Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 3289 по описа за 2017 година,
взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на „П.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***, представлявано от Г.С.-изпълнителен
директор, чрез адв. М.Б.- АК Сливен, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 7, ал. 4 от ТЗ и чл.7 ал.5 от ТЗ във
връзка с чл.76, т.1 и 2,вр. чл.14, т.1 от ЗМГО срещу „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Р., с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът „П.Г.” ЕООД
недобросъвестно е заявило и използва фирменото си наименование, което е сходно
с по-рано регистрираните фирми „П.” (на ищеца) и „П.” (на праводателя на ищеца)
и да осъди ответника да преустанови недобросъвестното използване, както и да
признае за установено, че ответникът
недобросъвестно използва фирмено наименование, което е сходно на
регистрираната по- рано от ищеца търговска марка “Р.” рег. № 45293 (съгласно уточнителна молба
от 16.01.2018 година) и да осъди ответника да преустанови недобросъвестното му използване.
Претендира разноските направени в исковото производство.
Представя доказателства.
В исковата молба ищецът твърди, нарушение
на правото на ищеца върху регистрираната от същия търговска марка “Р.” чрез
недобросъвестно използване от страна на ответника на сходно със тази търговска
марка фирмено наименование - „П. Г.“. Ищецът твърди също, че ответникът
недобросъвестно е заявил и използва фирменото си наименование „П. Г.”, което е
сходно с регистрираните по-рано фирми „П.” на праводателя на ищеца и „П.” на
ищеца.
Поддържа, че използваната от
ответника фирма „П. Г.“ чрез объркването което създава води до нарушения,
включително кой е субекта отговорен за изпълнението на законови задължения,
договори и т.н., относно произхода на продуктите и отговорността за тяхното
качество, нелоялна конкуренция.
Сочи, че ответникът е използвал и
продължава да използва фирменото си наименование по заблуждаващ начин;
сходствата във фирмените наименования са объркващи за представителите на
административните органи, объркват се клиенти-потребители, създават се грешки
при търговски партньори и доставчици, пряка последица от объркващото сходство
на фирмите.
Излага твърдения, че е налице
недобросъвестност от страна на управителя и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, схващана като знание, задължение за знание или обективна
възможност за знание у ответника за правата на ищеца върху по-рано регистрирано
търговско наименование, тъй като И.Р., който заемал ръководна длъжност е знаел
наименованието на своя работодател, а също и използването на словосъчетанието П.
Г. като бизнес идентификатор и е предприел действия по промяна фирмата на
собственото си търговско дружество с цел извличане на изгоди в противоречие с добросъвестната търговска
практика.
Твърди се, че ищцовото дружество е
учредено от „П.” АД с учредителен акт от 14.01.2002г., като апортната вноска в
капитала е съдържала право на собственост върху недвижими имоти, движими вещи и
права на интелектуална собственост, в това число графична търговска марка. На 11.02.2002г. ищецът „П.” АД е заявило в
Патентното ведомство търговска марка с наименование “P.” със срок на действие
до 11.02.2022г.
Ищецът излага твърдения, че през
1990г., докато е заемал управленска длъжност в „П.” АД, И.Р. е учредил
дружество с конкурентен предмет на дейност „Н.-Р.и СИЕ”, което през 1997г. е
променило правноорганизационната си форма на дружество с ограничена
отговорност, а със съдебно решение от 01.07.2002г. е променило наименованието
си на „П. Г.”.
Ищецът твърди, че фирмата на ищеца е
регистрирана по-рано от фирмата на ответника, че е налице сходство във
фирмените наименования на страните, че ответното дружество е с конкурентен
предмет на дейност и че е налице недобросъвестност от страна на управителя и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество при заявяването и
използването на фирмата на ответника.
Моли съда да признае за установено,
че ответникът „П.Г.” ЕООД недобросъвестно е заявило и използва фирменото си
наименование, което е сходно с по-рано регистрираните фирми „П.” (на ищеца) и „П.”
( на праводателя на ищеца) и да осъди ответника да преустанови
недобросъвестното използване, както и да признае за установено, че
ответникът недобросъвестно използва фирмено
наименование, което е сходно на регистрираната по- рано от ищеца търговска
марка “Р.” рег. № 45293 и да осъди ответника да преустанови
недобросъвестното му използване.
Представени са писмени
доказателства. Направени са
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и за съдебно-маркова
експертиза.
Ответникът депозира
отговор, с който оспорва искавете.
Ответното дружество сочи, че
изложените в исковата молба твърдения не кореспондират на приложените към нея
доказателства. Твърди се, че до 2013г. ищцовото дружество и дружество „П.” АД
осъществяват самостоятелна стопанска дейност като не е налице пълно
правоприемство между тези две дружества.
Оспорва представените като
доказателства продуктови каталози /от № 21 до №28, вкл./, като твърди, че
същите се отнасят за период 1998г.- 2001г., през който „П.” АД упражнява
самостоятелна стопанска дейност.
Ответникът оспорва и твърдението, че
И.Р. е учредил дружество с конкурентен предмет на дейност „Н.-Р.и СИЕ”, докато
е заемал управленска длъжност в „П.” АД, като посочва, че същият е упражнявал
трудова дейност в „П.” АД в периода 01.09.1991г.- 02.10.1996г. и не е заемал
посочените в исковата молба длъжности. Дружествената фирма „ПАНДА” е вписана с
решение на Габровския Окръжен съд през 1990г., преобразуван е в СД „П.-Р.И С.” (преименувано впоследствие на „Н.-Р.И С.”), преобразувано в дружество с ограничена
отговорност „Н.” през 2002г., чието фирмено наименование е променено на „П. Г.”
с решение от 01.07.2002г. на ГОС.
Ответникът възразява срещу активната
легитимация на ответника „П.” АД да предяви иск за установяване и
недобросъвестно използване на фирмата на ответника „П. Г.” като сходна на
регистрираната по- рано фирма „П.”.
Излага, че единствен носител на
правото на фирмено наименование П. е дружество П. АД, тъй като той е
търговецът, който го е регистрирал и под което име е упражнявал търговска
дейност до 2013г.
Посочва, че търговското наименование
на ответното дружество отговаря на изискванията на закона и не е налице
претендираното сходство на търговските наименования на страните по делото.
Сочи, че думата П. няма силно
отличителен характер сама за себе си, а думата Г. определя словосъчетанието П. Г.
като уникално наименование, което е регистрирано и като фирмено наименование на
дружеството.
Твърди се, че не е налице
недобросъвестност по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ТЗ, а объркването или
възможността от объркване на клиенти на ищцовото дружество не е елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл.7, ал.4 от ТЗ.
Ответникът сочи, че самостоятелен
установителен иск с правно основание чл.7 ал.5 от ТЗ не е предвиден от
законодателя.
Ответникът оспорва по-ранния
приоритет на регистрираната търговска марка спрямо фирменото име на ответното
дружество като посочва, че марката на която основава претенцията си ищецът е
регистрирана на 30.07.2003г. Патентно ведомство е извършило публикация на
регистрацията в Официален Бюлетин №09/ 01.10.2003г., от която дата информацията
за регистрирана марка Р. е станала публично известна, докато фирменото
наименование на ответното дружество е променено на „П. Г.” на 01.07.2002г.
Твърди се, че не е налице сходство
между марката и фирменото наименование нито при произнасяне, нито при
изписването им.
Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Направени са доказателствени искания за
събиране на писмени и гласни доказателства.Оспорени са доказателства.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е
търговско дружество, вписано в ТР с наименование „П.”, видно от извлечение от
ТР, със следния предмет на дейност: Машиностроителна и металообработваща
промишленост. Производство на П.но-транспортни съоръжения, кранове и кранови
компоненти, всякакви видове продукти на машиностроенето, леката и тежката индустрия
и сервизна дейност в страната и чужбина. Маркетингова, инженерингова,
научно-развойна, внедрителска и други дейности. Изследователска дейност.
Лизингова дейност. Търговия в страната и чужбина.
Не се спори
между страните, а и от доказателства се установява че „П.“ АД е учредено от „П.“ АД /едноличен
собственик на капитала/ с Решение №125/21.01.2002 година на Габровския окръжен
съд, като е учредено с правна форма „П.“ ЕАД. Не се спори между страните, че с решение
№ 1138/09.09.2002г. на ГОС „П.“ ЕАД е преобразувано в „П.“ АД. При учредяване
на дружеството едноличния собственик на капитала „П.“ АД прави непарични вноски
в капитала на „П.“ ЕАД като апортира правото на собственост върху свои
недвижими имоти, движими вещи и интелектуална собственост – непарична вноска в
капитала на дружеството/“know how“ за производство на три типа електротелфери,
три типа моторедуктори, три броя патенти и графична търговска марка за стоки.
Видно от
представеното и прието по делото Решение №125/21.01.2002 година на Габровския
окръжен съд, ищецът използва фирменото наименование „П.“ от 21.01.2002г.
Видно от представеното удостоверение от Патентното ведомство на Република
България изх. № 70082611(1)/24.11.2017 година
и справка към 27.11.2017 година за марки от портала на Патентното ведомство на Република
България, ищецът е притежател на 9 броя марки, между които комбинирана
марка “Р.”, рег. № 45293, за стоки по МКСУ от клас 7:машини, регистрирана на 30.07.2003 година, със срок на действие до 11.02.2022г. Видно от представеното по делото решение на КЗК
№264/13.03.2012 г., е установено, че марка рег. № 45293 е публикувана в бр.
9/2003 година на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, издаден на
30.09.2003 година.
От
представените по делото извадка от трудова
книжка, ведомости за заплати и личен картон се установява, че едноличния
собственик и управител на ответното дружество е работил по трудово
правоотношение за „П.“ АД в периода 01.09.1991г. – 02.10.1996 г.
Ответникът е
търговско дружество, вписано в ТР с наименование „П. Г.”, видно от извлечение
от ТР, със следния предмет на дейност: Покупка на стоки или други вещи с цел с
цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид. Продажба на стоки
от собствено производство, търговско представителство и посредничество.
Комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина.
Видно от
представеното по делото Решение 882/01.07.2002 г. по ф. д. № 1034/97 г. на
Габровския окръжен съд и Удостоверение от 06.06.2007 г. на Габровския окръжен
съд е била вписна промяна в наименованието на ответника от фирма „Н.“ на фирма
„П. Г.“. Ответникът е заявил и използва фирменото наименование „П. Г.“ от 01.07.2002 година.
Видно представените
от ищеца Сертификат ISO 9001:2008 от 03.2015 година и Сертификат OHSAS 18001:2007
от 20.11.2014 г. и представените от ответника фактури ответното дружество извършва
дейности, сходни с предмета на дейност на ищеца.
От
заключението по съдебно-марковата експертизата, изпълнена от вещото лице В.А. П.,
което не е оспорено от страните и съда приема като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че между фирмените наименования П.(АД), П.(АД) и П. Г. (ЕООД) е налице сходство.
Налице е сходство във визуален и
фонетичен аспект между словата на марката на ищеца (Р.) и името на ответника(П.
Г.), което се определя от общото слово П.. Словосъчетанието П. Г. е сходно със
словосъчетанието П., поради съвпадението на водещите им части „П.“, но
разликата между тях е достатъчна, за да съществуват като отделни фирмени
наименования, които да идентифицират търговците в тяхната дейност. Разгледани
заедно двете фирми формират различно впечатление. Вероятността от объркване на
потребителите намалява, поради високата степен на внимание на потребителите(на П.но-транспортна
техника), които обичайно са специалисти. Словният елемент П. е фирмено
наименование, същото няма отличителен характер, доколкото понятието
„отличителен елемент“ е характерно за търговските марки. Марките със словна част „Р.”,
посочени на стр.4 от исковата молба на ищеца нямат качеството на защитени марки
към датата на регистрация на фирменото наименование „П. Г.“ от ответника. Първата
регистрирана марка „Р.“ на ищеца рег. № 45293 е публикувана на 30.09.2003 г. в
официалния бюлетин на Патентното ведомство №9/2003г., т.е. след вписване на
фирменото наименование на ответника „П. Г.“ на 01.07.2002 година. Думата „П.“
марката „П.“ са използвани от „П.“ АД, преди регистрацията на фирменото
наименование на ответника. Предлаганите от страните по делото стоки могат да се
класифицират с общото родово понятие „машини и части за тях“, като е налице е
идентичност/сходство между стоките и съпътстващите услуги предлагани от ищеца и
ответника. Предлаганите
от ответника стоки попадат в обхвата на закрилата на марка Р. рег. № 45293,
регистрирана по заявка 58052/11.02.2002 година. Към датата на регистрация на
фирмата П. Г.(1 юли 2002г.) марката на ищеца е била заявка, имала е само
присъщата отличителност, но не и високата степен на отличителност, доколкото
последната се свързва с използване на марката. Машините(П.на техника) произвеждани от страните са
предназначени за еднакъв кръг потребители – „информирания“ потребител.
От показанията
на свидетеля Н.Б., разпитан в о.с.з. на 05.06.2018 г., които съда намира за
колебливи и лишени от конкретика, не се установиха заявените с исковата молба
обстоятелства, а именно случаи на объркване относно дружествата страни по делото.
От показанията на свидетеля Л.И.П., разпитан в о.с.з на 22.11.2018
година, не се установиха заявените с
молба на ответника от 11.06.2018 г. обстоятелства.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Дружеството
на ищеца с фирмено наименование „П.“ е учредено с Решение №125/21.01.2002
година на Габровския окръжен съд. Ищецът е притежател на комбинирани марка с
национална регистрация, а именно: “Р.”с рег. № 45293, „П.“ с рег.45950, „Р.“ с рег. № 77263, Р.CRANE с рег.№77264, “Р.”с рег. №86142, „П. Г.“ с рег. № 98932 и “P.G.”с рег. № 98933.(по последните
две словни марки на 26.10.2017 година е
депозирано искане за заличаване от ответника). Ответникът е заявил и използва фирменото наименование
„П. Г.“ от 01.07.2002 година.
Неоснователни са исковете за
установяване недобросъвестно заявяване и използване от страна на ответника на
фирменото му наименование, тъй като тази фирма е сходна с регистрираните
по-рано от ищеца фирми „П.” (на ищеца ) и за осъждане на ответника да
преустанови нарушението, съгласно чл.7, ал.4 от ТЗ , а в частта относно
фирменото наименование „П.” (на праводателя на ищеца)-недопустими.
Съгласно изложеното в съдебно-марковата
експертиза е налице наличие на сходство между словосъчетанието П. и П. Г., поради
съвпадане на водещите им части “П.” , но разликата е достатъчна, за да
съществуват като отделни фирмени наименования и да идентифицират търговците в
тяхната дейност. Посочено е в заключението, че колкото по-ниска е степента на
отличителност, токова по-малка ще бъде и вероятността от объркване, тъй като
потребителите свързват термина П.но-транспортна техника с точно определени
изделия и средства поради трайното му навлизане в езика на практика за
означаване на определен вид технически средства, вероятността на объркване
намалява поради високото внимание на потребителите, които обичайно са
специалисти.
Съществен
и задължителен, кумулативно законоустановен елемент от фактическия състав,
сочещ на основателност на предявените искове в тази им част е
недобросъвестността на ответника при заявяването и използването на фирменото му
наименование. Тази недобросъвестност следва да бъде схваната, като знание,
задължение за знание у ответника за правата на ищеца върху собственото му,
по-рано регистрирано търговско наименование, кумулативно съчетано от субективна
страна с намерението за увреждане на притежателя на по-рано регистрираното
търговско наименование или поне допускане в представите на ответника на подобно
увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен
интерес, т.е. поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и
добрите нрави, при което регистриралия фирмено наименование търговец знае за
обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или допуска
неговото настъпване. Субективния фактор в случая е от съществено значение и
като положителен факт, следва да бъде доказан от страната, която твърди
недобросъвестност, т.е. ищеца.
Вярно
е, че към момента на вписване на спорното наименование на ответното дружество в
ТР, ищецът вече е ползвал собственото си фирмено наименование „П.“. Вярно е и
че едноличният собственик на капитала на ответното дружество е работил по
трудово правоотношение с праводателя на ищеца до 1996 година. Тези
обстоятелства обаче не са достатъчни, за да бъде обоснован извод, че ответникът
недобросъвестно е заявил и използва фирменото си наименование.
Преценката
на доказателствата, установяващи дали действията на ответника по регистрацията
на неговата фирма са осъществявани в противоречие с установената добросъвестна
търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на ищеца, налага
извода, че такива предпоставки не са налице. От приетата съдебно-маркова
експертиза, безспорно се установи, че разликата във фирмените наименования
на ищеца и ответника е достатъчна, за да бъдат отличавани от клиентите.
Установи се, че фирмените наименования на ищеца и ответника формират различно
впечатление. От събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания
не се установи намерението за увреждане на притежателя на по-рано
регистрираното търговско наименование.
Поради
това предявената претенция да се признае за установено, че „П.Г.” ЕООД недобросъвестно е заявило и
използва фирменото си наименование, което е сходно с по-рано регистрираните
фирми „П.” /на ищеца/ се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена, както и обусловеното искане за осъждане на ответника да преустанови
недобросъвестното използване на фирменото
наименование.
Следва
да се посочи, че П. АД е учредило ищцовото дружество, но не е налице
универсално правоприемство, респ. ищецът не може да упражнява чужди права,
доколкото фирменото наименование П. е принадлежало на трето лице, заличено
понастоящем от търговския регистър, а наличието на приемственост в дейността и
производствените традиции на ищеца и посоченото дружество е ирелевантно, като
също така фирменото наименование и марка са отделни обекти на защита.
Поради
изложеното искът в частта относно фирменото наименование „П.” (на праводателя на
ищеца) е недопустим.
Ищецът твърди, че ответникът
нарушава правата му върху марка “Р.” чрез
недобросъвестно използване от страна на ответника на сходно с тази търговска
марка фирмено наименование - „П. Г.“.
От обективна
страна по така предявения иск, следва да се установи по категоричен начин
идентичност или сходство между марката на ищеца и фирменото наименование на
ответника.
Настоящия състав намира, че точния
смисъл на разпоредбата на чл.7, ал.5 от ТЗ и действителния обхват на
предоставената с нея защита следва да се разглеждат в тясна връзка със специалния ред,
предвиден за защита на марките в ЗМГО, поради което е квалифицирал иска с
правно основание чл.7 ал.5 от ТЗ във връзка с чл.76, т.1 и 2,вр. чл.14, т.1 от
ЗМГО. Защитата на правата на ищеца върху търговската му марка се реализират по
реда на чл.76
от ЗМГО. Предвид твърдяното от него, че нарушението на правата му е осъществено
с регистрацията и ползването на фирменото наименование на ответника, при провеждането
на иска следва да се държи сметка на ограничението, установено с разпоредбата
на чл. 14 ЗМГО. Правото на марка е изключително право и се придобива чрез
регистрация. Съгласно чл. 14 ЗМГО притежателят на правото върху марка не може
да забрани на трето лице да я използва в търговската дейност, при условие че
използването не противоречи на добросъвестната търговска практика своето име
или адрес. В процесния случай името на юридическото лице (ответник) е фирмата,
под която упражнява занятието си и се подписва. С оглед на изложеното,
основателността на предявения иск е обусловена от установяването на
обстоятелствата, че използвайки фирменото си наименование, ответникът е
действал в противоречие с добросъвестната търговска практика. Чл. 13 ТЗ
предвижда задължение за търговците за посочване на данни в търговската им
кореспонденция, поради което фирменото наименование на търговеца не е само
негово право. Той е административно задължен да има фирмено наименование и да се
идентифицира с него и което се вписва в ТР.
С оглед на тези разпоредби при осъществяване на търговската си дейност и
при водене на търговските си книжа като търговско дружество, ответникът следва
да го прави в съответствие с горните изисквания на ТЗ. При регистрацията на
фирмата си, ответникът е бил по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗМГО трето
добросъвестно лице, предвид установеното по делото, че марката „Р.“
е публикувана в официалния бюлетин на ПВ след вписването му в ТР. Поради
липсата на законова забрана до 03.05.2011 година (от когато влиза в сила
разпоредбата на чл.7, ал.5 ТЗ) да
използва фирма, сходна със защитена марка, при използването й до този период,
ответникът не е осъществил нарушение на закона.
Ищецът
е този, който по конкретния иск, доколкото твърди, недобросъвестност на
ответника, следва да я установи по делото, при условията на главно и пълно
доказване, и такова доказване в настоящото производство ищецът не е провел.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че действията на ответника по регистрирането и използването на
фирменото си наименование „П. Г.“, сходно с регистрираната от ищеца марка „Р.“,
не са в противоречие с добрите търговски нрави и честната търговска практика,
поради което не могат да бъдат квалифицирани като недобросъвестни.
Що се отнася до твърдяното от ищеца
сходство между търговката марка на ищеца и фирменото наименование на ответника,
съдът счита, че с оглед заключението на вещото лице може да се приеме, че е
налице такова.
Сходството
е във визуален и фонетичен аспект и се определя от общото слово П.. Но към
датата на регистрация на фирменото наименование на ответника марката на ищеца,
е била заявка, не се е ползвала с висока степен на отличителност. т.е. от
доказателствата по делото не се установи по-ранен приоритет на марката на ищеца
спрямо фирменото наименование на ответника.
Поради
това предявената претенция да се признае за установено, че „П.Г.“ ЕООД , ЕИК********,
недобросъвестно използва фирма (фирмено наименование) „П. Г.“, сходно на
регистрираната по-рано от ищеца търговска марка
“Р.” и да бъде осъден ответника да преустанови недобросъвестното
използване се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските
Искането на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователно с оглед изхода на делото.
Искането на ответника за присъждане на
разноски, следва да бъде оставено без уважение. Необходимо условие за уважаване
на искането за разноски е страната, която е поискала присъждане на разноски, да
е представила списък на разноските, най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция и да представи доказателства за извършването
им. Такъв списък е представен с писмените бележки, ведно с приложена фактура от
12.03.2018 година за адвокатско възнаграждение
в размер на 3600 лева. Същата,
освен че е несвоевременно депозирана по делото, не сочи начина на заплащане на
възнаграждението -в брой или по банков път, поради което искането за разноски е
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „П.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***,
представлявано от Г.С.-изпълнителен директор, чрез адв. М.Б.- АК Сливен,
срещу „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Р. за установяване недобросъвестно заявяване и
използване на фирменото наименование „П. Г.”, сходно с по-рано регистрираното
фирмено наименование „П.” и за осъждане на ответника да преустанови недобросъвестното използване като
неоснователни, като оставя без разглеждане исковете в останалата част досежно фирменото наименование
„П.” .
Отхвърля
исковете на „П.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***,
представлявано от Г.С.-изпълнителен директор, чрез адв. М.Б.- АК Сливен,
срещу „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Р. за установяване недобросъвестно използване на
фирмено наименование “П. Г.”, сходно на регистрираната по- рано от ищеца “П.”
АД търговска марка “Р.” /рег. № 45293/ и да осъди ответника да преустанови
недобросъвестното използване, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.