Номер 599 Година 2019, 29 март гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и девети март година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 29 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и е образувано по молбата на адв.М.М. ***, в качеството му на пълномощник на
жалбоподателя С.В.Н. от гр.Бургас,
за изменение на Определение № V-132/22.01.2019 г. по ч.гр.д.29/2019 г.
на БОС, в частта му на разноските, и за намаляване размерът на присъдените разноски
на ответниците по частната жалба разноски.
Твърди се, че размерът на
разноските за заплатен адвокатски хонорар от ответниците в Определение № V-132/22.01.2019 г. - общо 600 лв, е неправилно
определен и прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото,
действителният обем на представителната власт, извършените съдопроизводствени
действия от страната в защита на процесуални права, както и с оглед размерите
на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ,
тъй като макар предявеният от частния жалбоподател иск да е насочен срещу двама
ответници, се касае за
един иск, срещу който ответниците са подали един общ отговор на исковата молба,
с една и съща, обща за двамата аргументация. Твърди се, че правилно би било
размерът на разноските на ответниците за заплатен адвокатски хонорар да бъде
съобразен с чл.11 от Наредба N 1/2004 г. за МРАВ и да бъде
един общ за двамата ответници, и същият да бъде в размер на минимума.
Претендира се изменение на Определение № V-132/22.01.2019 г. по ч.гр.д.29/2019 г., в частта му за присъдените разноски, и присъждане на
ответниците по частната жалба на разноски до размера от 200 лв общо за двамата
ответници.
Ответниците
по молбата – ответници по частната жалба, както и в исковото производство по
гр.д.1433/2018 г. на БРС – Х.Г.Д. и Х.М.Д., в
предоставения им срок, представят писмен отговор по искането на жалбоподателя Н.
за изменение на постановено решение в частта на разноските, с който го оспорват
като неоснователно. Оспорва се твърдението, че присъдените разноски за заплатен
адв.хонорар са прекомерни като се сочи, че макар двата ответници по жалбата да
са били представлявани от един и същи адвокат, по делото са изготвени два
различни отговора, с цитирани в тях различни основания и различна съдебна
практика.
Съдът
намира за допустимо искането за изменение на
решението в частта на разноските, тъй като същото е подадено от легитимирано лице, в законовия
срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано
по същество, съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:
С обжалваното по
настоящото дело от С.В.Н. Определение
№ 7338 от 11.10.2018 г., БРС е постановил връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по гр.д.1433/2018 г. на БРС, като е приел,
че исковата претенция е недопустима поради липсата на правен интерес у ищеца за
предявения иск. Определението на БРС е потвърдено
от въззивната инстанция, като частният жалбоподател С.В.Н. е осъден да
заплати на ответниците по частната жалба и по иска - Х.Г.Д. и Х.М.Д., сумата от общо 600 лв,
представляваща съдебно деловодни разноски за въззивното производство.
По делото, с отговора на частната жалба, са
представени Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, сключени между
двамата ответници (от една страна), и адв.М.Т. ***, с вписано адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв и отразяване, че е заплатено изцяло в брой.
Съдът намира за неоснователно
оплакването на частния жалбоподател, че размерът на присъдените с Определение № V-132/22.01.2019 г. разноски за заплатен
адвокатски хонорар на ответниците - общо 600 лв, е неправилно
определен и прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото,
действителният обем на представителната власт, извършените съдопроизводствени
действия от страната в защита на процесуални права, както и с оглед размерите
на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че макар искът да е
насочен срещу двама ответници, се касае за
един иск, срещу който ответниците са подали един общ отговор на исковата молба,
с една и съща, обща за двамата аргументация. На първо място следва да се
посочи, че присъдените с Определение № V-132/22.01.2019 г. на ответниците разноски за заплатен
адвокатски хонорар, е за защита в производството по повод подадената от ищеца
частна жалба (а не за първоинстанционното производство). Действително, против
защитата на двамата ответници против частната жалба, е осъществена с един
отговор на частната жалба, но това не променя извода на съда, че е осъществена
защита на двама въззиваеми-ответници. Предвид фактическата и правна сложност на
спора, съдът намира
за неоснователно искането на въззивника, размерът на разноските на ответниците
за заплатен адвокатски хонорар да бъде съобразен с чл.11 от Наредба N 1/2004 г. за МРАВ и същият да бъде в размер на минимума.
С изложените
съображения съдът намира за неоснователно искането на въззивника за изменение на
Определение № V-132/22.01.2019 г. по ч.гр.д.29/2019 г., в частта му за присъдените разноски, и за присъждане
на ответниците по частната жалба на разноски до размера от 200 лв общо за
двамата ответници.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
частния жалбоподател С.В.Н. от гр.Бургас, за изменение на Определение № V-132/22.01.2019 г. по ч.гр.д.29/2019 г., в частта му за присъдените разноски, и за присъждане
на ответниците по частната жалба Х.Г.Д. и Х.М.Д., на разноски до размера от 200 лв общо за двамата ответници.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.