Определение по дело №908/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 38
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20227150700908
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№38/11.1.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:                                 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 908 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е жалба от „Елтрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, Индустриална зона „Микроелектроника“, представлявано от управителя Н. М. П., срещу два акта, както следва: 1) Заповед № 1630 от 11.08.2022 г., издадена от „ЗА“ кмет на Община Септември и 2). Писмо с изх. № 2600-651 от 29.08.2022 год., издадено от „ЗА“ кмет на Община Септември, съгласно Заповед № 1740 от 26.08.2022 г. С Разпореждане № 2025/29.09.2022 г., постановено по адм.д. № 878 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пазарджик, производството по жалбата на „Елтрейд“ ООД е разделено, като по адм.д. № 878/2022 г. на Административен съд – Пазарджик е оставено за разглеждане жалбата в частта ѝ срещу Заповед № 1630 от 11.08.2022 г., издадена от „ЗА“ кмет на Община Септември. По жалбата в останалата ѝ част, а именно срещу Писмо с изх. № 2600-651 от 29.08.2022 г., издадено от „ЗА“ кмет на Община Септември, е образувано настоящото адм. дело № 908 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пазарджик.

В жалбата се посочва, че с Писмо с изх. № 2600-651 от 29.08.2022 г., се създават незаконни задължения за дружеството „Елтрейд“ ООД. Жалбоподателят се позовава на чл. 120 от Конституцията на Република България с оглед установяване допустимост на оспорването. По същество се твърди, че вменените с писмото задължения на дружеството съставлявали административен произвол, че липсвала материална компетентност на издателя на акта за вменяване на задължението, тъй като строежът бил от трета категория, а за сградата и сградното водопроводно отклонение били издадени разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация. Направено е искане за прогласяване нищожността на оспореното писмо, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно.

С допълнителна молба вх. № 8671 от 01.11.2022 г. жалбоподателят посочва изрично че се позовава на чл. 36, ал. 2, изр. второ пр. 2 и пр. 3 от АПК, като представя допълнителни писмени доказателства и посочва, че изисканите с писмото документи се намирали при ответника. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата в нейната цялост и се позовава на чл. 36 от АПК, излагайки становище, че действията на ответната община инкорпорирани в оспореното писмо съставлявали административен произвол, тъй като всички изискани документи се намирали при ответника.

Съгласно дадени указания на съда, от жалбоподателя е подадена Молба вх. № 9582 от 28.11.2022 г., с която за да установи наличието на правен интерес от оспорване на писмото, същият отново се позовава на чл. 36, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро от АПК, алтернативно на ал. 4 от същата разпоредба, като посочва че всички изискани документи с процесното писмо били налични при ответника.

Ответникът, в съдебно заседание се представлява от адв. И., който оспорва жалбата и излага становище за нейната недопустимост. Представя писмени доказателства касаещи законността на процесния строеж. Обосновава компетентност на издателя на акта с оглед категорията на строежа. Претендира разноски, за което представя списък и доказателства за направата им.

Двете страни както в съдебно заседание, така и с нарочни молби, съобразно дадена от съда възможност правят доказателствени искания, които обаче касаят спор за законността на строеж.

От фактическа страна, и с оглед представените доказателства с преписката, се установява, че  съгласно Заповед № 1630 от 11.08.2022 г.,  комисия от състава на Община Септември е извършила проверка на място, при която е установено следното: В Сондаж № 3 на находище за минерална вода „Варвара“, находящ се в УПИ I - минерален извор в кв.10 по плана на Варварски минерални, Община – Септември, има монтирана електрическа водна помпа, захранващ електрически кабел към нея и монтирано ел. табло с предпазители. Установено е, че строежът се ползва от „Елтрейд“ ООД с предназначение за захранване с минерална вода на хотел „Аква Врвара“.

Предвид тези констатации от дружеството жалбоподател е изисканос процесното писмо, в 7-дневен срок от получаването му да представи документи, изброени от т. 1 до т. 3, включително касаещи: 1. изграждането и монтажа на горепосочените електрическа водна помпа, захранващ електрически кабел към нея и ел. табло с предпазители, както и да бъдат представени и надлежно заверено копие от всички строителни книжа и документи касаещи изграждането и на сградното водопроводно отклонение за минерална вода захранващо с минерална вода хотел „Аква Варвара”; 2. да бъдат представени в Община Септември надлежно заверено копие от всички документи доказващи законосъобразното ползване и въвеждане в експлоатация на сградното водопроводно отклонение за минерална вода захранващо с минерална вода хотел „Аква Варвара”, вкл. доказателства за законосъобразното ползване и въвеждане в експлоатация на горепосочените електрическа водна помпа, захранващ електрически кабел към нея и ел. табло с предпазители, както и изрично да заяви съобразно т. 3 от писмото дали горепосочените сградно водопроводно отклонение за минерала вода, електрическа водна помпа, захранващ електрически кабел към нея и ел. табло с предпазители са изградени и монтирани от „Елтрейд“ ООД и дали същите се ползват от посоченото дружество във връзка със захранването на хотел „Аква Варвара” с минерална вода.

Посочено е, че при непредставяне на строителните книжа и документи ще се започне процедура по чл. 178 от ЗУТ за забрана ползването и достъпа на невъведен в експлоатация строеж и съгласно чл. 225а от ЗУТ ще бъде премахнат.

Не се констатира наличието на финализиращ акт, с който е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация строеж и с който да е разпоредено премахването на строеж. 

При тази фактическа обстановка, настоящият състав намира следното от правна страна:

 Съгласно чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.

Съобразно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ пък, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.  Цитираните текстове от закона, предоставят компетентност и възлагат правомощия на кмета на общината да извършва действия по административен контрол по устройство на територията и строителството и недопускане и отстраняване на незаконно строителство.

Реализирането на посочените правомощия налага установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, и събиране на всички необходими доказателства за изясняването от фактическа страна на конкретен административно правен въпрос, свързан със спазване и прилагане на нормативно установения ред за устройство на територията и строителството, относно строежи от четвърта до шеста категория, разположени на територията на съответната община.

Изпълнението на тази контролна дейност от страна на кмета на общината, включва правото и задължението му да изисква от отделните правни субекти необходимата информация, данни и документи, свързани с конкретния строеж по отношение на който се упражнява контрола. Предвид това чл. 36, ал. 2 от АПК изрично предвижда, че страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.

В изпълнение именно на това контролно правомощие, кметът на Община Септември е изискал от „Елтрейд“ ООД, данните и документите посочени в писмо с изх. № 26 00-651 от 29.08.2022 г., което пък по силата на чл. 36, ал. 2 от АПК е длъжно да ги предостави, ако такива се намират у него.

С оглед посочените следва да се приеме, че процесното писмо не съставлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а такъв във връзка с висяща процедура, чиято цел е да бъде установено наличието или липсата на незаконен строеж, респ. на такъв който се ползва без да е въведен в експлоатация по съответния ред. Това ще рече, че въпросното писмо, няма характера на индивидуален административен акт, доколкото с него пряко не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на дружеството, а същото е волеизявление, част от производство по издаване на административен акт и по аргумент от 21, ал. 5 от АПК и във вр. с чл. 64 от АПК оспореното писмо не подлежи на самостоятелно обжалване.

Нещо повече, съобразно изискванията на чл. 223 от ЗУТ и чл. 225а от ЗУТ, за да бъде забранено ползването на строежи или на части от тях, респ. за да бъде разпоредено премахването на незаконен строеж, административният орган ще следва да се произнесе с нарочен акт, който съдържа разпоредителна част вменяваща конкретните задължения на адресата на акта. В случая оспореното писмо не притежава такива характеристики и в същото липсва диспозитив указващ конкретните задължения за жалбоподателя.

Не на последно място следва да се отбележи, че спазването на процесуалните правила установени в чл. 36 от АПК при евентуалното издаване на неблагоприятен за жалбоподателя краен акт в административното производство, както и наличието или липсата на компетентност у издателя на даден акт, който е част от административното производство, ще подлежащ на съдебен контрол при проверка на законосъобразността на крайния административен акт.

Предвид изложените, настоящият състав намира, че оспореното писмо не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и поради това подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на спора, следва да се отбележи, че от страна на ответника по делото е заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на Община Септември. По делото е приложен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, обективиращ заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1200 лв., видно от договор за правна защита и банково нареждане. Своевременно, в хода на делото преди приключване на устните състезания, е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая е налице прекратяване на производството и тъй като ответникът – Община Септември, не е дал повод за завеждане на делото, следователно му се дължат направените в хода на съдебното производство разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно в хода на производството, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. Предвид направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и преценявайки фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде намалено до размер от 1000 лв., с оглед факта, че същото е договорено и заплатено преди изменението на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 04.11.2022 г. с ДВ, бр. 88 от 2022 г.

Ето защо,  на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Елтрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, Индустриална зона „Микроелектроника“  представлявано от управителя Н. М. П., срещу Писмо изх. № 2600-651 от 29.08.2022., издадено от „За кмет на община Септември“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 908 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2022 г.

ОСЪЖДА „Елтрейд“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в седем дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/П/