№ 45
гр. Нови пазар, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20213620200373 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят ЕРД. К. Х.. от с. С., общ. К. не оспорва фактическите констатации по акта,
относно управлението на посоченото МПС, т.а ГАЗ 53А с рег. № *** (водоноска), но сочи,
че необходимостта от това е била свързана с осигуряване на питейна вода за животните от
стопанството, където се отглеждат около 350 овце, 20 телета и др.дребни животни,
собственост на фирмата на лицето Б.Ф..
Жалбоподателят сочи, че на 28.06.2021 г. в с. Т. имало авария и нямало вода, поради което
се наложило да направи курс с камиона, който бил водоноска до фермата, където се
отглеждат животни. Камионът не бил на фирмата, а на физическото лице, собственик на
фирмата. Пътят, по който е минал жалбоподателя бил от имота на собственика на МПС-то, в
който се гледат животни, до кладенец на около 400м. от където да напълни вода. Улицата,
по която се движел не била асфалтирана, а засипана само с чакъл, не е главна улица, а такава
по която движението е много малко. Имотът, до който е трябвало да закара водата е в края
на селото и след него нямало къщи.
Жалбоподателят сочи, че на кратката отсечка, който трябвало да измине бил спрян за
проверка и след като предал документите било установено, че за камиона няма сключен
договор за „ГО“, бил съставен АУАН, и наложена глоба от 400лв., която водачът платил
веднага, след получаване на НП.
1
При проверката било установено, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят уведомил собственика на МПС-то за
прекратената регистрация, който заявил, че не е бил уведомен до този момент.
Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като в него не било посочено кой е
собственик на МПС-то. Това според него имало значение, тъй като той не знае и не може да
знае дали автомобилът е със служебно прекратена регистрация, при наличие на поставени
на автомобила регистрационни номера.
Твърди, че регистрацията се прекратява в случаите по чл. 143, ал.10 от ЗДвП след надлежно
уведомяване на собственика на автомобила от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ.
Жалбоподателят твърди, че не е изпълнено условието за служебното прекратяване на
регистрацията. Не са отнети и регистрационните табели, поради което не било изпълнено
изискването на чл. 143, ал.11 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че липсва субективна страна на нарушението, поради което
деянието е несъставомерно. Освен това счита нарушението за маловажен случай, предвид
на обстоятелствата, при които е извършено и би следвало същия да бъде предупреден по
реда на чл. 28а от ЗАНН.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от упълномощен
представител. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен
интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално
допустима.
На 28.06.2021 г. е съставен АУАН № 407972, с който е констатирано нарушение, извършено
от жалбоподателя, изразяващо се в това, че същия като водач на товарен автомобил ГАЗ 53
А, с рег. № ***, управлява автомобила в с. Т., ул. „***“, до дом № 4, в посока от ул. „***“
към ул. „***“, автомобила е собственост на Б.Х.Ф. с посочено ЕГН, като управляваното
МПС е служебно прекратена.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
Относно установеното нарушение по 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е била сезирана ШРП относно
2
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 10.08.2021 г. на ШРП е прекратено
образуваното на ДП по преписката, а същата е върната на административния орган за
произнасяне с ЗАНН.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 21-0280-
000297/18.08.2021 г. на Началника на РУ К., с което за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от
ЗДвП глоба от 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.09.2021 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това
органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са
издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ редовно СУМП със срок за
валидност до 27.04.2023 г. Жалбопадателят работи във фирма „***“ ЕООД на длъжност
шофьор на товарен автомобил, съгласно приложено по делото допълнително споразумение
от 04.01.2021 г.
На 28.06.2021 г. в с. Т., по ул. „***“ пред дом № 4, жалбоподателят управлявал т.а ГАЗ 53 А,
с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от актосъставителят Д.Х., и в присъствието на
свидетелите С.И. и О.А.. Жалбоподателят се движел в посока от ул. „***“ към ул. „***“. По
време на проверката било установено, че управляваният автомобил е със служебно
прекратена регистрация на 24.07.2019 г. Автомобилът бил „водоноска“, снабден с цистерна
за вода и при проверката водачът казал, че кара вода за животните.
От приложените по делото справки се установява, че собственик на т.а е св. Б.Х.Ф., чийто
адрес на местоживеене е в с. Т., ул. „***“ № 41.
Мястото, където жалбоподателят е бил спрян за проверка е било непосредствено преди
улицата на собственика на т.а.
От свидетелските показания на свидетелите се установява, че водачът е управлявал
описаното товарно МПС, за да закара вода на животните във фермата на собственика на
автомобила.
По делото се установи, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е
станало след уведомяване от Гаранционния фонд за ГО, на основание чл. 143, ал.10 от
3
ЗДвП.
От приложеното по делото писмо от ОД МВР се установява, че собственикът на т.а ГАЗ 53
А, с рег. № *** не е уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното
средство. От справка от АИС КАТ – регистрация било отразено, че от страна на ГФ
собственикът е уведомен с писмо № 101603/21.06.2019 г.
От приложената по делото „Справка по история на ППС“ де установява, че на 24.07.2019 г.
е била прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП при
уведомление от ГФ без ГО, като е посочено, че имало уведомяване на 21.07.2019 г.
Посочено е също, че на 28.06.2021 г. регистрацията е възстановена, отново при уведомяване
на ГФ за валидна ГО.
Съгласно текста на чл. 143, ал.10 от ЗДВП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 7 от КЗ, информационният център, към Гаранционния
фонд, е органът, който предоставя на компетентните органи, в т.ч и на Изпълнителната
агенция „Автомобилна администрация“ данни за действащите и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците и за
действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По настоящето дело липсват представени от
административнонаказващия орган доказателства за изпратена такава информация, която
съгл. ал.8 от с.з се извършва по електронен път, в реално време, чрез автоматизирани
интерфейси между информационните системи на органите по ал. 1, при спазване на
правилата за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
По делото липсват доказателства, че собственикът на автомобила, св. Феим е бил уведомен
за служебното прекратяване на регистрацията от контролния орган. Напротив, налице е
признание от страна на ОД МВР, че собственикът не е уведомен за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС-то.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „Регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор
ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
4
Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на
превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на
регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на
разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното
движение.
Според вътрешното ни право, чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 8 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, в
т.ч. и при случаите, когато за автомобила не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС-та да носят
определени документи и да извършат определени действия за да се уврерят, че управлявания
от тях автомобил е с редовна регистрация и е технически изправен. Това съгласно чл. 100,
ал.1, т. 3 от ЗДвП е задължението за водача на МПС да носи и самата полица, като документ
удостоверяващ наличието на валидна застраховка „ГО“. Дори и да се е доверил на
собственика на автомобила за наличието на редовно сключена и валидна застраховка към
датата, на която поема управлението на автомобила, и да не е извършил проверка за това,
доказателство за наличието на валидна застраховка е и наличието на залепен в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на автомобила стикер за „ГО“. Това следва от разпоредбата на чл.
100, ал.5 от ЗДвП, а неизпълнението на това задължение е основание за налагане на
административна санкция по чл. 179, ал.5 от ЗДвП.
Следователно незнанието, че собстевникът на автомобила не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията, не освобождава водача от неговите собствени задължения
по чл. 100 от ЗДвП да се увери в редовността на всички необходими документи и
техническо състояние на управляваното МПС.
Прекратяването на регистрацията на МПС, го прави ненадлежно регистрирано.
За налагането на предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание
извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо,
съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за
това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на
НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на
МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за
служебно прекратената регистрация, но същия е можел да установи преди да предприеме
управлението на МПС-то, че за него няма сключен валиден договор за застраховка „ГО“.
Липсата на валиден стикер за платена задължителна застраховка „ГО“ е достатъчно за да
5
информира жалбоподателя, че за управляваното от него МПС няма сключена и действаща
към този момент застраховка.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата
на чл. 6 от ЗАНН изисква наличието на вина, която съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН може да
бъде умисъл или непредпазливост. Нормата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН изключва наказуемостта
на непредпазливите нарушения, само когато това е предвидено в закона, което означава, че
ако липсва такава изключваща административно наказателната отговорност разпоредба, то
извършителя носи отговорност както за умишлените деяния, така и за непредпазливите.
Съдът намира, че с оглед на установеното по делото, за жалбоподателят е имало достатъчно
видими признаци, че за управляваното от него МПС липсва валидно сключен договор за
застраховка и това е липсата на стикер за действаща задължителна застраховка „ГО“.
Наличието на регистрационни табели на автомобила не може да се приеме за признак на
валидно сключена застраховка, доколкото отнемане на регистрационните табели се
извършва при съставянето акт за установяване на нарушение, съгл. чл. 143, ал.11 от ЗДвП, а
не автоматично и непосредствено след извършване на служебното прекратяване на
регистрацията, в случаите на чл. 143, ал.10 от с.з. В този смисъл е било правилно, че към
момента на управление на МПС-то, регистрационните табели са си били на съответните
места, но те е било възможно да бъдат отнети с АУАН. Плащането на задължителната
застраховка „ГО“ веднага след проверката е било основание за автоматичното
възстановяване на регистрацията на МПС-то, което е било видяно от проверяващите органи,
доколкото АУАН е съставен на 28.06.2021 г. за нарушение извършено и установено в 11,40
ч., а застраховката е платена в 12,29ч., съгласно посоченото в справката и в този момент тя е
била възстановена служебно. Това се потвърждава и от приложената по делото полиза за
платената застраховка, въпреки, че в нея като начален час на валидност е посочен 13,35ч. на
28.06.2021 г. Това означава, че в рамките на времето за изготвяне на АУАН е станало и
самото плащане, поради което отнемането на регистрационните табели е било
безпредметно.
Воденото ДП е приключило с Постановление за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото разпоредбата на чл. 345, ал.2 вр. Ал.1 от НК изисква пряк умисъл, какъвто по
делото не е бил установен и доказан от страна на извършителя на деянието. За разлика от
наказателното право, което предвижда наказателна отговорност за непредпазливите деяния,
само в предвидените от закона случаи, съгл. чл. 11, ал.4 от НК, то административно
наказателното право предвижда налагане на административно наказание във всички случаи,
а изключенията от това правило са само ако са предвидени в закона. В този смисъл
направените по ДП изводи относно липсата на пряк умисъл са основателни, но те нямат
обвързващо значение за настоящето дело, доколкото съдът достига до извод за наличието на
непредпазливост от страна на дееца при извършване на административното нарушение.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че е доказана вината, под формата на
непредпазливост от страна на жалбоподателя при извършване на описаното в АУАН
6
нарушение на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, което се наказва по реда на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи като
„маловажен случай“, само поради това, че изминатото разстояние на МПС-то било по улица
в края на селото и до фермата за животни, а самото МПС се използвало за работа в гората.
Тъкмо последното, казано от св. Д.Х., който предава думите на самия жалбоподател по
време на проверката, че камионът се използвал за работа в гората. Това показва, че самият
жалбоподател е признал, че товарният автомобил се използва по принцип, независимо, че за
него няма платена задължителна застраховка „ГО“, не само в деня на проверката, а и преди
това. Безспорно, в гората няма обществени пътища, но използването на товарния автомобил
без платена задължителна застраховка, крие рискове от пътни инциденти и злополуки, което
представлява обществена опасност. Санкционираната деятелност не се отличава с по-ниска
обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно критериите на
чл.93, т.9 от НК, поради което съдът приема, че не е налице маловажен случай.
Относно законосъобразността на наложеното на жалбоподателя наказание.
Съдът съобрази, че с обжалваното НП № 21-0280-000297/18.08.2021 г. на Началника на РУ
К., е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба от 200лв. и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Тези наказания са в минималните
посочени от закона размери, което ги прави законосъобразни и справедливи.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че наложено на жалбоподателя административно
наказание по издаденото НП е законосъобразно и справедливо и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят е направил разноски, но няма искане за присъждането им.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съдът намира искането за разноски за неоснователно, т.к по делото не е участвал
юрисконсулт или адвокат, пълномощник на административно наказващия орган, а
приложеното съпроводително писмо, с което е изпратена жалбата в съда е подписано от
началника на РУ К..
Поради горното искането следва да се отхвърли.
7
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление НП № 21-0280-000297/18.08.2021 г. на
Началника на РУ К., с което на ЕРД. К. Х.. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., за нарушение
на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Отхвърля искането по чл. 63, ал.5 от ЗАНН на ОД МВР Шумен за присъждане на разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8