана и изваждайки маркуча от снадката започнал да пълни една от тубите директно от него, а подсъдимите М. и В. отнесли останалите туби към мястото, където бил заровения бидон. М. и В. възнамерявали да напълнят тубите с дизелово гориво от бидона, който бил с вместимост 300 литра и вече се бил напълнил, но преди това следвало да отстранят повреда по трасето от продуктопровода до заровения в земята бидон, като за целта използвали носени в брезентова торба инструменти – комплект отвертки, тръбен ключ, гаечни ключове, клещи и др. Междувременно П. развъртял крана и започнал да пълни една от тубите с дизелово гориво.

В хода на производството от разпитаните свидетели се установи, че охраната на продуктопровода била възложена от Лукойл-България” ЕООД на охранителната фирма „Ипон – 1” ООД гр. София. В около 10.00 часа на 19. 08. 2014г. в посочения район физическа охрана на продуктопровода осъществявали свидетелите С.Д.Т., Вълчо Д.К., П.Т.Н. и А.П.К. – всички служители на „Ипон – 1” ООД гр. София. Свидетелите били уведомени от техни колеги за мирис на дизелово гориво в района, където било монтираното съоръжение и същите решили да проверят на място има ли нерегламентиран достъп до продуктопровода и евентуално отнемане на определени количества гориво.Четиримата представители на охранителната фирма достигнали до района, находящ се в землището на с. Винарово, паркирали служебните си автомобили и след което, придвижвайки се пеш в гората, се насочили към продуктопровода. Свидетеля К. вървял най-отпред сам, за да не се вдига излишен шум. Същият видял подсъдимия П. и подал с ръка знак на колегите си да изчакат на място. Служителите на „Ипон – 1” ООД се притаили и започнали да наблюдават действията на П. насочени към пълнене на гориво в една от тубите. Свидетелите предположили, че П. не е сам и решили да изчакат, за да видят дали там няма да дойдат и други лица. Разпитани в качеството на свидетели, всички служители на охранителната фирма заявиха, че докато са наблюдавали подсъдимия П. в един продължителен във времето перод, същият бил приклекнал до описаното по-горе съоръжение и очевидно „ източвал“ гориво, като междувременно изпушил множество цигари. След известно време към П. се приближили и подсъдимите М. и В.. Последните все още не били започнали да пълнят тубите с дизелово гориво, като били напълнили гориво единствено в 1 бр. ПВЦ бутилка с етикет на „Кока Кола” с вместимост 2л., която били оставили в близост до пластмасовия бидон.

Свидетелите видели, че тримата подсъдими провели кратък разговор, след което преместили настрани една от тубите, пълна с дизелово гориво. По знак на свидетеля К., всички служители на „Ипон – 1” ООД напуснали прикритията си и възнамерявайки да задържат подсъдимите им се развикали: „Стой. Стой на място.” Тримата подсъдими не само, че не подчинили а и побягнали в различни посоки, при което охранителите ги подгонили. Подсъдимите М. и В. успели да се отдалечат достатъчно, за да не бъдат заловени, но същите били огледани и възприети от служителите на охранителната фирма. Не такава обаче била съдбата на подсъдимия П.. Последният, при осъщественото бягство, се спънал и паднал на земята, и то цели два пъти, при което служителя на „Ипон – 1” ООД  - св. А.К. успял да го задържи, след което при пристигането на останалите им колеги, К. продължил с преследването на подсъдимия М., но същият „… един от тях бягаше много бързо, леко, като сърна – С.М.“ – по показанията на свидетеля К.. След което М. успял да се качи на автомобила и сам отпътувал за с. Григорево, обл. София, а подсъдимия В. се укрил в гората. Тичайки след лекия автомобил, управляван от подсъдимия, свидетеля К. успял все пак да види и запомни ретистрационния номер на автомобила. Свидетелят Т. сигнализирал за случилото се в РУ Чирпан и всички свидетели, заедно с подсъдимия П. останали на мястото да изчакат пристигането на оперативната група. При проведения разговор, подсъдимия П. посочил на служителите на „Ипон – 1” ООД имената, прякорите и данни за местоживеенето на другите двама подсъдими. Цялата информация, ведно с физическото описание на избягалите от местопроизшествието М. и В. била предадена на служителите на РУ Чирпан, които предприели действия за издирването на лицата и автомобила.

В около 17.40ч на 19. 08. 2014г. Т.И. ***, участвал в състава на оперативната група, посетила местопроизшествието и в първоначалните оперативно-издирвателни мероприятия, предприел пътуване със собствения си автомобил за гр. Стара Загора по лична работа. На връщане за гр. Чирпан, в около 19.15 часа докато се движел по път ІІ-66, в близост до разклона за с. Яздач, обл. Стара Загора, И. видял лице от мъжки пол да стопира на пътя. Лицето нямало багаж и твърде много приличало на подсъдимия В., чиято снимка от АИС на МВР И. бил виждал. И. спрял автомобила си и качил лицето. При проведения разговор се установило, че лицето пътува за гр. София. И. отишъл с автомобила си до сградата на РУ Чирпан, където се легитимирал на непознатия. При извършената проверка на самоличността на лицето се установило, че това е подсъдимия В..                             

С Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, като веществени доказателства са иззети: ПВЦ бутилка с етикет на „Кока Кола” от 2 л.; от бутилката е иззета дактилоскопна следа; мокри кърпички „Baby Speed” – дактилоскопна следа; 1 бр. син пластмасов капак за бидон; 1 бр. военна мешка от брезент с комплект отверки с жълто –черни дръжки, 1 бр. клещи с жълто-черни дръжки; 3 бр. гаечни ключове; 1 бр. тръбен ключ червен на цвят; 1 бр. бутилка със силикон; представителна проба от течност с мирис на дизелово гориво; 1 бр. акумулатор с надпис ISOTEC 70 Ah; 1 бр. туба с течност с мирис на дизелово гориво 20 л, 1 бр. синя туба, 1 бр. бяла туба, 3 бр. сини туби, 2 бр. зелени туби, 1 бр. сива туба, 1 бр. зелена туба, 1 бр. жълта туба.

С Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора са иззети: 1 бр. пластмасов бидон, бял, с надпис „TEKROL 300LT”, пълен до 12 см от отвора си с жълто-кафява течност с мирис на дизелово гориво; маркучи; метално тяло с прикрепен маркуч с d=6мм; 0,5l за представителна проба от намерената при огледа в пластмасовия бидон течност.

С Протокол за отговорно пазене от 20.08.2014г. вещите: 1 бр. бидон с вместимост 300 л и 300 л жълтеникава течност с мирис на дизелово гориво, 1 бр. бяла ПВЦ туба с вместимост 20 л пълна с жълта течност с мирис на дизелово гориво, 175 м черна ПВЦ шлауфка, 1 бр. туба синя – 30 л - празна, 1 бр. туба синя – 35 л – празна, 1 бр. туба зелена – 20 л – празна, 1 бр. туба жълта – 20 л – празна, 1 бр. туба бяла – 25 л – празна, 1 бр. туба сива – 25 л – празна, 1 бр. туба зелена – 30 л – празна, 1 бр. туба синя – 30 л – празна, 1 бр. туба синя – 20 л – празна, 1 бр. туба бяла – 20 л – празна – са оставени на Михаил Троев Троев на отговорно пазене.

С Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2014г. в с. Григорево, обл. София е иззета одорологична следа, иззета с Протокол № 0034154.

С Протокол  № 0034154/20.08.2014г. за изземване на веществени доказателства и одорологически следи е иззета одорологична следа.

С Протокол за доброволно предаване от 08.09.2014г. на СДВР подсъдимият С.М. предал доброволно лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс” с рег. № AG-838-KX, свидетелство за регистрация на МПС № 2010АТ60280 Франция, 1 бр. ключ за лек автомобил „Рено”.

С Постановление от 10.09.2014г. на РУ Чирпан е постановено връщането на С.М. на лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс”.

С Разписка от 11.09.2014г. на С.М. са върнати: лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс” с рег. № AG-838-KX с рама VF8J63555OR623953, френско свидетелство за регистрация на МПС № 2010АТ60280, 1 бр. ключ за лек автомобил „Рено”.

Видно от заключението на назначената в хода на разследването дактилоскопна експертиза, следи номера 2 и 3 са слаби и негодни за идентификация, следа номер 1 е годна за идентификация, следа номер 1 от картон номер 102 от 20.08.2014г., намерена и иззета от пакет мокри кърпички „Baby Speed” при огледа на местопроизшествие – кражба на гориво от продуктопордвод на „Лукойл”, е идентична с отпечатъка от десен палец на лицето С.Й.М..

Видно от заключението на назначената в хода на разследването физико-химическа експертиза № 330/27.08.2014г., бледо-жълтеникава течност, намираща се в един брой пластмасова бутилка от „Coca Cola” с вместимост 2 литра, намерена и иззета при оглед на местопроизшествие, проведен на 19. 08. 2014г. представлява нефтопродукта – дизелово гориво /нафта/; а бледо-жълтеникава течност, намираща се в един брой пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 0,5 литра, намерена и иззета при оглед на местопроизшествие, проведен на 20. 08. 2014г. представлява нефтопродукта – дизелово гориво /нафта/.

Видно от заключението на назначената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза стойността на 1 литър дизелово гориво към датата на извършване на деянието е 2,60 лв. или стойността на вещите – предмет на престъплението възлиза общо на 720,20 лв.

В резултат на извършените от органите на РУ Чирпан оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимите С.М., Р.П. и К.В. били установени като извършители на деянието – предмет на настоящото наказателно производство.

Съдът приема именно горната фактическа обстановка за установена поради следното: От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, съдът приема за категорично установено извършването на деянието, описано в обвинителния акт на датата посочена в същия, както и авторството на деянието извършено именно от тримата подсъдими.

В конкретния случай съдът приема за безспорно установено, че се касае до опит за кражба на дизелово гориво от МОЛ при “Лукойл България”ЕООД без негово съгласие, опит, извършен в землището на с. Винарово, обл.Ст.Загора. Предвид обстоятелството, че извършителите са били прекъснати при извършване на деянието, като дори единия от тях е заловен на място и в момента на извършването му от служители на охранителна фирма“Ипон -1“ ООД - София, то деянието е останало недовършено и не са настъпили вредни последици.

По делото е безспорно установено, че на посоченото в обвинителния акт място минава продуктопровод, по който по това време е течало дизелово гориво. От показанията на свидетелите, служители на охранителната фирма „Ипон -1“ ООД София е видно, че на цитираното място е имало възможност да се отклонява гориво, което тече по продуктопровода. Кои лица са подготвили и  изготвили това съоръжение  в хода на производството не се установи, а и следва да бъде отбелязано, че това обстоятелство не е предмет на доказване в хода на настоящото дело, тъй като няма нито срещу тримата подсъдими, нито срещу трети лица повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл. 216а от НК.

Следва да бъде прието, че наличието на това съоръжение е станало известно на подсъдимите и затова те са решили да идат на място, като са носили със себе си туби и инструменти.

Относно авторството и участието на подсъдимия Р.П. съдът счита, че следва да обсъди показанията на този подсъдим дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 222 от НПК пред съдия и тези, дадени от същия дадени в хода на съдебното следствие.

Съдът счита, че следва да кредитира показанията на подсъдимия П. дадени на досъдебното производство дадени пред съдия и обективирани в протокол за разпит на обвиняем от 20.08.2014г. – л. 148, 149, Том ІІ. Това е така, защото на първо място съдът преценя показанията на подсъдимия П. свързани с показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на охранителната фирма, т.е. безспорно установено е, че на въпросната дата 19.08.2014г. подсъдимия П. се е намирал в района на с. Винарово, след което същият е направил опит да избяга от местопроизшествието,  след като му е бил подаден сигнал от служителите на охранителната фирма. Съдът не възприема тезата на подсъдимия, че същият се бил спрял и изчакал охранителите да го заловят. Напротив, същият е бягал в посока различна от тази, в която са бягали останалите двама подсъдими, като първоначално изобщо не се подчинил на оправените призиви да остане на място. Чак след като на два пъти изгубил равновесие и падал, поради особеностите на терена – пресечен, полупланински, същия бил заловен и неутрализиран. Свидетелите и служители на охранителната фирма изложиха обстоятелството, че са го наблюдавали в рамките на един сравнително продължителен във времето период, през което време същият видимо е източвал дизеловото гориво и го е поставял в туба, т.е. извършвал е активни действия за кражба на дизелово гориво от въпросния продуктопровод. Тези свидетели са категорични, че подсъдимия П. е бил придружен от още две лица, които обаче същите не успели да заловят. Съдът счита, че изцяло следва да кредитира показанията на свидетелите на фирмата охраняваща продуктопровода тъй като същите са логични, почиват на личните им възприятия, все пак става въпрос за очевидци, непротиворечиви са помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал. В хода на производството не се събраха доказателства установяващи наличието на каквато и да било заинтересованост у тези свидетели от изхода на делото. Напротив, техните показания по категоричен начин се допълват и от обясненията дадени от подсъдимия П. в хода на досъдебното производство при разпит пред съдия. В тази връзка съдът счита, че следва да изтъкне подробната конкретика в обясненията на подсъдимия П., която заедно с факта, че разпита е извършен на другия ден, следва да мотивира настоящия състав да приеме, че именно тези показания на подсъдимия П. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. В тази насока следва д абъде подчертано и процесуалното поведение на подсъдимия П. който в хода на проведеното досъдебно и съдебно следствие неколкократно променя своята версия за авторството на деянието, участвалите в същото лица и т.н.

Съдът не споделя изразеното от подсъдимия П. и неговия пълномощник становище , че показанията му дадени по реда на чл. 222 от НПК са били опорочени поради извършен от неустановени / облякани с камуфлажни дрехи три на брой лица/ неправомерен натиск, включително физически и психически такъв, като приема, че в конкретния случай се касае за защитна версия на подсъдимиа. Това е така, защото на първо място ако съдът възприеме конструкцията, че е възможно върху подсъдимия, тогава в качеството му на обвиняем да е бил извършен такъв неправомерен натиск, то напълно би се опорочила  фигурата на разпит пред съдия по смисъла на чл. 222 от НПК. Една от основните функции на тази фигура – разпит пред съдия е именно съдът да бъде гарант за неуказване на такъв натиск. В противен случай всеки подсъдим, с оглед изхода на делото или във връзка с други фактори, би твърдял, че преди провеждане на разпита разследващите органи, други лица, трети такива са му оказвали или оказват натиск, а оттук и априори винаги  да се опорочава такъв разпит. В заключение, по отношение авторството на подсъдимия П. съдът счита, че следва да посочи и следното, запитан дали подсъдимия се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, същият в съдебно заседание посочи, че се признава за виновен, но излага фактическа обстановка различна от приетата от съда и изложена по-горе. Би могло да се тълкува, че в конкретния случай поведението на П. се обуславя от стремежа му да оневини себе си, собственото си участие в деянието, както и да оневини останалите двама подсъдими и най – вече подсъдимия М., за който знае, че същия има наложено „ условно наказание“ в който изпитателен срок е извършено деянието, за което тримата подсъдими са предадени на съд по настоящото НОХД. В заключение следва да бъде посочено, че подсъдимия Р.П. е бил добре възприет и огледан от свидетелите  - служители на охранителната фирма в един сравнително продължителен период от време, същите са му давали да пие вода и са го черпили с цигари, през което време са провели и беседа от която са установили неговото име и имената на останалите двама подсъдими , успели да избягат от местопроизшествието.

Съдът изцяло приема за защитна версия показанията на П. дадени в хода на съдебното следствие , тъй като същите дори не звучат и логично. Това е така защото подсъдимия П. се опитва да убеди съда че трима навършили пълнолетие лица от района на гр. Елин Пелин, в малките часове на денонощието, уговаряйки се предварително, / тъй като дори подсъдимия К.В. ги чакали нямало нужда да му звънят по мобилен телефон а и последния не носил такъв в себе си/ дошли в района на с. Винарово, общ. Чирпан, находящ се приблизително на 200км. И отивайки в гориста местност, тръгнали да търсят човек който да ги снабдява с някакво масло.

На следващо място, по отношение на представеното и прието по делото Съдебно-медицинско удостоверение на живо лице съдът счита, че следва да отбележи, че тези наранявания по П. напълно възможно е да бъдат получени и при неговото задържане, както от твърдените две на брой падания от свидетелите, така също и от последващите действия на охранителите по залавянето му и по никакъв начин не разколебават съда в преценката му относно участието на подсъдимия П. в престъпното деяние.

По отношение на участието на подсъдимия К.В.  в извършване на деянието съдът счита , че следва да отбележи, че в обясненията  си, дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият по същество не отрече, че на посочената дата заедно с подсъдимия С.М. *** и по-точно, в района на села, находящи се в района на Община Чирпан, в близост до които е извършено деянието, предмет на настоящото производство.

Съдът изцяло не кредитира показанията на подсъдимия В. за местопребиваването му в района на Община Чирпан на 19.08.2014г. а именно, че същият твърди, че е идвал със С.М. да търсят работа в села от Община Чирпан, в това число и с. Изворово, тъй като приема, че същите са нелогични, защото противоречат на формалната житейска логика. Ноторно известно е обстоятелството, че най- активни в икономически аспект, в това число и с оглед развитието на пазара на труда са област София – град, област Пловдив, област Варна, донякъде и област Ст.Загора, но не и селата в района на Община Чирпан. При положение, че работници и служители от цялата страна търсят да се реализират на трудовия пазар в района на обл. София – град, то абсолютно нелогично звучи да се търси работа в район отдалечен от местоживеенето на подсъдимите на повече от 160-170км. и то в район със затихващи стопански и демографски функции. Още повече, че подсъдимия К.В. по събраните по делото писмени и гласни доказателства е бил по къси панталони и тениска, издран, и без мобилен телефон. Отдалечен на стотици километри от обичайното си местоположение. На следващо място показанията на подсъдимия В. не кореспондират с обясненията на П., който го уличава директно като участник в деянието, предмет на производството. Следва да се има предвид, че малко по – късно същият ден този подсъдим е бил отведен в сградата на РУ Чирпан като е бил намерен в района, в който е извършено деянието предмет на производството. При извършеното разпознаване същият е бил разпознат като едно от лицата успели да избягат от свидетелите К. и Т.. Т.е. всички посочени по-горе доказателства взети по отделно и в тяхната съвкупност водят до безпротиворечивия извод за участието на подсъдимия К.И.В. в престъпното деяние , предмет на настоящото производство.

Що се касае до подсъдимия С.М. – на първо място следва да бъде посочено, че същият е уличен от подсъдимия П. като съучастник в извършване на престъплението, посочен е от него, разпознат е от свид. Т., К. и Н. като едно от лицата, успели да избягат. На следващо място и от изготвената дактилоскопна експертиза на намерени на мястото мокри кърпички марка Бейби спийт е видно, че се оказва, че следата е идентична със следата от десния палец на подсъдимия М.. Следователно Експертизата директно поставя М. на мястото, на което е извършено престъплението. В конкретния случай следва да се има предвид, че показанията на един от разпитаните по делото свидетели, а именно, свидетеля К. - служител на „Ипон – 1 „ ООД София изнася, че успял да запомни номера на МПС, с което разпознатият от него подсъдим С.М. напуснал местопроизшествието. Безспорно по делото е установено, че въпросното МПС се управлява и ползва от подсъдимия М., и че същото е с френска регистрация.

По отношение на твърдяното от защитника на подсъдимия М., че въпросното МПС едва ли не е било на трупчета съдът счита, че следва да обсъди извършения по делегация Протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на 20.08.2014г. извършен в с. Григорево, обл. Софийска, на ул. Г.С. Раковски № 3. Видно от същия и от приложения към него албум се установява, че автомобила е намерен с демонтирана предна лява гума, където в областта й плюс поставено дървено трупче, като оставената гума и трупчето държат автомобила. Това е действие, което би могло да бъде извършено в рамките на няколко минути. И при положение, че огледа е извършен на 20.08.2014г. напълно достоверно звучат показанаията, дадени в съдебно заседание дадени от свидетеля М.З.Д. „… единият от извършителите дойде с адвоката си в РУ Чирпан – М.. Моята задача е да го задържа за 24 часа. Докато си приказвахме, той ми обясни, че той е измислил това нещо, аз минах по този път, каза, че колата му е подсилена, за час и половина е бил в София и не могат да го хванат…“ . Гореизложените показания на свидетеля Д. са достоверни и предвид обстоятелството, че с протоколно определение № 139 от 2013г. по НОХД № 569/2013г. на РС Ихтиман, М. е осъждан за престъпление по чл. 216а ал.1 от НК и за престъпление по чл. 195 ал1 т.4 предл1 т.2 и 7 вр. чл. 194 ал1 вр 18 за престъпление, което е напълно идентично с деянието което е предмет на настоящото производство и това обстоятелство се вижда от приложената по делото Справка за съдимост.

Водим от всичко гореизложено съдът счита, че по безспорен начин е доказана вината на подсъдимите и авторството на деянието.

По така описания начин с деянието си от обективна и субективна страна, подсъдимите С.Й.М., Р.Б.П. и К.И.В. са осъществили престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК – като на 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от тях причини, по който текст съдът ги призна за виновни.

Предвид осъждането на подсъдимия С.М. с Присъда по НОХД № 569/2013г. на РС Ихтиман за друго такова престъпление, то деянието му – предмет на настоящото наказателно производство се явява кражба, извършена повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и следва да се квалифицира като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 1 и 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК, по който текст съдът го призна за виновен.

Деянието е извършено от подсъдимите чрез използване на МПС, тъй като за извършване му същите са използвали лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс” с рег. №AG838KX. Деянието е извършено чрез използване на техническо средство, тъй като за опита за отнемането на вещите е използвана система от шило, маркучи, бидон и туби, за свързване към продуктопровода. Деянието е извършено от подсъдимите след предварителен сговор помежду им, тъй като самото изпълнително деяние е осъществено от тримата, след като са взели решение за извършване на противозаконното отнемане на вещи от продуктопровод в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора и са съгласували престъпната си воля предварително - известно време преди извършване на деянието, в сравнително спокойно състояние и обстановка и при обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му, като всеки един от подсъдимите е осъзнавал участието на другия в осъществяването на изпълнителното деяние.

Предвид обстоятелството, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини, то извършеното от подсъдимите престъпление следва да се квалифицира и във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК.

Деянието не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимите при пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено- опасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.

Съгласно първият принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 195 ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дейците, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид: чистото съдебно минало на подсъдимия Р.Б.П. – същия макар и осъждан е реабилитиран по право към момента на извършване на деянието за което е предаден на съд по настоящото НОХД, както и направените от същия частични самопризнания,тежкото материално – битово положение и за тримата подсъдими, чистото съдебно минало за подсъдимия К.И.В., сравнително невисокия размер на предмета на престъплението и за тримата подсъдими,  а като отегчаващи вината обстоятелства и за тримата подсъдими, съдът взе предвид лошите им характеристични данни, а за подсъдимия М. предишните му осъждания, извън тези определящи правната квалификация на деянието.

Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, поради което му наложи наказание 1 / една / година и 2/ два , като предвид наличието на отрицателни предпоставки за прилагането на чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че следва да отложи от изтърпяване така наложеното на подсъдимия П. наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като следва възпитателната работа с този подсъдим следва да бъде възложена на ПИ при съответното РУ София отговарящ за гр. Нови Искър, където живее подсъдимия.

Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия К.И.В. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, поради което му наложи наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, като предвид наличието на отрицателни предпоставки за прилагането на чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че следва да отложи от изтърпяване така наложеното на подсъдимия В. наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като следва възпитателната работа с този подсъдим следва да бъде възложена на ПИ при съответното РУ Ихтиман отговарящ за квартала, където живее подсъдимия. И за двамата подсъдими съдът счита че е удачно да бъде приложен института на „условно“ осъждане, тъй като със същото ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.

Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия С.Й.М. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК поради което му наложи наказание две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

Предвид обстоятелството, че деянието за което подсъдимият М. е предаден на съд по настоящото НОХД е извършено от същия в изпитателния срок на наказанието, наложено му по НОХД № 569/2013г. по описа на РС Ихтиман, то са налице предпоставките за приложението на чл. 68 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено му по горецитираното НОХД № 569/ 2013г. по описа на РС Ихтиман в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание подсъдимия следва да изтърпи ефективно и отделно от наказанието, наложено му по настоящото НОХД № 124/2016г по описа на РС Чирпан в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

Съдът счита, че на основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК следва да отнеме в полза на Държавата веществените доказателства: метално тяло с прикрепен маркуч с d=6мм; ПВЦ бутилка с етикет на „Кока Кола” от 2 л.; мокри кърпички „Baby Speed”; 1 бр. син пластмасов капак за бидон; 1 бр. военна мешка от брезент с комплект отвертки с жълто–черни дръжки, 1 бр. клещи с жълто-черни дръжки; 3 бр. гаечни ключове; 1 бр. тръбен ключ червен на цвят; 1 бр. бутилка със силикон; 1 бр. акумулатор с надпис ISOTEC 70 Ah; - на съхранение в РУ Чирпан, както и маркучи – 175 метра шлауфка, 1 бр. синя туба, 1 бр. бяла туба, 3 бр. сини туби, 2 бр. зелени туби, 1 бр. сива туба, 1 бр. зелена туба, 1 бр. жълта туба – оставени на отговорно пазене у служител на „Лукойл България“ ЕООД

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства - 1 бр. пластмасов бидон, бял, с надпис „TEKROL 300LT”, 300 литра жълто-кафява течност с мирис на дизелово гориво и 1 бр. туба с течност с мирис на дизелово гориво 20 л.  да бъдат върнати на „Лукойл България“ ЕООД

Съдът счита, че така определеното и наложено на подсъдимите наказание ще постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК и след като съобрази, че в конкретния случай се касае до опит.

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по лек и престъпен начин, както и в незачитането правото на собственост и установения в страната правов ред.

Предвид гореизложеното и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът счита,че следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимите.

Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: