№ 2254
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110112718 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от В. Д. М., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, *********** срещу Община А. с адрес гр. А., *********** иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 5000лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и
страдания в резултат на нападение от безстопанствено куче станало на 31.08.2022г. в с.О.,
м-ст П., ведно със законната лихва считано от 31.08.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Заедно със съпругата си притежава поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в
с.О., м-ст П., община А.. В периода пролет – есен преимуществено пребивава именно в този
имот. На 31.08.2022г. около 17.30часа прибирайки се в имота, отключил входната външна
врата разположена на оградата. В същия момент с периферното си зрение видял
приближаващо се към него бяло на цвят безстопанствено куче, високо около един метър, с
тегло над 40кг. Побързал да влезе в двора, но кучето го захапало за дясната седалищна
половина, като по този начин му причинило вертикална рана. Бутнал отключената врата и
влязъл в двора, като по този начин успял да прекрати атаката на кучето. Уплашил се, но в
първоначално не почувствал болка, а впоследствие такава го завладяла и започнал да вика
за помощ. На виковете се отзовал съседа му – Г. А.ов, който дотичал и видял, че е нахапан, а
също така видял и бялото куче, което се отдалечило в посока главния път и морето.
Впоследствие го закарал с колата си до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. Там му била
поставена инжекция против „тетанус“, която била болезнена. Била обработена и раната му.
На 01.09.2022г. посетил отделение съдебна медицина в същата болница. За прегледа му
било издадено МУ № 967/2022г., като били констатирани наранявания и вертикална рана с
неравни ръбове, с дължина 1см, ожулвания с диаметър 1см и кръвонасядане с диаметър
8,10см, уплътнено в подкожието. Твърди, че освен болките, които изпитал по време на
самото ухапване, такива били изпитани и при манипулациите, като болката продължавала и
1
към момента на изготвянето на исковата молба. Сочи, че е човек на възраст, прекарал
инфаркт, хипертоник , диабетик и преди инцидента бил претърпял операция на коляното, от
която не бил напълно възстановен. В резултат и в причинно- следствена връзка с
бездействието на отговорните служители на ответника се твърди ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, паричният еквивалент за обезщетяването, на които счита, че е в
размер на исковата сума. На основание чл. 84 ЗЗД се заявява и претенция за обезщетение за
забава считано от датата на деликта. Молбата е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи, че не е налице твърдяното
бездействие на Общината, доколкото била положена дължимата грижа и била изпълнила
предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на
безстопанствените кучета. Общински съвет А. приел с решение 28.5/26.08.2021г. програма
за изпълнение на НП за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на
територията на Общината 2021г. -2025г. и план за действие към нея. Приет бил и отчет по
изпълнение на годишен план за 2021г., както и план за действие към програмата за периода
01.2022г. – 12.2022г. Общината сключила и споразумение на 11.02.2022г. за сътрудничество
с организация за защита на животните за извършване на дейности с цел намаляване на
популацията на безстопанствени кучета. С контрола над безстопанствените кучета пряко
били ангажирани кметове и кметски наместници. Сочи се, че за с.О. по предварително
утвърден график и два месеца преди инцидента е проведена кампания за залавяне,
кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване и стационар. При провеждане на
кампанията не е установено куче, отговарящо на описанието в исковата молба. Счита, че не
е налице причинно – следствена връзка между поведението на Общината и настъпилата
вреда. В евентуалност се твърди, че размерът на иска е завишен и моли да бъда намален с
оглед настъпилите малозначителни последици.
В с.з. исковата молба се поддържа. Претендират се присъждане на разноски.
Ответникът редовно призован, явява се негов процесуален представител. Поддържа
депозирания отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представеното СУ № 967/2022г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД се
установява, че след извършен преглед на 01.09.2022г. от лекар в отделение „Съдебна
медицина“ по отношение на ищеца са констатирани следните травматични увреждания:
разкъсно контузна рана, ожулвания, кръвонасядане и кръзвоизлив в дясната седалищна
половина. Според експертното заключение описаните увреждания били резултат на
действието на предмети с подчертан ръб, като същите биха могли да бъдат получени по
указните време и начин и в съвкупността си са обусловили временно разстройство на
здравето неопсано за живота.
Представен е амбулаторен лист от 31.08.2022г. от извършен преглед на ищеца със
снета анамнеза: ухапване от куче в дясната седалищна половина.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средстава в полза на ищеца чрез
разпит на св. Г. А.ов /съсед/ и Х.М. /съпруга/.
Св. Г. А.ов излага, че притежава имот в с. О., съседен на този на ищеца. Сочи, че са
приятели и често си ходят на гости. Знае за случая от миналото лято, когато ищецът бил
ухапан от куче. Твърди, че в този момент е бил на чешмата, намираща се зад неговото
място, когато го чул да вика „помощ, нещо ме ухапа“. Веднага тръгнал към него, но ищецът
вече бил влязъл в двора си, а на главния път бягало едро куче, бяло на цвят. Сочи, че ищецът
бил уплашен, държал се отзад за седалището и обяснил, че е бил нападнат в гръб, когато си
2
отключвал вратата. Заявява, че до този момент не бил виждал това куче, но знаел за други
две случки свързани с него. Твърди, че кучето било само, безстопанствено. След инцидента
се наложило да закара ищецът до спешен център, където му промили раната и му поставили
инжекция „тетанус“. Сочи, че след инцидента ищецът бил уплашен, оглеждал се и носил
със себе си пръчка. Заявява, че не е виждал акции на Общината срещу бездомните кучета.
От показанията на св. Х.М., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че
на 31.08.2022г. работила в градината в имота си в с. О., когато чула ищецът да вика, че е
ухапан от куче. В този момент ищецът се намирал зад голямата порта и нямало пряка
видимост към него. Впоследствие тя отворила портата и видяла голямо бяло куче, което
вече вървяло по пътя. Твърди, че и преди е виждала това куче, дори го имала на снимка,
направена на по –късен етап. Сочи, че кучето е нямало каишка или марка, било без
придружител. Заявява, че вследствие на инцидента много от съпътстващите заболявания на
съпруга й се обострили, като той поддържал високо кръвно и дозата му на прием на
лекарства била завишена. Сочи, че ищецът бил уплашен и имал нарушения в съня, като се
събуждал често и още не бил преодолял смущението. Сега когато се налагало да ходят на
вилата, тя слизала от колата, за да отвори портата, за да не слиза първи той. Заявява, че не е
виждала служители на Общината, но и сега имало куче без марка, което се разхождало там.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни
изводи:
Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени или
изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за тях
място. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ЗЗЖ безстопанствените кучета са под грижата
и надзора на общината, на територията на която се намират. Общинските власти са длъжни
да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено куче
представлява ненадлежно изпълнение от страна на съответната община, чрез нейните
органи, на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което обуславя ангажирането на
отговорността й по реда на чл.49 ЗЗД.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските
показания и наличната медицинска документация, се установява, че на 31.08.2022г. ищецът
е получил травматични увреждания, изразяващи се в рана в дясната седалищна половина.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които имат преки и непосредствени
впечатления от случило се в деня на инцидента. И двамата са възприели виковете на ищеца
и впоследствие отдалечаващо се на пътя голямо бяло куче, без каишка и марка на ухото. Св.
А.ов е откарал ищецът до спешен център, а впоследствие лично е възприел и нараняването
на ищеца. По делото не са събрани доказателства кучето да е имало стопанин, като с оглед
на дефиницията на понятието «безстопанствени животни» - родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за
тях място следва да бъде прието, че процесния случай касае именно причинени телесни
увреждания от безстопанствено куче. С оглед горното съдът намира, че отговорността на
Община А. следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във
връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените кучета в приюти.
Безспорно се установява, че ищецът е изпитал болки и страдания, вследствие на ухапването
на безстопанственото куче. От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е
преживял стрес вследствие на инцидента, като съгласно показанията на разпитания свидетел
Мануилова същият е имал проблеми със съня, а и към настоящия момент изпитва
тревожност, носи със себе си пръчка и не смее да излезе от колата си.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
3
убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Предвид събраните
гласни показания съдът приема, че ищецът е изпитвал болки от ухапването и е преживял
стрес следствие на него, изразяващ се в безпокойство и нарушение на съня, като към
настоящия момент същият е възстановен до степен на лека тревожност. Съдът намира, че в
конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца неимуществени вреди
възлиза в размер от 2000лева, поради и което искът следва да се уважи до тази сума, а над
този размер до претендираната от 5000лева, следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху него, считано от
датата на увреждането - 31.08.2022г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждането им.
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят разноски
в размер на платена дължима държавна такса от 200лева, 2лева преводна такса и адв.
възнаграждение в размер на 500лева. Претендират се и 50лева за издадено МУ, които по
своя характер представляват обезщетение за имуществени вреди и същите не са разноски по
делото по см. на чл.78 ГПК, като не следва да бъдат присъждани. Отделно от това за тях
няма и доказателство че действително са сторени. Направено е възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, което е неоснователно, предвид, че същото дори е под минимума
предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адв. възнаграждения. Съразмерно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 280,80лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева,
предвид проведеното едно заседание и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 60лева.
Водим от изложеното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община А. с адрес гр. А., *********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, *********** сумата от 2000лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания в
резултат на нападение от безстопанствено куче станало на 31.08.2022г. в с.О., м-ст П., ведно
със законната лихва считано от 31.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над 2000лева до 5000лева , на
основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община А. с адрес гр. А., *********** ДА ЗАПЛАТИ В. Д. М., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, *********** сумата от 280,80лева, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно- деловодни разноски съразмерно с уважената част на
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *********** ДА ЗАПЛАТИ
на Община А. с адрес гр. А., *********** сумата от 60лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно- деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 и чл.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5